Джеймс от Нова Зеландия, Мичико от Япония, Лу от Китай, Саймън от Англия, Бутън от Тайланд, Йоргос от Гърция, Магдалена от Италия, Йонас от Дания, Джордан от Канада, Свен от Швеция...
Без да са се наговорили, всички те започват да прииждат малко след 9 сутринта под “чинията” на Бузлуджа в края на миналата седмица.
И всички с почуда установяват, че и други като тях са минали хиляди километри от десетки краища на света, за да пристигнат на този български връх.
Наемат коли, таксита, спират каруци, ходят пеш - който както може - само и само да стигнат там, горе, до заветния връх, където сякаш извънземните са пуснали летяща чиния. 
Така ще бъде до вечерта. И утре. И вдругиден. Върхът е атакуван от професионални фотографи, музиканти, продуценти, архитекти, художници, режисьори от 5 континента. И от обикновени любопитни туристи.
Всеки е чул отнякъде, че тук, на Бузлуджа, има нещо специално, мистично, различно, призрачно и иска да го види. Нищо, че при бурен вятър падат камъни.
Нищо, че вътре дебнат плъхове и гнезда оси и вонята е непоносима. Нищо, че увлечен в изследване на увисналите кирилски надписи и изумителна гледка към околните хълмове, човек може да пропадне в дупка, дълбока повече от 2 м.
Часове по-късно любопитството, шокът, изумлението, ентусиазъмът се умножават, стигайки по имейли и социални мрежи до приятели от всички точки на планетата.
Които автоматично стават потенциални посетители на това мистично място тази или другата година - привлечени от призрачността на някога величествената сграда или изумени защо е оставена да се превърне в руина. 
Тези хора още не знаят, че дни преди или след тях тук, на Бузлуджа, е дошъл и президентът на Международната организация за опазване на паметниците на културата Йорг Хаспел, за да предложи паметникът да бъде вписан в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО.
Е, както се вижда, и без да е вписана, Бузлуджа вече е световна атракция, която трябва да се види. Преди вятърът окончателно да я обрули по хълмовете на времето. И в преносния, и в прекия смисъл. 
Коментари (0)
Вашият коментар