Изследване: липсата на цел убива

Без съмнение всеки от нас се е питал: Какво е човекът? Откъде идваме? Къде сме? Накъде отиваме? Кой съм аз? Знам ли цената си? Как да успея? Предлагаме ви откъс от книгата „Изборът” от Йорданка Иванова, която опирайки се на дълбоките си познания се опитва да даде най-добрия и точен отговор на всеки от вас.
Идеята, че изборът се определя най-вече от желанието ни за успех и за дълъг и щастлив живот е дълбоко залегнала в книгата. Стремежът ни към щастие и разбирането ни за него обясняват нашия избор. Щастието е широко понятие и се разбира по различен начин от различните хора. В това издание има добри съвети как да изберете да бъдете щастливи, независимо от това какво ви поднася животът.

Какво искам от живота ? Избор на цел

Хората са същества, които инстинктивно се стремят към постигане на цели. Когато нямаме цел, животът ни е безсмислен и празен. Според Морли: “Само едно нещо може да се нарече успех – да си в състояние да прекараш живота си така, както искаш”. Сравнително по-голямата смъртност веднага след пенсионирането се свързва и с липса на цел. Животът без цел убива, твърдят японски учени. В продължение на 6 години те наблюдавали 43 000 физически здрави мъже и жени на възраст от 40 до 79 години. За този период делът на умрелите сред тези, които нямали ясна цел в живота и избягвали напрежението, бил 1,5 пъти повече, отколкото сред тези, притежаващи ясна цел. Проф. Цудзи смята, че активната психологическа надстройка оказва благоприятно въздействие върху имунитета. Важно е и след пенсионирането да участваш в обществения живот, да имаш цел и постоянни занимания, да не униваш. Големият руски физиолог И. Павлов разграничава три основни инстинкта у хората – инстинкт за самосъхранение, за продължение на рода и за цел. Именно инстинктът за цел ни отличава от животните. Той е установил, че хората с цел имат по-силно сърцебиене и по-добри други физиологични показатели.
Целите, които си поставяме, са най-често в няколко области: цели на кариерата; цели на личните взаимоотношения; цели на личното израстване; цели на материалното израстване; цели на отдиха; цели на социалното положение.
При формулиране на целите е препоръчително: те да са лични, а не поставени от родители и други близки; да са предизвикателни, но постижими; да са колкото е възможно по-точни и измерими, да са съвместими, да са гъвкави, да имат срокове (ежедневни, годишни, за цял живот, междинни). По отношение на времето за реализиране целите биват за цял живот, междинни и ежедневни. По отношение на приоритета целите могат да бъдат поставени в три категории: трябва да направя; би трябвало да направя; добре би било да направя; и да имат крайни срокове. За да бъдем ефективни, трябва да се насочим първо към най-важните цели. Когато целите
се запишат, се засилва личната ангажираност.
Когато се формулират целите, в редица случаи изхождаме от предпоставки, които невинаги са верни. Например: колкото повече се потиш, толкова повече получаваш; активност означава продуктивност; ефикасност означава ефективност; работа през нощта; най-добрият начин да свършиш работата, е да я свършиш сам; най-лесният начин е най-добрият; усърдната работа е добродетел; работата не е удоволствие; има само един най-добър начин; повече дисциплина означава по-малко свобода; справедливост за всички; работим най-добре, когато сме под натиск. Безплодните цели са купища празни приказки.
За съжаление цели, свързани с опознаване на нашия организъм и здравето, се дефинират рядко, и то главно при наличие на заболяване. Защо се грижим за профилактика на колата, на компютъра, на други съоръжения, а за нас не мислим, докато сме здрави. Народната мъдрост казва: “Ако си загубил пари, нищо не си загубил, ако си загубил време – много си загубил, ако си загубил здраве – всичко си загубил”.
Осъзнаваме ли, че ако при избора цел номер едно е активно дълголетие, по-лесно ще бъдат постигнати и други цели?
С избора на цел е свързано разработването на удачен план за ефективност. Безсмислено е да решавате какво искате от живота, ако нямате ясна представа кой сте. И така, отговорете си на въпроса кой сте, и с ясното съзнание за цената си определете своите
цели.

Кой съм аз? Знаеш ли цената си? Всички ли могат всичко?

