Графа: Няма уважение между поколенията

Владимир Ампов-Графа стана популярно лице едва 10-годишен, когато с трио „Спешен случай“, основано от баща му Кирил Ампов, изпя превърналата се в хит „Мама, татко и аз“. На петнадесет той издава и първия си албум „Гумени човечета“, който бележи старта на самостоятелната му кариера. През годините Графа успя да докаже, че може да носи с достойнство сценичния си псевдоним и не си позволи компромиси нито с качеството на музиката, нито с текстовете на песните си. Натрупаните с времето опит и професионализъм Графа предава и на младите изпълнители, продуцирани от създадената от него и съдружничката му Магдалена Сотирова „Монте мюзик“. В младата компания място намират някои от най-успешните нови звезди, като Михаела Филева, Прея и Дивна. Освен че са талантливи, изпълнителите на „Монте“ са и сред най-усмихнатите и позитивни лица в родния шоубизнес. Както и сам Графа казва: „Успявам да надушвам готините хора“.

- Влади, ти винаги си пълен с много идеи и работиш на пълни обороти. Какви са новите проекти, с които се занимаваш?
- Сега ще пуснем един нов проект, който се роди уж на шега. Мисля, че за първи път у нас се прави нещо подобно - ще издадем едновременно две песни на една тема, само че с различни гледни точки - едната женската, а другата - мъжката. Двете гледни точки ще представят две чисто нови триа - „Забранен достъп“ на Михаела Филева, Прея и Дивна, и „Запазено място“ на Били Хлапето, Вензи и моя милост. Между двете формации има някаква вътрешна конкуренция, защото песните излизат в един ден. Женската песен е много силна и в началото ние, мъжете, си мислехме, че каквото и да направим, няма да е толкова добро, но сега като че ли се изравнихме и нямаме търпение да видим накъде ще се наклонят везните. Премиерата е този понеделник от 20 часа във Vbox7.

-Ти си сред най-награждаваните изпълнители. Тази година обаче не взе награда от „БГ радио“, а беше номиниран в няколко категории...
- Не спечелих, но не съжалявам, а се радвам, защото наистина имам много статуетки през всичките тези години. На тези награди се посмениха пластовете и аз съм щастлив, че новите артисти, които продуцираме, бяха номинирани и печелят награди - Михаела взе две награди, което за мен е много по-важно от това аз да спечеля. Аз в някои от категориите съм печелил 4-5 пъти и съм си взел своето.

- Михаела за втора поредна година стана певица на годината на тези награди. Тя участваше и в „Х фактор“, но тогава не се класира сред финалистите и въпреки това ти избра да продуцираш точно нея. Кое бе водещо за решението ти?
- Тогава със съдружничката ми Маги много я харесахме и се чудехме как отпадна толкова рано. Михаела е завършен артист, има малко такива у нас. Почти веднага решихме да започнем да работим заедно. В музикалния бизнес е много важно да имаш късмет - може да си супер, но да нямаш късмет, но ето при нас се е случило, видели сме се и шансът е проработил. След време разбрах, че тя дори е била и водещ на „Хит минус едно“, предаването, което баща ми продуцираше, но аз въобще не се усетих, че това е същото момиче. Тя е много позитивна - като погледнеш някой човек, и веднага може да разбереш дали е свестен, имам такава способност да преценявам хората. Дори и с Дивна така се случи - тя ми се обади да й напиша песен, като се видяхме, аз я попитах кой й е продуцент, а тя ми каза, че няма такъв, и аз веднага й предложих. Тя е много перспективна.

- А има ли награда, която ти би искал да спечелиш?
- За дебют. (Смее се.) Може и за певица. Мисля да отида в Тайланд да си направя операция, за да мога да спечеля и за дебют, и за певица едновременно. А мога и да направя група и така да взема още една различна награда. Ето, има и награди, които не съм печелил. (Смее се.) Може да е банално, но най-голямата награда за мен е любовта на публиката - факт.

