Елена Петрова: Когато работи сърцето ми, мозъкът блокира

Актрисата Елена Петрова е от избраниците на съдбата, които са имали шанса да бъдат забелязани още с първите си филмови роли. Героините й в култовите филми „Граница” и „Козият рог” я превърнаха в едно от лицата на новото българско кино. Звездата от хитовия сериал „Стъклен дом” признава, че скоро отново можем да я видим в подобна роля на малкия екран. Докато на сцената красивата актриса е истински вулкан от страсти, личния си живот предпочита да запази в тайна. Когато обаче заговори за близнаците си от гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, лицето й грейва в усмивка. Огнената натура на Елена личи и в най-новата й роля - на жури в тв формата „И аз го мога”.

- Елена, какво си спомняш от участието в „Козият рог” - твоята първа голяма и емблематична роля?

- „Козият рог” е най-трудният и физически, и емоционално филм, в който съм участвала! Но всяко изпитание си заслужаваше, защото те ме накараха години по-късно да повярвам, че това е единственото нещо, което искам да правя и да преследвам! Киното и театърът ме правят по-добър човек! Спомням си работата с Сашо Морфов и Чочо Попйорданов като порастване за мен! Студа, в който снимахме любовните сцени, срамежливостта ми, която се опитвах да прикривам, трудните терени, респекта ми към Сашо, усмивките и забавленията, отрязването на косата ми в един слънчев следобед, коня Роко, който яздих през целия филм, думите на Николай Волев към мен: „Всичко докрай!”

- А комфортно ли се чувстваш днес в журито на шоуто „И аз го мога” по Нова тв?

- Когато ме поканиха, веднага се съгласих, въпреки че ако имах повече време да мисля, може би резултатът щеше да бъде различен. Сега вече много ми харесва, защото мога да науча интересни неща - например как се работи зад сцената в такива големи формати и най-вече как действа машината на Халваджиян, който определено прави мащабни проекти, а това ме интересува и професионално.

- Кое е номерът, който те впечатли най-много досега?

- Много ми хареса тази събраност, която показа Симона Пейчева, когато след падането успя да се вдигне отново и да мине по въжето. Аз винаги съм за това, когато хората умеят да се изправят, но така, че да извървят целия път, а не просто да направят една крачка и да рухнат отново.

- Яна Маринова е сред другите дами, които се отличават в проекта. Фактът, че с нея сте се снимали заедно в „Стъклен дом”, не прави ли по-трудно това да я оценяваш и кои нейни качества цениш?

- Не, но дори и да съм пристрастна, какво от това? Дори и да съм пристрастна, не виждам как може да се случи, защото телевизията е визуално изкуство и всичко, което участниците представят, се вижда. Аз не мога да си затворя очите и да кажа: „Ти беше страхотна”, когато това не е така или обратното. У Яна ценя много това, че за нея „не мога” не съществува. Тя е голям боец.

- Често проявяваш желание да се включиш в някои от номерата. Би ли го направила наистина?

- Да, аз имам в себе си дивотия и доста екстремни импулси, харесва ми да правя такива неща, защото така проверявам себе си - и физически, и психически. Всичко, което е във въздуха, ме интересува много, харесва ми полетът, няма много да ме е страх - сигурна съм, а дори да ме е страх, условието, че искам и трябва да го преодолея, ще ме тласне напред. Бих се справила с всичко във въздуха, имам доста добра физическа подготовка. Народните танци също са ми голяма слабост - това го мога, защото дълги години съм се занимавала с тях, а жонглирането ми е най-трудно, защото дясната ми половина работи доста по-добре от лявата. Вляво ми работи само сърцето, и то по някакъв начин блокира всичко останало вляво. (Смее се.)

- И лявата половина на мозъка ти ли блокира?

- Когато работи сърцето, мозъкът ми блокира. Тоест мисля, но мисля на много бързи обороти и емоциите в общи линии заливат всичко останало. Голяма лудница е.

- Какви други таланти притежаваш?

- Искам да бъда много добра майка, а това изисква много голям талант в днешно време. За да бъдеш родител, се изисква всекидневно усилие по 24 часа на ден. Иначе като малка мислех, че рисувам добре и дори след 7 клас кандидатствах с рисуване, но не ме приеха и продължих в театралния клас. Повечето хора около мен, включително и децата ми, казват, че мога да пея, аз обаче твърдя, че не мога. Мога да яздя, скоро не съм ходила на конната база, но съм си поставила за цел пак да започна да яздя. Всички неща, които научавам при подготовката ми за дадена роля, всичко това се трупа като багаж - актьорите сме като отворени големи куфари, които са пълни с всичко - с емоции, с физически и психически усилия, и когато ни трябва нещо, ние просто отваряме съответното отделение на куфара и изваждаме това, което ни е необходимо. Крадци сме, актьорите сме големи крадци на всичко, аз затова много обичам да наблюдавам.

- В момента работите ли върху нов проект?

- Работим много сериозно върху игрален филм за любовта между Яворов и Лора. Чувствам се длъжна към тяхната история, тъй като участвах в едно представление „Яворов, Лора и Мина” в „Часът на синята мъгла” на Бойко Илиев, където подходих много страховито и мощно в ролята на Лора. Много щях да съжалявам, ако не я бях изиграла тази роля. Изчетох всичко, което е възможно около Яворов и Лора, и мисля, че може да се направи много култов филм.

