Люба Илиева от "X фактор": Взех най-доброто от шоуто, до дни излиза първото ми парче

Учех се да пея на микрофон за скайп

- В началото на следващата седмица излиза дебютното ви парче “Спомени в прахта”. Ще има ли и клип?

- Заснехме го миналия месец с режисьора Виктор Антов-Рик. Беше страхотно като изживяване. Правихме кадрите през нощта до Панчаревското езеро. Във видеото участва и най-добрият ми приятел - Иван Лъчезаров, който според сюжета влиза в ролята на мое гадже. Беше забавно, защото и двамата имахме кадри в езерото. Той трябваше да падне от един кей в него, а аз се потопих само до кръста. Това се случи точно след студените дни, беше валяло и водата беше ледена, но не е голяма жертва. Исках всичко да е перфектно и се стегнах. И Иван го стегнах. (Смее се.)

В един момент бях на косъм да падна в езерото извън сценария. Стоях на ръба на кея, а Иван трябваше да се затича и да спре точно пред мен. Но кеят беше мокър и той се подхлъзна. Имах късмет, че паднах назад, а не напред, защото щях да се озова във водата.

- Как решихте да участвате в “Х Фактор”?

- Колебаех се между това да избера учение в чужбина и това да се занимавам с музика. И понеже беше лятото преди 12-и клас, реших да се пробвам.

- Какви бяха емоциите ви, когато отпаднахте от формата?

- Няма да си кривя душата, беше ми много мъчно. Още мисля, че имам неизживени моменти, но всяко зло за добро.

- Имаше ли нотки на отчаяние и колко време ви трябваше, за да се амбицирате да продължите? Каква беше най-силната ви мотивация?

- Да, беше ми мъчно, както споменах, но фактът, че ще имам своя собствена песен, ми помогна да продължа напред. Смятам, че успях да извлека всичко най-хубаво от участието си във формата. Няколко дни след като отпаднах, ми се обади Саня Армутлиева и ми каза, че

“Мтел” искат да

спонсорират

дебютната ми песен

Моята мечта започна да се сбъдва. Участвам в проекта “МталанТ”. Едната награда получих аз, а другата отиде при Софийската математическа гимназия, която се състезаваше с английска гимназия от Бургас. Хубаво е, че има такива проекти. Не съм и предполагала, че ще съм част от нещо подобно.

- След отпадането получихте много силна подкрепа от зрителите. Какво ви казваха близки, приятели и напълно непознати?

- Близките ми отначало не вярваха, че ще успея, но след като видяха на какво съм способна, много ме подкрепяха. Реално те чуха гласа ми за пръв път в “Х Фактор”. Много хора продължават да ми пишат. Повечето от тях си мислят, че ще участвам и в предстоящия сезон. Получавам мили пожелания, дори стихове.

- В новото издание на “Х Фактор” дават парична награда, това не е ли стимул за вас, за да участвате отново?

- Аз имах за цел да работя с “Вирджиния Рекърдс” и да правя музика. Никаква парична награда не може да замени това.

- В къщата на съдиите пяхте пред Джеймс Артър, победител в британското издание на формата. Какво си помислихте, когато разбрахте, че ще трябва да се изправите пред него?

- Опитах се да се абстрахирам от това кой е, защото знаех, че ще се притесня, а това щеше да ми изиграе лоша шега. Срещата с Джеймс Артър беше уникална. Той наистина изглежда като звезда. Направихме си селфи, което той пусна профила си в Туитър.

- Наричаха ви “нешлифован диамант”, защото не сте посещавали вокален педагог, как работехте върху гласа си?

- Започнах да пея сама вкъщи още в първи клас. Родителите ми не знаеха, криех се, защото гласът ми не беше този, който е сега. Беше детски, неукрепнал. Разбраха, че имам интереси към музиката, когато бях на 11 г. Бях изпратила формуляр за кастинг за формата “Пей с мен” и ми върнаха отговор, че съм одобрена. По това време майка ми и баща ми не подозираха, че пея и, естествено, не ми позволиха да се явя на кастинга. В 7-и клас започнах да се упражнявам на тонколоните вкъщи. Свързвах ги с микрофон за скайп и си правих караоке, докато нашите ги нямаше.

