Според представите на древните китайци човекът е в постоянна връзка с природата и всяка промяна неизбежно се отразява на физическото и психическото му състояние. Основните принципи в теорията и практиката на традиционната китайска медицина се базират именно на това хармонично взаимодействие.
Поддържането на здравето е много по-важно от самото лечение на болестите. Да се лекуват, след като са се появили, е все едно да се копае кладенец, когато ожаднеем.
Целта на настоящата книга е да запознае читателите с общите принципи на традиционната китайска медицина и да даде насоки за грижите за здравето през всеки сезон.
Със „Здраве от Китай според сезона” ще се докоснете до културата и философията на една мистична страна, до събрания през хилядолетията опит и практичните съвети за здравето.
Предлагаме ви откъс, който ще ви помогне да се справите с летните горещини.
Лято
Лятото е време за растеж и развитие. Дните са дълги, слънчевата светлина е в изобилие, а енергията в природата е най-мощна. През този сезон растенията узряват и ни даряват с богато разнообразие от плодове и зеленчуци. Това е период, когато Ян енергията достига максимума си. Затова и лятото се отнася към елемента Огън, който е символ на най-голяма активност.
Според съвременната астрономия началото на лятото по нашите географски ширини е денят на лятното слънцестоене, тоест около 21 юни. Но според китайския традиционен календар това се случва в началото на месец май, когато започва сезона Лися.
Промени в природата
Лися
Лися или Начало на лятото е преходният период от пролетта към лятото, когато природата навлиза в етап на разцвет.
Според древните източници китайците разделяли този сезон на три петдневки. През първата крякането на жабите и поповите прасета се чувало ясно в полето; през втората – земните червеи изпълзявали от земята и оставяли влажни следи; а през третата – лозите на змиевидния трихозант (вид тиква) се развивали бързо и се катерели нагоре.
Сезонът Лися е седмият подред в китайския традиционен календар. През този период температурите продължават да се повишават, а денят да расте.
Сяоман
Между 20 и 22 май започва сезонът Сяоман или Малко изобилие. В Северен и Южен Китай “изобилието” се свързва с различни неща. На север това е степента на узряване на летните култури, а на юг – количеството на валежите, защото колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.
През първите пет дни от този сезон според китайците горчивите на вкус растения се развиват бурно, през вторите – някои по-чувствителни диви треви изсъхват от горещото и сухо време, а през последните – пшеницата узрява.
През сезона Сяоман времето става все по-топло, тревата расте буйно и постепенно приближава горещото и сухо време.
Манджун
Манджун или Осилести класове е деветият в китайския традиционен календар и третият от шестте летни сезона. Той започва на 5 или 6 юни.
Според народните вярвания през първите пет дни от Манджун се раждат малките богомолки; през вторите – запява сврачката; а през последните – градинският присмехулник спира да пее заради палещото слънце. През този сезон в Южен Китай често вали и узряват сливите. Затова го наричат “сезон на сливовите дъждове”.
През този период на годината продължителността на деня чувствително се увеличава и постепенно се доближава до своя годишен максимум. Температурата на въздуха е висока, а в средното и южно течение на р. Яндзъ валят дъждове, които водят до повишаване на влажността. Появяват се комарите и приключва събирането на пелина, чиито листа са материал за приготвянето на т.нар. “пури” за мокса (една от терапиите в традиционната китайска медицина).
Сяджъ
Лятното слънцестоене, което всяка година се пада на 21 или 22 юни, е начало на десетия сезон в китайския традиционен календар – Сяджъ или Лятно слънцестоене. Това е и средата на лятото. Първият ден на Сяджъ е най-дългият в годината, след което постепенно намалява. Същото се случва и с двете начала – Ян достига своя максимум и започва да отстъпва на Ин.
Според китайците през първите пет дни на Сяджъ падат рогата на елените; през вторите – цикадите цвърчат по цял ден в горещите дни; през последните – сенколюбивите видове растения се развиват бурно, а слънцелюбивите – започват да вехнат. Лятното слънцестоене е начало на летните горещини, които ще продължат до есента (7–9 август).
Сяошу
На 7 или 8 юли започва сезонът Сяошу или Малки горещини. През този период температурите са високи, но все още не е настъпило най-горещото време на годината.
