Иван и Андрей: Всички сме фермери, без да го осъзнаваме -опитваме се да изградим живота си от нулата

- Как се транжира теле, г-н Христов? Направихте това за първи път през живота си на Роженския събор, за да обявите новия тв формат “Фермата”.

Иван Христов: Не беше теле, агне беше. Но няма значение, щом си в отбора на Ути Бъчваров и динозавър би се транжирал лесно. На великолепния роженски събор поставихме началото на серия от събития, предхождащи старта на риалитито “Фермата” по Би Ти Ви през септември. Целта ни е да се подготвим максимално добре за предаването. Кръстили сме тези ивенти “В(од)ЕЩИ В ЗАНАЯТА”. Идеята ни е да се срещнем с хора наистина вещи в занаята ферма и ако може да научим нещо от тях. Важно е да отбележа, че ние разглеждаме понятието ферма в много широк спектър от значения. Фермата не е само транжиране на агнета и садене на картофи. За нас животът на всеки човек е своеобразна ферма. От гледна точка на това, че всички се опитваме от нулата да изградим живота си по възможно най-добрия начин, може да се направи изводът, че всички сме фермери, без да го осъзнаваме напълно. Затова Андрей и аз в поредицата “В(од)ЕЩИ В ЗАНАЯТА” няма да се срещаме само със специалисти от селското стопанство. През август ще направим няколко срещи интервюта със самоизградили се хора, които зрителите ще могат да проследят в специалната рубрика в сутрешния блок “Тази сутрин”.

Иван: Андро и аз се обърнахме към Ути за съвет. Защото на Рожен има много от енергията на Фермата. Различните събития там са добра школа за нас за това, което ни предстои. Години наред правим телевизия, май ни се получава. Тази есен обаче ще правим неща, които не сме правили преди. Ще вземем нещата в свои ръце. Затова потърсихме най-добри учители – всички посетители на събора, и Ути, де :)

Освен това напоследък си давам сметка, че истинският живот рядко попада в медиите: триста и не знам колко милиарда виртуални пари за Гърция, тройка виртуални кредитори, индекс на виртуалното щастие, виртуален ръст или спад на летния или зимния ни туризъм и т.н. Медиите ни задават темите от деня, а за истинския живот някак не остава време. Рожен е друго. Там планината е истинска, хората наистина се прегръщат и танцуват истинско хоро истински заедно. Най-нормалното нещо беше да започнем от там. Искаме да пренесем тази самобитност и във “Фермата” по Би Ти Ви. Там истински хора ще се справят заедно с истински, а не виртуални проблеми.

- Г-н Арнаудов, защо не участвахте в транжирането?

Андрей Арнаудов: Иван има по-сръчни ръце, освен това красивото ми тяло се нуждаеше от още малко слънчеви лъчи. (Смее се.). Но аз ще компенсирам липсата си, като обещавам да участвам в откриването на ловния сезон в началото на август, където, предолагам,

ще изглеждам

още по-жалко

от Иван с

нож в ръцете

Само да кажа, че за тази работа понякога труд и талант не стигат, трябва и малко късмет. Вероятно и в нашата Ферма ще бъде така. Всъщност ще бъде много интересно да видим как петнайсет българи, които започват от нулата, ще построят живота си. Ние често се оправдаваме за несгодите си с турското робство, местоположението си, 45 години комунизъм и какво ли още не. Връщайки тези хора сто години назад, хем ще можем да видим как започваме от нулата, хем ще пропуснем най-лошия за България век – двайсети. Ето това се казва експеримент.

- Ще има ли политици в предаването? Има ли какво те да научат от този формат?

Иван: Политици може би бихме поканили в живите предавания на “Фермата”. Това ще бъдат мащабни шоута, в които ще обсъждаме и анализираме случващото се в предаването.

Андрей: Сто години е условен период. Въпросът е участниците да са върнати достатъчно назад във времето, когато не е имало сегашните най-разпространени битови удобства – тoк, водопровод и канализация . Когато форматът е създаден преди десетина години, това е било 1905, а сега условно е 1915 и това е интересно съвпадение от гледна точка на драматизма в тези години за България. Но всъщност това е само формалност. Навсякъде, където бяхме, за да научим как се справят други екипи, видяхме, че става дума преди всичко за две неща – класическите за всяко риалити взаимоотношения между хората, но и нещо, което може да се срещне единствено във Фермата – да създадеш, да изградиш от нулата. А обикновено ние сме много по-силни в разрушаването.

- И двамата вече сте проучили какво точно са правили хората преди 100 години, как са се изхранвали, как са се обличали, вероятно как са се забавлявали. Кое ви изненада?

Aндрей: Честно казано, няма нещо, което чак толкова да ме е изненадало, като изключим технологията за отглеждане на някои растения и животни и технологията за правене на някои хранителни продукти. Например, когато искахме да обръснем овцете в края на август, се оказа, че по това време на годината те просто нямат вълна – и те не искат да стоят дебело “облечени” в жегите. Природата е умна работа – тя е дала на всички нас възможност за равен старт, само че някъде по пътя хората са се изхитрили в решението на задачата. По-силният се е превърнал в по-богат, по-ловкият – в такъв с по-голяма власт, а по-красивият – в такъв с повече пари и по-голяма власт.

