Пътният инженер написа голям том и за Емил
Димитров и изпрати бутиковия тираж само до ценители
Търся ли интересна история за наши певци, звъня експлоататорски на радиоводещия Тома Спространов. От музикалния енциклопедист и сладкодумен разказвач известни български певци десетилетия са търсили съвети за песен, концерт, албум. Преди месец Томата ми даде една ръчно изработена книга от 340 страници във формат 1/8. Заглавието “Без грим” няма да го намерите в книжарниците. Първото издание на книгата е в тираж от 100 бройки, а второто - само 46. В него Томата бе пъхнал писмо от певеца Емил Димитров до него, писано точно преди 30 години: “Приятелю, ще се радвам, ако първи рекламираш новата ми плоча... Песните, на които държа, са “Акордеон”, “Отмъщение”, “Среднощен монолог”, “Слънце, ти остани”, “Не пали”, “Желание”. “Акордеон” и “Слънце, ти остани” са записани на френски и ще излязат до края на годината. За първи път плочата е записана с мои аранжименти. Сега от 8 до 22 август сме на турне в Ловешки окръг, от 1 септември до 1 октомври в СССР, на 19 ноември в Скандинавия, на 1 януари във Франция и Италия за 2 месеца...” 
Автор на уникалната и прелюбопитна книга за Емил - Антоний Арнаудов, успя да разкъса желязната завеса през комунизма с книгата си “Наричаха ги “Бийтълс”. Вместо да търси телефоните му в бележници, Томата се обади на приятел в Сан Диего. И тази американска връзка ни срещна с 67-годишния днес Антоний Арнаудов. Той е
меломанът на
България, който знае
и води на отчет
песните във всякакви
класации от 14
ноември 1952 г.
“От тази дата в. “Ню Мюзикъл Експрес” публикува първата британска класация. Тогава я оглави песента Here in my Heart (“Тук, в моето сърце”) на Ал Мартино. Оттогава всеки ден записвам песните. Правя го от неизлечима болест, т.е. от потребност. Затова и написах тези книги”, признава Антоний.
Описът на класациите започва 12-годишен. Първо ги пише на листчета, а от 1 януари 1970 г. - на тетрадки. “Изписал съм 127 тетрадки с песни. От 1965 г. започнах да записвам първите класации в радио “София”. “Музикална детелина”, която е спряна след няколко месеца, постави на първо място “Ти” на Лили Иванова, на второ “Рокендрол мюзик” на “Бийтълс”. (Същата 1965 г. Емил Димитров записва песента със заглавие “Рокендрол” и тя влиза в първата му дългосвиреща плоча.) 
Тогава Арнаудов е на 17 години. Той няма нито магнетофон, нито даже грамофон. Записва само класациите, без да има песните, които иначе знае. Едва преди 10 години събира музиката на дискове. Така
от 14 ноември 1952 г.
до днес той има
всичките песни №1
в Англия, а и доста от САЩ, които има даже и нотирани. “Стигнах дотам, че записах и песни от 1940-1943 г., когато също е имало нещо като класация, макар и не в днешния смисъл, защото сп. “Билборд” започва класациите през 1958 г. Днес имам 37 диска с песни, оглавявали класации.” Сред тях са и победителите в Евровизията, събрани в дискове от 1956 г. досега. 
За Антоний е дошло време количествените натрупвания да преминат в качествени изменения. На 25 г. решава да пише книга за “Бийтълс”. Събира материали от музикалния отдел на Народната библиотека и читалнята със свободен достъп до “Таймс”, “Дейли телеграф” и сп. “Тайм”.
Написва “Наричаха ги “Бийтълс” за 2 години и през 1975 г. . изпраща циркулярно писмо до всички издателства. Отговорите си приличат: “Споделяме вашия интерес, но тази книга не е по нашия профил...” 
“Не претендирах, че съм написал нещо голямо. Но критерият на издателите не бе дали четивото е добро, а защо съм написал за “Бийтълс”. Директорът на издателство “Музика” е ясен:
“Първо трябва да
издам книга за
“Песняри”,
а после за “Бийтълс”. Това признание идва 4 години след искането на Арнаудов да отпечата книгата. “Не мислеха, че ще бъда толкова нахален, но бях. И през 1980 г. подписахме договор. На 8 декември взеха, че убиха Джон Ленън, и трябваше да допиша текста”, спомня си авторът. Не успява да се пребори докрай с цензурата, но спасява доста изхвърлени пасажи. Например
“Бийтълс” са борци за
мир, значи не могат
да пишат песен като
“Върнете се в СССР” (Back in the USSR). А песента им, която оглавява “белия албум”, излиза 3 месеца след нахлуването на съветските войски в Чехия през 1968 г. Нареждането е: “Махаш първата песен!” Но Арнаудов се запознава с печатарите и зад гърба на издателството възстановява песента. После разбира, че текстът няма никакво отношение към Съветския съюз освен заглавието.
“Не можах да се преборя и с песента Live and Let Die (“Живей и не се интересувай от нищо”) - основната песен във филма от 1973 г. на Джеймс Бонд”, спомня си Антоний Арнаудов. Така Live and Let Die е преименувана на първата строфа на песента When you were young. Шефът на издателството е прям: “Джеймс Бонд е западен агент, който се бори против социалистическия строй. И де се е чуло на такъв да правим реклама. Ако толкова настояваш, ще се обърна към компетентните органи, че пропагандираш западен шпионин.” 
Тома Спространов припомня, че в излезлия през 1963 г. From Russia with Love (“От Русия с любов”) Джеймс Бонд се бие в Истанбул с българи, така че е омразен за комунистическата власт. Дори тогава Андрей Гуляшки извайва образа на Авакум Захов като антипод на Джеймс Бонд и дори е решено да се направи български
филм за директен
сблъсък на Авакум
Захов и Джеймс Бонд
Минала за 10 години през иглени уши, най-после “Наричаха ги Бийтълс” е отпечатана. Тиражът от 80 103 бройки отпечатват на 28 декември 1982 г. и през настъпващия януари. Книгата е 386 страници.
Интересът е голям и Антоний Арнаудов не смогва на поканите на младежките клубове в страната. И предлага на издателство “Музика” да представя националения хитпарад в годишни сборници, като критерият са музикалните класации в радиото и телевизията. Нарича ги “В ритъма на този век”, но не излиза нито един от готовите сборници.
През 1992 г. преиздава “Наричаха ги “Бийтълс” в 20 000 тираж. Тя минава сред книгите, които печата като служител в Асоциацията за международни превози. Там инженерът по пътно строителство организира преводите и отпечатването на чужди книги за международните товарни превози, които да са от полза за наши превозвачи.
Веднага след първото издание през 1983 г. авторът се захваща да пише книга за Емил Димитров. Издателствата настояват да съкрати текста наполовина, да ореже и цветните снимки, които оскъпявали поръчката. Арнаудов не скланя, странира я и отпечатва сам през 1992 г. в тираж от 100 бройки. 
След години става водещ на музикалното предаване “Флашбек” в радио “Експрес”, взема интервюта от Емил Димитров, Маргарита Хранова, Георги Станчев и пр.
През 2006 г. отпечатва допълненото издание на книгата за Емил само в 46 бройки, които изпраща на ценители. А това четиво за знаменития певец - луксозно, с твърди корици и ръчна изработка, заслужава много повече читатели.
Коментари (0)
Вашият коментар