Нона Йотова: Не харесвам Криско, предпочитам “Ъпсурт”

Нона Йотова е сред хората, които не се побират в рамки. Тя със завидна лекота успява да излезе от ограниченията на стиловете и жанровете както в музиката, така и на театралната сцена. Като истинска жрица на Мелпомена тя омайва и завладява зрителите на Сатиричния театър не само с драматичните, но и с комедийните си роли. В музикалното си творчество Нона също умело съчетава влиянието на народните ни песни с фолклора на далечни, екзотични страни и създава свой неподражаем стил. Въпреки многостранния й талант тя признава, че участието й в „Като две капки вода“ е истинско предизвикателство за нея, защото досега е пяла единствено песни, които композира сама. Въпреки притесненията обаче Нона се хвърля смело и с много страст в това начинание, както прави и с всичко в живота си.

- Нона, ти си една от звездите в шоуто „Като две капки вода“ по Нова тв. Изненада ли те поканата да участваш?

- Не ме изненада, защото по принцип това е шоу за пеещи артисти и след като аз вече от много години съм известна като актриса, която и пее, е логично да ме поканят. Дони, музикалният продуцент на шоуто, ми се обади и аз веднага се съгласих. Даже и за секунда не се замислих, защото може би това е единственото предаване, което е изцяло позитивно. За мен това участие си е до голяма степен актьорска задача, дори го възприемам като работа. Шоуто е като една премиера, и то пред доста повече хора, отколкото в театъра.

- Имаше ли фаворит от предишните издания на предаването?

- Нети най-много ми харесваше, тя беше най-добрата. Много отговорно и съвестно подхождаше към образите, които правеше. Тя има и школовка, и глас. С нея играем заедно в едно представление „Красиви тела“ вече девет години. Веднага й поисках съвет. Тя ми каза, че първо трябва да си науча песента, а след това да градя образа. Трудно ми беше с песента на Индила, защото е на френски, но добре, че един колега е доктор по езици и той много ми помогна.

- В образа на кой изпълнител би искала да се превъплътиш и за кого стискаш палци да не ти се падне?

- Бих искала и на мен да ми се падне Лили Иванова, защото има много хубави песни и е много голяма певица. Най-много се страхувам от мъжките образи. Ето сега изтеглих Етиен Леви, а направо съм в паника да не ми се падне Майкъл Джексън, защото този човек е неподражаем.

- А как би реагирала, ако ти се наложи да имитираш Азис? Преди време имаше конфликт между вас, сега в какви отношения сте?

- Ще го направя, въпреки че няма да ми е лесно. Аз не слушам такава музика, но той има много хубав глас, това е очевадно. А конфликтът ни беше преди доста години заради един билборд. След това съм участвала в шоуто му, така че всичко е минало. За мен освен глас той притежава и природна интелигентност.

- Какво мислиш за песните на Криско, който също участва в „Като две капки вода“, и за рап музиката?

- Не харесвам стила му, не е моята музика. Предпочитам „Ъпсурт“, песните им са доста по-смислени. Но това, че не харесвам парчетата на Криско, не означава, че по някакъв начин го мразя. Нямам нищо против рапа, но ме дразни, когато текстовете са прекалено прости. Дори не става дума толкова за вулгаризмите, колкото, че са тъпи. Докато при „Ъпсурт“ има някаква идея, има и интелект.

- Как ще съвместяваш шоуто с актьорската си кариера?

- Наистина ще е много трудно, защото имам доста натоварена програма, дори се наложи да отложа премиерата на един много хубав проект с Дарин Ангелов на 28 март в новия театър на Бойко Илиев. Сега, като си погледнах програмата, малко се поуплаших - имам няколко недели, в които играя и в детско, и във вечерно представление, как ще се издържи - не знам!

- Имаш ли покани за роли в киното или в телевизията?

- Скоро не съм имала, не знам защо. Прави ми впечатление, че и много от колегите, които биха могли добре да се справят, нещо не ги канят за българските сериали. Факт е, че не във всички си заслужава да участваш. Признавам си, че не ги следя много, опитвала съм да гледам някои, но на 5-ата минута се отказвам. Но пък с удоволствие бих участвала в някой качествен сериал.

- В театъра обаче има много стойностни постановки, които си заслужава да бъдат видени...

