Сухов от “Бялото слънце на пустинята” играе в три български филма

От началото на 70-те години на миналия век актьори от СССР масово започват да се снимат в български продукции. Не можем да отречем обаче добрия вкус на родните режисьори, които ги канят във филмите си.

Вижте само: Всеволод Санаев, Николай Бурляев, Бруно Оя, Анатолий Кузнецов, Инокентий Смоктуновски, Армен Джигарханян...

Повечето от тях участват в “боевики”, както в Съветския съюз наричаха филмите на военна тематика, но някои се снимат и в ленти със съвременна проблематика.
На 15 април 1971 г. е премиерата на филма на Владимир Янчев “Откраднатият влак”.

Сценарият е на българския писател Антон Антонов-Тонич и руския му колега Семьон Нагорни. Двамата разказват за драматичната история около влака, с който немски и български царски офицери искат да избягат от София до Турция. Бягството им е осуетено с обединените сили на партизани и войници от Червената армия.
В ролята на ген. Иван Василевич е Всеволод Санаев. Той е роден в Тула през 1912 г., завършва ГИТИС през 1937 г. и веднага е назначен в МХАТ. През следващата година дебютира във филма “Волга-Волга”, като изиграва две малки роли - на брадат дървосекач и на безработен музикант. Първата му голяма изява е във филма “Любимото момиче” през 1940 г. До смъртта си на 27 януари 1996 г. се снима в над 90 филма. Носител е на всички възможни звания, титли и награди, давани при социализма в СССР.

Михаил Глузски играе

полковник от Абвера

(В другите роли на немци са актьори от ГДР - Уно Лойт, Алфред Ребане, Маури Роус и др.) Глузски е роден на 21 ноември 1918 г. в Киев. Сам участник във Втората световна война, той е един от най-сниманите руски актьори във военните филми. В творческата си кариера има около 160 филма!

Някои от тях са много известни и в България: “Мичман Панин”, “На война, като на война”, “Бяг”, “Кавказка пленница”, “Дубльорът започва да действа”, “Премия” и др. Умира на 15 юни 2001 г.

В малка роля на съветски генерал в “Откраднатият влак” се снима и Анатолий Кузнецов. Да, да, същият - славният червеноармеец Сухов от “Бялото слънце на пустинята”. Но за него - след малко.

Новелата “Стихове” от филма “На зазоряване” (1972) е нещо като предвестник на знаменития филм на Жан-Жак Ано “Враг пред портите”. И в историята на Павел Вежинов има руски и немски снайперисти, има и едно дете, което също загива.
Разбира се, няма как да сравняваме повече един от най-скъпите европейски филми за Втората световна война с цял куп английски кинозвезди (Джуд Лоу, Джоузеф Файнс, Рейчъл Уайз, Боб Хоскинс (в ролята на Никита Хрушчов), плюс американеца Ед Харис), който трае повече от 3 часа, и 52-минутната лента на Маргарит Николов.

В ролята на съветския

снайперист

е Николай Бурляев

Във филма той се казва Николай Михайлов и всички го наричат Коля. Михайлов е извикан в унгарско село, където е настанена българска военна чест. В гората се укрива немски снайперист и Коля трябва да го обезвреди. Оказва се, че освен да убива, снайперистът пише стихове, които унгарското момче Януш рецитира на руски. (В ролята на Януш е малкият Федерико Захариев, син на унгарка и българския режисьор Едуард Захариев.) Немският снайперист убива Януш, войната свършва, но Коля тръгва да търси своя враг, с когото вече има и "лични сметки за уреждане".
Когато се снима в “Стихове”, Николай Бурляев е само на 26 години. Но още като 15-годишен дебютира в курсовата работа на Андрей Кончаловски “Момчето и гълъбът”. После по съвет на Кончаловски Андрей Тарковски го снима в знаменития си филм “Иваново детство”. В него Бурляев изигра ролята на момче, което войната е лишила от истинско детство.

В едно интервю след години Коля Бурляев споделя, че във филма играл не толкова себе си, колкото самия Тарковски - неговите движения, интонации... На кинофестивала във Венеция през 1962 г. “Иваново детство” печели голямата награда “Златен лъв”. Така още с дебюта си Тарковски става име в киноизкуството.
Николай Бурляев завършва актьорския факултет на театралното училище “Борис Шчукин” през 1968 г. и режисьорския факултет на ВГИК през 1975 г. в класа на Михаил Ром и Лев Кулиджанов. Снимал се е в над 60 филма.