От своите наблюдения древните китайци забелязали, че през първите пет дни на Сяошу разхлаждащият бриз се превръща в топъл вятър; през вторите – щурците се скриват в пукнатините от растящата жега; а през последните – орлите стават по-агресивни и се виждат по-често да кръжат в небето, за да се разхладят.
В цял Китай през сезона Сяошу времето е горещо, а дъждовете обилни.
Дашу
Най-горещото време на годината е през сезона Дашу или Големи горещини. Той започва между 22 и 24 юли. В началото на този сезон температурите достигат най-високите си стойности и както подсказва името му, той започва с неописуеми горещини.
В народа вярват, че през първите пет дни на Дашу бебетата светулки се излюпват под шумата; през вторите – времето е задушно, а земята влажна; а през последните – валят проливни дъждове, често придружени с гръмотевици.
През последния летен сезон в китайския традиционен календар температурите са най-високи, а дъждовете и слънчевата светлина най-изобилни.
Климатичен фактор
Лятото е сезон, когато температурите достигат максималните за годината стойности. Именно горещината е климатичният фактор, от който трябва да се пазим през този период на годината. Тя може да предизвика повишаване на вътрешния огън, тоест да се появи излишък от топлина в тялото. Това ще доведе до дисбаланс на енергията и ще повлияе на нормалното функциониране на системите от органи в организма.
Излишната топлина в тялото, подобно на горещината в природата, изсушава и се издига. Представете си, че сте в горещата и суха пустиня или горещите и влажни тропически джунгли. Как бихте се чувствали в подобна среда? Ще изгаряте от жега и ще ви се иска да се разхладите. Към същото се стреми и организмът.
Сигналите, които подсказват, че в тялото има излишък от топлина, са: зачервено лице, червени очи или светлочервен език без налепи. Здравословните проблеми, предизвикани от горещината, са: топлинно изтощение, висока температура, раздразнителност, безпокойство, безсъние, високо кръвно налягане, акне, кожни обриви, кървене от носа, запек, плътни или жълти храчки, главоболие, недостиг на въздух или хрипове.
Органи на лятото
Органите, които се свързват с лятото, са сърцето и тънките черва.
В традиционната китайска медицина наричат сърцето “господар на петте кухи и шестте плътни органа”, тъй като то контролира движението на кръвта в целия организъм.
За китайците то е седалище на ума, а на Изток той е не само интелектът и разумът, но и емоциите, чувствата, интуицията, тоест всичко, което и ние по принцип сме свикнали да свързваме със сърцето. Поради тази причина, ако то не функционира нормално, се появят проблеми с паметта, съзнанието, мислите, съня, дори и изменения в психиката.
Хората със здрави сърца са изключително наясно със света около тях, без да са смазани от него, и са в състояние да намират решение на проблемите. Ако енергията на този орган не е силна, човек загубва контрол над мислите, след време започват да го мъчат безсъние, тревога, нередовен сърдечен ритъм или безумни сънища.
Летните месеци са най-подходящото време за укрепване на сърцето. Тогава кръвоносните съдове в целия организъм се разширяват, което позволява да се поддържа свободната циркулация на кръвта в тях и да не се допуска застой. Причини за застой на сърцето могат да са емоционалните нарушения, преумората, простудите, както и прекаляването с мазна храна и злоупотребата с алкохол.
Радостта е емоцията, която поддържа огъня на живота, но само ако е умерена. Бурното веселие вреди на сърцето и повлича след себе си различни нарушения на психиката. Спокойствието в душата и хармонията в чувствата и емоциите осигуряват безпрепятственото движение на енергията Ци и кръвта в организма и са основа за доброто здраве и дълголетието.
Грижи за здравето
В класическия трактат “Хуанди нейдзин” трите летни месеца се определят като време на пищен разцвет, когато всичко се развива и дава плодове. Основните принципи, които трябва да се следват през лятото според този древен източник, са: да се ляга по-късно и да се става по-рано, но без да се допуска пренасищане от дългия ден; да не се дава воля на гнева, а душевното великолепие да съответства на разцвета в природата, така че жизнената енергия Ци да тече свободно в организма, а душата да дарява с любов всичко около нас. Всичко това съответства на процесите в природата през летния сезон и съдейства за растежа. Ако не се спазват тези принципи, ще се увреди сърцето и през есента и зимата ще се стигне до заболявания.