Само с това се

занимавах

по 6-7 часа на ден

Преди време започнах да ходя на караоке с приятели и там доста развих гласа си. Все пак имаше и други пеещи хора и обменяхме идеи, научих се да пея на микрофон - истински, не за скайп. (Смее се.) Винаги съм мислила, че в бъдеще ще се занимавам с нещо друго, но посвещавах цялото си свободно време на пеенето.

- За каква професия си мечтаехте?

- От малка исках да съм певица, но бях много неуверена в себе си. Родителите ми бяха на мнение, че всеки тийнейджър иска да бъде на сцена, да бъде известен и че това е просто едно увлечение. Майка ми казва, че имам литературен талант и че пиша много добре. Намира ме също за много изобретателна в оправдаването за някоя глупост, която съм направила, затова искаше да стана адвокат. Татко пък беше на мнение, че имам артистичен талант. Даже с мама ме записаха на актьорски курсове в училище, но мен ме влечеше само пеенето. През годините съм събрала много грамоти от различни дейности. Била съм доброволка в програмата “Спешъл олимпикс”, където се занимавах с деца със специални нужди. Измисляхме игри и ги забавлявахме, преди да заминат за състезанията. Участвала съм в олимпиади по психология. Писала съм много мотивационни писма и всичко това съм го събирала за западни университети. Но всеки път сякаш е предначертан. Сега знам, че мястото ми е тук и че музиката е моят живот.

- Журито в “Х Фактор” казваше, че имате огромен талант, имате ли музиканти в семейството?

- Майка ми е пяла като дете в Детския радиохор. В тийнейджърските си години е обиколила света с него - изнасяли са концерти в САЩ, Япония, Ирландия, Франция, Белгия, Алжир. По бащина линия изглежда съм се метнала на неговата първа братовчедка Сияна Търколева - тя ръководи детската вокална група “Мечо Пух” и преподава в НАТФИЗ.

- Имате визия на модел, занимавали ли сте се с някакъв спорт?

- Тренирала съм баскетбол 2 години, но истинската страст ми е гмуркането. Татко е фанатично привързан към скуба дайвинга. Водолаз е от 17-годишен, бил е в легендарната водолазна група “Космос” навремето. Има лодка в Созопол и откакто съм се родила, не сме пропускали ваканция на острова Св. Иван. Много по-различно е от това да ходиш на плаж. Там е много дълбоко, водата е кристално чиста и можеш с ръка да храниш илариите. Помня, че още на 3-4 години ме пускаха да плувам с пояс на кръста и възглавнички на ръцете в дълбокото. Разбира се, мама и татко бяха до мен - единият във водата, а другият ме следеше горе от лодката. До нас често акостираха лодки на приятели на татко с децата си. Тъкмо в дълбочините около острова се научих и да плувам, и да се гмуркам. Без екипировка вече

стигам до

6 метра дълбочина

Когато се научих да “изравнявам”, да скачам правилно във водата, татко реши да ме пусне с акваланг, бях на 10 г. Първото ми спускане беше на десетина метра, но през годините съм стигала повече. Правя го за удоволствие. Баща ми е професионалист. Той ходи по археологически експедиции през лятото, организирани от Националния исторически музей. Поне две зали в музея е напълнил с древни котви, части от амфори, антични керамични лампи и какво ли още не.

- Попадали ли сте на интересни находки в морето?

- Намирала съм стара бутилка вино. Преди няколко години по време на страшна морска буря в скалите на острова се разби яхта. В нея имаше приятели на семейството. За щастие всички бяха спасени. Когато морето се успокои, със сестра ми Лиляна се гмуркахме и вадихме останки, разпилени по морското дъно. Не че някой ни е наел да го правим, беше ни интересно. Тя изкара водолазен курс миналата година, а аз не успях покрай работата си с “X Фактор”, но това лято ще го направя и аз.

- Конкуренцията на музикалната сцена е доста голяма, това не ви ли плаши?

- Когато си целеустремен, знаеш какво искаш и работиш, ще ти се получи. Не гледам в чуждата паница, вървя по своя път и смятам, че ще успея.