Бижутата като втора кожа

Адаптация. Сплав. Мелодия.

Вдъхновение. То може да дойде от най-различни форми и под най-различни форми.

Кожа, дърво, планински кристал, мрежа, плексиглас. Несъвместими материали, които обаче така добре си пасват, че съвместното им съжителство ражда неповторими бижута. Бижута, в които минимализмът се среща с романтизма, а индивидуалността намира своя начин за изява.

“Много често идеята за дадена колекция ми хрумва от конкретни думи. Прочитам разказ, слушам песен и някоя дума ми влиза в главата и...” И после излиза изпод пръстите на Мира като елегантно бижу.

“Така беше с думата “сплав”. Замислих се - сплав, сплав, това е да събера материали, които да заживеят заедно и в същото време да са малко странни. Тогава събрах мрежа с кожа и метал. По същия начин се получи и с думата “адаптация”. Видях я в края на един филм и се замислих какво може да означава адаптацията за едно бижу? Означава да можеш да променяш серията и след като е готова. Да можеш да поръчваш различни елементи от нея и да ги подменяш.”

Мира Джамбазка е слънчева и общителна жена. На арт изложенията няма как да сбъркате нейния ъгъл. А спрете ли се там, след това тя няма да сбърка вас. Мира запомня завинаги кой какво бижу си е купил, а и често й се налага да създава накит за самия клиент. С изработката на бижута се занимава от 3 години. “Което е много малко време, като се има предвид, че не съм и учила за това”, разказва пред “Труд” Мира.

Започва върху туристическа маса с макетно ножче и дъска за хляб. “Беше ме страх да превърна хобито си в професия, въпреки че точно правенето на бижута никога не ми е било хоби. Винаги съм си майсторила нещо вкъщи. Обикновено лампи.” Промяната настъпва, когато майка й я моли да измисли някакви бижута, които да допълнят дрехите, които тя шие. Появяват се първите гривни. От сътрудничеството между майка и дъщеря идва и името MODO - то съдържа инициалите на авторката, О-то в логото е заменено от ножички, а “М” и “Д” идва от „майка“ и „дъщеря“.

Кожата не е първият материал, към който посяга, но се оказва нейният. “Обработката обаче е много дълга. Хората си мислят, че работата с кожа е да изрежеш едно парченце и да го залепиш някъде. Но е много повече. Колкото по-добре се третира, толкова по-добре и по-дълго ти служи.” Благодарение на тази обработка, която включва и гладене, и полиране, и изрязване на появилите се власинки, Мира успява да придаде геометрична форма на иначе мек материал.

Въпреки че самата тя обича обеците и има впечатляваща колекция, рядко прави обеци.

“Най-често ако ме помолят да направя към някое от колиетата или гривните. Предпочитам колиетата, защото дават много повече свобода и възможност да проявиш въображението си”, обяснява авторката. Герданите й са изградени от множество елементи, които могат да стигнат и до 40. Могат да се изменят, да се въртят, а съставните им части да се заменят с други.

Дизайнерката изпълнява най-различни поръчки. Случвало се е да измисли бижу за подарък, като гледа снимка на човека, за когото ще бъде. Идеята за серия от най-новите й гривни дошла например от едно момче, което искало да зарадва приятелката си и й предложило леко да модифицира вече готов модел. Така сега предлага гривни с панделки, които могат да се сменят и се закопчават.

Бижутата на Мира са събрали в себе си романтика, геометрия и минимализъм. Носят и музика, защото създателката им трудно работи без нея. Въпреки че малка част от тях са направени от грамофонни плочи, всички имат своето звучене и намерят ли точния си притежател, му прилягат като втора кожа.

Материалът е на вестник "Труд"