Аперитивът е ледена тръпка в жегите
Леден и лекоалкохолен аперитив в късния следобед може да ви достави неочаквана разхлада и релакс след битката с жегите. Един италиански коктейл от сорта на “Сприц” или “Росини” може да подейства като хладна тръпка за всичките ви сетива, когато сте на плажа. Студеният коктейл обаче е чудесно средство против горещините и когато сте си вкъщи, тъй като е лесен и бърз за приготвяне.
Що е то аперитив
Това е питието, което се пие винаги преди ядене, за да отвори апетита.
То може да бъде съставено от един или повече продукти, като във втория случай се превръща в коктейл. Навикът основното ядене да се предхожда от ароматно лекоалкохолно питие, което трябва да гъделичка апетита, датира още от древността. Самата дума аперитив произлиза от латинското aperire, или отварям, започвам.
Аперитивът е обаче и повод за социална мрежа на живо. Отпивайки го, можем не само да се разхладим, а и да обсъдим клюката от деня с приятели.
С течение на времето към пиенето на аперитива се добавя и отгризването на вкусни солени хапки или минисандвичи. Постепенно се стига до т.нар. Happy Hour, при който аперитивът се пие в компанията на апетитни ястия, чието приготвяне обаче не изисква много време.
Практиката да се измислят нови питиета,
смесвайки различни
билки, треви и мед,
идва още от Средновековието. Първият коктейл, за който съществуват исторически данни, се е наричал “Сазерак” и е бил измислен в началото на XIX век от френски фармацевт от Ню Орлианс. Коктейлът бил смесица от битер, коняк и сладък сироп и се сервирал в керамични купи, наподобяващи тези за яйца alla cocque, и наречени coquetier. Мнозина предполагат, че терминът коктейл идва точно оттук. Според други обаче той означава опашка на петел.
Две са легендите по този повод. Първата разказва как през XV в. в английската провинция се пиела цветна напитка, наподобяваща петелската опашка. Според втората легенда пък английските моряци, стигнали до Южна Америка, пиели европейски ликьори, разбъркани с тропически сокове с помощта на пера от петел.
Царе в летните жеги по цял свят са обаче най-вече италианските аперитиви и коктейли, тъй като повечето от тях са нискоалкохолни и освежаващи.
Сприцът е най-моден
Хит номер едно от над 10 г. в Италия е измисленият навремето във Венеция “Сприц”. Където и да се пие днес по света, газираният коктейл напомня винаги за “газираната” и весела атмосфера във Венеция.
Ако влезете в който и да е бар на Венеция, Падуа, Триест или Тревизо, ще видите, че на практика там “Сприц” се лее по масите като минерална вода.
Той е и най-търсеното питие от любителите на глътката в американските заведения. Сприцът е рекордьор по предпочитания сред коктейлите в най-модните локали на Ню Йорк, Лос Анджелис и Лас Вегас. Заради лесното му приготвяне обаче мнозина си го правят и вкъщи, за да освежат летните вечери.
Италианският коктейл, който в Америка наричат Venetian Spritz, се приготвя от сухото газирано вино “Просеко” (Prosecco), от сода и от “Аперол”. Някои го правят и с Campari bitter.
Традиционната рецепта за “Сприц” е следната:
5/10 Prosecco, 3/10 Aperol или Campari, 2/10 вода, резен портокал.
Продуктите се изсипват заедно с лед в шейкър и се разбиват. Коктейлът
се налива в чаша с
портокалов резен
Може да се разбърка с дълга лъжичка и да се прибавят сламки и лимоново резенче.
“Сприцът” датира от времето на австро-унгарското управление във Венеция, Триест и Пола. Според легендата той се ражда като смес от вода и бяло газирано вино. Австрийските войници, привикнали бързо към местния обичай да се пие вино в заведенията, не можели да свикнат с високия градус на венецианските вина. За да разрешат проблема, започнали да ги разреждат с вода.
