Актьорът се появи със спуканата си гума в сряда в сутрешния блок на Би Ти Ви. Той разказа как пропаднал с колата си в шахта на ремонтиран път на излизане от Банско. А гумата, макар и двойно подсилена, се спукала и се чул страшен трясък. Донков отишъл в Банско, за да работи по нов игрален филм с режисьора на класики като “Козият рог” и “Да обичаш на инат” Николай Волев. Това е и най-новият проект, по който Деян работи. Актьорът, който на 27 август ще навърши 41 години, има куп престижни награди за ролите си и в театъра, и в киното.
Абсурдни неща се
случват в България!
Плаках, когато чух
за прегазения на
пешеходна пътека
Паоло. Детето се беше
качило на първото
си колело,
казва актьорът
- Какъв беше отзвукът, след като разказахте, че сте пропаднали с колата си в Банско, г-н Донков? Вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че там има ремонти, и почти ви се скара от ефира на Би Ти Ви, че и той пука гума, но не си я показва по телевизията.
- Разбрах, че кметът на Банско се извинява, но пак казвам, че дела трябват, а не думи. Цитирам Васил Левски. Не знам какво е казал вицепремиерът.
- Когато се случи инцидентът, знаехте ли, че може да съдите общината за нанесени щети?
- Принципно знам, но не съм човек, който може да се занимава с подобно нещо. Това е дълга и мъчителна процедура. Освен ако иска някой адвокат да дойде и да ми съдейства, нямам против. Ако това ще промени по някакъв начин нещата, ще го направя. Пък и ако може да ми платят по някакъв начин разходите, които имах с гумата, защото в края на лятото те не са ми никак нужни. Аз нямаше да стигам до подобни действия като отиването в телевизията, ако бях загрижен само за себе си. Мисля, че подобни инциденти се случват често - деца биват прегазени, таксита се врязват в хора, които чакат автобуси. Паоло беше прегазено на пешеходна зона в Стара Загора с първото си колело, което му купуват.
Когато чух тази
новина, аз буквално
се разплаках,
знам къде е тази пешеходна зона и не мога да си представя подобно нещо. Като артист човек изживявам до някаква степен трагедията на родителите. Тези неща са абсурдни. Да, дупки има по цяла България, някой може да каже какво толкова се втелявам за една дупка, но представете си, че това се случи на неопитен шофьор или на такъв, който няма подсилени гуми като моите. И той се вреже в хотела до пътя. Или пък, както казаха по телевизията колеги шофьори, че това може да те докара до пътнотранспортно произшествие.
- Кога се случи инцидентът?
- Преди няколко дни, прибирах се от Банско по обед. Трябваше да пътувам до Видин да взема сина си, който ме чакаше там, дълъг път ме чакаше. На излизане от Банско има светофар, исках да хвана зеленото. Оставаха 5-6 секунди преди да светне червеното, дадох газ и докато гледах светофара, пропаднах. Изведнъж всичко рухна в моите планове, но това не е толкова важно. Други колеги шофьори казаха, че това е толкова абсурдно направен ремонт на пътя, че там има нещо като капан за шофьори. После обаче така и не проверих по коя точка от закона полицаите искаха да ми напишат акт на мен, че съм им уцелил дупката. Сигурно много си я кътат и пазят.
- Полицаите как се появиха?
- Аз ги извиках, защото исках протокол, който да представя на застрахователите. Дойдоха и
казаха, че трябва да
ме санкционират, за
да ми дадат протокол
Попитах това не е ли абсурдно. Абсурдно, не абсурдно - това е положението.
- Откъде дойде човекът, за когото казахте, че е видял инцидента и е поискал да ви стане свидетел?
- Имаше хора, които чакаха до пътя пред хотела. Едно от момчетата каза, че е работило като застраховател. “Аз ще съм ти свидетел, ако искаш да ги съдиш. Ще успееш да ги осъдиш”, ми обясни тогава.
- Как се придвижихте от Банско след това?
- Обадих се на режисьора Николай Волев, с когото работихме заедно там. Оказа се, че той е още в Банско, и ми изпрати човек, който ме пое. Закараха ме в гумаджийница, намериха такъв размер гума за колата, но тя не беше подсилена. Така че след това карах до Видин на риск бавно и мъчително. Първо отидох в София, преспах и после тръгнах за Видин.
- Приятелката ви Радина Кърджилова е била с вас по време на инцидента. Тя уплаши ли се?
- Естествено. Брутално изтряска колата, когато пропадна. То е много сериозен трясък, за да пръснеш такава гума. Първо се стреснах, че не съм видял нещо на пътя, камък или друго. Неведнъж, когато съм минавал оттам, съм виждал как минават на светофара на червено, така че внимателно се оглеждам някой да не ме засече.
- Колко години стаж като шофьор имате?
