Влади Въргала: Аз съм глупак, че живея в светове с герои от филми, които съм гледал като дете

Дълги години имах огромен душманин, който ми беше най-големият работодател и ортак. Това бе Влади Въргала, казва популярният актьор

- Закъснявате половин час за среща, защото си гладите ризата. Суетен ли сте?

- Възпитан съм. Няма критерий за суетата. Джоко Росич казваше: “Не е важно каква кола караш, важното е кой слиза от нея.” Така че не е важно дали ти е изгладена ризата, а кой я носи.( Смее се.) Но трябва да ти е изгладена ризата. Като бях в 8-и клас, отидох през лятото при баба ми в Силистра с модните тогава дънки с кръпки, които лично си закърпих. Тя застана пред вратата и каза: “Само през трупа ми. Цял град ще ми се смее, че нямам пари да ти купя панталони.”

Но суетата е от периферните остриета на егото. А егото е най-съществено в нашата професия. Артистите са един вид ексхибиционисти, те разголват пред публиката героя си. Нямам предвид тези, които се снимат чисто голи в еротичните списания и казват: “Такава е ролята ми...” (Въргала чете късметчето си към кафето.)

- Какво ви се падна?

- “Не използвай брадва, за да махнеш муха от челото на приятел”.

- Удряли ли сте някого?

- Е, все едно ме питаш, като съм карал кола, дали съм правил нарушения. И съм бил, и са ме били. Като млад тренирах бокс и известно време това бе площадка на развитие.

- Като социално ангажиран, какви струни подрънкват напоследък в душата ви?

- Тъй като винаги се интересувам от надграждането, последното, което ме разочарова, бе изборът на омбудсман. Нямам нищо против Мая Манолова. Но имам чувството, че цялото Народно събрание гласува с две ръце да се махне оттам, защото тя тровеше всички - и своята партия, и опонентите си. Ходил съм при омбудсмана Константин Пенчев по казуси, свързани с Мануела Горсова. Видях морала на човека, неговия опит, позицията и действията му на изключително компетентен юрист. Този човек е адекватен по всички въпроси, които омбудсманът решава, познава в детайли дебрите на юриспрунденцията, а и има принципна гражданска позиция, която бди над регламента на живота в обществото.

- Бяхте отдаден на каузата да помогнете на Мануела, сега накъде биете?

- Хората се събуждат само при някоя трагедия, както е сега след прегазването на две деца до Лесидрен. Но после отново заспиват.

Няма никакъв

адекватен закон за

жертвите на пътя

В казуса с Мануела застрахователното дружество и защитниците на Максим Стависки излизат с единна позиция и са на една страна. Няма равнопоставеност. Кантората, която защитава Стависки, е на зам.-председател на Народното събрание и зам.-председател на Комисията по правни въпроси. Той се явява на делата, влиза в залата и упражнява професията си. Ако имаш хлебарница и станеш депутат, трябва да продадеш хлебарницата си. Ако си депутат адвокат обаче, можеш да практикуваш и да водиш дела. Независимо че си вече една много властимееща страна. В интернет се разпространява снимка на две прегърнати момичета - едната с големи гърди, другата с малки. Текстът под тях е: “Равният старт е мит”. Същото е и това. Да оставим, че години наред се разглеждат дела, които касаят живота на човек.

Никога не съм

нападал Максим

Стависки, нито

ще го направя

Той не е бил пиян, а е бил пил. Няма да хвърля камък срещу него, защото и аз съм го правил. Но страшното идва след това при търсене на справедливостта. Изпадаме в позицията на маймуните, които са се хванали за опашка една за друга над реката, за да видят какво е това зеленото, което плува. Крокодилът, който чака да се приближат, светкавично налапва най-близката. После идва ред на следващата и така - едни и същи грешки правим и хората.

- Нали уж отрязахме опашката на гущера и на крокодила.

- Отрязахме опашката на русалката. На крокодила някой ще отреже опашката, ако трябва само да си направи обувки от кожата й.

- Мнозина още ви свързват с Влади Въргала от “Магурата”. Радвате ли се, че героят ви живее вече 23 години?

- На улицата и в живота хората не ме разпознават в нещо по-различно от това, което ме гледат на екрана. Навремето след всяка серия на “На всеки километър” Георги Черкелов, който играе Велински, си пребоядисвал колата, на която пишело: “мръсник”, “предател”. Актьорът винаги е отъждествяван с героите си. Парцалев казваше само едно “добър вечер” от сцената, а цялата зала започваше да се смее. Това е магията. Как може нещо, правено преди десетилетия, да е толкова живо и актуално! Гледах наскоро “Истинска история” - филм от 1964 г. по сценарий на Радой Ралин, заснет с технически средства от онова време, а толкова актуален и днес. Толкова мощна е сатирата.

- Не ви ли омръзна да се ровите в кирливите ризи на обществото?

