Елен Колева: Успехът е най-доброто отмъщение!

Актрисата Елен Колева покорява зрителите не само с таланта си, но и с привлекателната си визия. Още с първите си роли тя успява да се наложи като едно от най-интересните лица в новото българско кино. За ролята си във филма „Шивачки“ Елен печели награда от Националния филмов център за най-добра българска актриса през 2007 г. Запомнящо е и участието й в тв сериалите „Църква за вълци“ и „Забранена любов“. Освен като актриса Елен успява да блесне и в риалити формати, в които се изявява и е винаги сред лидерите. В „Dancing Stars“ тя зае трето място, а в наскоро приключилия формат „И аз го мога“ Елен също бе сред фаворитите. В шоуто на Нова тв, тя показа колко разностранни таланти притежава и че има всички необходими качества за една звездна кариера.

- Елен, вече приключи участието ти в „И аз го мога“. А сега накъде?

- Само нагоре! Искам сега през лятото първо малко да си почина физически и психически и да попътувам, а до септември много неща могат да се случат. Избрала съм си една далечна дестинация, но мога също така да погостувам и при мои приятели на Българското Черноморие.

- А кой от участниците в шоуто на Нова тв те изненада и впечатли най-много?

- Няколко човека – Камен, Жана, Ники и Петко. Мога да кажа, че всички тези хора до един са мои учители – с примера, с нещата, които направиха, те вдъхновиха и мен. На финала на „И аз го мога“ даваха кадри от целия процес на шоуто и това някак си много ме докосна. Разплаках се, но в хубавия смисъл, то беше като някакъв вид умиление, защото си даваш сметка през какво си минал с тези хора и че никога няма да е същото. Разделяте се и не се знае дали животът ще ви срещне пак.

- Точно както е на абитуриентските балове. Ти с какви чувства си спомняш твоя бал? Вълнуваше ли се от това какъв ще е тоалетът ти и кой ще ти бъде кавалер?

- Бях единствената без кавалер на бала си, отидох сама, а роклята ми беше ушита по мой модел. Не съм се старала толкова роклята ми да е скъпа, по-скоро за мен беше важно, че завършвам един период, а за мен това бе началото на моята мечта да уча в НАТФИЗ. Така че аз по-скоро малко го претупах бала, заради подготовката ми за кандидатстване, но спомените ми от него са хубави.

- Ти си красива жена, имаше ли някакви комплекси в тези тийнейджърски години, когато всеки е по-чувствителен?

- Разбира се, че съм имала. Много дълго време не харесвах себе си и не се възприемах изцяло, първо не си харесвах носа, после ушите, но интересното е, че след 28-ата ми година започнах истински да се приемам и обичам. Просто в един момент започваш да узряваш и да ставаш по-осъзнат, ако имаш проблеми със самочувствието, можеш да си напишеш на лист кои са силните ти качества и вместо да страдаш за това, което не си, по-добре да наблегнеш на това, което притежаваш и да го доразвиваш.

- А имаш ли пластични корекции по себе си?

- Имам корекция, но това е нещо, което не желая да споделям. В рамките на естетиката е, не е нещо фрапиращо и не съм против корекциите.

- Нона Йотова разкри, че винаги когато хубава нова актриса влиза в даден театър, срещу нея има негативно отношение. Ти усещала ли си такова към себе си и имала ли си някой, който да ти бъде гръб в такива ситуации?

- Да, в тези среди винаги има една надпревара, конкуренция, а често и негативно отношение. Усещала съм го, но човек сам трябва да си изгради защита срещу това и да знае, че в тези среди това е неизбежно. Мен никой не ме е подкрепял, винаги съм била „и сам воинът е воин“. От самото начало на моя път в тази професия основно съм била сама и никога не съм имала гръб.

- Хората на изкуството сте много чувствителни. Изпадаш ли лесно в депресии?

