Джулиано Джаникеда: Българският футбол от години впечатлява с Бербатов

Джулиано Джаникеда е роден на 21 септември 1974 г. Играе цели 12 сезона и цели 281 мача в италианската Серия “А”.

На 18 г. започва да играе за четвъртодивизионния “Сора”, с който влиза в трета дивизия. Но през 1995 г. преминава директно в Серия “А” - в “Удинезе”.

В последните 4 от общо шестте му сезона на “Фриули” записва средно по 30 мача. През 2001 г. подписва с “Лацио”, където също играе постоянно. През 2005-а напуска римляните, за да премине в “Ювентус”. Част е от тима, спечелил скудетото, но впоследствие забъркан в гръмкия скандал за уговорени срещи, след който на “бяло-черните” са отнети две титли, а клубът - изхвърлен в Серия “Б”.

Джаникеда е сред играчите, останали в торинския гранд и във втора дивизия и помогнали да се спечели веднага надпреварата в Серия “Б”.

Прекратява кариерата си през 2008 г. Започва да работи в националните отбори на Италия, които изграждат бъдещите звезди на “скуадра адзура”. Джулиано бе в България като помощник-треньор на националния отбор за европейското първенство по футбол до 17 години. И даде специално интервю за “24 часа”.

- Джулиано, какви са впечатленията ти от България покрай Евро 2015?

- Компплименти за България, направи прекрасен турнир, който е много важен за момчетата. Поздрави за България и екипа, погрижил се спечеленото от вас домакинство да се превърне в хубав спомен и изживяване за всички. Наистина се чувствахме добре тук – и от гледна точка на настаняването, на тренировъчната база, на отношението. Всичко беше отлично.

- Какво е да работиш за националните отбори по футбол на Италия, може би е мечта за много футболни хора в страната?

- Да бъда треньор и да работя с децата на Италия, за мен е огромно удоволствие. Като цяло футболът е нещо, което правя от дете. И така се чувствам много добре. А че съм ангажиран с националните отбори, прави усещането още по-специално.

- Има ли някои имена от младите италиански футболисти, които отсега би ни посъветвал да запомним?

- Като цяло всички момчета се справят много добре и имат своя шанс за хубаво футболно бъдеще, но вратарят Джанлуиджи Донарума и десетката Мануел Локатели от “Милан” отсега се отличават със сериозни данни за голяма футболна кариера.

- Мъжките национални отбори на България и Италия отново са в една група – този път от квалификациите за Евро 2016, наблюдава ли равенството 2:2 в София, какви са впечатленията ти от българския отбор?

- Видях отбор на България, който се бореше със зъби и нокти, бореше се докрай и направи всичко възможно да затрудни състава на Италия. Именно

със сърце и

много характер

българите успяха

да си спечелят

точката

Но сега отборът на Италия изпитва трудности и не се представя на най-доброто ниво.

- Изненадват ли те настроенията срещу Антонио Конте? И преди мача с България имаше атаки срещу него, повечето от тях свързани с контузии на национали от “Ювентус” като Маркизио.

- Наистина съм изненадан, защото преди даден мач атмосферата около отбора трябва да е спокойна, трябва да бъдем заедно като юмрук. Но в Италия сме специалисти да объркваме нещата и сами да си правим живота труден.

- Знаеш ли нещо за двете български момчета в Италия – Ивайло Чочев, който играе в “Палермо”, и Антонио Вутов, който е в бившия ти отбор “Удинезе”?

- Що се отнася до Чочев, той се справя много добре. Успя да се адаптира в отбора на “Палермо”, от мач на мач расте и се вижда, че се справя отлично. Изявите му напоследък говорят сами.

Можем да

очакваме хубави

неща от Чочев

Що се отнася до Вутов - все още не съм имал възможност да го видя да играе в мъжкия отбор, но когато “Удинезе” вземе чужд футболист, това със сигурност означава, че той има качества и може да стане добър футболист.

- Направил ли ти е впечатление някой български играч в последните години?

- Когато говорим за футбол, най-впечатляващи са нападателите. Няма как да не кажа това - Димитър Бербатов е най-известният и най-впечатляващият български футболист от доста години. Всъщност и в момента той продължава да е изключително класен играч, независимо че е от толкова време във футбола. Това, което ми прави добро впечатление за българския футбол в момента, е, че в страната ви имат желание да развиват сериозно футбола в школите. Това е истината.

- Ако се заговори за футбол и България в Италия, какво се споменава?

- Това, че идват млади футболисти от България в Италия, определено не остава незабелязано. Преди не беше така. Тази промяна и

появата на ваши таланти

в италиански отбори говори,

че нещата лека-полека потръгват

- В “Ювентус” играеш заедно с Валери Божинов, какво мислиш за него?

- Нападател с талант, който направи голяма кариера, тръгнал от ранна възраст. Наистина имаше сериозен проблем с контузията, която до голяма степен го спря от нещо още по-значително в световен план. Но със сигурност той е футболист с вродени качества. Мина през много сериозни отбори. Вероятно без онази контузия щеше да стигне още по-далече.

- Как се почувства в онзи миг преди 9 години, когато научи, че “Юве” е изхвърлен от Серия “А”? Как ви се отрази скандалът на вас, футболистите?

- Ние като футболисти се чувствахме като победители, защото бяхме играли на терена и си го бяхме спечелили това скудето. Оттам нататък - че ни наказаха, пратиха ни в Серия “Б” и ни отнеха 2 титли, това вече е съвсем отделен въпрос. Не ни беше никак приятно заради някакъв скандал да ни изхвърлят от Серия “А” и да ни вземат скудетото, при положение че ние сме си го спечелили на терена.

Беше тежко да го

проумеем, но ние

си знаехме, че

сме победители

- Имаш цели 281 мача в серия “А”, кой е най-ценният ти от тях? И кой мач никога няма да забравиш?

- За мен най-ценно остава генералното удовлетворение да играя в серия “А” толкова много години, да преследвам винаги победата, да играя в големи отбори. Това е най-ценното, всички 281 мача общо са ми най-ценни.

- Купата на Италия, спечелена с “Лацио”, или трофеят в Интертото, завоюван с “Удинезе”, ти е най-ценен? Или има друг момент от футбола, който определяш като най-ценен?

- Да печелиш, винаги е много приятно. Тези два трофея остават в сърцето ми. Но за мен и скудетото с “Ювентус” е на челно място. Защото, както казах - ние си го спечелихме съвсем заслужено, с потта, хвърлена на терена. След това се случи така, че да ни го отнемат. Но в съзнанието ни то не е отнето, то си беше завоювано заслужено.

- Изненада ли те “Юве” в полуфинала за Шампионската лига срещу “Реал” (Мадрид) и възможна ли е нова сензация и на финала срещу “Барса”?

- Когато се работи много здраво, разузнал си добре противника и се играе ръка за ръка, винаги може да постигнеш успех. Въпреки това отстраняването на “Реал” (Мадрид) беше изненада със сигурност. Те бяха абсолютният фаворит. Но ето - “Ювентус” показа споменатите достойнства и си спечели изненадата. Що се отнася да финала – там “Барселона” е дори още по-голям фаворит. Но в крайна сметка става дума за решаване на победител в един мач. А тогава може само един детайл да се окаже решаващ.