Което и дете от 12-те финалисти да отиде на детската Евровизия, няма да сбъркаме, казва композиторът и диригент на "Ку-ку бенд"
- Г-н Димитров, кое дете ще е победител в българската Евровизия?
- Не знам, но и като гледам какви са финалистите, нямам никакви предпочитания. Което и дете да отиде, мисля, че няма да сбъркаме. Нека все пак да ги видим как ще се представят на финала, защото е важна още една проверка на живо с целия “Ку-ку бенд” и сценичен блясък. Според това как са се представили децата, зрителите и журито ще определят кой е победителят, оценката е 50 на 50.
- 12 деца отиват на финала, колко бяха първоначално?
- Вече забравих точната им бройка. Бяха стотици. Но имахме доста сериозна предварителна селекция по записите. Много удобно и лесно е, защото всеки един може да се запише с телефона вкъщи, нямаме изисквания записите да са професионални. Слава богу, получихме огромен брой. Имахме комисия, която ги прослуша и избра около 120, които пуснахме на кастингите на живо в студиото. Важно е да ги чуем, защото някои деца правят записи в студио, където технологиите могат да помогнат.
Отдавна се каня да запиша котка или куче и да им направя песен, за да покажа как се случва. Чисто технологично би могло всеки непеещ човек, но изговарящ относително правилно думите, що-годе да го докараш, че пее. Затова беше важен този кастинг на живо, от който излъчихме 6 епизода. 
90% от децата видимо са запознати с формата на Евровизия и изпълняваха попмузика. Нито едно дете не изпя нито един път попфолк в какъвто и да е вариант. Народни песни имаше, но по-скоро като повод малките да дойдат да ги видим. Те самите не очакваха да отидат напред, защото все пак това е конкурс за популярна музика. Дори и песента на Стунджи и Елица, с която станаха 6-и на Евровизия, не мога да я нарека народна, тя е с фолклорни елементи.
За нас самите беше много интересно, защото децата са талантливи, много естествени, нямат задни мисли. Просто излизат и пеят, вслушват се в това, което им казваме, защото знаят, че няма да ги излъжем.
Най-лошо
за едно дете
е да му кажеш,
че има
страхотен талант
и трябва да продължи да пее. Тогава майка му и баща му утрепват години наред, пари, усилие, за да се окаже в 11-и или 12-и клас, че просто не става.
По-хубаво е да бъдем откровени с децата и с техните родители, които също приемат подобно отношение позитивно и безрезервно. Ние в “Ку-ку бенд” сме извървели целия този път и можем да ги посъветваме какво да правят, вместо да откриват топлата вода, както ни се е случвало на нас.
- Всички деца ли ходят при вокални педагози?
- Да. Имаше едни деца, които много харесахме и нямат вокален педагог, но са много атрактивни, самобитни и различни от всички останали. Затова решихме, че трябва да получат шанс и ги пуснахме на финала. Говоря за двамата братя Костадин и Дилян Дянкови от Бургас. В интерес на истината по време на репетициите пяха по-добре, но видимо адреналинът оказва влияние и в предаването сбъркаха. И на други се случи. Хубавото е, че всички се държаха така, все едно не е станало. Защото наистина е голям стрес. Едно дете, като разбере, че е сбъркало, се вкаменява, блокира. Нищо подобно. Излязоха, завършиха си песните, точно така трябва да се случва, затова и ги поощрихме.
Няма човек, излизал на сцена, да не е бъркал. Всеки е подвластен на настроение, емоция, физиологично състояние. Децата може да не са си доспали, идват от път, макар че
много внимателно
следим репетициите
да са строго
регламентирани,
в определен часови пояс, да имат много свободно време между репетицията и ефира, за да могат да излязат и да се разходят. Правим всичко, което е по силите ни, за да се представят възможно най-добре. Мисля, че те го оценяват.
Опитваме се да ги възпитаваме в дух на спортсменство. Ясно е, че това е състезание, но животът нито свършва, нито започва с него. Да, ще има един победител и със сигурност много деца искат да са те. Но самият факт, че едно дете вече е стигнало до полуфиналите и финалите, също е изключителна възможност. Като гледам рейтингите, резултатите са зашеметяващи. Изключително много хора гледат, което означава, че се вълнуват, харесват, зареждат се явно като нас с оптимизъм. Какво по-хубаво от тези млади фарфалаци, които излизат, усмихват се и пеят жестоко.
- Как ще коментирате уроците по пеене, заради които десетки родители водят децата си в други градове при вокални педагози? Оправдана ли е подобна родителска амбиция?
- Аз самият за първи път ходих в 6-и клас на урок в София при моята учителка по пиано, проф. Люба Обретенова, лека ѝ пръст. При проф. Иван Евтимов, при когото ходих в гимназиалния курс, идвах ако не всяка, поне през седмица. Аз живеех в Плевен, качвах се на влака самичък и идвах в София на урок, който траеше един час. След урока на връщане минавах през музикалната книжарница до Народния театър, където си купувах плочи или школи. Само там имаше качествена класическа музика, не знам откъде се снабдяваха. Прибирах се по живо, по здраво вечерта. Влакът пътуваше над 3 часа в едната посока. Можеш да си представиш какво е - билети, плащане на уроци.