- Много. Едно време имаше рали във Видин. Баща ми беше полковник в полицията. Той беше първият човек в България, който беше направил площадка, на която обучаваше децата на правилника за движение по пътищата. Тя беше огромна - с пешеходна пътека, малки светофари. И това беше през 70-те години, когато съм роден. Той беше фен на състезанията, тогава имаше рали във Видин. Той организираше обезопасяването на пътя Видин-Орешец-Белоградчик, където имаше скоростни отсечки. Аз винаги бях с него. Гледал съм доста рисковани неща, дори съм присъствал на тях. Аз бях IV-V клас, когато той започна да ме учи да карам - с него, на поляна. Първо почнах да се уча на скорости, на полусъединител, после по-специфични неща - за да не товариш двигателя, се прави едон двоен амбреаж, така че съм запознат с рисковете отдавна и мога да ги преценявам.
- Защо оставихте спуканата гума в Би Ти Ви?
- Когато ми я смениха в Банско, са оставили спуканата гума в багажника. Дори не знаех, че си я карам. Когато отворих багажника, видях, че е увита във фолио. Разбирахме се с екипа на телевизията и ми казаха да я взема с мен. Спрях пред Би Ти Ви, занесох я горе. После им казах, че няма да ми трябва. Те предложиха да им я оставя и да я показват, ако имат гости по темата. Вярвам, че целият този инцидент без лоша развръзка, слава богу, ще има отзвук. Знаеш ли, може по този начин да сме спасили човешки живот.
- Трябва ли един актьор да се покаже по телевизията и да каже, че е пропаднал в шахта, за да се оправи пътят?
- Може би защото другите хора си казват: Какво толкова може да се случи, ако нещо не е изрядно. Българите от известно време насам сме мърльовци, егоцентризмът надминава всякакви граници - всеки гледа собственото си благоденствие. Старанието да измамиш другия или да прецакаш някого, за да спечелиш ти някакви пари - отдавна в България парите са над човека. Без да съзнават, хората са се превърнали в слуги на парите, а не обратното, както би трябвало да бъде.
- Вие как се пазите да не станете такъв?
- Вярвам, че като се занимавам с изкуство, и хората, с които ме е срещнала съдбата, са ме направили по-благороден, дори по-мъдър.
- Над какво работите с режисьора Николай Волев?
- Филм, който се казва “Извън пътя”, или “Офроуд”. Той разказва за човек, който търси някаква утеха. Намира я сред природата с неговия стар джип, който кара извън пътя. Това е моят герой, аз съм в главната роля. Ще снимаме месец и половина, засега репетираме и сме в подготвителен период. Започваме снимки след два дни. По-голямата част ще снимаме в Банско, но ще работим и в София.
- С кои други актьори си партнирате?
- Има натуршчици, които няма как да знаете. Участва Калин Сърменов, а
Аня Пенчева
играе жена ми
Малко по-камерен е съставът.
- Самият Николай Волев разказа преди време, че във филма ще има и любовна история.
- Да, ще видим докъде ще я докараме.
- Коя е най-хубавата любовна история?
- Невъзможната, защото е най-красива. Както казва героят ми: Много е хубаво да ядеш мед, но има нещо по-хубаво - моментът преди да вкусиш от него. Това имам предвид.
- Участвахте във френски сериал, който се правеше от продуцентска компания на Люк Бесон. Каква беше работата ви по него?
- Работата беше тежка, с много текст на руски. Героят ми беше руснак, кръстник на клан на руска мафия. Работата беше състоятелна и приятна. Режисьорът беше Оливие Маршал - един от малкото истински мъже, които съм срещал. Успях достойно да представя българската актьорска гилдия. Той беше много доволен от представянето ми и това ме зарадва.
- Имахте ли време да говорите с него и какво обсъждахте?
- Един от комплиментите, които ми направи, беше, че би искал във Франция да има повече актьори като мен. Защото там било пълно със сервилни актьори. Аз казах, че не само там е така, но може би е в по-голяма степен. След снимки се събирахме няколко пъти да разпуснем - сядахме да вечеряме или да се забавляваме. Говорихме си за семействата, за много други неща. Мислех, че имам здравословен проблем, и той ми каза, че с удоволствие ще ми помогне за него, ако се наложи да отида във Франция. Слава богу, се оказа, че нямам проблем и няма да има нужда от това. Говорихме си приятелски неведнъж.
- Как бихте сравнили работата си по сериала с работата по българска продукция?
- Французите са също така емоционални, темпераментни, горят по време на работата си, понякога се карат, което е сходно като при нас. Но при все това са по-организирани. И в България има много изпипани продукции, така че не бих казал, че сме на по-различно ниво, когато говорим за професионализъм. Те заснеха осем серии, но мен ме убиха в шеста. Ролята ми беше хубава, не за два дни. Снимаха сериала не по инерция, той е под 10 серии, което го прави сериозен. Снимаха го детайлно, обстойно, с много репетиции, от различни гледни точки, като игрален филм.
