Людмила Филипова: Открих вид морски охлюви на Антарктида, останалите мислеха, че са миди

В новата си книга “Пътуване до Края на света”

писателката е и фотограф -

публикува 500 свои снимки. Ще прави

и филм за Ледения континент

- Ако можете, ще се върнете ли пак на Антарктида, г-жо Филипова?

- Да, категорично. Но трябва да се знае, че Антарктида не е туристическа дестинация и място за ваканции. Стигането до там има смисъл, когато може да допринесе с нещо за съхраняването на Ледения континент и планетата ни, ако е свързано с наука, изследвания, образование, социални, мирни или екозначими дейности. А също и за по-доброто разбиране както на полярните процеси, така и на планетата ни като цяло. В днешно време промените на Земята са крайно интензивни и отражението им на полюсите е осезателно. 

- Само три месеца след завръщането си вие сте готова с книга за вашето пътешествие. За какво пишете?

- Текстът е едновременно за най-дългото пътуване, за Антарктида, но и много за нас, хората, за пределите и възможностите ни, за силата и надеждата, за самотата и любовта, за състоянието на планетата и бъдещето ѝ. Всеки ще намери нещо за себе си. “Пътуване до Края на света” (премиерата на книгата беше в четвъртък - б.а.) съдържа и повече от 500 цветни снимки, които правих във всяка ситуация. Тя е едновременно на български и английски, което също е новост и коства много усилия.

Ще издам и една тайна - романът, който пиша от няколко месеца, също е свързан с Ледения континент, но по друг начин. Заснех и доста уникални видеокадри, по които работя сега, за създаването на документален филм, но за това ще се знае повече в края на годината. С помощта на режисьора Стилиян Иванов подбрахме малко от кадрите ми и той помогна да направя трейлър към изданието.

- Коя беше най-голямата изненада там?

- Най-големите ми изненади бяха, че там срещнах най-човечните, всеотдайни и силни хора, които съм виждала. При това хора, отдадени на последния девствен континент и като цяло на природата, до степен, в която са способни да я бранят дори от самите себе си. Хора, които си помагат и подкрепят без значение от нациите, положението, професиите и половете. Е, не всички бяха такива, естествено. Също така

видях лице в лице на

2 метра от себе си

най-свирепото животно

на Антарктида, което малцина са виждали отблизо. Сбъднах и мечтата си да осъществя една среща, за която чакам цял живот, но тя нека да остане изненада за читателите. Видях най-грамадните и буквално древни ледове в света. Плавах в най-буйните води на планетата, където малцина се задържат на крака. Пътувах в най-студения полет на минусови температури до Антарктида с военен самолет “Херкулес” - 5 часа дотам и после обратно, защото времето бе твърде лошо, за да кацнем. Попадах буквално всеки ден в рисковите ситуации, които не съм вярвала, че съществуват. Усетих най-лошото време в света, с право отдавна обявено за такова. И купища други истории, които читателите предстои да научат.

- Разбрах, че вие самата сте се чувствали като откривател. Какво открихте?

- През цялото време се чувствах така и се стараех да изследвам и събирам колкото мога повече снимки и данни за видовете там. На Ледения континент нямах друга информация освен тази, до която сам стигаш чрез наблюдения, сравнения и досегашни знания.

Читателите на книгата ще могат да видят снимки на всички крилати обитатели на Ледения континент, до които съм се добрала, на повече от 10 уникални растителни вида, даже на най-миниатюрните безкрили обитатели. На няколко вида китове, но и дребни черупчести. Най-разпространените черупки там са от вид морски охлюв, но мнозина в базата мислеха, че това са миди. Наблюдавах много живи и мъртви техни представители, за да заключа категорично, че това са охлюви. Като се върнах в България, се оказа, че съм права, нарича се Patella. Ще видите, естествено, и много видове пингвини и

тюлени, които все още

някои от незнание

наричат моржове

- Какво представлява Антарктида? Пустош ли е, красиво ли е?

