Mагарета, кръстени на кметовете на общините, от които произлизат, се надбягваха за 13-а поредна година в Аматриче, до Рим. Палиото на магаретата, по подобие на прочутото Палио ди Сиена, събра хиляди зрители на стотина километра северно от Вечния град на 29 март.
Нетрадиционните надбягвания, които от година на година набират все повече скорост и почитатели, са истинска атракция за местните жители и за туристите.
Чудновати в Палиото са обаче не само участниците, а и правилата за надпреварата между тях. Всяко магаре олицетворява кмета на родната си община. Затова и на врата му виси вратовръзка с изписано неговото име. 
Освен че е главен герой и звезда за един ден, магарето командва изцяло в състезанието. Никой жокей няма право да го налага нито с камшик, нито с ритници, а може единствено да
го моли с благи думи
да препуска по-бързо
Палиото се провежда на специално изграден за тази цел “магаредрум”, зад чиито заграждения се трупа публиката. Преди старта магаретата се благославят, след което жокеите им полагат клетва. За да поддържат четириногите си любимци, на тазгодишния турнир дойдоха участници от всичките 14 общини, представени на него. В крайна сметка Палиото, или флагът на турнира, беше спечелено от магарето на Монтеротондо, град на 20-ина километра от Рим. 
В магарешкото Палио обаче е важно не толкова да победиш, а да не останеш на последно място, тъй като в случая е поставена на карта репутацията на съответния кмет. Магарето, класирало се последно, автоматично носи на кмета, когото представя, “срам” за 12 месеца, или до следващото състезание. Едва тогава той може да си върне загубената чест.
Атракция за туристите всяка година предоставят и часовете преди старта на надбягванията.
Тогава 500 жители на съответните общини участнички дефилират из Аматриче, облечени в исторически костюми. 
Следва ги парадът
на каляските,
които също преминават под аплодисментите на публиката.
Любителите на добрата кухня също има от какво да се облажат. След Палиото и през тази година можеше да се опита от прословутата аматричанска шунка, както и от известната в цял свят паста ал’аматричана.
Именно разположената на границата между областите Лацио, Марке, Абруцо и Умбрия община Аматриче е дала началото на рецептата за соса с домати, свинска шунка “гуанчале” (в превод – възглавница) и овче сирене “пекорино”. 
Аматриче е истинско бижу обаче не само заради кухнята си, а и заради съцветието от прелестни планински пейзажи, исторически паметници и култура, които си струва да се видят отблизо. Прекрасна е кулата от XIII век в историческия център, както и църквата “Сант Агостино” с красивите си фрески и камбанария.
Аматриче е само на няколко километра от град Риети, където се омъжи и тренира нашата лекоатлетка Ивет Лалова.
Коментари (0)
Вашият коментар