При избора ни три въпроса са особено актуални, и то не само в началото на житейския ни път. Какъв искам да стана? Какъв мога да стана? Какъв трябва да стана? Отговорите са свързани с реализацията ни, с оползотворяване на възможностите ни, на способностите ни, на знанията и опита, който притежаваме главно в три области – трудово-производствена, обществено-политическа и семейно-битова. При това следва да се имат предвид и възможните несъответствия в реализацията. На първо място, могат да бъдат посочени случаите, когато трудът и учението се осъществяват без връзка и приемственост помежду си. Когато се постъпва на работа без съответната подготовка. Когато придобиването на образованието има самоцелен характер, т.е. без оглед използването на придобитото в последващата практическа дейност. Между обективните характеристики на потребностите и интересите и субективната представа за тях може да съществуват различни съотношения – от пълно съответствие до остра несъвместимост. Потребностите са вътрешен механизъм за биологична и особено за социална активност, свързани с мотивите. Склонността е качество на личността, което се проявява в тенденция да се занимава с определена дейност, а интересът се изразява в тенденция за опознаване или изучаване на обект, придобил за човека известна значимост и привлекателност.
Способностите на човека са ансамбъл от качества, необходими за успешното изпълнение на определени дейности. Способностите имат различна степен на развитие, която не се определя от тяхното ранно или късно проявяване. Формирането на способностите се улеснява или забавя от т.нар. заложби. Талантът е свързан с творческо и оригинално изпълнение на дадена дейност. Геният е най-високата степен в развитието на способностите, което позволява на личността да създаде епоха в своята дейност.
При професионалната ориентация и реализация обикновено се вземат предвид главно три фактора – способностите на личността, изискванията, която има професията към личността, и обществената потребност от такива кадри. Твърди се, че за да бъдат щастливи хората с работата си, са необходими три неща: да са подходящи за нея, да не се претоварват и да имат усещането, че са успели. Неуспехът и умората се дължат главно на: нежелание да инвестираме труд в настоящето, който ще ни възнагради в бъдеще; предварително изработена програма от неправилни убеждения за работата; незнание или липса на предварително взето решение за това, какво искаме да получим от живота; неспособност да управляваме времето си; объркан живот; слаба представа за самия себе си; страх от неуспеха; отлагане; нежелание или неумение да поставяме задачи на другите; ненужни междуличностни конфликти; обичайни всекидневни прекъсвания; потоп от писмена работа.
Формираният в древността девиз “Познай себе си” е валиден и днес. Да можеш реално да оцениш способностите си, да знаеш цената си и да я отстояваш, е твърде важен момент в нашия избор. Добрият избор е човек да намери своето поприще, в което неговите вродени качества, съчетани с трудолюбие, ще бъдат най-полезни и ще му донесат удовлетворение. Въпросът за това, какви предпоставки са “заложени” у човек от природата и какво е “продукт на възпитанието”, съвсем не е прост. Хората се различават не само по външни белези. У тях се забелязват и различни предпоставки за развитие в една или друга сфера – различни способности, а предпоставките за тяхното развитие се унаследяват. Необходимият на музиканта музикален слух е вроден и може да се усъвършенства, но ако липсва по рождение, никакво упражнение не може да го създаде. Ако предпоставките за развитие на способностите, които са необходими за изпълнение на една или друга дейност, са ярко изразени у човека, при овладяването на тази работа той има определени преимущества. Човекът, който притежава такива преимущества, е надарен – надарен математик, надарен музикант и т.н. Ако човек проявява забележителни способности към някакъв род занятия, го наричат талантлив. Талантливите хора не само по-бързо усвояват дадена дейност, но постигат в нея съвършенство и проявяват склонност към изобретателност. Висшата степен на надареност е гениалността, когато са постигнати изключителни успехи и са постигнати резултати, бележещи нова епоха в развитието на знанието или изкуството.
В някои случаи способностите се проявяват в ранна възраст. Моцарт на 4-годишна възраст вече свири добре на пиано, на 5 написва първите си музикални пиеси, на 8 създава ранните си сонати, а на 11 години – първата си опера. Нютон е на 23 години, когато поставя основите на небесната и земната механика. Айнщайн е на 26 години, когато формулира Теорията за относителността. Ван Гог започва да рисува на 38 години. Чайковски в ранните си години се оплаквал от лоша музикална памет. Независимо от това, кога се проявяват способностите, всички хора, чиито изключителни способности са се проявили в науката, техниката или изкуството, са се трудили упорито, работили са с увлечение и страст. Големият певец Шаляпин първоначално не е бил приет за хорист поради неспособност. Той пише: “Аз никак не вярвам в спасителната сила на таланта без упорита работа”. Според Едисон гениалността е 95 % потене. Мария и Пиер Кюри са прекарали през ръцете си тонове руда, за да изолират един грам радиев двубромид. Салваразана, първото мощно лекарство срещу сифилиса, е чак шестстотин и шестото от синтезирани и изпитани вещества. Противомаларичните препарати хлорохин и примакин са съответно 7618-ото и 14 276-ото синтезирано изпитано вещество.
