Енергията на пирамидите – мистерия или научен феномен!

„Тайнствената сила на пирамидите” завладя многобройната публика с надникването в един загадъчен свят, свързан с някой тайни на Космоса и на човешката цивилизация.
Гробници на фараони в Египет, храмове и ритуални постройки в Мексико – това ли са наистина пирамидите? Пирамидата ражда и трупа енергии, дори когато е само домашен модел, направен от дърво или хартия. Тези енергии удължават живота и забавят стареенето; предпазват здравето и помага при лечението на тежки болести; превръщат обикновената вода в козметично средство... Богомил Герасимов, дипломат и писател, вярва, че пирамидите са нещо по-различно. С тази книга той дава възможност на читателя да надникне през една загадъчна врата, да се срещне с прастари цивилизации и хилядолетни загадки.
Предлагаме ви откъс от нея, в който се хвърля светлина върху енергиите, които излъчват пирамидите.

ТАЙНСТВЕНИТЕ ЕНЕРГИИ

В сравнение с Голямата пирамида в Гиза пирамидата на Хефрен има значително по-бедна вътрешна структура, погребалната й камера е прекалено леснодостъпна. Това дава основание да се подозира, че някъде вътре в пирамидата има друга, скрита камера, където вероятно е и мумията на Хефрен. Въпросът обаче е как да се открие тази камера.
Пирамидата на Хефрен запалва фантазията на д-р Луис Алварес, лауреат на Нобелова награда по физика за 1968 г. Той бил силно впечатлен от книгата на Уилиъм Кингсланд „Голямата пирамида във факти и теория”. Авторът й предполага, че скрити камери в Голямата пирамида може да се открият, ако от Царската камера към повърхността се излъчват и се измерват радиовълни.
Д-р Алварес знаел, че космическите лъчи, които непрекъснато бомбардират Земята, губят от енергията си правопропорционално на плътността и дебелината на масата на пирамидите, през която минават. Той построил апарат в съответствие с това заключение. За провеждането на експеримента в пирамидата на Хефрен влиятелният физик привлича и други именити специалисти и учени, сред които И. И. Раби от Колумбийския университет, човек с отличие от Американската асоциация за напредък на науката за приноса му в областта на ядрената физика, д-р Ахмед Фахри, виден специалист по антична египетска култура, д-р Амр Гонейд с група учени от Кайро, представител на американската Комисия за атомна енергия – общо 12 египетски и американски научни институции с 1 милион долара бюджет за експеримента. Нарочно подчертавам високото представително равнище на учените, участвали заедно с д-р Луис Алварес в търсенето на скрити камери в Хефреновата пирамида, за да е ясно от самото начало, че не става дума за любителско упражнение. Макар че Кингсланд препоръчва изследванията с радиовълни да се извършват в Голямата пирамида, д-р Луис Алварес насочва вниманието си към пирамидата на Хефрен, защото според него там шансовете за успех са по-големи.
През септември 1968 г. екипът на д-р Луис Алварес записва на специална магнитна лента, пригодена за обработка от компютър, милиони траектории на космически лъчи, минаващи през каменната маса на пирамидата. Записите са направени в погребалната камера. От пирамидата магнитната лента била веднага изпратена и анализирана на компютър в Кайро. На лентата ясно се очертавали външните стени, ръбовете и ъглите на пирамидата, но нямало и следа от скрити камери. Това обаче бил резултатът от първия компютърен прочит на записаните лъчеви траектории. Последвали нови, по-прецизни анализи на магнитната лента. Но при тези повторни опити с мощния компютър Ай Би Ем 1300 в университета Ейн Шамс се получавал различен резултат с липсващи важни елементи от предишните прочити. Помощникът на д-р Луис Алварес – д-р Лорин Язолино, изпраща копие на магнитната лента в Бъркли, Калифорния, за да бъде анализирана там от най-съвършения за времето си компютър. Но компютърните анализи и в Калифорния установили същия модел: всеки прочит на магнитната лента давал смущаващо различен резултат.
По думите на д-р Амр Гонейд „пирамидата не се съобразява с известните закони на науката и електрониката”. Той изтъква, че получените резултати са „невъзможни от гледна точка на науката”, че или е налице значителна грешка в геометрията на пирамидата (отразяваща се на записа), или в пирамидата има някаква тайнствена енергийна сила, която нарушава научните закони.
