Калин Врачански: Има моменти, в които не ми се ходи на работа. Но на сцената забравяш и умора, и проблеми

- Наскоро приключи част от турнето ви с постановката “Когато котката я няма”. Какво ви прави впечатление, докато обикаляте страната с театъра?

- Има хора, това няма как да не ми направи впечатление. Например аз за първи път бях в Силистра, там беше последният ден, в който играхме постановката. Хората адски много се радваха и искаха да ни гледат. Има такива, които остават след спектакъла, за да поговорим. Някои са щастливи да ни видят, много харесват постановката, споделят колко са се забавлявали с нея.

- Ще продължите ли с турнето?

- Да, ще я играем на 17 август във Варна.

- Всички актьори заедно ли пътувате?

- Понякога да, но има моменти, в които сме с различни заетости - сезонът за някои продължава. Когато пътуваш 4-5 часа с някого, минаваш през почти всички теми на разговор. Присъстват и весели, и забавни, и сериозни, свързани с работа. Когато това се случи няколко пъти в седмицата, се сближаваш - минаваш и през лични теми.

- Защо в последно време насочихте усилията си в театъра?

- Не съм се насочил, така става. У нас не се снима толкова, а пък и аз не съм имал много предложения. Често се случва така, че проекти не се осъществяват, защото за пореден път парите не са достигнали. Предстои ми да снимам филм - трябваше това да стане лятото, отложи се за октомври.

- За “Люси” или за друг филм става дума?

- Доколкото знам, “Люси” се очаква да го завършим догодина. За него Асен може да даде по-конкретен отговор. Есента ще участвам в детски игрален филм. От много години не се е снимало такова кино. Режисьор ще е Мария Веселинова.

- До какъв етап стигнахте с “Люси” - това е режисьорският дебют на Асен Блатечки на игрален филм?

- Една част от него е заснета, остава втората половина. Действието в нея се развива след време, така че може да е за добро. Това е филм за любовна история, но тя е преплетена с много екшън и състезания с коли. Някои дори се опитваха да го оприличават на “Бързи и яростни”. Има прилика и тя е в колите. Но основното е именно тази любовна линия, която минава през героя на Асен.

- По много постановки, ето и филм, работите с Асен Блатечки. Как се сработвате с него?

- Доста добре, ние говорим на един език в работата, а в живота споделяме много общи мнения. Когато работим, го правим бързо и качествено. Като режисьор той добре знае какво иска, приятно ми е, а и лесно се работи с него. Първото нещо, което направихме заедно, беше “За мишките и хората”. Хората се радваха на постановката и продължават да питат за нея.

- В “Когато котката я няма” играете и с Елена Петрова. Двамата останахте ли приятели след края на “Стъклен дом”?

- Да, чуваме се, когато не се виждаме по представления. Тя е много готина.

- Какви бяха отзивите след “Вила Роза”, в който участвахте с нея?

- В България филмът не се възприе много-много, но има награда от Международния фестивал за независимо кино в Париж, който е най-големият в Европа, в категорията за жанрово кино, а аз спечелих актьор за най-добър актьор.

- Как ви се отрази преходът от романтичния Камен Касабов до страшния Васко, който е обладан от демони, във “Вила Роза”?

- Тази тематика ми е любима, като малък много гледах такъв тип филми. Когато ми дадоха сценария, страшно се изкефих, че са написали такава история и че аз изпълнявам главната роля. Срещах се доста пъти с режисьора Мартин Макариев, който добре знае какво прави.

- Вие вярвате ли в мистичното?

- Да, особено като се връщам от някое представление посред нощ, много ме навяват такива мисли.

- Как се справяте с известността?

- Нямам проблем с нея. И преди, и сега не съм се съобразявал с хорското мнение, аз си гледам моя живот. Кой каквото иска да каже, да го направи. Пишат за теб, снимат те разни хора, изкарват си парите по този начин, че е за наша сметка - какво да направим.

- Къде е границата?

- Там, докъдето не се пречи на живота на хората, с които вашите колеги се занимават. Представете си, че може от всичко написано да пострада някой. Аз лично не обръщам внимание на нещата, които се пишат - имам достатъчно много работа, за да мисля за това.

- Преди време се смяхте доста, когато опровергахте, че имате връзка с Теодора Духовникова, след като ви снимаха заедно.

- Как да не се смея. Когато са от такъв род измислиците - то си е смешно. Не можеш да застанеш до двама колеги и да почнеш да ги разнасяш, че са били такива или онакива.