- Така е. За нашия - Сатиричния театър, искам да кажа няколко думи, понеже много писания и глупости се изговориха за него. В защита на директора ни проф. Здравко Митков ще кажа, че в момента театърът е в много добро състояние и залите са пълни. Особено след като той реши да сложи на стените на театъра едни големи винили с нашите лица - на Жоро Мамалев, Тони Радичев, Стефан Щерев, моя милост, на Александра Сърчаджиева и действително в момента представленията са пълни до горе. Много ми допада политиката му Сатиричният да не бъде просташки театър. Ето на новото ми представление „Беладона“ режисьорът е австриец и пиесата е доказателство, че може да има комедия със стил и класа, без простотии. Авторът дойде на премиерата и остана много доволен. Много хора, които са ме виждали в тази роля, казват, че все едно е писана за мен.

- А доволна ли си от финансовата страна на нещата в театъра

- Трудно би могло да се каже. Всеки знае какви са ни заплатите - те са безобразно ниски, ние сме може би с най-ниските заплати в цяла България от всички професии. При предишния ни директор заплатата ми беше намалена на 350 лева. Не съм го казвала, но ми беше страшно обидно.

- Защо точно на теб ти намалиха заплатата, ти си утвърдена актриса?

- Защото тогава играех едно представление в Сатиричния театър, но все пак имах главна роля, не бях девети храст някъде. Може ли да си над 20 години в театъра, да имаш име в професията и изведнъж да ти намалят заплатката, която беше 470 лева, без дори да говорят с теб. Стана ми наистина много обидно. Тогава имаше колеги, които надигнаха глас и се махнаха от театъра, но аз реших, че не е моментът да се разправям. Не обичам хора на изкуството, които ходят по всички медии и плюят. Както не искам мен да ме плюе никой, така не искам и аз да говоря срещу никого.

- Имаш ли приятели сред колегите си?

- Най-добрата ми приятелка от колежките е Александра Сърчаджиева, за нея мога да кажа, че направо я обичам. И тя беше казала на проф. Митков, че идва в Сатиричния до голяма степен и заради това, че много ме обича и ще може да работи с човек, когото обича. Аз я познавам от съвсем малка, чувствам я като мое дете. С нея сме работили заедно и в „Армията“. В началото, когато дойде в Сатирата, се усещаше една враждебност спрямо нея и тогава й казах: „Хайде да се качим в кафенето и да пием по една бира“, за да я подкрепя. На другия ден срещнах майка й Пепа Николова, Бог да я прости, и тя ми каза „Много ти благодаря, Ноне, че си подала ръка на Сашка“. Защото наистина във всеки театър дойде ли млада артистка, все се сблъсква с негативни реакции. Александра е много добър човек и много добра актриса. А и е голяма купонджийка. Толкова пъти сме били заедно къде ли не - на почивки, на представления, на турнета и винаги ни е забавно.

- Би ли разказала за някое от най-забавните ви преживявания заедно?

- Няма да забравя, бяхме на турне в Козлодуй с постановката „На другата сутрин“ и заедно с Алекс и с Краси Ранков, който е режисьорът, се прибирахме към 1-2 часа през нощта. Краси ни караше всички с джипа и когато стигнахме до Борован, той пусна диск с гръцка музика и ние, като почнахме да пеем, а Александра му вика: „Спирай!“ Спряхме на площада и там започнахме да танцуваме сиртаки на пусната до дупка музика от колата. Викам си: „Сега, ако се събудят хората и излезнат, ще стане страшно.“

Сега двете играем заедно в „Шумът на върбите“. Аз съм приятелка и с момичетата, с които играем в „Красиви тела“, както и с всичките ми колеги в театъра. Ето жената на Филип Аврамов играе моя дъщеря вече втори път и с нея също сме в добри отношения.

- След албума „Преоткриване“ не си издавала нови песни. Каква е причината?

- Аз имам толкова много песни, че когато имам концерт, не е проблем два или три часа да пея само мои песни. Сега в пиесата с Дарин Ангелов „Мечтите на май“ ще пея на живо мои песни и ще танцуваме с Дарин. Той е много добър танцьор. Режисьор ще е Мартин Каров. Имам и нови песни, а мои фенове ми поставиха задача да запиша нов албум. Последният диск, който издадох, е с песни по мои стихове от стихосбирката ми „Ще потъна в очите ти“.

- В нея има ли стих, посветен на твоя любим мъж Богомил Бонев?

- Поезията е изкуство, което може да бъде предизвикано от какво ли не. Мога да се вдъхновя от цвете, от някоя случка или музика. Имам стихове, посветени на някои от моите приятелки - на Искра Ангелова, на Виолета Марковска, на Ива Николова, която е уникална поетеса и е рецензент на книгата ми.

- В Сатиричния театър играе и легендата Стоянка Мутафова. Тя дава ли съвети на вас, по-младите актриси?

- Не ни е съветвала, но идва много често да ни гледа, което е супер! Наскоро ме гледа в „Беладона“ и ме похвали, за което съм много щастлива. Каза ми: „Много хубава роля, много е за теб, браво.“ Тя е наистина голяма работа. На Стояна мога само да й се възхищавам, има изключителен дух и енергия.