Леката и утоляваща жаждата напитка бързо си пробила път и в останалите градове на Североизточна Италия. Всеки град започнал да предлага свои разновидности, прибавяйки по нещо в коктейла. Воля на фантазията си дали и барманите, поради което алкохолният му градус може да варира, но общо взето се върти около 8.
Задължително в коктейла трябва да присъстват сухо газирано вино и газирана минерална вода или тоник. Останалите 30% се допълват с най-различни алкохолни напитки. Правилото е, че трябва да се запази червено-оранжевият цвят на коктейла.
Най-моден на Апенините е “Сприц” с “Аперол". В чашата след това се поставят резен лимон, портокал или маслина. “Сприц” се пие в компанията на леки и вкусни хапки като минисандвичи със салам, шунка, различни видове сирене, зеленчуци на грил. Заради факта, че е лекоалкохолен и е сравнително евтин, сприцът е най-предпочитаният коктейл от младите хора.
Римският вариант
е “Маурилио”
И ако в Рим “Сприц” стана на мода след 2000 година, 6 г. преди това негов предвестник става близкият по вкус и свежест коктейл “Маурилио”. Измислил го е собственикът на централния римски бар “Виминале” Маурилио Пепи, който го представя за пръв път на състезание във Флоренция.
Коктейлът се прави директно в чашата, която е напълнена с кубчета лед, и включва 1/4 бял вермут, 1/4 аперол, 2/4 швепс лимон. За декорация се прибавя шишче от ягодки и резенче киви, но може и резен портокал. Сервира се с две сламки.
И “Белини” е полъх
от Венеция
Хитов коктейл е и “Белини”, който също като “Сприц” идва от Венеция. Съставеният от бяло газирано вино (обикновено просеко или шампанско), от смлени бели праскови и от сока им коктейл също е сред “посланиците” на Италия по света.
Баща на “Белини” става между 30-те и 40-те години на миналия век Джузепе Чиприани, главен барман на най-известния и скъп бар във Венеция - Harry's Bаr. Заради розовия му цвят, който напомня този на одеждите на един светец, изобразен в картина на художника Джовани Белини, Чиприани нарича коктейла си на неговото име. Напитката от типа лонгдринк бързо става хит в Harry's Bar, където навремето си пият питиетата от Ърнест Хемингуей и Синклер Луис до Орсън Уелс. Малко по-късно обаче манията по Белини завладява и нюйоркския Harry's Bar. Коктейлът става постоянно присъствие в американския хитов локал, след като един френски търговец започва да изнася гъстата смес от бели праскови, наподобяваща нектар.
Белини се приготвя по строго определени правила. За направата му
е необходима
месестата част на
типичните бели
праскови (3/10),
които се отглеждат до Верона. Тя се смесва с газирано вино “Просеко” (7/10). При създаването си обаче коктейлът е съдържал и сок от малини или ягоди, за да придобие розов цвят.
“Белини” се сервира в тясна и висока стъклена чашка на столче или в такава за мартини. Съществуват обаче и разновидности, тъй като не навсякъде по света се намират “Просеко” и бели праскови. Някои бармани го приготвят с жълти праскови или дори с обикновен нектар от праскови, както и с различни видове бяло газирано вино. Примесването му с шампанско обаче съвсем не е максимумът, който може да се желае. Някои пък на мястото на виното слагат газирани сокове или сода, постигайки по този начин безалкохолен “Белини”.
“Росини” е вариация
на “Белини”
“Росини” е коктейл, измислен в началото на XX век. Носи името на композитора Джоакино Росини. Коктейлът се приготвя от свежо пюре от ягоди (1/3) и бяло газирано вино “Просеко” (2/3), което често се замества с шампанско. Сервира се студен в чаша от типа флют.
Много е важно да бъде направен от свежи ягоди, смлени с миксер, към които след това се прибавят няколко капки лимонов сок и няколко капки захарен сироп.
“Пучини” е
от мандарини
Този коктейл се приготвя директно в стъклената чаша. Необходимо е сокът от мандарини да се налее в чашата, след което да се допълни с пино шардоне “Чинцано”. Сервира се, след като е добре разбъркан в чашата. Любопитен факт е, че навремето се е смятало, че мандарините, основна съставка за “Пучини”, произхождат от Китай (жителите му били наричани с това име). В действителност плодът, който се култивира в Средиземноморието, произлиза от Индонезия и Индия.
