Бебета дракони живеят в пещера в Словения

Словения е като хубавата планинска вода - колкото повече пиеш, толкова повече ти се пие. Дълго време подценявана от туристите, тя се наложи като любима дестинация с почитта си към традициите и природните дадености и интелигентното им използване като туристическа атракция.

Любляна, столицата на централноевропейската държава, е наричана и Градът на драконите. Със своите 300 000 жители тя е доста малка в сравнение с останалите европейски столици, но затова пък има епична история.

Тази година Любляна празнува 2000 г. от основаването си като римско селище. В добавка местните ще отбележат през 2015 г. и 120-годишнината от обновяването на столицата, ударена от силно земетресение през 1895 г.

Тогава са разрушени

10% от сградите

По време на възстановяването стилът на Виенския сецесион си казва думата в новия архитектурен облик. Днешна Любляна наистина е достатъчно красива, за да мери сили с Виена или Прага.

Нейната розова черква на площад “Прешерн” - любимо място за срещи на жителите на града, гледа към Тройния мост, над който се извисяват Юлийските Алпи.

Чист, зелен и подреден, този град изумява не със зашеметяващи исторически забележителности, а с артистичния си дух - цветни фасади, уютни кафенета и ресторантчета, улични музиканти и артисти, когато времето позволява. Затова един от най-приятните за придвижване начини в града са велосипедите, които могат да бъдат наети на много места.

Емблемата на Любляна са драконите. Четири от тези митични същества украсяват Драконовия мост, но ги има и на много други места. Някои свързват това с чудовището, убито от Язон и Аргонавтите. По-вероятната връзка обаче е със свети Георги, убиеца на ламята. Той е и патрон на черквата в замъка на Любляна. От кулата на замъка, разположен на хълм насред града, се вижда цялата околност.

Свети Георги е насочил копие към змея и в североизточния град Птуй. Близо до черквата, носеща името му, има негова статуя от XIV в. Птуй обаче е известен не със светците, а с езическия си карнавал. Този най-древен град на Словения е музей на открито. Тук се намира най-старата винарска изба в страната.

Но най-голямата му слава идва от карнавала. Подобно на кукерите в България и тук облечени в овчи кожи страховити същества с маски и дълги червени езици излизат по улиците в средата на февруари, за да уплашат зимата и да я накарат да си ходи. Карнавалът на Птуй, който се нарежда по мащаби в Европа след Венецианския, се нарича Курентование и на заключителната му фаза се стичат участници и публика от всички околни страни.

Едно от най-запомнящите като преживявания усещане в Словения е посещението в пещерата Постойна, която местните наричат Постойна яма. Когато невероятните същества в нея за първи път били забелязани през XVII в., те били наречени бебета дракони. Днес науката ги е определя като протеи, бледи като призраци земноводни, които същестуват само в този район.

В Постойна е изграден

специален вивариум,

пълен с невероятните създания,

тъй като из самата пещера те трудно може да бъдат забелязани.

Протеите могат да живеят без храна между 8 и 10 г., а продължителността на живота им е около век. Макар и изучавани отдавна, тези пещерни чудаци все още крият тайни, твърдят словенските зоологи.

Постойна яма обаче е интересна и с друго. През тази дълга 20 000 м и дълбока на места до 115 м пещера, се пътува с влак - първата жп пещерна система в целия свят. В началото на XIX в. пещерата е електрифицирана и с това изпреварва дори Любляна. Заради прекрасната акустика тук се правят концерти, а една от залите може да побере 10 000 души. Подобаващо за такова интересно място - има си и пещерен ресторант.

Друга задължителна спирка е езерото Блед. То се разпростира на около 15 км от границата с Австрия. Сред сините му води е разположен остров, на който се извисява черквата “Успение Богородично”, с която е свързана романтична традиция. Според нея щастие очаква всяка нова брачна двойка, в която мъжът успее да отнесе булката си на ръце по пътеката от дока до черквата - цели 99 стъпала. В това време жената не трябва да произнесе нито дума. Всяка година на това романтично място се организират около 55 сватби, а много повече двойки идват тук, за

да се качат на кулата

и да бият “камбаната

на желанията”

Смята се, че щом дръпнеш въженцето на камбаната, ще се сбъдне една мечта.