- Сценичният ти псевдоним е Графа, компанията ти е „Монте мюзик“, а синът ти е Крис. Граф Монте Кристо ли е в основата на това?
- Не е той. Монте го измислих, като си кръщавах студиото и значи връх на италиански, а името на сина ни Крис го бяхме избрали заедно със съпругата ми - той се роди точно на Великден и мисля, че не е случайно.

- Ти излезе на корица на списанието за най-успелите хора в шоубизнеса у нас, като бе класиран трети, преди Маги Халваджиян и Слави Трифонов. В кое отношение се чувстваш успял?
- Как да ти отговоря... Може би се чувствам успял, защото правя това, което обичам, и се издържам с това, което харесвам, но може би най-големият ми успех е това, че станах баща. Иначе всички мои професионални постижения ме радват и няма как да не е така, защото ние бачкаме 24 часа, 7 дни в седмицата, за да ни се случат нещата и те в един момент стават. Въпросът е да не се обезверяваш, защото държавата ни наистина е много объркана и това се отразява и в изкуството.

- Кой в твоите очи е успял човек в шоубизнеса?
- За мен още от детството ми това е Стинг и той винаги ще си остане такъв в моите очи, а също така и личен пример за човек и изпълнител. Той е перфектна комбинация от това да бъдеш музикант и същевременно да правиш хитове, които целият свят да запее. Това е най-добрата комбинация и много рядко може да се случи.

- Сигурно често се сблъскваш със завистта в музикалните среди?
- Да, колкото повече успяваш тук, все по-гадно става. Виждам, че с течение на времето приятелският ми кръг обедня. Стесни се на 5-6 души. Със сигурност има много завист в музикантските среди, но това е така и в цялата държава, по принцип ние обичаме да злорадстваме и да хейтърстваме. Това е човешко, ще излъжа, ако кажа, че аз не завиждам, всеки човек завижда. Ако има такъв човек, който твърди, че не завижда и не злобее, това не е вярно. Въпросът е да можеш да го контролираш и да работиш над себе си. Много хора търсят вината в другите, а не в себе си, а аз съм критичен към себе си и дори минах през фазата контрол фрийк. Имах мания на тема контрол и исках всичко да е с мое участие, което е много обременяващо за теб и за другите, но трябва да минеш през това, за да можеш да се анализираш и да се коригираш.

- Случвало ли ти се е понякога жестоката действителност, в която живеем, да те вдъхнови да напишеш песен?
- Тези неща също могат да ме вдъхновят. Преди години направих една песен „Изкуствен елемент“, тя е за бездомниците, за това, как ние се правим, че не ги виждаме, и има много тежък и силен текст, но не е излизала като сингъл.

- Много от утвърдените певци споделят, че младите изпълнители нямат нужното уважение и се държат по-скоро с пренебрежение към тях, което се отнася и за музикалните медии, които тотално игнорират техните песни. Защо се получава това разделение у нас?
- Много ме дразни, че у нас няма уважение между хората и между поколенията. Това са изпълнители, които са дали много и дори да не ги харесваш, ти трябва да им отдадеш почит. Това е тема, която много ме притеснява - как у нас човек, като стане на определена възраст, и отвсякъде го отритват, а може да е много добър в професията си. Проблемът е, че има определен тип медии с определени формати и за съжаление голяма част от музиката не може да присъства в тях. Много са причините, това е пак въпрос на народопсихология, на това, че ние не уважаваме достатъчно себе си като нация. У нас е трудно както за наложилите се, така и за младите изпълнители, които нямат гръб, нямат и продуцент. Примерно дори песента на Бобо и световноизвестната група „Блекстрийт“, която стана номер едно на Балканите, в България не я въртят, а това е много интересен интернационален проект на Бобо. Така че какво остава за хора, които са на една по-зряла възраст и правят малко по-естрадна музика. Трябва да има законова намеса, за да се регламентират нещата. Спасението и бъдещето е, че има интернет и там има всичко.