Иван: Когато издирвахме някои инвентарни пособия, които ще ни трябват в предаването, установих,че все повече хора в съвремието искат да върнат във всекидневието си някои откровено ретро елементи. Например, когато се обадих на един мой приятел антиквар и го помолих

да ми намери

няколко

бръснача

от едно време,

той ми каза, че това ще е доста трудна задача, защото мъжете масово ги издирват и искат да се учат да ползват тях, а не съмобръсначки с осем ножчета, батерия и вибрация, които “идеално следват извивките на лицето ви”.

Иван: Най-важното: страхотната сплотеност на българския народ по онова време.

Андрей: Аз специално с удоволствие ще се лиша от интернет, смартфони и възможността всеки и по всяко време да знае къде съм, с кого съм и какво правя. А и преди 100 години хората са имали идеали и това е била основната им движеща сила. Биели са се и са умирали за силна, голяма и обединена България. Сега умират, за да покажат, че имат много бърза кола.

- Какъв е смисълът човек да се връща към миналото с подобно предаване, след като цивилизацията и технологиите са толкова напред?

Иван: “Фермата” дава възможност да се върнем в миналото, но знаейки грешките от настоящето. В предаването няма да има хора, които просто се мъчат. Ще ви срещнем с хора, които искат да рискуват всичко, но да се върнат в реалния, истинския свят. Казах ви, масово се срещах с хора, които усещат, че има нещо гнило в нашето съвремие. Няма да повярвате колко много българи искат да живеят на село, без ни най-малък повей от съвременни технологии.

Искат, но всъщност не го правят. Селата ни са почти обезлюдени.

Андрей: Това, което казва Иван, е чиста статистика. Миналата година за първи път има обрат –

миграцията от града

към селото през 2014

г. е била по-голяма от

тази от селото към

града

Тоест немалка част от хората усещат, че темпото им идва в повече. В този смисъл “Фермата” е нещо като завръщане в бъдещето.

- Как решихте отново да се върнете като водещи на малкия екран? Дълго време не сте се показвали, предпочитахте удобната анонимност на продуцента, въпреки че там напрежението е сякаш по-голямо. Какво ви провокира, за да застанете пак пред камерата?

Иван: Ако си футболист и те поканят да играеш за “Реал” (Мадрид), просто приемаш. Ако си водещ и получиш покана от Би Ти Ви, е същото.

Андрей: Ние от три-четири години избираме да участваме като водещи само в проекти, които са достатъчно големи или са ни достатъчно интересни. В този смисъл този е много интересен, чисто нов за България, достатъчно мащабен и на всичкото отгоре – на Би Ти Ви. И за да продължа футболната логика на Иван, у дома и стените помагат.

- Двамата буквално израснахте пред очите на зрителите. Как искате да се покажете сега пред тях, какви роли ще играете? Какво различно ще видим у вас сега?

Иван: Слава богу и този път няма да ни се налага да играем роли. Мисля, че зрителите усещат кога човек е себе си. Мисля, че награждават този човек с доверие и го гледат с удоволствие. Като се замисля, за около 20 години пред камерата единствената роля, която съм играл, е била тази на “дремещата в Любо Дилов свиня”... Но то май пак бях себе си.

Андрей: И аз не мисля, че някога сме играли роли. Може би в един кратък, не много хубав период от кариерата си, преди пет-шест години искахме екранното ни поведение да продължава да бъде такова, каквото е било, когато бяхме на 20-21, а някак вече не ни отиваше. Сега ще бъдем такива, каквито сме. Специално за мен това означава всякакъв.

- Нова тв вече обяви, че “Биг Брадър” започва изненадващо рано - на 17 август. “Фермата” ще стартира ли по-рано от септември? Кога е началото ѝ?

Иван: Когато и да започнат риалититата на “Нова”, ние връщаме зрителите 100 години назад, тоест пак сме преди тях. Шегувам се, разбира се. Важното е, че българският зрител ще има интересна есен. Изборът от програми и риалитита ще е толкова голям, че хората спокойно ще могат да си изберат и всяка вечер да гледат “Фермата”, само по Би Ти Ви.

Андрей: Честно казано, когато те излъчват по Би Ти Ви, това кога започват другите риалити формати няма особено значение, ако си свършиш добре работата. Вярвам, че както самият формат, така и екипът, който ще го реализира, категорично ще заковат вниманието на зрителите на Би Ти Ви. Така и така сме на футболна вълна: успех на всички и нека по-добрият победи!

- Заснехте нови епизоди и на “Истински истории”. Защо този тип телевизия – драматизация на човешки случки, се оказа толкова успешен?