Самата наука за наследствеността и интелигентността има своята дълга и нелека история. Тя започва през 60-те години на XIX век, когато монахът Грегор Мендел засява леха с грах в Августинския манастир на град Бърно. Той бди над граховите цветове и граховите шушулки и семена, брои ги, сортира ги. Седем години преглежда едно по едно десет хиляди грахови растения. Той изследва количественото разпределение на белезите върху безупречно избран модел и по безупречен метод, нещо, което никой до момента не е правил. Голямото му прозрение се състои в това, че схваща отделните наследствени белези (цвят, форма и други) като зависещи от определени самостоятелни фактори в организма. Тогава никой не обръща внимание на неговия труд, а днес това са прочутите закони на Мендел. Американецът Томас Морган решава да обори обобщенията на моравския абат. В опитите той отхвърля общоприетите дотогава обекти и се спира на винената мушица. Той кръстосва червенооки и белооки мушици и брои. Хиляди мушици минават под лупата му. В резултат Морган потвърждава законите на Мендел, но отива и по-далече, успява да
установи къде точно са “разквартирувани” механизмите, които ги управляват – хромозомите. Така се стига до неоспоримите днес закони на Мендел и Морган. Неоспорими днес, но оспорими от някои учени през първата половина на ХХ век. Лисенко в ССР твърди, че генетиците са измислили гените. Не всички съветски генетици се предават. Академик Вавилов умира, но академик Дубинин остава. Това някога безпризорно дете, което крадяло, за да не умре от глад, и е изпратено от Дзержински да се учи, има голяма издръжливост и става двайсет и четири каратов образец на научна потентност. Днес проучванията върху гените са завладели лабораториите по света.
Природата създава човека, но обществото го развива и изгражда. Вродените биологични черти на индивида са предпоставка за социалното развитие на личността и оказват определено влияние върху характера, темперамента и други черти на поведението. Често могат да се чуят изказвания, че интелектуалните възможности у всички здрави хора по рождение са равнозначни и неограничени. Дали е така? Какви предпоставки са “заложени” у човека от природата и какво е “продукт на възпитанието”? Някои автори са и по-конкретни, като твърдят, че интелектът се обуславя 80 % от влиянието от набора “гени на интелекта” и 20 % от влиянието на средата.
Някои твърдят, че талантът е дар от природата и само възможност по-бързо, по-лесно и по-добре от много други да се овладява една или друга дейност. Дарбата може да се прояви само при наличието на повече или по-малко благоприятни условия на възпитание и обучение.
Реализирането на способностите е не по-маловажно. За това, доколко се реализират способностите на хората, има доста песимистични възгледи. Артър Кларк пише: “Вероятно 99 % от способностите на човека се разпиляват напразно; дори днес хората, които се смятат за културни и образовани, работят в повечето случаи като автомати и само един или два пъти през живота си постигат сами онези мощни, но дълбоко скрити възможности, с които разполага техният разум”.
Всички хора, чиито способности са се проявили, са се трудили упорито, работили са с увлечение и страст. Мързеливият човек сам пречи на способностите си да се проявят. Както казва Обручев: “Способностите, както и мускулите, нарастват при тренировка”. Ефективният творчески труд изисква не само знания, ерудиция, но и творчески способности, включващи мотивация, емоционалност и умствени способности. Разчитай на силните си страни. Приеми себе си безусловно, без резерви. Не позволявай друг да
определя цената ти. Постави на първо място това, което искаш. Да подобрим представата за себе си, като оставим миналото в миналото и разчитаме на силните си страни. Вината е най-ненужното от всички чувства, които убиват ефективността. Тревогата е умалено отражение на вината. Вината е насочена към миналото, а тревогата към бъдещето. Страхът от неуспеха, гневът също са противопоказани.
Мнозина предпочитат да не познават себе си прекалено добре. Много по-лесно е да си заровим главата в пясъка. Необходима е смелост, за да се погледнем отстрани и да си направим обективна оценка. Без съмнение обаче трезвата самооценка е предпоставка за по-правилен избор.
И така! Какъв е вашият личностен портрет, който включва главно: вашите силни места – професия, защо ви търсят и разчитат на вас; най-силна психическа пречка – какво не можете да се принудите да направите; специфичен стил на общуване; за какъв човек има най-голяма вероятност да се омъжите (ожените); в каква ситуация ще се чувствате най-добре (върха); какво е вашето “тайно самохвалство”; “вашият свръхбагаж”; вярата ви, и други.
Важно е да си изградите стабилна самооценка, да я укрепвате и да не й позволявате да се руши. Кехоу препоръчва следните три твърдения, които могат лесно да бъдат запечатани в съзнанието, което незабавно ще направи вашата самооценка по-стабилна: Вие сте уникален. Нито един човек на света не притежава вашите мисли, идеи и начин на действие; вие можете да направите всичко, което поискате. Вие притежавате безгранични сили. Става дума за способността ви да изберете собствения си начин на мислене. За какъвто се мислите, такъв ще станете. Обичайте себе си. Добрата, окуражителна самооценка е много важна. Съсредоточете се върху вашите успехи, а не върху неуспехите ви.
Оценяваш ли реално цената си? Способен ли си към самопознание, трезва самоооценка, анализ на своите личностни качества? Имаш ли волята да ги доразвиваш? Имаш ли дързостта да ги отстояваш? Сам си си виновен, ако мълчиш, когато си убеден, че не си дооценен, но и не печелиш, ако се надценяваш. Имате ли чувството, че сте намерили собствения си глас?

Из „Изборът” от Йорданка Иванова

Книгата можете да поръчате тук!