Симона Пейчева: И аз го мога, но отказах на "Цирк дьо Солей“!

Световната шампионка по художествена гимнастика Симона Пейчева е запазила своя дух и жажда за победи, въпреки че миналата година прекрати състезателната си кариера. Още при старта на новото шоу с нейно участие „И аз го мога” тя се нареди сред лидерите в него и изпълнява без страх и най-сложните номера. Симона показа, че обича предизвикателствата още преди две години, когато реши да се завърне към художествената гимнастика след петгодишна пауза - нещо, което друг известен спортист не беше правил. Добрата форма, която показа, обаче не беше достатъчна според родните съдийки, а желанието на Симона да бъде допусната до международен турнир, където да бъде оценена от чужди съдии, не бе удовлетворено. Това доведе до решението на грацията окончателно да каже край на професионалния спорт. Днес Симона не иска да се връща към тези моменти и гледа само напред. Тя има свой клуб „Си Ви спорт”, където предава опита си на малки гимнастички и мечтае за тв кариера.
Една от малкото слабости на шампионката са шоколадовите изкушения и на парче торта в сладкарница „Маркрит”, тя разкри кои са най-големите й победи и разочарования в спорта и живота.

- Симона, ти се представяш отлично във формата „И аз го мога” по Нова тв. Кой от твоите конкуренти теб лично те впечатли най-много?
- Във всеки номер и изпълнение има нещо красиво и неповторимо, а като знам колко много усилия полагат всички, за да се представят на ниво, в никакъв случай не мога да подценя някого. На последния ни лайв изпълнението на Яна Маринова на пилона беше уникално. Адмирации за Яна, номерът й беше много сложен физически. Обичам да гледам такива неща, които аз не мога, или много биха ме затруднили. Елен и Камен също много ми харесаха. Театралните и комични етюди за мен са нещо много трудно, нямам никаква представа как се прави подобно нещо и ми се струва направо невъзможно за мен.
- Каква атмосфера цари зад кулисите на шоуто - приятелска, или дух на конкуренция?
- Не го усещам като вид състезание или надпревара. Ние сме заедно, забавляваме се, също така се подкрепяме, като някого нещо го боли, споделяме си. Все пак изпълняваме доста трудни и неспецифични за нас неща, ето аз паднах в първия лайв от въжето, а Поли и Алфредо сега имат контузии. Фактът, че излизаме един срещу друг, не ни пречи да сме в много добри отношения, оказваме си помощ и се чувстваме близки, не е надпревара на живот и смърт.
- Значи няма конфликт между теб и Елен Колева?
- Не. Категорично! На всички ни е много забавно. Дори се подкрепяме и си помагаме. С Елен се познаваме отдавна -още от танцовия формат, в който участвахме и не може някакъв номер да ни скара.
- Във „Вип Денс” ти беше в един отбор с Алфредо, а сега пак сте заедно. Чувстваш ли го по-близък?
- Близък ми е и не само откакто бяхме в един отбор в „Денсинг старс”, а и след това. Приятелството ни започна от там, но не спря до там, той винаги се е отзовавал на мои покани, както и аз на неговите. Станахме близки и със семейството му - с жена му и децата.
- Харесваш ли цирковото изкуство и изкушава ли те възможността да се изявяваш на манеж?
- Имах предложение, след като станах световна шампионка в Мадрид - договор да играя в „Цирк дьо Солей”. Обаче бях още много малка и исках да продължа с гимнастиката - състезания, титли...
- Съжаляваш ли?
- Не съжалявам за неща, които не съм направила. Приела съм, че в дадения момент така е трябвало да стане. Човек, каквото поиска и го желае 100 процента, дори да е сгрешил, важното е, че го е искал истински. Много пъти ми казват, че съм твърдоглава и държа на това, дори да си счупя главата, решенията да ги взимам аз, а не под чужд натиск. Винаги съм с рогата напред и моята треньорка Мариета Дукова често ми е казвала: „Тоя инат колкото помага, толкова и пречи, но добре, че си така такава, че докато не го изпълниш както трябва, не си тръгваш от залата”.