Д-р Гонейд подкрепя думите си с друг запис, направен с апаратурата на д-р Алварес, но през интервали от 24 часа на същото място, през същите каменни блокове. Сравнявайки първата и втората лента, учените установили, че записите са различни.
Макс Тот и Грег Нилсен отбелязват по повод на експеримента на д-р Луис Алварес: „Идеята, че съществува някаква необяснима или непозната енергия, характерна за пирамидната форма, не е нова. Фактически основното твърдение в „Папирусът на Ани” е, че божеството, което спи в душата на всяка личност, се събужда от силата или енергията на пирамидата.”
Д-р Луис Алварес никога не е признавал, че провалът на неговия експеримент се дължи на т. нар. ефект на пирамидата. Всъщност този голям учен и Нобелов лауреат дори не се опитва да даде някакво правдоподобно обяснение. Прави чест на д-р Гонейд, който свива рамене и искрено признава резултатите за „научно невъзможни”.
Все си мисля за тази подводна пирамида в Бермудския триъгълник, за невъзможността на специалисти, въоръжени със сонари и разни други модерни апарати, да намерят местоположението не само на подводната пирамида, но и на другите потънали конструкции. Нима не е възможно тази мистериозна сила на пирамидата да отклонява лъчи и вълни и да пази подводните паметници от съвременната цивилизация?...
Не мога да обясня защо физикът лауреат на Нобелова награда д-р Луис Алварес се сърди на Хефреновата пирамида и отказва да коментира провала на своя експеримент. Той сякаш се срамува, че не са се осъществили очакванията му да открие предполагаемите скрити камери с мумии на фараони. На практика обаче той пропуска една великолепна възможност да открие нещо друго, далеч по-важно от скритите камери: наличието на енергии в пирамидата, за които науката няма и понятие. Никой не си спомня вече за какво д-р Алварес е получил Нобеловата награда, но в литературата той остава като учения с неуспелия експеримент в Гиза. Той не обелва зъб да изтърси поне нещо от рода на „Това е невъзможно!”. Вместо него най-често цитираният учен от екипа му е д-р Амр Гонейд, който направо говори за някаква мистериозна сила, несъобразяваща се с известните физически закони.
В интервю, публикувано в лондонския в. „Таймс”, журналистът Джон Тънстол му задава такъв въпрос: „Някаква сила извън човешкото познание ли е направила безполезно цялото научно ноухау?” Д-р Амр Гонейд отговаря чистосърдечно: „Или геометрията на пирамидата е твърде погрешна, което се е отразило на нашите прочити, или има някаква необяснима мистерия – наречете я каквото искате, окултизъм, проклятие на фараони, вълшебство или магия, има някаква сила, която действа в пирамидата в нарушение на научните закони.”
Д-р Амр Гонейд е египтолог, но повечето от неговите колеги и археолози не харесват искреността му. Те не могат да подминат самия експеримент, но обикновено се задоволяват да отбележат, че е бил безуспешен. Темата за тайнствената сила на пирамидите им е неудобна. А за нея се говори в стари текстове, в легендите, в разказите на летописци, историци, учени и пътешественици. Ето например какво ни разказва арабският летописец от XIV в. Макризи: „След построяването им на всяка една от пирамидите бе изпратен пазач и бе обградена от нематериални духове. Коптите разказват, че духът на северната пирамида е един дявол, жълтеникав и гол, с дълги зъби. За южната пирамида отговаря една жена, която позволява да й се виждат естествените части: хубава е, но също има дълги зъби, омагьосва мъжете, които я гледат, смее им се, привлича ги и прави така, че да загубят разсъдъка си. Духът на боядисаната пирамида е старец, който гори благоухания в една кадилница.”
Пътници през пустинята, които преминавали край Гиза, разказвали, че по пирамидата след залез слънце се забелязвали някакви странни светлини. Най-интересно е едно съобщение от 1897 г. на учения Уилиъм Гроф, който не само бил свидетел на явлението, но и се опитал да го провери. Той изпратил доклад до Египетския институт в Кайро, в който съобщава: „Преди приблизително две седмици ми се случи да прекарам нощта в пустинята с нашия вицепрезидент д-р Абате Баха. Намирахме се недалеч от пирамидите в Гиза. Беше към 8 часа вечерта, когато забелязах светлина, която сякаш бавно обикаляше около третата пирамида, около средата й. Беше нещо като малък пламък или по-точно както каза един бедуин, като падаща звезда; стори ми се, че направи три обиколки около пирамидата и след това изчезна. Наблюдавах внимателно тази пирамида през голяма част от нощта. Към 11 часа забелязах друга светлина, този път с бледосинкав цвят. Издигаше се бавно, почти по права линия и като стигна до определена височина към върха, изчезна, загасна.