Бил е женен за две много красиви руски актриси - Наталия Варлей от “Кавказка пленница” и дъщерята на Инна Макарова и Сергей Бондарчук - също Наталия, която може би помните от съветската версия на “Соларис”. Третата съпруга на Бурляев - Инга Шатова, също е актриса.

В края на 1972 г. излиза първият български фантастичен филм - “Трета след слънцето” на режисьора Георги Стоянов, по романа на Павел Вежинов “Сините пеперуди”. Той се състои от три новели и в третата - “Моят първи ден”,

играе актьорът

от Украйна

Иван Миколайчук

Той е княжеският син Баян от древно славянско племе, живяло през пети век.
Миколайчук е роден на 15 юни 1941 г. в с. Чотори, има висше театрално образование. Ролите му на младия Тарас Шевченко във филма “Сън” и на Иван Палийчук в “Сенките на забравените прадеди” го изстрелват в звездна орбита не само в Съветския съюз. Именно популярността и мъжественото славянско излъчване на Миколайчук карат Георги Стоянов да го покани във филма си. Ролята на украинеца не е голяма. Студентката по история Лена от далечното бъдеще е “изпратена” в пети век, за да изучава древните славянски племена.

Баян се влюбва в нея, но любовта им е обречена заради предразсъдъците на племето му. Лена е върната в своето време, а Баян полудява. Нищо изключително, любопитното е, че Добринка Станкова в ролята на Лена е съпруга на режисьора Георги Стоянов.

Иван Миколайчук умира от рак на 46 години. Погребан е в Киев.

За амбициозния си исторически епос “Сватбите на Йоан Асен” (1975)

режисьорът Вили

Цанков кани Бруно Оя

Той е роден на 12 февруари 1933 г. в Талин, Естония. В творческата му визитка пише, че е съветски, естонски и полски киноартист и певец. Висок е почти два метра и има впечатляващо северно излъчване.

Оя наистина започва кариерата си в Рига като певец - вокалист е на естрадна група. В Съветския съюз е един от първите, които започват да пеят американски джаз. По онова време това не е толкова безопасно. Здравите идеологически сили наричат тази музика буржоазна и упадъчна и преследват почитателите й. Не случайно се ражда лозунгът: “Сегодня джаз играеш, завтра Родино продаеш!”.
От 1968 г. Бруно Оя живее и работи предимно в полския град Вроцлав. Става звезда и лауреат на Държавната награда на СССР за ролята си на Бронюс Локис в знаменития за времето си филм “Никой не искаше да умира” на режисьора Витаутас Жалакявичус.

Вили Цанков взема естонския актьор за ролята на руския княз Юрий. По сценария на Евгений Константинов, създаден върху много солидни исторически хроники и факти, княз Юрий помага на Иван Асен да превземе с войските си столицата и да свали княз Борил, премахнал по пътя си към трона своя чичо Калоян. Тогава княз Юрий казва: “С безпощаден ум те е дарил Господ и ти, Йоане, ще страдаш от това...”
Започва едно управление, основано на дипломация и сватби. Иван Асен е принуден да прати в манастир любимата си жена Мария (Невена Коканова), за да се ожени за малоумната принцеса Ана (Цветана Манева), а после и за Ирина (Виолета Гиндева). Така царят осигурява мир за държавата и народа.

Операторът на филма Венец Димитров помни Бруно Оя като весел исполин бохем, който бързо става любимец на екипа и особено на женската му част. Естонецът идва в България без багаж, но с два големи куфара, пълни с бутилки и мезета.
Бруно Оя умира на 9 октомври 2002 г. в естонския град Тарту.

Стигаме и до

Анатолий Кузнецов

През 1969 г. излиза “Бялото слънце на пустинята”, който “произвежда” актьора в звезда от първа величина. Неговият червеноармеец Фьодор Сухов става култова фигура в СССР.

Две години по-късно се снима в “Откраднатият влак” и след още две - през 1973 г., играе съветски офицер във филма “Като песен” на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков.