- А ти самата какво гледа последно?

- Какво гледах... Добре, че правим този прекрасен театрален фестивал в Разлог и за тази една седмица мога да изгледам неща, които не съм успяла да видя. Всички артисти са безплатно настанени в хотел „Роял тауърс“ и имат възможност да гледат колегите си, което е много трудно през сезона. Да не говорим и колко са щастливи хората от околността, идват и от далеч - истински празник е за тях. Кметът на Разлог - г-н Герчев, и екипът му също са прекрасни хора.

- Синът ти Йоан има ли артистични заложби, след като и ти, и баща му - известният художник Венцислав Занков, работите в сферата на изкуството?

- Йоан - Йоко вече втора година се занимава с театър в студията към Младежкия театър с ръководител Малин Кръстев. Скоро ходих да го гледам как играе и беше много вълнуващо - разплаках се. Може би всеки актьор, ако детето му тръгне по този път, ще се развълнува. Не знам дали ще стане актьор, но в момента е много сериозен. Откакто започна да се занимава с театър, гледа всичките ми представления, харесва ме и с удоволствие идва.

- А Богомил идва ли да те гледа?

- На всичките ми премиери е идвал, много е критичен и има изключителен усет за театър и за музика.

- Богомил Бонев беше дълго време в политиката. Сега с какво се занимава? Ти самата интересуваш ли се от политика?

- Той официално работи към Пловдивския панаир, също така менажира със съдружника си и хотела в Банско. Богомил беше може би най-успешният ни вътрешен министър, това много хора го признават, но аз се старая да не изразявам мнение по политически въпроси. Ако не е интернет, дори нямаше да знам имената на днешните политици, защото често не ми остава време за телевизия.

- Кой е човекът, от когото си научила най-много?

- Майка ми, разбира се! Като по-млада актриса много за професията съм научила от Ивайло Христов и от Атанас Атанасов. Те са чудесни актьори и от тях научих колко е важно партньорството на сцената. Ако играеш театър сам за себе си, прави си моноспектакли, но когато работиш в екип, трябва да гледаш очичките на този, който е срещу теб и да общувате. Докато играехме заедно с Ивайло в „Буре с барут“, забелязах, че той има една маргаритка вътре в окото, най-необикновеното око, което съм виждала. Това не можеш никога да го видиш, ако не се вгледаш - това цвете около зеницата.

- А кога ти е било най-забавно и най-тъжно на сцената?

- Краси Радков много ме разсмива. Докато играехме „Големанов“ и аз се смеех, и цялата публика се смееше заедно с мен. Има една сцена, в която той, докато не ме накара да се разрева от смях, не престана. Много смешен човек и добър актьор. Важно да успееш да разсмееш, но и да разплачеш публиката, а на мен са ми се случвали и двете. Последния път в „Дребни брачни престъпления“ с Иван Радоев на няколко пъти се разплаквам и последния път чух подсмърчане от публиката. Хубаво е, като усетиш публиката да диша с теб - предназначението на изкуството е да вълнува.

- Успяват ли да те засегнат клюките по твой адрес?

- Човек не бива да им обръща внимание, макар че като ги прочетеш, е гадно. Преди години за мен бяха писали даже, че съм щяла да влизам в манастир и какви ли не други глупости. В цялото интернет и медийно пространство има толкова много негативност, а ние популярните личности сме под постоянен обстрел.

- А истина ли е, че имаш способности да лекуваш с енергията си?

- Опитвала съм да лекувам, но избягвам да говоря на тази тема, защото хората само дебнат да кажеш нещо подобно, за да те изкарат малоумен или ненормален. Истината е, че човек има много повече способности и капацитет, отколкото използва. Мисля, че човешкият дух, човешкото съзнание няма как да не вървят напред въпреки опитите за опростачване, особено на нашата нация. Хората имат уникална нужда от дух.

- Има ли момент в живота ти, когато си оцеляла като по чудо? Вярваща ли си?

- Преди години развих перитонит и оцелях в много тежка операция. Благодарна съм на Господ, че съм жива. Вярваща съм, влизам в църква и паля свещичка, въпреки че не обичам религиите, защото за мен те са опиум за народите. Самият Айнщайн в края на живота си е казал, че вярва в Бог. Има една много хубава книга на Жозе Родригеш душ Сантош - „Божията формула“, която препоръчвам. Обичам и санскритските мантри като Гаятри мантрата. Преди представление, когато съм много напрегната, се успокоявам с мантрата „Ади шакти“, която ще включа в новия ми албум.

Материалът е на вестник "Труд"