Когато има масови
сцени, например
с престрелки,
обезопасяват всичко
Чувстваш се на сигурно място, защото това е важно. Комфортът е важен във всяка ситуация. На нашите пътища не се чувстваш така.
- Какво се случва с българските сериали?
- Надявам се, че се задава нов сезон на “Четвърта власт”. Повече не знам.
- Трима актьори - Владо Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров, направиха собствена продуцентска компания. Вие обмисляли ли сте да правите подобно нещо?
- Не. Имал съм режисьорски позиви. Когато съм чел дадена пиеса, ми се е искало да направя моя интерпретация на даден текст. Имам достатъчно неща, с които да се справям като актьор, така че не съм се замислял толкова за пари или още работа. Щастлив съм от начина, по който работя.
- Може ли човек да се издържа, като работи в областта на изкуството?
- Все повече актьори пътуват по провинцията, правят представления, представленийца, защото не са сериозни. Те граничат между театъра и халтурата. Лошото е, че хора, които не могат да гледат стойностен спектакъл, остават с впечатлението, че театърът е това, което виждат там. Това малко опошлява думата театър. За това ми е мъчно. Но аз не съм съдник или обвинител. Нещата са такива, каквито човек ги прави. Човек може да се издържа в изкуството с много труд. Но когато знаеш, че с този труд окриляваш себе си и други хора, храниш душата на човека, е велико.
- Върнаха ли се хората към театъра?
- Отдавна. Александър Морфов, който в момента е директор на Народния театър, беше говорил с Министерството на културата да се случат някакви неща, беше разочарован, че те няма да станат. Говорих преди малко с Павел Васев, с когото сме приятели. Той ми каза, че не е учуден, че Сашо се чувства така. Има театри в България, които, уви, са на изкуствено дишане, а тук се случват прекрасни неща. И ако се подпомагат, биха могли те да се увеличат. Не знам по каква причина така се режат крилете.
Зрителят не
знае това,
той идва, за да
поживее с нас
известно време. Атмосферата е различна, когато отиваш с удоволствие да играеш, а не с притеснение или тъга, че нещата тръгват отново надолу.
- Вие с удоволствие ли играете още?
- Винаги.
- Какво е усещането да се качиш на сцена?
- Казвам си молитвата преди това - “Отче наш”. Има го и притеснението, но то не е страх, а възбуда. След като са пълни салоните и след постановка хората аплодират възторжено, значи сме им дали нещо и то ще остане в тях, така че това е достатъчно.
- Коя роля още искате да изиграете?
- Не се стремя към конкретни роли. Например едно от последните представления, които направихме, е чисто авторско на Александър Морфов с трупата - “На ръба”. То се случи без каквото и да очаквам, просто в работния процес в групата. Там се роди момчето, което играя - Изрода, както го наричат с достатъчно черен хумор. През новия сезон ще направим премиерни представления на “Процесът против богомилите” на Маргарита Младенова.
- В него играете с други известни актьори. На вас как ви се отразява известността?
- Аз все още успявам да приемам професията си като хоби, за да не се чувствам работник, свободен от мисълта, че работя нещо. Извън сцената известността не ме занимава. Не ми тежи хората да ме познават, да ме спират.
- Има я и другата страна - с жълтите измислици.
- Преди 10 г. може да съм им обръщал някакво внимание. Сега тотално ги игнорирам тези глупотевини.
- Синът ви на колко стана?
- На 9, зимата ще стане на 10 г. Сега е вкъщи. Миналото лято бяхме един месец на море, но имам работа и сега няма как да отидем. Ходих да го взема в София, преди той да замине на море във Варвара с майка си и братчето си.
- Когато се роди братчето му, вие бяхте до бившата си жена Анастасия Ингилизова и нейната половинка.
- Да, това е моят прител Христо Петков. За мен това са нормални неща. Когато хората се уважават, другото са дреболии. Човек не трябва да забравя важните неща. Като не ги забравя, другите му се струват грижи, които може да не ги отчита.
- Вие искате ли още деца?
- Да, искам, може би и това ще се случи. Нещата не трябва да се насилват в никакъв случай.
- Някога мислили ли сте за брак?
- Естествено. И това може да се случи. Аз съм човек, който ни се води, ни се кара. Мога още утре да го направя или никога да не го направя.
- Радина иска ли това?
- Говорили сме за това, но нищо не е на всяка цена.
- Колко време вече сте заедно?
- От 5 години.
- На какъв етап е връзката ви?
- Абсолютно нормално съжителстваме, заедно живеем.
- Тя какви емоции ви дава?
- Всичко, от което се нуждая, по някакъв начин. Така че понастоящем сме щастлива двойка.
Коментари (0)
Вашият коментар