Прекарал съм много нощи в пустинята близо до пирамидите в Гиза и съм виждал около тях светлини, отначало без да се опитвам да търся произхода им. След това започнах да обръщам повече внимание на този въпрос и извърших някои изследвания, които, изглежда, говорят, че тези светлини не се появяват често, а само понякога, около пет часа след залеза на слънцето.
Видях светлината или светлините по северната и източната страна на пирамидата в 8 часа и на северната страна – в 11 часа, светлина, която вървеше нагоре....”
Това не са думи на случаен човек, на отричан автор фантаст или на религиозен фанатик, а на човек на науката, в които не може да има никакво съмнение. Испанските автори Емилио Салас и Роман Кано, когато говорят за Голямата пирамида като за свещен енергиен храм, отбелязват, че за да бъде такъв, тя трябва да отговаря на следните четири условия:
• Да бъде така ориентирана, че да позволява предсказването на слънцестояния и равноденствия.
• Да лежи на кварц или кварцови скали.
• Конструкцията да бъде в съответствие със специфични мерки и геометрични принципи.
• Да са налице интензивни земни сили.
Голямата пирамида отговаря на тези четири условия. Няма съмнение, че тя, както и повечето пирамиди по света, не само е разположена върху енергетична зона, но и сама произвежда енергия с простото си съществуване.
За някои автори Голямата пирамида е не само акумулатор на космическа енергия, но и генератор на своя собствена електрическа енергия. Съобщението на У. Гроф е само един указател. Има обаче още един класически пример, свързван с английския учен и изобретател У. Симънс. Няма писмени източници за преживяването му – той самият не го е описал в книга или в статия. Основният източник е книгата на Питър Томпкинс „Тайните на Голямата пирамида”, от която се разбира, че Симънс се изкачил на върха на Голямата пирамида с бутилка червено вино. Там му направило впечатление, че като вдигне ръка и разтвори пръсти, се чува някакъв неопределен звънтящ звук. Когато вдигал само един пръст – показалеца си, изпитвал някакво дразнещо усещане като бодване. Подобно чувство изпитвал и върху устните си, когато отпивал от бутилката. Получавал се лек шок като от слаб електрически ток. Той решил да направи експеримент: увил бутилката с влажен вестник, превръщайки я в нещо подобно на електрически акумулатор, известен като лайденска стъкленица, и я вдигнал над главата си. В нея незабавно се акумулирало статично електричество и започнали да хвърчат искри. Симънс случайно докоснал съпровождащия го арабин и човекът паднал върху камъните от силен токов Удар. Някои автори посочват, че пирамидата действа като огромна резонираща кухина, която е в състояние да акумулира енергии от Космоса и да играе ролята на гигантска лупа.
Широко разпространено е мнението, че засега няма начин да се измерват наличието и интензивността на пирамидните енергии освен с радиестезичното махало Но... за щастие не е точно така. Има хора, специалисти и любители, които не се стъписват пред високите порти на официалното пренебрежение и изказват интересни идеи и хипотези. Те съвсем не са за пренебрегване и аз ще посоча двама от тях: Педро Ферис и Кристиан Сиругет от Мексико. Наистина, те не се занимават с египетските пирамиди, но пирамидите в Мексико са част от великото пирамидно семейство на света. Техният изследователски опит, изложен в изключителната им книга „НЛО и археологията на Мексико”, би могъл да окаже неоценима помощ на всички, които се интересуват от пирамидите и изследват пирамидните енергии. Ферис и Сиругет откриват, че съществува ефикасен инструмент, с който може да се установи наличието на пирамидна енергия и по този начин да се определи дали някаква конструкция, развалина или могила представлява пирамида. Този прост инструмент е познатият на всички ни волтметър. Когато неговите терминали са свързани с електрически проводник, волтметърът показва интензивността и посоката на тока. С волтметър може да се определи дали една батерия е от 1,5 или 12 В (волта), дали е нова или стара. Стрелката му може да посочи и по-малко напрежение и това ще означава, че батерията е започнала да се изтощава. Със същия уред се определя и посоката на електрическия ток. Ако при измерване стрелката се изкачва, това означава, че терминалите са свързани „по посока на течението”, ако стрелката се движи надолу, това означава „посока, обратна на течението”. За да се определи силата на измерваната батерия или проводник, връзките трябва да се монтират в съответствие с полюсите.