- Синът ти Алексей гордее ли се с теб и с представянето ти в „И аз го мога”?
- Да. Кое дете не се гордее със своята майка?!
- Ти ли се грижиш основно за него, или баща му Горан, с когото сте разделени?
- Едно дете не бива да бъде лишавано нито от грижите на майката, нито от грижите на бащата. Това е моето мнение. То получава колкото от мен, толкова и от баща си.
- С какво те впечатли новият мъж до теб и любовта ви от пръв поглед ли беше?
- Тази тема не я коментирам. Никога не съм изваждала на показ личният си живот.
- Имаш ли желание за още едно дете?
- Да, искам да имам поне още едно, но като му дойде времето.
- Много гимнастички се омъжиха за футболисти. Ти имала ли си симпатии към някой ритнитопковец?
- Никога не съм имала човек до мен или приятел, който да е спортист. Не обичам особено футболистите. Като чуя футболист и се обръщам на другата страна.
- Един от съдиите в „И аз го мога” - Ники Кънчев, спомена, че като те гледа в шоуто, ти си готова да се състезаваш за олимпиада. Таиш ли още горчилка от факта, че вече не се състезаваш?
- Не. Доказах, че още мога да играя гимнастика. Доказах най-вече на себе си, че когато човек иска нещо истински, го може. Дори след 5-годишна пауза от спорта и като жена, която е раждала, не съм загубила качествата си.
- Още като гимнастичка ти си обиколила почти целия свят, в коя държава се чувстваше най-добре и имала ли си желание да останеш там?
- Най-много ми харесва в Япония. Повече от двадесет пъти съм била там - на състезания или да водя семинари, но не бих могла да си пренеса целия живот там и да живея в Япония. Мога да си върша работата, да пътувам в цял свят, но искам да живея в собствената си държава, така че детето да не е ощетено. Получавала съм много добри предложения за работа и съм ги отказвала, защото парите не са всичко на този свят. Парите не ти дават спокойствието, роднините, близките и щастието! Аз искам да се развивам като личност и не искам да ощетявам детето си, затова съм отказвала много предложения. Важното за мен е детето да е с мен, да не усеща липсата ми и един ден да не ми каже -аз като бях малък, ти не беше до мен, защото аз съм избрала по-големия хонорар.
- Какво от Япония ти липсва?
- Там е различен свят, най-вече като култура и уважение към хората. Японците са възпитани, че трябва да уважаваш човека срещу теб, независимо какво е направил и колко е голямо или не, докато у нас не винаги е така. Те са с различен манталитет - не можеш да видиш човек, който не е лъчезарен и усмихнат. Каквото и да им се е случило, те винаги трябва да са усмихнати .
- Най-трудният момент, който на теб ти се е налагало да преодолееш?
- Допинг скандалът. Преди това година играх със счупен крак само и само да стигна до световното и една седмица преди това ме забъркаха в допинг скандал. Не стига че бях с 20 инжекции на ден, за да играя и изведнъж се случи това отвратително нещо. Иначе в личен план, дори едно неразбирателство с човека до мен или със семейството винаги ми влияе негативно. Нещо малко, не е болка за умиране, но на мен ми влияе. Склонна съм да преувеличавам малките неща и да се задълбавам повече в негативизма, да го преживявам. Най-много ме пречупи спорта и особено допинг скандалът - защото „играеш, печелиш” и изведнъж в даден момент както си на върха, за по-малко от няколко месеца се озоваваш на дъното. Тогава осъзнах кои са истинските хора до мен. Когато бях обвинена, разбрах колко малко приятели съм имала на фона на тези, които преди това ми се пишеха приятели. Броят се на едната ръка хората, на които мога да се обадя в 3 през нощта и да се отзоват.
- Какво мислиш за актуалния допинг скандал с щангистите ни и смяташ ли, че е възможно високо спортно майсторство без абсолютно никакви стимуланти?