А във “Войникът от обоза” (1976) Кузнецов вече е в главната роля - Алес Иванович Казанок, който преминава със своята обозна каруца Дунава и тръгва през България. Счупено колело на каруцата му обаче го принуждава да се отдели от обоза и да потърси помощ в едно българско село. В СССР филмът излиза с името “Братушка”.
Анатолий Кузнецов е роден на 31 декември 1930 г. в Москва. В киното дебютира още като третокурсник в театралното училище. До смъртта си на 7 март 2014 г. се снима в около 110 филма.

В “Откраднатият влак” играе още един известен съветски актьор - Владимир Басов, но като немеца Йохан.
Ирина Акташева и Христо Писков

избират Армен

Джигарханян

за главната роля

във филма си “Слънчев удар”. Джигарханян е проф. Радев, който е против построяването на голям завод в близост до плодородна земя. По онова време екологичната тема вече е на мода и много автори изпробват перото си в нея. Това прави и Георги Джагаров - филмът е по мотиви от неговата пиеса “Тази малка земя”.
В “Слънчев удар” арменският актьор си партнира с Ицко Финци, Николай Бинев, Катя Паскалева, Невена Коканова, Иван Кондов и др.
Армен Джигарханян е роден на 3 октомври 1935 г. в Ереван. В киното дебютира през 160 г. Голяма популярност му носи ролята на Артьом Манвелян във филма “Здравей, това съм аз”.

Джигарханян е един от най-експлоатираните съветски актьори - снимал се е в над 200 филма! За този факт актьорът Валентин Гафт написва следната епиграма:

Гораздо меньше на земле

армян,

Чем фильмов, где сыграл

Джигарханян

През 1979 г. големият

Инокентий

Смоктуновски

най-после играе

в български филм

Христо Христов го снима в “Бариерата”, по едноименната повест на Павел Вежинов. (Нали помните, че Въло Радев се договаря със Смоктуновски да играе в “Най-дългата нощ” през 1966 г., но тогава от съветската кинематография му забраняват.)

В “Бариерата” актьорът е в главната роля на композитора Антони Манев, който случайно се запознава с красивото младо момиче Доротея, надарена с голяма чувствителност и способността да “лети”. Тя се влюбва в композитора, но заради своите предразсъдъци той не може да преодолее “бариерата”.

Този филм е първият сблъсък на актрисата Ваня Цветкова с големи имена в киното - освен със Смоктуновски и с режисьора Христо Христов и оператора Атанас Тасев. “Но бях твърде млада, за да оценя истински и докрай техните професионални уроци”, каза ми преди време Ваня.

Инокентий Смоктуновски продължава да бъде смятан за един от великите актьори на руското кино и театър. По времето на соца го наричат царя на съветските артисти.

Той е роден на 28 март 1925 г. в с. Татяновка, Томска област на РСФСР. Участва в Отечествената война. В театъра звездата му изгрява с ролята на книяз Мишкин в пиесата “Идиот” на Достоевски.

За киното го открива Михаил Ром, който във филма си “Убийството на улица “Данте” му дава епизодична роля. Правят около 15 дубъла със Смоктуновски и силно изнервени асистентите предлагат той да бъде сменен с друг, по-талантлив актьор. Михаил Ром сърдито отсича - друг актьор не може да изпълни тази роля! Така големият режисьор предопределя Смоктуновски да стане истинска филмова звезда.
И той го прави в друг филм на Ром - “Девет дни от една година”, излязъл на екран през 1962 г. След тази му роля Григорий Козинцев го кани да изиграе Хамлет в снимания от него филм по сценарий от едноименната Шекспирова пиеса в превод на Борис Пастернак.

Смоктуновски играе в редица знакови филми на съветското кино: “Пази се от автомобил”, “Престъпление и наказание” “Романс за влюбени”, “Живият труп”, “Те се сражаваха за родината”, “Москва не вярва на сълзи” и др.
Още през 1965 г. е отличен с Ленинска премия, народен артист на СССР е от 1974 г., през 1990 г. става и герой на социалистическия труд. Умира след втори инфаркт на 3 август 1994 г. в Москва.

Може би ви е направило впечатление, че гастрольорите в българското кино са само мъже.

Спокойно - има и жени: и рускини, и много красиви полякини.

За тях - в следващ брой.