- То няма официални и кирливи ризи, не се преоблича, а просто ги носи едновременно. Някой път са ти насрани долните гащи, но отгоре си с много готин панталон, след което следва потник и редингот върху него. На единия крак - с маратонка, на другия с лачен чепик...

- Като студент от класа на Стефан Данаилов може поне веднъж да се вземете на сериозно.

- Не е лесно да интерпретираш така драматургията, че да го направиш забавно. В “Операция шменти капели” разказвам една от най-тъжните истории на българския зрител, а хората го отчитат като един от най-смешните филми. Сериозна роля съм играл няколко пъти, в тях съм се чувствал комфортно, но съм длъжен и да се съобразя какво хората очакват от мен и за какво ще си купят билета, за да ме гледат. През 1998 г. в “Театър 199” направихме с Мариан Вълев, Юлиан Ковалевски и Татяна Томова “Изгори го” - сериозна американска драматургия. За мен бе тежка битка, защото в момента, в който се появя на сцената, започва смехът, а аз с играта си трябваше да ги убедя, че става дума за сериозна роля. На едно от представленията се обадиха иззад кулисите, че има бомба. Излязох на сцената и

съобщих на публиката

да напусне салона,

тъй като има

сигнал за бомба.

Всички се смяха и

ръкопляскаха и

чакаха играта

да продължи

Втори път им казах - същият резултат. Накрая излезе да ги убеди Ани Монова, бяла като платно, с треперещи ръце. Тоест имам тежката задача да се съобразявам с харесването на публиката, но същевременно гледам да отворя и друга врата, за да покажа и другите стаи при мен. Защото дълги години имах огромен душманин, който ми беше най-големият работодател и ортак. Това бе Влади Въргала. Но ако не бе този образ, едва ли щяхме да разговаряме сега. Намерих начин да не преексплоатирам само тази ниша, а да постигна и друго. Като дете бях много разочарован, когато майка ми ме заведе в Театъра на армията да гледаме “Наковалня или чук” със Стефан Данаилов. Ами той не преби никого, не извади пистолет като в “На всеки километър”.

- Къде ви е по-удобно – като актьор или като автор и режисьор на спектакли и филми?

- Като автор ми е най-комфортно и цяло лято се занимавам с това. В писането не трябва да се съобразявам с материалната част на нещата. Като продуцент и режисьор се съобразяваш с това, което имаш. Като актьор трябва да положиш усилия да възприемеш философиите на автора, режисьора, зрителя, за да си направиш ролята. А като писател си безграничен - ако ти трябва да си на борда на совалка - си там. Иска се само въображение. А и

колкото си по-гладен,

толкова си по-сетивен

Сега пиша един филм, две пиеси и една книга. Филма се надявам да снимам от пролетта. Заявявам най-отговорно, че при правилно и навременно изпълнение той ще бъде най-гледаният български филм от съвременното наше кино. Говорил съм с продуцента на “Черна котка, бял котарак” Макса Чатич. Готов съм този път официално да се направи състезание за субсидия от филмовия център, защото, като кандидатствах с “Шменти капели”, ми се присмя цялата комисия, а после нито един техен филм не постигна финансовия резултат на моя филм.

- А пиесите?

- Бившето кино “Левски” срещу парка “Заимов” в София бе развалина, но приятел го изгради от нула и го превърна по проект на съпругата му в една от най-хубавите зали за театър, камерни концерти, ревюта, изложби.

Пиша две заглавия за тази сцена - един моноспектакъл и пиеса с Август Попов, Кирил Ефремов и една актриса, която все още не знам коя ще е. Надявам се, че до края на септември ще са готови. Искам да кажа толкова много сериозни неща на хората, а знам, че това не се “продава”. Едно от най-хубавите неща, които съм правил - спектакъла на Нешка Робева “Разбъркай го, за да се оправи”, ме убеди, че хората искат да съпреживяват щастие. Смехът е като лидокаина в инжекциите - с него по-лесно приемаш истината.

- Филмът по твой сценарий “Операция “Шменти капели” бе на път да провали брака и въобще живота ви. Как излязохте от житейския лабиринт?

- “Шменти капели” ми

донесе само победи

над самия себе си

Но следите от битките остават. Той е свидетелство, че когато оставиш нещата в ръцете на Бог и го правиш по угодния Богу начин и въжделенията ти са да дадеш на другите, нещата се случват. В живота си съм мислил какво мога да направя за България, а не какво тя може да направи за мен. И ако се разходим из други подобни фирми, ще видите колко много държавни пари са наляти в тях и колко много интереси има в тях. Аз съм глупак, че 

живея в светове с герои

от филми, които съм

гледал като дете

светове, които се препокриват с герои от филмите, които съм гледал като дете. В живота за разлика от киното логика няма. Няма и хепиенд. Но това е личен мой избор, не казвам, че съм много добър и честен, а че съм по-глупав и не мога да се продавам.

