Дейвид Пейч от “Тото”: Мечтая да чуя фолкора ви на живо

Кийбордистът и основател на легендарната група записва с Майкъл Джексън и Куинси Джоунс, в свободното си време обича да се гмурка

Дейвид Пейч основава американската банда от Лос Анджелис през 1977 година, заедно със своя близък приятел и съученик –вече покойният баранист Джеф Поркаро. Двамата сформират групата, която само за няколко години покорява сърцата на милиони меломани по цял свят. Още първият им албум става двойно платинен, но хитовете от четвъртия им диск Тото IV Rosanna и Africa предизвикват истинска сензация и ги изстрелват на върха на музикалните класации.
От малък Дейвид расте, обграден от музика. Баща му Марти Пейч е известен американски пианист и композитор, работил с имена като Ела Фицджералд, Франк Синатра, Арета Франклин и др. Днес Дейвид се включва в различни музикални проекти. Преди години участва в записите на албума Thriller на Майкъл Джексън, а едно от последните му сътрудничества е с прочутия Куинси Джоунс по албума на многообещаващия джаз китарист Андреас Варади. Виртуазният кийбордист няма търпение да излезе за първи път на българска сцена, заедно с останалите членове на „ТОТО“, и да зарадват феновете си у нас на 28 юни в зала „Арена Армеец“ в София.

- Радвате ли се, че отново сте на световно турне отново с „Тото“?
-Да си на турне е винаги много вълнуващо приключение, а и така успяваме да си сверим часовниците. Освен това сме много щастливи да видим феновете ни и да им изсвирим нещо съвсем ново.

- Издадохте и нов алубум. Очаквате ли успеха на хитове като „Розана“ и „Африка“ ?
- Би било чудесно. Днес обаче бизнесът е много по-различен. Групите не достигат толкова големи продажби на албуми, както преди, но благодарение на интернет и новите технологии, феновете имат още по-голям достъп до музикалните продукти. Ние правим каквото можем ,за да бъдем в крак с времето. Но турнетата все още са един от най-ефективните пътища, по които да достигнем по почитателите ни.

- Кога осъзнахте, че Тото е успешна банда?

– Мисля , че когато излезе албумът ни Toto IV . Tогава зачестиха телевизионните ни участия, взехме много награди. Първият ни албум също стана двойно платинен, но чак след като тръгнахме на турне и дойдохме в Европа, видяхме колко много фенове имаме всъщност. За да бъдеш успешен трябва непрестанен труд, така че ние продължаваме да работим върху нашите успехи. Но мисля, че благодарение на албума Toto IV попаднахме в светлината на прожекторите.

- Kой беше най-трудният период за “Тото”, имайки предвид честите промени и раздели в групата?
– Винаги има предизвикателства. Понякога промените са за добро. По време на първите ни четири албума имахме невероятно добра химия помежду ни и ни беше много трудно, когато трябваше да се разделим с фронтмена ни Боби Кимбъл. „Тото“ е група , която се адаптира лесно, но за съжаление феновете ни не успяха да свикнат толкова бързо с промените. Загубата на барабаниста Джеф Поркаро, който беше с нас от основаването на „Тото“, ни подейства като шок и тогава групата изпадна в дълбока криза, зарязахме всичко за известен период от време. Той ни липсва истински, но ние успяхме да надмогнем загубата и да намерим сили да продължим напред и да се изправим отново на крака. Всяка банда, която е заедно от толкова много години, се сблъсква с трудности – понякога това са лични проблеми, друг път – същински трагедии. За щастие тези неща се превъзмогват с времетo.

- Как повлиява на успеха ви през годините честата смяна на фронтмени?
– Промените не са лошо нещо, но понякога губиш идентичността си , оригиналният ти почерк избледнява. По-скоро това е в ущърб на бандата и не мога да скрия, че бих искал да се бяхме запазили в оригиналния състав... За щастие отново сме с вокала ни Джоузеф Уилямс, който беше един от първите ни фронтмени, и се радваме, че той се присъедини отново към нас. Така че „Тото“ е с още един от старите си членове, с който израстнахме като група.

-Как прекарвате свободното си време извън музиката?
- Всъщност гледам да прекарваме време със семействата си. Аз обичам да плувам и да се гмуркам, но основно отделяме време на домашните любимци, който има такива, на семейството, защото да правиш музика по начина, по който ние го правим, отнема страшно много време и отдаденост. Също както е при лекарите или професионалните спортисти. Истинският подарък по време на малкото свободно време е да си си у дома.
 - Според вас как се промениха музикалните вкусове с годините ?
– В музиката в днешно време се използват повече компютри и електроника, но все още се прави качествена музика. Лично аз слушам много нови джаз формации, прави се и хубава поп музика. Харесвам ми , когато има повече акустична музика, малко повече кънтри също, а не толкова елекронно, но това е вероятно, защото остарявам. Сега има невероятни певци и певици като Адел например. Винаги е имало от една страна поп певци, които използват много синтезатор , а от друга - големите музиканти, които продължават да правят музика, както едно време.
- Какво знаете за българската музика?
– Първият ми контакт с българската музика беше, когато бях много млад. Един приятел продуцент ме заведе на концерт с българска фолклорна музика с участието на Мистерията на българските гласове . Друг продуцент на име Пол Самюъл Смит му ги беше препоръчал, той продуцираше един невероятен музикант – Кат Стивънс. Кат Стивънс използваше български хор в неговите песни. А аз много се заинтригувах. Малко по малко да слушам тази музика се превърна в моя страст. Винаги разпознавам българските народни гласове , когато са използвани в саундтрака към някой филм. Нямам търпение да дойда в България и се надявам да имам възможността да чуя песните на местен фолклорен състав.

Материалът е на вестник "24 часа"