- Каква е новата постановка, по която работите с Лилия Абаджиева?

- “Няма ток за електрическия стол”. Премиерата ще бъде през септември на фестивала “Сцена на кръстопът”, то е пловдивско представление. Пиесата е първата на Александър Секулов. Още когато ми я изпрати Лилия, много ми хареса, защото е нещо необичайно от това, което съм чел до момента. Веднага приех, без да се замислям, а и ми е приятно да работя с режисьор като Абаджиева.

Моят персонаж е човек, който е осъден на смърт. В момента, в който трябва да бъде изпълнена присъдата, изгасва токът заради земетресение. Оказва се, че заради земетресението е загинал светът и са останали живи само той и неговият екзекутор. Оттук нататък започва самата история, която преминава през доста житейски теми - защо се е стигнало дотам, има ли смисъл съществуването на човек, и т.н. Много е интересна.

- Тежко ли е да се влиза в такава тематика?

- Ами тежко е. Преди време ме бяха питали как вървят репетициите с “Парижката Света Богородица”. Понеже Лили репетира по свой начин - правят се етюди на тематиката, на която е самата пиеса, тогава бях казал: Репетициите вървят добре -започвам етюди, в които трябва да си представя, че най-близкият ми човек е умрял. Сега тази пиеса започнах с това да си представям, че съм единственият оцелял в целия свят и какво се случва оттук нататък. Така че емоциите преобладават в нейните спектакли.

- Вярно ли е, че на път за Пловдив сте катастрофирали, какво стана?

- Спуках гума на път за репетиции, случва се. Не съм първият, няма да съм и последният. Тогава един човек спря да ми помогне, искам много да му благодаря. Аз бях в аварийната лента, той спря с микробуса си и ме попита какво става, видя, че гумата ми е спукана. Пита ме накъде съм тръгнал. Казах му, че отивам в Пловдив. Оказа се, че той пътува до Пазарджик, и ми предложи да ме закара. Това беше единственият шанс да стигна дотам - беше първа репетиция, закъснявах за пресконференция. Човекът ме закара не само до Пазарджик, но и до Пловдив, до самия театър. Той караше стока, но я премести да направи място за мен и мотора. Искрено съм му благодарен.

- Много мотористи се оплакват от хората с автомобилите на пътя. Вие имали ли сте инциденти?

- Да, няколко пъти ми са се случвали заради невниманието на хората, които са зад воланите на колите си. Бих ги помолил да гледат повече в огледалата, оттам нататък ние сами се пазим. Не разчитаме на това те да ни пазят.

- Какви постановки привличат повече зрители - комедии, драматични или с участието на популярни лица от екрана?

- Когато има популярни лица, интересът е голям. А за драмата и комедията е въпрос, за който си говорим с Асен Блатечки. Може би искат да видят не само смешни неща, но и стойностна драматургия, и теми от живота, които биха ги развълнували. Вечни теми като любовта, омразата. Макар повечето постановки да са с хумор, някоя драматична постановка също би предизвиквала интерес. Както беше “За мишките и хората” - тя е мелодрама, тежък материал. Темата е страхотна - за приятелството. Хората истински се вълнуваха, докато я гледаха.

- Имало ли е моменти, в които не ви се е ходило на работа в театъра?

- Разбира се, често заради това, че съм уморен от целия ден. За мен денят почва рано със задължения, които трябва да свърша. И вечер, когато хората се прибират от работа, на мен вече тогава ми се налага да отида и да дам всичко от себе си на сцената, за да са доволни хората в салона. Такава е професията. Странното е, че когато се качиш на сцената, всичко това изчезва - забравяш за умората, за проблемите. Не знам как става - може би заради това, че хората са платили билетите си, дошли са да гледат представлението, а не проблемите ти, мотивира.

- Бихте ли насърчили близък да мине по вашия път, какво бихте му казали за професията?

- Бих казал, че това е една от най-хубавите професии, но и междувременно е една от най-нископлатените, най-трудните, за която наистина трябва да имаш характер да издържиш на всички несгоди, които би имал по време на практикуването ѝ. Шансът играе доста силна роля в нея. Но, разбира се, той се явява, когато си подготвен за него и за нещата, които ти предстоят. Характерът е може би в основата на всичко.

- Как станахте актьор?

