Светла Иванова е не само популярна певица, но и писателка, актриса и квалифициран йога инструктор. Красивата брюнетка е завършила поп и джаз пеене в Нов български университет, но започна музикалната си кариера като денс изпълнителка. Добива известност още с първата си песен „Всичко е любов”, следва поредица от хитове, сред които „Взрив от ритъм”, Mr. DJ, „Сладка отрова”, „Любов и кафе” и т. н. Изявите като певица обаче не са достатъчни за творческата й натура и Светла се впуска смело и в писателското поприще. Трите книги, които издава, се радват на читателски интерес, като главната героиня в тях - Вихра, провокира с дръзкото си поведение и език. Паралелно с всичките си ангажименти като работеща жена и майка на две деца Иванова открива и още една своя страст - йогата.
- Светла, ти си българският изпълнител с най-много излъчвани песни в класацията World Chart Express на MTV - планираш ли през летния сезон да пуснеш нова песен?
- Да, сега ще пусна песента „Корабокрушенец” от албума ми „Любов и кафе”. Музиката е на Рене Ранев, аранжиментът - на Георги Станев от „Гравити ко”, а текстът е на Ивайло Вълчев (от „Шоуто на Слави”- б.а.). След „Корабокрушенец” Ивайло ми написа песен със заглавие „Колекционер”. Очаквам следващата да се казва „Корепетитор” или „Координатор”! (смее се).
- А пишеш ли нова книга?
- В момента работя върху поредица от детски книжки с „активни” приказки, свързани с йога асани. Не са типичните приказки за лека нощ. Докато родителите ги четат на децата си, ще могат да се забавляват заедно и да играят йога. След трилогията ми за Вихра започнах да пиша и четвърти роман. Въпреки че новата ми героиня имаше друга професия – попфолк певица, на моменти характерът й се доближаваше до този на предишната и това ме отказа да я завърша. Оставих написаното да отлежи и след време го прочетох и изтрих. Ще започна нова. Не мога да не пиша.
- Как стана така, че ти самата изигра ролята на попфолк певица в сериала на Иван Ничев „Приключенията на един Арлекин”, който преди дни отново бе излъчен по BNT world?
- Иван Ничев ме покани на кастинг, след като беше гледал клипа ми C’est la Vie и бе преценил, че ще се справя с образа на попфолк певица. Нямаше как да откажа на режисьора, направил филми като „Звезди в косите, сълзи в очите” и „След края на света”, които и досега си пускам с удоволствие. На кастинга и после във филма трябваше да играя нагла, самоуверена, разглезена, надута и префърцунена жена. Ако се е получило добре, значи имам някакви актьорски заложби. Но актьорството не е моята страст, може би се справям заради опита ми във видеоклиповете, но никога не съм имала амбиции в тази област. Не бих ходила и на кастинги самоцелно, само и само да се снимам във филм.
- В сериала си партнираш с легендарния Тодор Колев. Какво научи от работата си с покойния вече актьор?
- Научих, че има актьори като него, които могат да се изразяват без думи. Бях свидетел как той, независимо от сценария, понякога прескачаше цели реплики от текста и го изиграваше само с жест или мимика. Разбрах, че човек, щом е намерил вярната професия за себе си, винаги дава повече от това, което се изисква, може да разчупва стереотипи и да вдъхновява всички около себе си. Най-хубавият ми спомен от филма е общата ни песен с Тодор Колев – Je t’aime, която записахме за един час. Текстът е на Агент Тенев, а музиката - на Стефан Димитров. Надявам се да я включа в дуетния си албум, който подготвям.
- Дуети с кои други изпълнители ще включиш в него и би ли направила съвместна песен и с изпълнител от попфолка?
- В албума ще включа дуетите ми с Орлин Павлов, два с Дамян Попов, с Румънеца и Енчев, както и с беквокалиста ми Петър Бонев. Надявам се да направим заедно една от любимите ми песни на Момчил Колев, както и с Николай Урумов. Не бих направила дует с попфолк изпълнител, защото едва ли вкусовете ни ще се припокрият, но нищо не се знае. Единствената изпълнителка, с която можем да да пишем обща песен, е Деси Слава, но най-важна е песента. Тя подсказва с кого е най-добре да бъде изпята.
- А дует с чуждестранна звезда?
- В момента срещу определена сума, според това колко е популярен изпълнителят, можеш да направиш дует почти с всеки. Живеем в такова време, че повечето певци не биха отказали добър хонорар, за да запишат някой и друг вокал с изпълнител от България без други ангажименти. Не виждам смисъл в това. Никога самоцелно не съм искала да направя дует с някого, та дори и да е любимият ми певец от детството.
- Някои твои колежки много залагат на подобни ходове, за да предизвикат интерес към себе си...
- Отдавна реших, че кариерата няма да е на първо място в живота ми. Много обичам музиката, правя всяка песен с чувство и влагам всичко от себе си, но никога не съм била човек, който иска да се съревновава, да се явява на конкурси, кастинги, да носи титли, корони и статуетки. Изкуството спира, когато започне славата и се опиташ да я задържиш на всяка цена. Успехът, харесването са друго нещо. Те не могат да бъде планирани. Няма друга рецепта за тях, освен труд, и то от сърце. Единственото, за което бих се борила със зъби и нокти, е семейството ми. Понякога на човек му свършва животът, преди да разбере кое е по-важно за него…
- На теб поне не ти е отнело цял живот да го откриеш, ако говорим за другата ти професия като йога инструктор...
- Да, само 20 години (смее се).
- Ако решиш да пишеш автобиография, на кои моменти от живота си ще наблегнеш?
