Може ли да се измери удоволствието от шофирането? Естествено, отговаря науката. Дайте му на един изследовател такава задача и той ще намери решението. Хората могат да спорят безкрайно по въпроси като “Коя фирма произвежда най-добрите коли?”, но по темата “Кои са най-хубавите пътища на света” вече има категорично становище. При това научно доказано.
Обективният отговор на субективния въпрос за най-добрите шосета и удоволствието от шофирането идва от екип експерти като квантовия физик д-р Марк Хадли, архитекта на писти за “Формула 1” инж. Херман Тилке и строителя на влакчета в лунапаркове Джон Уорли. Заедно те откриха теоретична формула (виж галерията долу) за оценяване на пътища. Екипът е получил такава задача от фирмата за коли под наем “Авис” и за решението е използвал четирите основни практически фази на автомобилния транспорт – ускорение, намаляване, движение направо, движение в завои. Добрата отсечка е тази, при която има добър баланс между тези четири фази, за да може водачът да изпита истинска наслада от ускорението и скоростта, да се наслаждава на величествени гледки в правите участъци и да гъделичка шофьорското си его в завоите. Според експертите оптималното съотношение между прави завои и прави отсечки е 1:10. Тоест – в съвършеното пътуване на всяка прекарана една секунда в завои трябва да се падат 10 секунди в прави отсечки.
При прилагане на формулата за шосета в красиви райони се оказва, че най-близо до идеалния показател 1:10 е пътят в северната част на Португалия между Пезода Регуа до Пиняо с коефициент 1:11. 28-километровата отсечка от път N 222 се вие сред живописен пейзаж и кара шофьора да се усмихва не само заради чудните гледки на лозята по хълмовете по долината на река Дуро. Минава се по хубав асфалт, през дълги прави отсечки и 93 завоя, а трафик почти няма. Вече научно доказано, това е най-добрият път за каране в света.
На второ място в класацията с коефициент 1:8,5 се подреждат две трасета. Едното е калифорнийската магистрала Highway 1 от Кастровил до Биг Сур. Там пътуващите се прехласват по спиращи дъха картини – безбрежна океанска шир, разбиващи се в скалите вълни, планински бряг и дълбоко синьо небе. Другият път със същия показател не е толкова атрактивен и се намира в планински район в областта Баден-Вюртемберг в Южна Германия близо до Щутгарт между Бад Урах и замъка Хоенцолерн. Немската земя като цяло е обичана от автомобилистите, защото само там има магистрали без ограничения на скоростта, където собствениците на спортни коли могат да отпуснат крака си върху педала на газта и да препускат с 300 км/ч. Единствената друга алтернатива за бързо каране пред собствениците на расови машини от благородни фамилии като Bugatti, Porsche, Ferrari, Lamborghini и Bentley са затворените трасета на пистите.
Шосета с коефициенти, близки до идеалния, се откриват в много други държави – Великобритания, Фрнция, Австрия, Италия, Испания (виж таблицата). Най-близко до България е проходът Трансфагарашан в Румъния, където преминаването през Карпатите се превръща в приключение за цял живот. Пътят се вие в серпентини като лента от съчетание на златните ни момичета по художествена гимнастика и е предизвикателство за всеки шофьор. И за пасажерите, които вози.
Но за любителите на високите дози адреналин се препоръчват отсечки като “Опашката на дракона” в Северна Каролина (САЩ). Там коефициентът на съотношение между завои и прави е 1:1,1. Още по-екстремно е шофирането по крайбрежието на Амалфи в Италия на юг от Неапол – завой след завой (коефициент 1:1) и водачът няма нито секунда време да се любува на великолепните морски гледки. На другия полюс е презокеанската магистрала от Лонг Пойнт Кий до Флорида, където на 1 секунда в завой се падат 1240 секунди на право шосе (коефициент 1:1240). За всеки шофьор има различен път към райските кътчета на земята.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар