Дали има връзка между поведението и погледа върху живота на жената и нейния цвят на косата и очите? А как ли пък мъжът възприема брюнетката, блондинката и червенокосата?
Това попитахме проф. Вихра Миланова, националният ни консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница.
“Днес има фейсбук, а по моето време - лексикони. Спомням си, че в тях пишехме следното: “Сините очи казвали обичай ме, защото и аз няма да те обичам”, “Зелените - ако не ме обичаш, ще те накарам да ме обичаш”, а “Кафявите - обичай ме, защото, ако не ме обичаш, ще страдам (което е елемент на манипулация)”, каза проф. Миланова. Открай време хората са се опитвали да класифицират различните типове характери според цвета на очите. “Така колкото и малки да сме били, започвали сме да възприемаме някакви принципи дори чрез цвета на косата и на очите”, каза още психиатърката.
Характерът и темпераментът на човека са двете части от личността му, която обаче е комплексна. Във формирането й участват много други фактори, за които дори не подозираме. “Докато бременната носи детето в утробата си, често близките започват да предсказват - ако то се роди с рижава коса, това е опит за защита от опасностите на околния свят. Добавят, че тъмната коса носи агресия. А в бебетата, дошли на бял свят със светла коса и очи, поначало им била заложена доброта”, изброи проф. Миланова. Светлокосите и светлооките деца сякаш живеели в някакъв фантастичен свят, твърди се, че обичат котета, кучета, птичета и се грижат за по-малките от тях.
А какво е отношението на мъжете към жените в зависимост от цвета на косата?
“Представителите на силния пол са привлечени по-силно от светлата нежна половина на света, докато брюнетките са предпочитани за съвместен живот и брак”, заяви проф. Миланова. Наблюдения показват, че дамите със светъл цвят са по-капризни, изглеждат по-меки и женствени, на моменти - меланхолични. Затова властните мъже обикновено предпочитат да имат до себе си руса жена, на която да дават тон в живота и така по-лесно да контактуват с нея.
“Смята се, че в кръвта на блондинките доминира женският хормон - естроген, докато при брюнетките има повече от мъжкия хормон - тестостерон, затова те са по-енергични, обикновено имат професионална кариера, амбициозни са, но и в същото време са всеотдайни майки. С две думи - мъжете приемат брюнетките за по-умни, но в същото време и се респектират от тях”, посочи психиатърката от Александровска болница.
При червенокосите огнената боя се смята за символ на борбения им характер, по-смели са, с чувство за хумор и много напористи. “Дори да си боядисаме косата, ние като че ли придобиваме част от качествата, които дава новият цвят. Макар че от много тъмнокоса жена трудно се става руса и обратното”, каза проф. Миланова.
Ако обърнем поглед към нашето творчество, ще видим, че светлите хора се описват като бели и румени, и са символ на здраве. А тъмните хора, приемани за по-агресивни, откриваме като войници примерно в професионалната армия, посочи психиатърката.
Веднага се появява въпросът какви са взаимовръзките между характера и цвета на кожата и косата примерно при северните народи. “Те са преобладаващо светли, а като модел и образ са по-сдържани по отношение на емоциите си, по-методични са, затова и на тях силно се разчита за работа. А южните нации са по-емоционални, по-импулсивни, по-непредвидими”, обобщи проф. Миланова.
Според специалистите въпреки че няма научни доказателства за връзката между интелекта и цвета на косата, определени визии се използват като символ примерно за предизвикателно и знойно тяло - русата Памела Андерсън. Брюнетките водят до асоциации, че са сериозни, вдъхват респект, по-надеждни са. Червенокосите са красиви, секси, предизвикателни.
И като говорим за такива типове, веднага в съзнанието ни изпъкват актриси (виж снимките).
“И все пак, ако една жена носи в себе си топлота, увереност, сексапил, тя го излъчва без значение с какъв цвят на косата и кожата е. Т.е. всичко е комплексно, а личността на дамата се оформя от множество фактори. Същото важи и за мъжа”, завърши проф. Миланова.
Материалът е на вестник "Труд"


Коментари (0)
Вашият коментар