Андреа Бър: Хип-хопът ти дава свободата да бъдеш какъвто поискаш

Андреа Бър е професионален хип-хоп танцьор. Живее в Лос Анджелис и работи към танцовата агенция Go to Talent. Има множество изяви и е спечелила редица стипендии. Андреа е в България за интензивната танцова програма “Танцова работилница”, която се провежда в столицата в рамките на една седмица по време на пролетната ваканция на учениците. На 13 април от 19 ч в Аула Максима, УАСГ, ще се проведе заключителният спектакъл на програмата. Срещаме се с Андреа след един от часовете й.

- Тъкмо завършихте часа си. Беше пълно с хора и изглежда всички много се забавляваха. Как върви според вас?

- Чудесно. Още съм превъзбудена. Настроението и енергията са невероятни.

- Как се подготвяте за уроците?

- Обикновено идвам с нещо предварително подготвено само първия ден. След това реагирам според групата и според това какво е нивото, каква е възрастта на танцьорите. Никога не знаеш кой може да се появи.

- И как ви се струва тази година?

- Групата е страхотна. Много са добри. Най-важното е, че всички имат желанието да се учат. Имат необходимата енергия и ентусиазма, които да ги накарат да танцуват. Дори да има над какво да поработя. Има голямо разнообразие от танцьори - някои са по-напреднали от други, но всички имат страстта и желанието, а това е най-важното.

- Кога разбрахте, че хип-хопът е вашият танц?

- В гимназията. Бях 13-14-годишна. Тогава танцувах джаз балет и модерен танц. Веднага щом се появиха уроците по хип-хоп, реших да опитам. Още когато отидох, разбрах, че това искам да правя.

- Ако трябва да определите какво е хип-хопът, какво ще кажете?

- Хип-хопът е култура. Събира в себе си танца, песните, графитите. Култура, която се е развила на улицата, а не в танцовите студиа. Това означава, че всеки има достъп до нея. Не се налага да имаш определени дрехи, обувки. Може да танцуваш навсякъде, стига да имаш музика.

- Ами отношението? Трябва ли ти определено отношение, за да танцуваш хип-хоп?

- О, да, определено. Това всъщност е забавната част. Определям се като мил, открит човек, но в хип-хопа можеш да промениш нещата. Може да се превърнеш в някой, който е злобен, суров, мистериозен или щастлив. И всичко е наред, защото това е просто игра, представление, не е точно това, което по принцип си.

- Как протича един ваш ден?

- Ставам и излизам. Обичам да катеря планини или да ходя на плажа. След това ходя на тренировка, минавам през студиото да отметна някои задачи. Всъщност много зависи - може да имам прослушване или да водя часове.

- Танцувате ли и други стилове освен хип-хоп?

- Да, съвременен танц, джаз, но се фокусирам върху хип-хопа.

- Какво мислите за смесицата между различните стилове? Това ли е бъдещото на танца?

- Да. Важно е да имаш основите, но това, което правят после, е основно фюжън - смесване на различни стилове - хип-хоп, джаз, фънк. Не трябва да се ограничаваш само с един стил.

- Как ви се струва днешната хип-хоп сцена?

- Мисля, че е добре. Вижте нещата, които хората могат да правят с телата си. Някои приличат на роботи. Постига се с много тренировки, но това, което липсва при някои, е онази искра, която въввлича публиката в изпълнението.

- Преподавате в много страни. Виждате ли разлика в танцьорите?

- Да, но разликата се дължи най-вече на това, с което разполагат. В Ел Ей има толкова много часове по всичко и всички те са на една ръка разстояние. Таньцорите усвояват една хореография много бързо. Когато за първи път дойдох тук, преподавах по-бавно, защото таньцорите не са свикнали. С всеки следващ път обаче виждах, че напредват. В Китай например забелязах, че са много дисциплинирани. Могат да тренират с часове. За тях беше изненада да открият, че по време на часовете можеш и да се забавляваш, да се шегуваш. Но в крайна сметка танцът е универсален език. Всички сме хора, а благодарение на интернет можеш да научиш толкова много.

- Мислите ли, че хип-хоп културата е възприета у нас?

- Да, особено от по-младите. Още се шокирам, когато идват в часа ми и ми показват неща, които не знам.

- Има ли тогава възрастови ограничения, или можеш да започнеш винаги без значение на колко години си?

- Няма ограничения. Можеш да започнеш винаги. Можеш да станеш какво поискаш.

- Променихте ли хранителните си навици, за да се поддържате във форма?

- Да, опитвам се да се храня здравословно. Станах вегетарианка. Ям много зеленчуци, но обичам и сладолед, и бира, а това не е много здравословно.

- Как създавате една своя хореография? Как протича творческият процес?

- Обикновено започвам с избора на песен. Трябва да ме вдъхнови, да ме накара да танцувам. След това я слушам отново и отново, за да я познавам. Мисля си за нея като за глина. Може да се променя и моделира. Нищо не е окончателно.

- Ваша хореография е изпълнявана в “Дисниленд”, нали?

- Да, беше избрана на конкурс. Спечели и я изпълниха там.

- Танцували сте с Риана. Други изпълнители, с които бихте искали да работите?

- Винаги съм искала да работя с Бритни Спиърс. Не съм чак такъв фен на музиката й, но ми харесва, че дава поле за изява на таньцорите си и тя самата може да танцува добре. Също и Мадона. Танцьор е и разбира. Не крие балета си.

- Какво ви дават танците?

- Всичко. Карат те да се научиш да работиш с часове и да бъдеш максимално съсредоточен. Дори да си в лошо настроение, всичко се оправя. Танците хранят душата ми.

- Ако трябва да окуражите хората да танцуват, какво ще им кажете?

- Ако обичате музиката, тогава можете да танцувате, да създадете свои движения с тялото си. Но танците са за определен кръг от хора, защото има и такива, които не обичат да танцуват и не трябва да бъдат принуждавани.

- С изключение на известната ни шопска салата, която знам, че харесвате, опитвали ли сте нещо друго българско?

- (смее се) Да. Харесвам салатата. Има и много други вкусни неща като баницата.

- А били ли сте в български клуб?

- Не. Чувала съм за попфолка.

- Има и други варианти.

- Да, предполагам, но обикновено съм твърде уморена и гледам да се наспя добре.

Материалът е на вестник "Труд"