- Не е хубаво, когато сами си правим проблеми. И без това спортът има достатъчно. Винаги има нужда от някакви витамини и стимуланти, защото спортните дисциплини са много тежки и човешкото тяло не би издържало на свръх натоварвания по цял ден. Не е все едно да работиш на компютър и да си по 8 часа в залата. Но трябва да се използват само позволени и качествени медикаменти.
- Ти одобряваш ли методите на тренировка на Нешка Робева, от които толкова се оплакваха някои от нейните гимнастички. Би ли приложила такава методика в тренировките с твоите гимнастички?
- Каквото се е изискавало тогава и е било правилно според нея, тя го е правила. Аз безкрайно много уважавам тези жена, защото тя е професионалист. От тогава гимнастиката много се е променила. Методите също.
- А коя е гимнастичката, която те вдъхнови да започнеш да тренираш?
- Мария Петрова. Тя беше моят идол, когато започнах да тренирам.
- В какви отношения сте с Илиана Раева?
- Илиана в момента е председател на БФХГ. Като такава аз я уважавам. Когато нещо искам да говоря с нея, го правя. Когато за нещо не съм съгласна - също. Това са едни нормални човешки отношения.
- Смяташ ли, че една от причините българската художествена гимнастика да няма толкова много победи и медали, както е преди разпадането на СССР на отделни републики, което прави конкуренцията много по-голяма?
- Оправдания винаги има. Не, не смятам. Ако покажем ниво и класа, никой няма да може да ни го отрече.
- Поддържаш ли контакти с Алина Кабаева, с която се състезаваше навремето и интересуваш ли се от информациите за нея, като тази, че има връзка с президента Владимир Путин?
- С Алина винаги сме били много близки. Тя ми показа какво е да си шампион и да не летиш в облаците. Да приемаш всички за равни и да си приятел със съперниците си. На този етап не поддържаме връзка. Не мисля, че е възможно, но следя всичко, което се пише за нея. Още я чувствам приятелка.
- Още ли мечтаеш да си журналист, след като вече бе водеща на тв токшоу, или имаш и други планове?
- Да. 100%. Това беше мечтата ми още докато спортувах. Не съм се отказала и ще продължа.
- Кой е гостът в твоето предаване, с когото ти бе най-интересно да разговаряш?
- Васил Найденов. Бях притеснена, направо стресирана дали той няма да каже - сега каква е тази водеща, защото аз още се учех, страхувах се какво впечатление ще оставя у него. А той така ме предразположи, че на мен въпросите ми просто идваха от неговите отговори. Също така съм много приятно изненадана от Силвия Лулчева. Невероятна жена.
- Ти се снима в клип на попфолк изпълнителя Крум. Би ли участвала отново във видео на някой фолк изпълнител и харесваш ли тази музика?
- Крум ми е приятел и го направих заради него, защото той имаше нужда от подкрепа и приятели до себе си. Като приема една личност за приятел, никога няма да я предам или изоставя. Не мога да кажа категорично дали бих приела да се снимам отново, зависи от концепцията на клипа и песента. Не мога също така да кажа, че харесвам такава музика, аз не слушам и черна музика, и хаус, но като в някое заведение се пусне такава песен, изслушвам я. Аз съм любител на българската музика - обичам ФСБ и Васил Найденов. Харесвам също така „Скорпиънс” и Майкъл Болтън.
- Какво е вярата за теб?
- Аз вярвам в това,което е правилно според моите разбирания. Вярвам в собствените си мечти. Вярвам, че когато човек иска истински, значи може, а за мен думата „не мога” не съществува. Вярвам в Бог. По мой си начин. Каквото ни е писано - това ще се случи. Не се страхувам, не се въртя три пъти, като видя черна котка. Приемам нещата, защото така трябва и те се случват.

- Любим цитат?

- "Животът е пълен с комизъм и е величествен само в своя вътрешен смисъл” - Достоевски.

Материалът е на вестник "Труд"