- Някога да, но вече не си го позволявам, защото искам да се радвам на живота и виждам, че нямам време да изпадам в депресии. Просто животът не ме чака да изпадам в депресии, те минаха до тридесетата ми година, а сега за мен има само работа и желание да се осъществиш. Като изпаднеш в това състояние на безтегловност, на тежка депресия, което и на мен ми се е случвало, рецептата е да действаш, това е. Трябва да имаш цели – да си казваш – сега това ще направя, после друго.

- Как оцелява финансово една млада актриса в трудната икономическа обстановка?

- Трудно. Според мен единствените начини да оцелее един млад актьор са: първият - да участва в реалити шоута, които ти дават една по-стабилна сума за по-дълго време, също така, ако има възможност да се снима в кино и в сериали. А вторият вариант, но той се случва на по-малко хора е непрекъснато да пътува в цяла България и да има представления, да е на свободна практика. В чужбина може да снимаш един филм, да спечелиш няколко милиона и да си почиваш две години, но тук трябва много да се работи. Тук всичко е жълти стотинки, това е истината.

- Ти си млада, мислила ли си някога да заминеш да работиш в чужбина?

- Мисля сериозно за това, но този път съм решила да не остане само в сферата на мисленето. Сега планирам как и какво да направя, за да осъществя тази идея, защото аз нямам много време от тук нататък.

- Не те ли притесняват трудностите, с които можеш да се сблъскаш зад граница?

- Живяла съм с 2 и 200, знам какво е и с едното и с другото и смятам, че човек, който може да живее и с двете – той оцелява наистина. Имам една любима реплика от филма „Вреда“ с Джеръми Айрънс и Джулиет Бинош – двамата разговарят и тя му казва така: „Пази се от травмираните хора, те винаги оцеляват!“ Това е истината за мен – травмираният човек винаги ще оцелее, защото той няма друг избор.

- С какво освен театър и кино обичаш да се занимаваш?

- Имам вече една написана книга с мои стихове, сентенции и кратки разкази, но не я издавам, защото все така става, че други неща се случват и не ми остава време да го направя.

- Ти се превъплъщаваш много добре в ролята на индийка и владееш отлично техните танци. Близка ли ти е тази култура?

- Преди две години се подложих на регресивна терапия – това е връщане в минали животи и минавайки през този болезнен процес, разбрах, че съм живяла някога в Индия. Това, което разбрах, е, че нищо във Вселената не се губи, всичко, което умеем и чувстваме, имам предвид афинитета към дадена култура например, идва от миналите ни животи и натрупвания. В тази връзка, когато ми се падна индийски танц във „Денсинг старс“, моята учителка Капка Кумар ми каза: „Ти го носиш това, усещаш го“, а аз й отговорих: „Да, защото съм била там и не ми е далечно“.

- Най-лудото нещо, което си правила от любов?

- Ех... Някога бях много луда, когато ставаше въпрос за любов – играех на всичко коз! С едно мое гадже тръгнахме да бягаме от родния ми град Монтана, но бях непълнолетна и полицията ме върна.

- Разбивали ли са ти често сърцето?

- По-скоро аз съм си разбивала сама сърцето, защото смятам, че от нас зависи дали ще ни разбият сърцето, от нас зависи дали ще позволим това да ни се случи. Но да – разбивали са ми сърцето.

- Какви изводи си направи от предишните връзки, една от които стана публично достояние?

- Никога не трябва да позволяваш на един човек да взема най-ценното, което притежаваш – а това е твоето право на избор, собствената ти свобода. Защото наистина любовта е преди всичко свобода и аз съм готова - искам и давам свобода. Аз не искам да обсебвам никого, не желая да карам някой да прави нещо, което не чувства, защото то не е сладко, излишни са тези жертви. Според мен не е вярно, че ако обичаш, трябва да правиш жертви. Аз със себе си направих доста жертви, но мисля, че истинската любов не изисква такива неща.

- Чувствала ли си се толкова наранена, че да искаш да си отмъстиш по някакъв начин?

- Мислила съм си през годините, страдала съм и съм разсъждавала над това и стигнах до извода, че най-доброто отмъщение е безапелационният успех. Такъв, който, каквото и да правят, каквото и да пишат – то е там някъде долу и не може да те достигне.