- Има ли нещо, което не е известно за любовта между Яворов и Лора?

- Според мен около Яворов почти всичко е прозрачно, но мисля, че самата същност на Лора не е толкова ясна на хората. Екстремната й крайност в емоциите, в обсебването, в ревността, в това да се посветиш на един човек и да няма никой друг освен него, а в същото време обаче изискванията й към него са много разтърсващи, много крайни.

- Ти самата имала ли си такава любов?

- Преживяла съм част от нещата и затова всъщност ме беше страх да пристъпя към ролята на Лора, защото не искам да бъркам надълбоко. Тя е много силна, много интелигентна и смятам, че би се получила страхотна история.

- Определено си темпераментна - кое е най-лудото нещо, което си правила от любов?

- Най-лудото и в същото време най-смислено нещо, което съм правила от любов, е раждането на двете ми деца, които обожавам!

- Децата ти Александър и Изабела са близнаци - как промениха живота ти?

- Децата са моят живот, моят пътеводител! Те разбиха на пух и прах представата ми за мен самата и ме накараха да се изградя наново! Спираш да вярваш на огледалото и се виждаш през техните очи. Те ме карат да се чувствам красива и да не забравям да бъда момиче. Показват ми, че светът може да се държи в ръка, а когато я отворят, там просто да има пеперуда...

- Партнирала си с Калин Врачански и Асен Блатечки. Кое ги прави толкова харесвани?

- И у двамата има по един Питър Пан, който не иска да си отиде от тях, заради това имат такова излъчване - едновременно са мъжкари, но притежават и нещо, заради което ти искаш да бъдеш приятел с тях, искаш да ги прегърнеш, да ти се усмихват и ти също искаш да им се се усмихнеш. Имат много точни честни и истински очи, когато партнират - предполагам, че заради това са много чисти, когато работят. В личните им животи не ги познавам чак толкова добре, може би Калин малко повече, защото работата по сериала в началото беше почти денонощна и прекарвахме заедно дълги часове. Мисля, че и двамата са много откровени, много истински момчета са и начинът, по който работят и вървят през живота си, всъщност кара хората да ги обичат и да ги харесват. Пък и мъжете винаги имат тази привилегия, винаги са по-харесвани, по-обичани и по-приемани в работата си от жените. При жените винаги има повече нетолерантност, агресивност и неприемане от страна на зрителите, а изискванията и обвиненията също са повече. Включително и в световната драматургия има повече роли за мъже, отколкото за жени.

- Освен като актьор Асен Блатечки се изявява успешно и като режисьор. Ти с какви впечатления си от режисьора Блатечки?

- Асен е страхотен, няма стигане, много организиран човек е. Не спира, буквално работи нонстоп и за около месец изкарва по една пиеса. Той също така много добре подбира постановките и вече си е създал свои артисти, с които обича да работи. Аз съм много впечатлена от начина му на работа, и по-специално в „Когато котката я няма”, където работихме заедно много интересно, приятно и динамично.

- А кои от звездите в световното кино те впечатляват и вдъхновяват?

- От Чарли Чаплин до съвременните създатели на киното всички имат присъствие в моята любов към филмите, изграждането на героите, историите, които разказват, мащаба и фантазията, с която работят! Обичам и се възхищавам на Стенли Кубрик, Кроненберг, Ларс фон Триер, Кристофър Нолън, Алфонсо Куарон, Спилбърг, Джеймс Камерън! Обожавам лудостта на Джак Никълсън, невероятните превъплъщения, които почти никой не може да достигне на Мерил Стрийп, неповторимите Ал Пачино и Роберт де Ниро, Брандо, Джесика Ланг, Копола, Скорсезе до младото поколение артисти Леонардо ди Каприо, Мат Деймън, Бен Афлек, Дженифър Конали, Джесика Честийн, Натали Портман, Дженифър Лорънс и много други. Те ми разкриват свят, в който бих искала да работя и да съществувам!

- С повече тъга или усмивка се сещаш за Чочо Попйорданов?

- 3а Чочо винаги ще има запазено място в сърцето ми! Той обичаше живота, той беше животът! В същото време изпи до дъно чашата, пълна със страдание. Чочо беше ураган от емоции и чувства, но и неразгадаем лабиринт. Все още се усмихвам на този мечтател с лудо сърце!

- В какво вярваш?

- Вярвам в силата на вярата - тя винаги ме изправя на крака. Тя движи света напред, тя създава живот. За съжаление с вярата като оръжие се посяга на живота и свободата на духа, затова е важно как вярваме, защото сме свободни да избираме в какво и кого да вярваме.

- Любим цитат?

- Обичам и си повтарям думите на майка Тереза, написани в Калкута, защото те описват това, което следваме в живота и към което се стремим, за да не бъде безсмислен земния ни път: „Животът е възможност - използвай я! Животът е мечта - осъществи я! Животът е дълг - изпълни го! Животът е игра - изиграй я! Животът е обещание - спази го! Животът е мъка - надмогни я! Животът е песен - изпей я! Животът е битка - приеми я! Животът е ценен - никога не го унищожавай!”

Материалът е на вестник "Труд"