В циганската махала на Конуш няма човек без средно образование

Заради 32-годишната учителка Христина Ангелова всички деца от етноса ходят на училище

“За себе си съм чувала какво ли не - циганка, мангалка. Свикнала съм на всякакви обръщения, изречени пред мен или зад гърба ми. Престанала съм отдавна да им обръщам внимание.”

Това казва 32-годишната Христина Ангелова от хасковското с. Конуш. Тя се приготвя за поредния си работен ден и след малко трябва да влезе в клас.

От 3 г. е преподавателка в местното основно училище “Св. св. Кирил и Методий”. Заварваме я да води следобедната занималня. Тя е единствената от ромски произход сред учителската гилдия в цялата Хасковска област.

“Завърших училището, в което преподавам в момента. Единствената ми мечта бе да стана учителка. Ако не бяха ме приели да следвам педагогическа специалност, въобще нямаше да уча.

Родителите ми ме подкрепяха изцяло. Водеха ме на частни уроци, преди да кандидатствам, след това ме издържаха по време на цялото следване

Най-напорист беше баща ми”, казва младата учителка. Тя е приета в ПУ “Паисий Хилендарски”, но прехвърля оценките си във филиала на вуза в Кърджали, тъй като ѝ е по-близо. 

След бакалавърския курс продължава за магистърска степен по специалността “Регионална и политическа география” в СУ “Св. Климент Охридски”. Има и трета специалност - физкултура.

“Отначало ми беше трудно. В класовете ми има българчета, турчета, циганчета. Отношението ми е еднакво към всички деца. Дори не съм се улавяла, че вътрешно по някакъв начин погледът ми към различните етноси е диференциран.

Старая се да се държа приятелски. Проблемът е, че когато влязат в пубертета, дисциплината започва да куца. На село обаче нещата са по-различни. Няма анонимност, постоянно се виждаме с родителите и за най-малката беля се разбира веднага.

Затова, когато ги предупредя: “Довечера ще кажа на вашите”, малките се укротяват и се съобразяват. На родителски срещи съветвам майките и бащите да държат по-изкъсо децата”, разказва Христина.

“Госпожата е добра. Харесва ми. Културна е, обяснява добре материала. Общуваме само на български. Е, случвало се е в махалата да си проговорим и на цигански”, казва 12-годишната Роса Атанасова.

“Тя е за пример - всички ученици ходят при нея за консултация. Откакто е в училището, малките ходят на уроците с по-голямо желание.

В същото време не се големее или пък да се поставя над нас. Цялата ни общност е зад нея, гордеем се. Тя е просветата в махалата”, заявява бабата на Роса Румяна Христозова.

Напълно на доброволни начала Христина води в квартала занимания по танци от по 8-10 деца. Миналата година трупата се върнала с грамота от национален ромски фестивал в Димитровград. Докато си търси работа след завършването, Христина изкарва една година в Бюрото по труда в Хасково.

“Бях трудов посредник, медиатор. Помагах на хора от етноса. Имаше тежки случаи. Някои дори не разбираха какво им обясняват - превеждах им.

Помагах за попълване на документи, насочвах ги към най-подходящата работа. Противно на общественото мнение нашите хора са работливи, съгласни са на всякакъв труд. 

Големият проблем обаче е в квалификацията.

Липсата на образование ги поставя в неравностойно положение

Страх ги е да влязат на по-високо ниво. Затова трябва да има повече настояване от страна на държавата и властите за обучение на малцинството ни.

Да има поне по един циганин във всяко учреждение. Дори мисля, че вече има проекти в такава посока”, допълва Ангелова.

Тя твърдо е решила синовете ѝ - 8-годишният Александър и 4-годишният Филип, да учат възможно по-нагоре.

“Ухажват я всякакви обществени организации. Искат да я вкарат в политиката, да я правят партийно лице. Дават си сметка, че това би бил печеливш ход”, коментират комшиите в махалата.

“Това няма да стане, намерила съм моя път”, признава Христина.

“Няма срамна работа”, допълва тя. Често през летните ваканции поема работата на баща си и извежда стадото от 60 овце на къра. “Вместо с показалката работи с гегата”, смеят се в махалата.

“Колежката ни е един от добрите примери, макар и единствен засега. В такъв процес обаче трябва да се включат повече институции. Проектът “Нов шанс за всеки”, в който бяха обхванати възрастни неграмотни роми, се оказа много успешен.

“В новата програма на ЕС са предвидени средства за етническа интеграция”, смята шефът на Регионалния инспекторат на МОН в Хасково Иван Панайотов. За разлика от целодневното обучение и сваляне на възрастовата му граница наказателни мерки като лишаване от детски заради отсъствия били със спорна ефективност. 

“В нашето уличище се обучават 148 деца - 40 са циганчета,

а най-голем процент са турчетата. Нямаме проблем с посещаемостта, нито с обхващането на започващите тепърва училище.

Жителите на по-голямата част от ромската махала са сезонни работници в Гърция. Преди години имаше практика да взимат децата със себе си, преди да е свършила учебната година. Разбраха обаче, че така не става. Започнаха да ги оставят при баба и при дядо, докато не си получат бележниците”, допълни директорката на училището Марияна Узунова.

Впрочем ОУ “Св. св. Кирил и Методий” е второто в България, в което се въвежда целодневна организация на преподаване. От учебната 1964/1965 г. занятията и сутрин, и следобед не са прекъсвали, а на материалната база могат да завидят много училища в големите градове.

“Пътят на интеграцията не е само с приказки по телевизията. Малцинствата трябва да са сред нас и това е наша отговорност. Христина Ангелова има място в това училище. Логично и естествено е да преподава на циганчета”, смята бившият кмет на Конуш Марчо Запрянов.

“В нашата циганска общност няма човек без средно образование. Предци на сегашните жители са се били за България и са ставали жертви в двете световни войни миналия век”, разказва краеведът. Той е и секретар на местния Съюз на запасните офицери и сержанти, в който членували и трима роми.