Горещото време през лятото натоварва повече организма не само физически, но и емоционално. Затова трябва да се отдели специално внимание на душевното състояние – да се избягва силният стрес и в същото време да не се прекалява с шумните веселби, за да не се изтощят допълнително тялото и духът. Дрямката или кратката почивка в следобедните часове на дългите летни дни също помагат за поддържането на силите.
Жегите през лятото ни карат да се потим повече, а това води до загуба на течности и изтощаване на жизнената енергия Ци. Затова често се чувстваме отпаднали и изморени. За да не се допускат подобни състояния, в горещите дни е препоръчително да се пият повече течности и да се консумират плодове и зеленчуци. Но в опитите да се разхладим трябва да сме внимателни със студените напитки, климатиците и вентилаторите, защото преохлаждането на организма ще доведе до нежелани неразположения.
Горещото лято според традиционната китайска медицина е най-доброто време да излекуваме повечето зимни болести и да предотвратим появата им по-късно през студените месеци на годината. По принцип на хората, които боледуват често през зимата, не им достига Ян енергия, а през лятото тя е в изобилие. През този сезон жизнената енергия Ци и кръвта се насочват към повърхността на тялото, порите на кожата се отварят. Затова е по-лесно да се подобри здравословното състояние и да се избегнат усложненията и изострянето на болести като бронхит например през есенно-зимния сезон. Популярни начини за профилактика на зимните заболявания през лятото са медицинските пластири, акупунктурата, билковите отвари, вендузите, но те трябва да се прилагат от опитен лекар. Това, което може сами да направите в домашни условия, са лечебните бани. Ако нямате вана в дома си, топлите билкови вани на ходилата също ще помогнат.
Храненето през лятото
Високите температури през лятото създават опасност от натрупването на излишък от топлина в тялото. Затова се препоръчва да се ограничат продуктите, които имат свойството да затоплят организма. Това са основно пикантните храни. В менюто е желателно да преобладават пресните сезонни зеленчуци и плодове, защото те имат свойството да охлаждат тялото и да попълват запасите от течности.
Салатите са идеални за лятото, но в тях трябва да се добавят подправки или продукти с лют вкус като зелен лук, горчица, джинджифил. Така ще се постигне баланс между топлото (Ян) и студеното (Ин).
В големите жеги мазните и тежки храни трябва да се изключат от менюто, защото те допълнително затрудняват храносмилането. Стойте далече от млечните и пържени храни, а от месата отдайте предпочитание на рибата и морските продукти, защото те също са в групата на продуктите, които разхлаждат.
Вкусът на лятото е горчивият. Храните от тази група отстраняват излишната топлина и влага от тялото, облекчават възпаленията, стимулират движението в червата, успокояват сърцето. Сред храните с горчив вкус са целината, марулята, зеленият чай.
През лятото не бива да забравяме и за далака и стомаха. Затова трябва да включим и храни със сладък вкус. Те ще стимулират работата на тези два органа и ще успокоят прекалено активното сърце.
Летни храни
Краставица – съдържа около 90 % вода и е едно от идеалните средства за утоляване на жаждата. Пречиства токсините, понижава телесната температура, облекчава възпаленото гърло и изгарянията.
Домати – стимулират секрецията на течности в организма, утоляват жаждата, подобряват храносмилането, подпомагат уринирането. Препоръчват се на хора с бъбречни заболявания, високо кръвно, сърдечно-съдови проблеми, наднормено тегло.
Черница – В Китай плодовете на черницата се считат за изключително полезни за здравето. Те възстановяват циркулацията на енергията Ци и кръвта, подобряват зрението и слуха, успокояват, подсилват организма и забавят стареенето.
Диня – охлажда организма, стимулира уринирането, утолява жаждата, изчиства токсините. Подходяща е за хора с хронично възпаление на бъбреците и високо кръвно. Да се избягва от пациенти с хронично възпаление на червата, стомаха и дванадесетопръстника.
Пъпеш – охлажда организма, понижава температурата, облекчава кашлицата. Да се избягва от диабетици, след тежко заболяване или раждане.
Джинджифил – широко използвана подправка в азиатската кухня. Затопля организма и въздейства върху белите дробове и далака, помага при хранителни отравяния и гадене, лекува стомашни проблеми и настинки, укрепва кръвоносните съдове и подобрява кръвообращението, забавя стареенето. Предизвиква потене, затопля стомаха и изчиства токсините.
Из „Здраве от Китай според сезона”
Книгата може да поръчате тук!

Коментари (0)
Вашият коментар