- По принцип Антарктида е една от най-големите и безлюдни пустини на Земята, макар да е покрита с 85% от питейната вода на планетата, но замръзнала в лед и сняг. Това е мястото на планетата, което най-много се доближава до условията, които очакваме да заварим на Марс и Европа - спътника на Юпитер. Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-високият и най-опасният континент в света и въпреки това със своя изключителна красота. Не, хора не срещаш. Навътре в континента няма и животни - те са само по бреговете. На Антарктида няма местно население и тя не принадлежи на никоя нация и държава. Засега там имат присъствие само 28 държави, сред които и България. Допускат се само цивилни научни, образователни, космически и опознавателни мисии, които могат да помогнат на природата и хората, но не и да навредят на континента. Засега целта е той да се запази максимално дълго девствен и недокоснат от хората. Аз бях там по време на антарктическото лято, когато температурата е от -40С до -5С, а денят е 24-часов - т.е. залези и нощи няма. Цяло чудо е, че заснех ден в цветни нюанси, освен в сиво, синьо и бяло - за декември това е изключителна рядкост. 

- Как се живее в експедиция? Колко души бяхте, къде спяхте?

- За много хора дори пътят дотам ще се стори тежък - пътува се предимно с военни групи и превози в строга дисциплина. А до най-южната точка на Чили и Аржентина се стига с множество полети и автобуси. На нашата база условията също не са леки - има ток по час на ден, спалните помещения не се отопляват, често няма вода или пък е ледена. Ядеш, каквото може и когато има. Но знаете ли - както за мен, така и за останалите полярници дори за миг не сме помислили, че това са тежки условия. Напротив, благославяла съм покрива над главата си, всеки къшей хляб и капка вода, защото някога и това не е имало. А днес в тези извънземни условия българите са от малкото нации в света, които са успели да постигнат присъствие там и да оцеляват. Била съм щастлива, че го има всичко това, отколкото да си мисля за тежките условия. 

- Какво правехте по цял ден, имахте ли режим?

- Да, има режим и всеки следва задачите по проекта, с който е заминал, или със задачите по поддържането на базата. Когато задълженията са изпълнени,

всички помагаме в

риенето на сняг,

готвенето, домакинските задачи и други.

- Какво ново откри българската експедиция? Колко е уважавана тя там?

- На базата ни всяка година работят десетки български и чуждестранни учени. А именно наши учени са направила откритие, което изцяло е променило дори датировките на континента - сред тях са проф. Христо Пимпирев и доц. Димо Димов. Безкрайно горда бях, че базата ни е много уважавана по света. Особено от страни, които са пращали учени там както португалци, испанци, англичани, монголци, турци, японци и редици други - описала съм ги подробно в книгата си. Много ни уважават и испанците, бразилците и чилийците, благодарение на които пък българите пътуват до базата си с техните военноморски сили. За съжаление, български транспорт дотам няма. Разчитаме на взаимното уважение и сътрудничество между полярните експедиции.

- Как се издържа на студа? Как се обличахте и топлехте?

- Спях почти на външна температура. Отоплявах се с 2 ката термобельо, спален чувал, който носех, и одеяло. Навън пък със специален екип, предоставен от Българския антарктически институт, и с много движения. Когато замръзвах, стигаше ми да си припомня условията и екипировката, които са имали откривателите на континента преди век. С месеци. И си налагах да не мисля за студа. 

- Страхувахте ли се?

- Прекалено опасно е там, за да мислиш за страха. Концентрирах се над всичко онова, което виждах и документирах.

- Каква вода пиехте?

- От най-близкото да нас замръзнало езеро.

- Преди време загадъчно споменахте за една капсула. Какво представлява тя?

- След видяното и преживяното на Антарктида реших да инициирам проект, който да помогне на нас, хората, да осъзнаем важните неща в настоящето си и да съхраним бъдещето си. Идея, която може да се превърне в значимо българско постижение. Това обаче ще е възможно, ако се включите всички вие! Предлагам да поставим на Антарктида, и то не къде да е, а под българския храм (първия православен на ледения континент), времева капсула, в която да затворим за следващите 50 години писмо от днешните хора за утрешните. Като Ноев ковчег на познанието. Послание от всички, които пожелаят да се включат с идеи, съвети, напътствия, мъдрост и полезно знание как да съхраним света ни - нашия дом. Послание, което може да спаси утрешните хора. Всичко, което бихме искали да им кажем. 

Надявам се да се включат всички хора, които желаят думите им да пропътуват във времето към утре, не към извънземните, и може би да променят бъдещето за добро. И на деца, и на възрастни. Специално за целта съвместно с издателство “Егмонт” сме разработили уебсайта poslanie-antarctica.com, където всеки може да изпрати своето послание до утрешния свят.