- Щях да разкажа за това, че всичко в живота ми се е случвало трудно, но никога не съм се оставяла на това да чакам нещо да ми се случи само. Бих описала колко много неща съм работила просто защото според мен от всяка една работа има какво да научи човек. Била съм за кратко дори сервитьорка, танцьорка, готвачка, манекенка, шивачка. От всяка една професия човек трябва да си тръгва с достойнство дори ако не е била неговата.
- А какво би разкрила за трудностите, през които си преминала, преди да успееш да се реализираш?
- Семейството ми не беше богато, но не се лишавах от нищо, защото започнах да работя от малка - да помагам в един магазин като продавачка, надомна работа, шиене, бродиране... Дори в един местен вестник бяха писали за мен като за най-малката работничка във фирмата за шиене. Мисля, че бях на 16 г. След училище отивах да работя в магазина, където си учех и уроците, а после ходех до фирмата - вземах чували с блузи за бродиране и бродирах до 1-2 ч през нощта. Но това беше лично мой избор. Винаги съм работила, разполагала съм с достатъчно средства, не съм се оплаквала и съм била независима от обстоятелствата.
- Днес тийнейджърите нямат такова мислене...
- В днешно време кой ще тръгне да ти бродира посред нощ? Като чуят под 1000 лева заплата, повечето хора предпочитат да си стоят вкъщи и нищо да не правят. Като отида до родния ми град, всеки иска нещо интересно да му разкажа, защото там нямало какво да се случи, също като в песента „Нашия град” по текст на Сашо Петров. На мен никога не ми е било скучно. Не е въпросът в това да намериш работа - според мен работа винаги има, по-трудно е да намериш работата, която те прави щастлив. Какво му трябва на човек – да има кого да обича и какво да прави с удоволствие.
- Какво те вдъхновява?
- Понякога една случайно чута история, израз или случка може да ме вдъхнови за цяла книга. Една от книгите ми за Вихра се получи точно така. Имах финалното изречение и знаех, че ще е начало на нов роман. В повечето случаи пиша без сюжет. Обичам да си играя с думите и да използвам уличния език и споделените истории, в които всеки може да се открие. Привърженик съм на достъпния начин на изразяване от първо лице, така че хората да си мислят, че описвам реален човек.
- Ти си хубава жена, сблъсквала ли си се често с женската злоба и с хора, които се опитват да те подценяват?
- За мен е важно какво мислят хората, които ме познават.
- Познаваш се с почти всички популярни лица в шоубизнеса, кои те впечатлиха най-много и с какво?
- Веднага се сещам за Момчил Колев и съпругата му, с които сме приятели. Той е музикален продуцент на албумите ми и един от авторите, с които винаги ще искам да работя, защото е от малцината, които пишат музиката със сърцето си, а не за пари. Той е най-добрият и честен човек, когото познавам. Другият е Лили Иванова. Дори когато не я познавах като човек, за мен беше единствената певица, от която има какво да научиш и като държание на сцената, и извън нея. Тя е единствената, която никога не съм чувала да обсъжда или обижда някого.
- Лили уважи промоцията на песента ти C’est la vie, близки ли сте с нея?
- Обаждам й се, ако има защо. Аз не търся хората просто така, за празни приказки. Говорим си, като се видим. Имаме общи приятели. Работили сме с едни и същи автори. Като я поканих на промоцията ми, водихме много дълъг и искрен разговор и си допаднахме като хора. Посъветва ме да бъда себе си.
- Имаш две висши образования, мислиш ли за трето?
- Бих завършила музикотерапия или творческо писане - за писатели. В момента още работя върху докторантурата ми по музика. Завърших един семестър в НБУ, но ми остава да доразвия дисертацията си на тема „Продуциране на поп изпълнителите след 2000 година”. Всичко, което съм завършила досега, ми е от полза. Предучилищната педагогика и музиката ми помагат в подхода към моите деца и практиките в детските ми курсове по йога. Всяка година съм и на различни специализации, свързани с йога. (Тази година завърших RYE - курс за приложението и изследването на йога в образованието.) Въпреки че практикувам повече от 20 години йога, едва когато започнах да преподавам преди три години, осъзнах, че започвам всъщност да се уча.
- Като йога инскруктор издаде вече няколко DVD-та, продължаваш ли да работиш в тази насока?
- След моите програми за бъдещи майки, за възстановяване след раждане и за деца четвъртото ми DVD – „Йога у дома”, е 90-минутна универсална йога програма за всеки, който иска да практикува в уюта на дома си и в удобно за него време. Сега работя върху един нов диск, който ще е с по-кратки по времетраене програми, защото не всеки може да намери час и половина свободно време. Надявам се да излезе през септември - в него ще има няколко програми с времетраене от 10, 20 и 30 минути, както и релаксация.
- Как те промени практикуването на йога?
- Научи ме на търпение, постоянство, гъвкавост на тялото и ума, не се ядосвам за дребни неща и като цяло съм много спокойна. Всеки би бил щастлив партньорът му да се занимава с йога (смее се). Има хора, които идват при мен и казват, че са станали много по-спокойни и в работата си, други развиха гъвкавостта си или дори отслабнаха. Всеки взема от йога, каквото му трябва. Йога променя качеството ни на живот във всяко едно отношение.
- На какво искаш да научиш твоите деца?
- Че могат да бъдат каквито си поискат. Да не се страхуват от нищо, да са добри, честни, уверени, смели и щастливи.
- Любим цитат?
- Не обичам много цитатите, но се сещам за два: „Ако правехме всичко, на което сме способни, то буквално бихме удивили самите себе си.” А вторият е: „Днес е първият ден от всички, които ни остават…”
Материалът е на вестник "Труд"



Коментари (0)
Вашият коментар