- А срещала ли си досега с истинската любов и има ли човек до теб в момента?

- Не съм я срещала и в момента няма човек до мен.

- Вярваш ли, че скоро ще я срещнеш?

- Знам, че ще я срещна тази година, чувствам го, имам силна интуиция и знам, че тази година ще я открия.

- Какво мислиш за филма „50 нюанса сиво“? Ти би ли се снимала в подобна продукция и с кой български или чуждестранен актьор би си партнирала в него?

- Гледах го, но не мога да кажа, че ми хареса, но идеята ми допадна. Ако трябва да се снимам в подобен филм, предпочитам да е с чуждестранен партньор.

- Кажи ми един актьор, който намираш за сексапилен?

- Сещам се за един - Иво Аръков.

- Имаше слухове, че с него сте имали връзка...

- Да, харесвах го! С кой ли не ми приписваха връзка - то не беше Гъмов, то не преследвах Петко... Абе, мъжемелачка. (Смее се.)

- Защо не опровергаваш подобни информации?

- Не трябва нищо да се опровергава, защото, като го правиш, ти се обясняваш. Скоро ми се обаждаха да опровергавам мълвата, че преследвам Петко и аз им казах: „Не само че го преследвам, а от сутрин до късни доби вися пред апартамента му. Освен това наех детективска кантора, която да ми помага в следенето и най-важното е, че го помолих да ме наеме за чистачка в неговото заведение, за да може да съм по-близо до него.“ Ето това е моето опровержение - и ги хвърляш в джаза, това е. Ако си жена, за жълтата преса си или проститутка, или лесбийка, а може и сводница.

- Настолните ти книги?

- От много години ме вълнува силно езотериката и духовното. Някои от любимите ми автори са Херман Хесе, Сергей Лазарев, Едгар Кейси, Майкъл Нютън. Техните книги не само изграждат личната ти философия, но те могат и да лекуват.

- Имаш ли духовен учител?

- Имам духовни учители, но не мога да им кажа имената без тяхно разрешение. Те ми бяха изпратени, след като се помолих да ги срещна. Популярната личност е изправена под постоянен прицел – всички тези хора, които те гледат, всички неща, които се пишат за теб, снимките ти – всичко това пие от енергията ти и е невероятно изтощение, ако ти нямаш свои защити - или се пропиваш, или се самоубиваш или ставаш наркоман. Страшно е, но слава Богу аз имам такива хора до мен, на които ако е зле положението да кажа – не мога да се оправя сама и те ми изпращат подкрепа! Аз съм завършила две нива на рейки и мога и сама да се чистя енергийно, но понякога това не е достатъчно.

- Сбъдват ли се молитвите ти?

- Да, благодаря на Господ! Аз съм на колене само пред Бога, обаче като съм на колене само пред него, молитвите ми се сбъдват наистина – той е моят отец. Аз нямам баща и той е взел ролята на моят отец, защото, когато едно дете няма един или двама родители, Господ поема тази функция – повярвай ми, така е. Може да ми е много трудно, понякога да имам страшни шамари и изпитания от него – тогава го питам: защо, къде сгреших, но Бог винаги ми праща знак и ми дава шанс отново да се оправя. Има хора, които не се оправят, защото не вярват в Бога, но ако вярваш в Бог – винаги ще се оправиш и ще оцелееш. Ще ти кажа едно – аз можех сега да не съм жива, можех сега да съм абсолютно прекършена като психика жена, след много неща, които преживях, но защото се разкаях и се помолих: „Господи, помогни ми да намеря моят път, правилния път!“, сега аз съм добре и се радвам на живота и пак съм, а можеше да не съм! Всичко, което правя, не идва от мен, а идва от Бог, защото утре той може да си го вземе, да не мога да съм актриса. Аз съм един проводник и ако се взема на сериозно и си кажа – аз съм велика, дотам съм! Всичко идва от Господ!

- Любима мисъл?

- Никога не отмъщавайте на подлите хора, просто бъдете щастливи и те няма да го преживеят!

Материалът е на вестник "Труд"