- Изпълнители като Лили Иванова успяват да се задържат на върха въпреки конкуренцията на новите имена...
- Дълбоко уважавам Лили Иванова и дори като бяхме на медения ни месец в Париж на 9 януари, по-случайност точно тогава тя имаше концерт в зала „Олимпия“ и си купихме билети. Беше много хубаво. Уважавам модела на Лили и това, което прави сега, защото тя е от малкото концертиращи истински артисти и пълни залите.

- Харесваш ли някои от звездите на попфолка и получавал ли си предложения да направите обща песен?
- Някои от тях могат да пеят много готино, но това не е моят стил. Например Десислава пее много добре не само попфолк, но и арендби и поп, а има и други. Иначе фолк изпълнители са искали да им направя песен, но няма как да стане.

- За повечето ни популярни имена постоянно се измислят различни „сензации“, теб успяват ли да те раздразнят клюките по твой адрес?
- Понякога се дразня. Писаха скоро за мен, че съм спрял пред някакъв гараж, защото не съм искал да си платя “синята зона”, а всъщност аз си бях спрял пред нашия офис - в гараж, който си ни е разрешен. Но се е намерил „добър гражданин“, който да ми снима колата и да я прати на жълтата преса. Сега за Прея се счупихме от смях в офиса, като прочетохме, че мизерства с по 300 лева на час и е с най-ниските хонорари, а освен това плаща няколко кредита. Какво ли не измислят...

- Имаш ли случки с напористи фенки?
- Да, но това са много стари случки - преди ерата Мария. В Пловдив ми се случи да влезе една жена в гримьорната и ме подгони, а екипът ми се чудеше къде да ме крие. Откакто съм женен, положението е друго, сега фенките са повече, но просто са по-възпитани. (Смее се.)

- Преди беше известен повече с баладите си, докато в последните години правиш повече бързи и позитивни песни. Това има ли връзка с факта, че откри истинската любов в лицето на съпругата ти и как те промени тя?
- Не, защото реално, след като срещнах Мария, написах „Никой“ и „Невидим“, а и други балади излязоха след това, просто в последните години изкарах и доста весели и по-ритмични парчета. „Никой“ я написах за Мария и семейството ни, защото тя е причината за много неща. Надявам се, че ме промени към по-добро - сега съм по-фокусиран и уверен в себе си. Аз доста често се съмнявам и е важно човекът до теб да ти дава сила и опора, дори да е критичен понякога, да ти вдъхва кураж, защото хората на изкуството са неуверени на моменти.

- Имаш син и дъщеря, те на какво те учат?
- Да бъда по-добър човек. Ако ги наблюдаваш и се опиташ да им схванеш логиката, каквато понякога не можеш да намериш, много можеш да научиш - те са много първосигнални и аналитични. В нашето забързано време се случва да изпусна някои моменти в израстването им и това дори ме кара да плача понякога, защото виждаш, че не си реагирал правилно в дадена ситуация, не си бил достатъчно наблюдателен, не си могъл да отделиш достатъчно време за тях. Децата ни всеки ден казват някакви брутални неща и аз се опитвам да запечатам тези мигове. Понякога имат наистина невероятни разсъждения. Много често седя и ги наблюдавам, това ми е любимо, особено сутрин, като ги карам за детска градина.

- Вярваш ли, че има рай, както пееш в една песен?
- Вярвам, че продължаваме нанякъде. Песента „Ако има рай“ е пик в програмата и тя си остана през годините.

- Любим цитат или мисъл?
- Скоро прочетох едно нещо във фейсбук, което много ме кефи: „Никой не ти дължи нищо“. Наистина никой не ти е длъжен и сам трябва да постигаш целите си, но иначе най-любимата ми мисъл е „Животът е прекрасен!“

Материалът е на вестник "Труд"