Уместно е да се запита: А възможно ли е стрелката на волтметъра да покаже по-висок волтаж от посочения на батерията? Всеки физик и електротехник ще потвърди, че ако апаратът е читав, няма начин да измери по-висок волтаж.
Въоръжени с такъв волтметър и батерия от 1,5 В, двамата автори откриват, че пирамидата оказва влияние върху волтажа на батерията. Първия си експеримент те извършват на пирамидата в Чолула. Още на първите стъпала по страната на пирамидата, водещи към пресечения й връх, те установяват и първата аномалия: стрелката на волтметъра сочи напрежение в батерията 1,55 В. Връщат се на земята, за да проверят дали апаратът е здрав. Всичко е, както трябва: на земята стрелката показва точно 1,5 В, но след няколко стъпала нагоре – 1,55 В. Още няколко стъпала по-нагоре – нищо. На първата тераса обаче – 1,6 В. Нищо и на върха, където конкистадорите, за да покажат на туземците, че католическата религия е над езическата им вяра, са построили църква. Нищо и там, но това им се вижда странно. Обикалят цялата площ върху пирамидата около църквата – отново нищо. Но щом влизат в храма, на няколко метра от олтара стрелката внезапно скача на 1,6 В. В тунелите на пирамидата, при откритите древни стенописи, тя отново показва 1,6 В на батерията.
В южната част на огромната могила – това всъщност представлява частично реставрираната най-голяма пирамида в света – се намира нещо като многоъгълен амфитеатър, известен като Пласа де лос алтарес (Площад на олтарите). Там навсякъде волтметърът показва 1,6 В, но с едно изключение. В Площада на олтарите има голяма каменна глава, от т. нар. олмекски глави. При нея волтажът става нормален – 1,5. Над и около олмекската глава някакъв невидим щит с дебелина 30 см спира допълнителната енергия и олмекската глава Изписва на волтметъра стойност 1,5. Вън от този 30-сантиметров защитен пояс батерията е с 1,6 В.
Още по-голям интерес представляват измерванията на могилата Теотон. Двамата автори я оприличават на огромно „сомбреро на магьосница”, захлупено върху просторна пясъчна равнина. Първият сигнал, че могилата някога е била пирамида, идва от един запуснат параклис, построен от завоевателите на върха. Вторият сигнал е от волтметъра: още по склона напрежението в батерията се увеличава на 1,6 В.
На върха на тази изкуствена могила, или пирамидата Теотон, двамата изследователи установяват още един интересен факт: над пирамидата има някакво енергийно излъчване или поле, което птиците усещат и заобикалят. „Един ястреб, летящ от изток по права линия към нас – пишат те, – на сто метра направи рязък завой. Сякаш се сблъска с някаква стъклена стена, и описа съвършен полукръг около нашия пост, преди да продължи по предишната си траектория.” Това явление забелязах и аз лично, след като Педро Ферис ми препоръча да му обърна внимание, когато посетя пирамидата Теотон.
При пирамидата в Тула, върху която като бодигардове стоят атланти, волтметърът установява и друго явление: пулсиране на енергийното излъчване. Има моменти, когато волтажът на батерията е нормален и после се увеличава с 5 %, а понякога скача с 20 %, особено при буря, когато въздухът е наситен с електричество. Със или без буря батерията не трябва никога да бъде над 1,5 В.
При изследванията си двамата автори забелязват също, че в близост до пирамидата акустиката е много по-добра и фактически няма нужда от високоговорители. Те описват една забавна сцена, в която наблюдават как млад електротехник усърдно инсталира високоговорители около пирамидата с атлантите. Казали му, че толкова много апарати не са необходими, защото акустиката около пирамидата е превъзходна. Момчето отговорило, че това му е известно, но че се плаща според броя на инсталираните говорители.
Тези факти могат да се оценят от физици и непредубедени специалисти. Предубедените вероятно ще обвинят и волтметъра в мистицизъм.

Из „Тайнствената сила на пирамидите”

Книгата може да поръчате тук!