- Какво ви донесе участието във “ВИП Брадър”, повярвахте ли в добротата, след като непознати ви предложиха дори дома си?

- До ден днешен се чувам с жената, която ми предложи жилището си. Записал съм я в телефона си Жив ангел и я наричам Ангелинка. Иначе се казва Дидка Владимирова. Свидетел съм, че българинът е добър до наивност. Затова неговата доброта е непрактична. От това печелят други, които се интересуват не от каузата, а от парите, които могат да гушнат. Във “ВИП Брадър” разбрах по-ясно кой съм аз. Не победителят, защото това е само една табелка и парите от риалитито са мимолетни. Нещо, което се изчерпва, не може да бъде фундамент. Но получих много отговори къде бъркам. Най-интересното е, че

много мои грешки

станаха мои плюсове Грешка е това, което постави на изпитание семейството ми и мен. Но в един момент поуката от нея се превръща в плюс. Блез Паскал казва: “Добрите дела водят към лоши и обратно - лошите водят към добри.” Това е и в основата на моноспектакъла, който пиша. Направих всичко, за да осигуря нормалното за моето семейство, но условията не позволиха. Кината прибраха над 1,8 млн. лв. от филма, а за мен останаха 360 000 лв., с които трябваше да платя и рекламата.

Направихме сериал в Тв7 и две седмици преди да ми изплатят хонорара, телевизията затвори гише каса. И след 10 години къртовски труд се прибрах вкъщи с празни ръце. Питат ме защо си отслабнал, а е чудо, че оживях. Да, семейството ми го разбира, но унижението...

- Казвате, че българинът е състрадателен и добър, но форумите са пълни с омраза и жлъч, дори много коментари под новината, че президентът загуби сина си, са отвратителни.

- В живота най-активни са низшите сили, те най се домогват до стратегическите позиции в разпределение на средства и блага, в контрол и управление. Интелигенцията у нас е в ъгъла с просешка шапка в ръка. Когато тръгна да правя филм или пиеса, трябва да отида при някого и да прося по същия начин, по който те спира на улицата човек с един крак или отрязана ръка и те моли за помощ. Не можеш да накараш хората да гледат с уважение на твоята работа. Тъжното е, че можем да получим финансова подкрепа отнякъде повече със своята безпомощност, отколкото със смисъла и посланията, които правим. Когато в Турция разберат, че си режисьор, художник, спортист, те уважават, в Русия - също, а в България ти викат: “Ей, голям образ си!”

- Вярващ ли сте?

- Да, вярата в Бога е много важна за една нация.

Нихилисти сме, затова

коментарите на

хейтърите са

престъпно цинични

и брутално зловещи. Православен християнин съм, но ходя в протестантска църква. Не смятам че паленето на свещи и целуването на икони е вярата. Всеки четвъртък в хотел “Шипка” се събираме няколко души. Канят се трима лектори - православен, католик и протестант. И започва общение на конкретна тема от Библията. Убеден съм, че вярата обединява, а религията разделя. А всички сме деца на Бога.

- Ако щастието не е в парите...

- Важното е да се чувстваш сит - и в изобилието, и в лишенията. Моля се на Бог да ми дава и от двете толкова, колкото мога да нося - и от добрините, и от изпитанията. Нямам нищо против богатите. Държава с богати е по-добре. Но у нас има отпор, смятат ги за изедници, а не мислят, че тези пари остават в България и дават работа на мнозина.

- Приятелите помагат ли?

- Имам истински приятели, които ми помагат да оцелея и материално. Приятел искаше да ми помогне, но нямаше възможност. Тогава стигнах до сентенцията:

приятелите имат

лимит,

приятелството - не

Оттогава много внимавам да не товаря приятелите с нещо, което не могат.

Миналата година бяхме на поход в Странджа с приятели от 5 страни, сред тях бе и Норбеков. И на моя рожден ден вечерта около огъня всеки ми написа послание в тетрадка, която трябваше да отворя след година. Оня ден на 11 август ги прочетох, за да видя кои са се сбъднали. Пожеланията бяха от рода да бъда себе си, да съм весел, жизнерадостен, да давам на хората радост и щастие и да ме закриля Създателят от лошите. Усетих, че ние гледаме на човек по два начина - това, което искаме да му дадем, и това, което искаме да получим. Това, което искаме да му дадем, са все пожелания от рода Господ да го пази. А искаме да получим от него помощ, материална.

- Къде се запознахте с Норбеков?

- Приятел ме заведе на негов курс в София. Още след първо ниво пред мен се откри нова проекция, а и нещата потръгнаха.

- Хубав летен виц?

- Манго казва на Айшето: “Какво нещо е животът, Айше! Бяхме брат и сестра, станахме мъж и жена, а сега ти си ми тъща.”

Не съм расист, но мисля, че предстои да се разиграе етническата тема и това няма да доведе до добро. Създават се целенасочено конфликти, които капсулират тези етнически групи и ги противопоставят срещу другите. Страшното предстои.