Самария - клисурата перла на Европа

Казват, че който не е видял Самария, все едно не е бил на о-в Крит. Клисурата е най-голямата в Европа и се смята за перлата на целия остров.

Крит, най-южният и най-голям гръцки остров, е известен със своите красиви плажове. Най-голямото му предимство обаче е разнообразието на пейзажи. Познавачите отиват там и заради високите му планини, в които има невероятни маршрути за разходка.

Клисурата Самария е дълга 13 км, като се спускате от височина 1250 м до нивото на морския бряг. Ако се смятат и последните 3,7 км до плажа на рибарското селце Агиа Румели, стават 16,7 км. Трябва да ги минете за около 6 часа по не толкова труден, но натоварващ краката маршрут. Върви се непрекъснато върху камъни и отломъци от скали при постоянно слизане.

Повечето туристи възприемат преминаването през клисурата като изпитание, което трябва да се премине, докато сте на Крит. И според местните жители е така. Гърците, с които разговарях, я бяха минавали многократно, един приятел дори 7 пъти.

Мястото има особено духовно излъчване - дива и непокътната природа, усещане за сътворението на света и за вечността. Когато си вътре, си особено склонен да слушаш гръцките митове за този край. Според легендата Самария била сътворена от един от титаните, който забил ножа си дълбоко в земята и направил с него просека до самия бряг на морето.

Мястото е смятано за свещено от древни времена и царете на Крит влизали вътре, за да правят жертвоприношения. Хората са измислили всякакви предания за клисурата и платото Омалос над нея, тъй като не са можели да си обяснят уникалните картини и странните звуци, разнасяни от ехото между древните скали.

За да посетите Самария, ви трябва един цял ден. Клисурата се намира в западната част на острова и е най-близо до града Хания, откъдето може да се вземе автобус до входа й откъм платото Омалос. Повечето туристи, които са в по-отдалечения източен край на острова, идват с организирани туристически автобуси. Посещението на клисурата е свързано със сложна логистика, тъй като се влиза от едно място, а се излиза от съвсем друго. Тръгва се от платото високо в планината, а се излиза на морския бряг откъм южната част на острова. Там трябва да вземете ферибот, който е единственият за следобеда и тръгва в 17,30 часа. Слиза се в селцето Сфакия, където ви чакат автобусите.

Ако случайно изпуснете ферибота - няма страшно. Оставате да чакате за другия ден в селцето Агия Румели, където има прекрасен плаж и хубави таверни. Някои от местните гърци практикуват именно това. Оставят си личната кола горе, слизат през клисурата до Агия Румели, където отпочиват и нощуват. На другия ден се качват обратно през клисурата.

Лятото преходът може да е труден, тъй като жегата между белите скали се понася трудно. Отварят клисурата за туристи в началото на май и я затварят в средата на октомври с първите дъждове. Тъй като по дъното й тече река, при дъжд преминаването става доста опасно. Главната пътека през клисурата върви покрай реката, като туристите пресичат водата 47 пъти.

Първата спирка на автобуса преди клисурата е платото Омалос, което е с площ около 25 квадратни километра. Там са разположени 3 селца на надморска височина над 1000 м, закътани между планините. Теренът е гладък като тепсия, преобладават треви и ниски храсти, тук-там има групи дървета, под които почиват стада овце. На тази височина вече не се срещат маслини, по планинските склонове около платото растат борове.

Основният поминък на хората там е животновъдството. В крайпътно заведение, където спираме, ни предлагат местния специалитет - вкусно и гъсто овче кисело мляко с мед. Той също се прави в околността и е много ароматен, тъй като виреят най-разнообразни билки.

Следващата спирка вече е Самария. Преди да започнем похода, водачът на групата ни дава няколко съвета. Първият е да не ходим по реката, колкото и да ни е топло, тъй като водата е питейна и се събира за нуждите на долните села. Вода за пиене пък не липсвала, тъй като по пътя имало много чешмички.

Вторият е да не викаме, защото дивите кози в клисурата се плашели, започвали да бягат и можели да съборят някой камък на главите ни. И третият: "Вътре има мулета, но те са само за спешни случаи. Ако обаче се изморите и не ви се ходи повече - никакво муле за вас!"

С тези ценни съвети започваме похода. Навсякъде около нас се издигат хребетите на Белите планини. Пейзажът е почти алпийски, но бързо се променя, когато се смъкнете по-надолу.

Между боровете се откриват изненадващи гледки. На едно място преминавате през вир с кристално чиста вода, на друго туристите са си направили пирамидки от камъни. Оставяме и ние по една.

По маршрута са направени няколко пункта за почивка с пейки и чешми. На една от тях ни изненадват дивите кози кри кри, които са традиционните обитатели на клисурата.

Заради многото туристи те вече са доста опитомени, приближават и охотно си хапват остатъка от сандвичите ни Кри кри са дребни и приличат на сърнички. В миналото са били почти питомни, когато в клисурата са живеели хора.

Една от основните спирки е бившето селце Самария, от което днес са останали само празни рушащи се къщи и църква. Тук е и здравният пункт в клисурата и мулетата, които не били за глезльовци. Селото е било обитаемо до 1962 г., когато клисурата е обявена за национален парк и планинците трябвало да се изселят.

След селцето се спускаме още по-ниско и започва най-голямата красота. Клисурата постепенно се стеснява до тясно ждрело. Стигаме до най-тясното място - Железните врата. Снимката им е станала символ не само на Самария, но и на целия Крит. Скалите се приближават толкова, че човек има чувството, че ще му препречат пътя. В най-тясната част дефилето е с ширина 3 метра, а масивите отстрани се издигат на 600 - 700 метра височина. В тази част клисурата е отворен учебник по геология и човек може да види различни скални пластове, датиращи от милиони години. Те са наклонени в различни посоки - хоризонтално, по диагонал, даже и огънати дъговидно, в зависимост от посоката на движенията на земната кора. Според специалистите Самария се е образувала след разместване на земните пластове. После цепнатината е разширявана постепенно от реката.

Преди милиони години скалите по южния бряг на Крит били "мачкани" при натиска на Африканската континентална плоча спрямо Европейската. В резултат цялото южно крайбрежие е стръмно и почти непристъпно, като е с 3,65 м по-високо от северното.

Виждаме морския бряг, когато стигаме най-накрая до селцето Агия Румели. Най-голямото удоволствие след горещината и умората от прехода е да се потопим в Либийско море. Кристалните му води са с петролносин цвят, тъй като крайбрежието и дъното са осеяни с обли черни камъчета.