Иван: Мисля, че “Истински истории” не са просто драматизации на човешки случки. С това предаване съвременната медия придоби съвсем нова, неочаквана, но напълно естествена функция - да помага на хората на едно по-вътрешно и съкровено ниво. Затрупани сме от писма, в които зрителите благодарят на Ани Владимирова затова, че решавайки проблеми на другите, е помогнала и на тях. Или, че след “Истински истории” са получили куража да отидат при специалист и да започнат да решават проблемите си.

Андрей: Успешен е, защото отново показва истински човешки взаимоотношения, 100% реални и между българи. Очевидно комбинацията между риалити и сериал уцелва и двата най-любими жанра на българския зрител. На всичко отгоре от чисто финансова гледна точка – сравнението между поредицата и игрален сериал показва, че производството и излъчването на “Истински истории” е много по-рентабилно. Предаването дава същите или по-високи резултати, но на пъти по-ниска цена.

- Вярно ли е, че Николета Лозанова няма да води “Папараци” през новия сезон? А предаването ще го има ли?

Иван: Гледайте “Папараци” всяка неделя само по Би Ти Ви...

Андрей: ...и ще разберете всички промени, които сме направили в предаването. То ще преживее своята еволюция, като ще запази всичко най-интересно досега, но ще тръгне и в посока на много по-различни обществено значими разследвания. Всичко това ще разберете със започването на новия сезон.

- Къде почивахте през краткото време, което ви остана за ваканция това лято? Планирате ли още море примерно до старта на сезона?

Иван: За кратко със семейството ми отидохме до Гърция. Това лято нямахме време за почивка, защото имахме изключително много предварителна работа по “Фермата”. Най-важното беше да направим кастинг за участниците. Нямаше да се справим без Ани Владимирова. Дължим ѝ огромна благодарност, че тя избра да се посвети медийно на Би Ти Ви.

Андрей: За тази година приключих с ваканциите. Малко България, малко Гърция и много кастинги. Всъщност те са изключително интересно преживяване и могат да действат адски разтоварващо заради многото различни хора, с които се срещаме.

- Г-н Христов, семейството ви порасна по най-прекрасния начин за един баща. Как се чувствате всички вкъщи, какво ви донесе малкият Самуил?

Иван: Когато във Финландия се роди бебе, правителството подарява на щастливото семейство една кутия. Нарича се “Финландска бебешка кутия”. В нея има всичко, ама наистина ВСИЧКО, от което бебето ще има нужда през първите три години.

Когато в нашето

семейство се

появи Самуил

Иванов Христов,

почувствах, че към него ми се даде една вълшебна кутия, пълна с цялата любов на света. Това не е любов, която вземаш от другите деца, за да я дадеш на новия човек. Това е една чисто нова допълнителна, стопроцентова любов, от която в кутията има достатъчно за времето, което ви е отредено да изкарате заедно на тази планета.

- Г-н Арнаудов, след първия си брак станахте заклет ерген. Защо не обичате да разказвате за личния си живот?

Андрей: Чудя се как да отговоря оригинално на въпрос, на който съм отговарял над хиляда пъти. Затова ще обобщя с “Ние сме българи! Продължаваме напред!”.

- Какво научихте за толкова години за славата, работата и личния живот?

Иван: Че колкото си по-открит, честен и с добро сърце, толкова по-лесно се живее.

Андрей: Научих, че в България изобщо

не излиза сметката да

си известен

Сама по себе си известността не ти носи нищо освен нездраво любопитство към живота и задължението да общуваш повече, отколкото имаш нуждата да го правиш. Изобщо не се оплаквам от живота си, просто казвам, че ако не е амбициозен и предприемчив, известността сама по себе си не носи нищо на един млад човек в България. За разлика от на Запад – там ти решава всички битови и екзистенциални проблеми.

- Как оцелява приятелството ви, как се грижите за него, какво му дължите?

Иван: В професионален план най-отговорно мога да заявя, че дължа всичко на приятелството ни. В личен план... Чувствам, че сме по-скоро братя, отколкото приятели.

Андрей: Не се налага да се грижим за него, защото то е като лифта на Симеоново. Стар и малко ръждясал, но винаги там. Сменят се само хората в кабинките.

ВИЗИТКАТА: Двамата продължават да са известни като Иван и Андрей от “Сблъсък” - така гальовно ги наричат зрителите вече години наред, въпреки че отдавна Иван Христов и Андрей Арнаудов са утвърдили се тв продуценти. Те са правили предавания за всички големи телевизии у нас. Сред най-известните са “Мюзик айдъл”, “Това го знае всяко хлапе”, “Междинна станция”, “Шоуто на Иван и Андрей”, “Къртицата” и др. В момента продуцират за Би Ти Ви “Истински истории” и “Папараци”.
Тази есен обаче телевизията ги предизвика да се върнат на малкия екран като водещи на “Фермата” - една от най-мащабните и задълбочени риалити програми в света, която се прави за първи път в България.

Текстът е на вестник "24 часа"