Лодки кръстосват езерото през цялата година. През лятото пък посетителите могат да се къпят без проблеми, тъй като температурата стига до 26 градуса.

Езерото Блед е перлата на Словения и затова е заобиколено от луксозни хотели и голф игрища. Придвижването в района може да стане и с файтон. Друга забележителност е кацналият върху 130-метрова скала замък “Блед”, изграден в началото на XI в. В годините на Югославия

той бил лятна

резиденция на Тито,

а днес е

исторически музей

През 2015 г. Словения привлича и любителите на словесните изкуства. Средновековното градче Шкофя Лока е мястото, където се пази най-старият пълен драматичен текст, писан на словенски през 1721 г. Оригиналният ръкопис ревниво се пази от местния манастир на капуцините и се показва публично само от време на време.

Тази година обаче над 30 000 посетители пристигнаха в градчето, за да се насладят на играта на 640 актьори любители, които дават живот на старинния текст за Страстите Христови на няколко места в града. Желаещите все още могат да се включат в това преживяване, тъй като фестивалът продължава до 12 април.

Живакът и дантелите нямат нищо общо, но в Идрия те са крайъгълният камък на местните традиции. Живачните мини довеждат Идрия до просперитет. Всичко започнало през XVI в., когато селянин си налял вода от кладенец и усетил, че ведрото е необичайно тежко, а вътре нещо блести. Живачните мини са причината градът да влезе в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Но вековната традиция на плетенето на дантели е тази, която дава на това място нов живот.

През последните години стотици деца и възрастни идват в този словенски град, за да се учат на красивия занаят. В него има училище, посветено на дантелата, където възрастните плетачи предават уменията си на младите поколения. Всяка година през юни Идрия става домакин на фестивал на дантелата.

Друго място, където туристът си заслужава да се отбие, е Марибор - вторият по големина град в Словения, който през 2012 г. бе Европейска столица на културата. Но Марибор е атрактивен и с вината си. Търговците на вино разнасят славата му още през Средновековието.

Тук все още дава плод

най-старата лоза

в света - на 450 г.

Гроздовият сок се поднася на видни гости като символичен ключ на града. Старата лоза на Марибор дори е намерила място в Книгата на рекордите “Гинес”. В музея на виното пък посетителите могат едновременно да дегустират качествени напитки и да слушат за историята на Марибор.

Любителите на по-екстремните преживявания едва ли ще пропуснат да се озоват поне в подножието на връх Триглав. Националният парк Триглав е разположен в северозападната част на Словения и покрива близо 3% от територията на страната. Два милиона души годишно пристигат тук, за да се катерят до Бохини - най-голямото ледено езеро в Словения, както и до 78-метровия водопад Савица.

Черешката на тортата обаче е връх Триглав. Висок 2864 м, той е възпяван в поеми, филми и музика и се е превърнал в емблема на националната идентичност. Точно там е развят националният флаг, когато през 1991 г. Словения обяви независимост. Бившият президент Милан Кучан дори твърдеше, че

е национален дълг

на всеки словенец

да изкачи планината

В Националния парк Триглав има преходи и за неопитни катерачи, но дългите изкачвания трябва да се правят само с опитни водачи.

Словенската носталгия по селския живот също има своя запазен знак - козолеца. От обикновен сеновал той се е превърнал в символ на национална гордост. Това се вижда ясно по богатата дърворезба на тези постройки, чието предназначение е просто да съхраняват сеното. През 2013 г. в Сентруперт бе създаден специален музей на открито, посветен на козолеца и неговата история.

И накрая стигнахме до крайбрежието - до полуосров Истрия, малка част от който принадлежи и на Словения. Перлата на 43-километровия бряг е Пиран - град с покриви с цвят на корал, издигнат над сините води на Адриатика.

В тази част на

страната италианският

език също

е официален

Кухнята също е различна. Истрия е прочута със зехтина си и сладкото си вино. Италианското влияние се усеща в пастата и ризото с морски дарове. На почит са и много хърватски специалитети.

В тази област на страната солта се добива все още по начин, който не се е променил от 7 столетия. Всъщност в повечето райони на Словения традициите са издигнати на пиедестал. Повечето посетители на Пиран идват в средата на лятото, но през април-май или септември-октомври се съчетават приятно време и липса на тълпи.