И за “Тинторето”
е нужно “Просеко”
“Тинторето” е италиански коктейл, който се приготвя със сок от нар (1/3) и бяло пенливо вино “Просеко” (2/3) . Името му е в чест на венецианския художник Тинторето.
Идеалният период за приготвянето и консумирането му е септември-октомври, когато узряват наровете. “Тинторето” е коктейлът - символ на северния град Азоло, до Тревизо.
“Мимоза”
също е от града на гондолите
“Мимоза” подобно на останалите си венециански роднини също се приготвя от вино “Просеко” (2/3), което обаче се смесва с фреш от портокал (1/3). Алкохолният му градус не надвишава 7. Коктейлът се приготвя директно в чашата. Любопитно е, че в някои англосаксонски страни е известен с името Buck's Fizz, идващо от заведението в Лондон Buck's Club, където го сервират за пръв път през 1921 г.
“Драй мартини” е
на над 100 години
“Драй мартини” се смята открай време за краля на коктейлите. Има многобройни версии и легенди за произхода му. Сред най-популярните е тази, според която барман на име Мартини, произхождащ от Арма ди Таджа, в Лигурия, и емигрант в Америка, измисля коктейла около 1910 г. в нюйоркския Knickerbocker Hotel, в чест на Джон Рокфелер.
Най-класическата рецепта за коктейла е следната:
8/10 джин, 2/10 “Мартини екстра драй”, 1 зелена маслинка, кубчета лед. За приготвянето не се препоръчва използването на шейкър, а по-скоро mixing glass с филтър.Поставете леда в стъклената чаша за разбиване, разбъркайте го и изсипете формиралата се в него вода. След това изсипете в него сухия вермут мартини и джина. Бъркайте няколко секунди, за да стигнете до онова състояние, в което коктейлът е студен, но не е удължен с вода. Налейте го веднага в класическата му чаша, известна като купа за мартини. Тя обаче трябва да е изстудена предварително във фризера. Традиционната украса включва обезкостена зелена маслина, набодена на клечка за зъби. Някои прибавят и т.нар. lemon twist, или леко напръскана върху повърхността лимонова кора.
“Казанова” е с ягоди
За приготвянето на този 11-градусов коктейл са ви необходими 0,6 л “Чинцано екстра драй”, половин резен лайм, 3 свежи ягоди, 2 лъжички кафява захар. Аперитивът се смесва директно в чашата. Намачкайте деликатно в нея първо захарта, резена лайм и ягодите на резенчета. Прибавете бучки лед, а след това “Чинцано екстра драй”. Объркайте хубаво с лъжичка. Украсете с резенче ягода или лайм.
Изберете точната чаша
Juice 0,4 л
Както става ясно и от превода на този вид чаша – за сок, в нея се сервират обикновено аперитиви на базата на сокове.
Highball 0,33 л
Обикновено се използва за сервирането на коктейли, към които се прибавя сода. Името на тази чаша означава в превод “висока топка”. В началото на XIX век имало специални ледени топки, които трябвало да охлаждат коктейлите. Този тип чаша е направена така, че да може да поеме подобна ледена топка. Тя се вдигала във високата част на чашата, когато в нея се наливал коктейлът.
Чаша за вино 0,36 л
Напоследък се използва все по-често за коктейли с газирано вино или просеко.
Flute 0,15 л
За коктейли на базата на сухо шампанско или италианско просеко. Издължената форма на чашата позволява на носа да поеме най-добре аромата на питието.
Rock или Old fashioned 0,2 л
В тези чаши се сервират чисти аперитиви или пък аперитиви с лед.
Коктейлна купа 0,16 л
В тази чаша се сервират алкохолни коктейли без лед и обикновено разбъркани с шейкър. Това е първата измислена чаша за питиета.





Коментари (0)
Вашият коментар