- Беше някак естествено. Като съм се качвал на сцената в читалището в Роман, играл съм в детските постановки, правих го до последно - допреди да завърша гимназия. Когато дойде време да кандидатствам, дори не знаех какво представляват изпитите в НАТФИЗ. Случайно от преподавателите, които бяха в Роман, разбрах, че има консултации. Явих се на тях в НАТФИЗ, не знаех какво се прави. Бях си взел химикалка и тетрадка - мислех си, че ще пиша. Оказа се, че няма такова нещо. Това са консултации, които да ти помогнат при кандидатстването на самите изпити. На тях Здравко Митков, който после стана мой преподавател, ми каза да се опитам да понауча 2-3 монолога, докато съм тук. Тогава той ми каза, че съм добре замесено тесто.

- Какви гафове сте правили пред публика?

- Сега се сещам за такъв от спектакъла “Тримата мускетари”. Още в началото има бой, който е между моя герой Д'Артанян и гвардейци. Те го повалят на земята, той изпада в несвяст. Когато вече се съвзема, хваща шпагата и я насочва срещу един човек, който идва към него. Тогава в бързината, в която ставам и вземам шпагата, понеже тя е направена специфична - да мога да си сложа пръстите и да я размахвам спокойно, не успях да си провра пръстите и така я изстрелях, че тя отлетя към публиката. Удари се в първия портал на сцената и падна почти до стола на един от зрителите. Направо изтръпнах. Слава богу, нищо лошо не се случи. Опитах се да се овладея. На сцената казах: Чакай малко, после отидох към публиката. Шпагата беше до една жена, казах ѝ: Извинявайте, публиката изпадна в смях, качих се на сцената и продължих.

- До кой образ, който сте изиграли, се чувствате най-близо?

- Може би до тази първичност на Д'Артанян. Най-вече защото той е човек на действието, не се говори много. Аз не разтягам много локуми, а действам нещата, кoито трябва да се направят. Естествено, обмислям ги преди това, но в основата е действието.

- Кое определяте като най-големия си успех досега?

- Награда, която получих в Димитровград - “Любимец 13”, защото е награда на публиката. Дадоха ми я през 2011 г. Ние все пак работим за признанието на публиката. Когато го получиш, е безценно.

- Стана модерно ваши колеги да правят школи за актьорско майсторство. Вие обмисляли ли сте тази идея?

- Не, не съм подготвен още да обучавам някого. Бих могъл да кажа някакви бележки. Но да хванеш някой млад човек и да го учиш, е сериозна отговорност. След като някои са преценили, че са готови да го правят... Аз смятам, че още не съм.

- Ще ви видим ли скоро на малкия екран?

- За момента няма проект, в който да съм се включил. Не знам дори дали нещо се подготвя в телевизията. Инвестициите в България малко са спихнали. Всеки си мислеше, че тази година ще се оправят нещата, но явно няма да стане.

- Лято е, ще намерите ли време за почивка?

- Може би ще остане време и за това. Като цяло ходя на къмпинг със своите приятели, пътуваме понякога. Опитвам се и със сърфа, макар миналата година да имах само няколко влизания в морето. Като с всеки спорт - ако не го практикуваш често, не се получава. Имах намерение миналата година да стигна до ветровитите острови на Гърция или Турция, но не успях.

- Имате двама племенници, прекарвате ли често време с тях?

- Тази седмица племенникът ми стана на 4 г., а племенницата ми през ноември ще стане на 3 г. Говорим си, много са смешни. Веднъж сестра ми ме помоли да взема малкия, нямаше кой да го гледа, и трябваше да сме няколко часа заедно. Не искам да го затварям вкъщи и излязохме на детски кътове, карахме картинг. Сестра ми се обади вечерта и ми каза: Не знам какво си го правил, но седи на дивана, мълчи и се хили. Явно му е харесало.

- Вие мислите ли вече за деца?

- Не е тема, която е на дневен ред - когато дойде, тогава.

- Имате ли човек до себе си?

- Не.

CV

След пробива си в “Стъклен дом” Калин Врачански доказа, че може да играе добре много и съвсем различни роли. Направи го и с изявите си на театрална сцена, и с трилъра “Вила Роза”, в който играеше обладан от демони младоженец.

Той е роден на 9 юни 1981 г. в Роман и от дете проявява артистичен талант. Често е на сцената на читалището в родния си град, така че съвсем естествено се насочва към НАТФИЗ. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Здравко Митков през 2002 г. През 2008 г. решава да работи на свободна практика. Така сега участва в няколко постановки в различни театри. С една от тях - “Когато котката я няма”, съвсем наскоро направи турне.