Затова е много важно родителите да не са подведени в тази ситуация. Когато има смисъл, тяхна отговорност е бъдещето на детето и е хубаво да правят тези неща. Откъде ще намират пари, по какъв начин - не знам.
Нашите навремето
взеха заем, за да ми
купят пиано
И това беше абсолютно нормално, защото това е инвестиция в бъдещето на детето. Дали ще го пратиш да учи в чужбина, или ще му плащаш уроци допълнително, няма значение. Някой задава ли въпроси защо за математическата ходят на уроци по математика. Или по литература. Това е същото. Да не говорим, че в музиката е много по-отговорно. В другите сфери наизустяваш някакъв материал или научаваш някакви задачи и в обозримо време, примерно след няколко месеца, има реални резултати. А това почваш да го учиш в 3-и, 4-и клас. Аз моето образование съм го свършил на 26 години. Така че учиш цял живот.
Затова смятам подобни уроци за съвсем естествени. Много е хубаво, че покрай Крисия се заговори за вокални педагози, за школи, каквито всъщност има в много градове - Добрич, Горна Оряховица, Бургас, Ямбол, Пловдив, Стара Загора, София, разбира се. Те се занимават с деца, учат ги, ходят по конкурси, преподавателите се познават. Когато някой от тях намери например инструментала на някоя песен, започват да си го предават по всички школи.
Сега може би имаме късмета да осветлим малко този живот. Слава богу, че го има.
Пионерско е, защото благодарение на тези хора децата се развиват
Нали си представяш в тези градчета колко по-трудно е, те наистина се посвещават на това да учат децата.
- Как възприемате отговорността да изберете дете, което ще представи цялата страна?
- Приемаме, че имаме сериозен опит. Второ, Крисия се появи също след много сериозен кастинг, който правихме месеци наред за партньорка на г-н Андреев. Единствената разлика е, че сега има и момчета, защото тогава търсехме само момиче. Момичетата са много по-напористи в тази възраст, търсят изява, докато момчетата по-трудно излизат на светло. Но се появиха много добри и интересни. Те са във възраст, в която им мутират гласовете и има някои, които още пеят много високо. Имат височини почти като момичешките. Други са мутирали и са с плътни, баритонови гласове. При някои промяната буквално е със седмици. Дори има случаи, в които подготвят някаква песен и докато дойде времето да я изпълнят, вече не могат да я изпеят, защото гласът им се е променил и търсят друга тоналност.
- Крисия, Хасан и Ибрахим ще имат ли някакво участие на Евровизия в “Арена Армеец”?
- Разбира се. Те ще са на финала на 21 ноември.
Крисия дори ще е
символичен домакин,
защото в крайна сметка благодарение на нейното участие и нейното пеене Евровизия е в България.
Надявам се, че ще е много интересно. В момента усилено работим върху това как ще изглежда нейното представяне и каква ще е цялата програма. С нея трябва много съвестно и внимателно да демонстрираме какви прекрасни деца имаме. Амбицирани сме заедно с режисьорите и екипа, който прави спектакъла - голяма част от него са чужденци, да покажем България от 2015 г. в Европа. Разбира се, ще има фолклорните елементи, красотите на България, всичко, с което се гордеем. Но със сигурност трябва да покажем, че живеем в XXI век, а не някъде назад във времето.
- “Ку-ку бенд” ще бъде ли на сцената?
- Няма как да бъде, тъй като това е арена за деца, които са между 10 и 15 години. Там няма оркестър, условията за участие са същите, както за голямата Евровизия. На сцената могат да излязат максимум 6 души, музиката е записана предварително. Единствено детето, и то само това, което пее соловокал, е на живо. Всичко останало е предварително записано и с оркестри не се занимават.
Когато направим песен, вероятно много от колегите ми ще участват. Защото който и да е победителят, ще трябва да му напишем песен - музика, текст.
- Кой ще създаде песента?
- Ние в “Седем осми” имаме ангажимент. Както миналата година за първи път БНТ, Би Ти Ви и “Седем осми” сключихме договори и се разбрахме, че ще работим по детската Евровизия, тази година направихме същото нещо. Плод на това е, че този кастинг се прави през август и началото на септември по Би Ти Ви, която финансира начинанието. Ние като екип го реализираме, това изисква много усилия и творчество, музиканти. Но ние имаме ноу-хауто и хората, които могат да го направят. БНТ също присъства със своите репортери, Орлин Павлов е неин представител в нашата комисия. На 21 ноември тя ще излъчи Евровизия. Опитваме се
не по български
да работим в
сътрудничество
В крайна сметка представяме България, не е важно телевизиите, рейтингите, тези неща остават на заден план.
Конкретно кой ще напише песента, ще решим, като видим кой ще е победителят. По същия начин беше с Крисия. Първо си представихме как ще бъде, чак след това седнахме да реализираме песента.
Искам да намерим не
следващата Крисия, а
следващото много
талантливо дете,
което ще представя България. Това е задачата, която сме си поставили.
- Вярно ли е, че на финала на националната селекция сте поканили Нина Добрев, която в момента е в България?
- Не знам, това го чувам от тебе. Никой не знае откъде излизат такива информации.
- А кого сте поканили за концерта ви на 25 септември на стадион “Васил Левски”? Бяхте казали, че ще доведете световна звезда. И кога всъщност се подготвяте за него?
- Репетираме всеки ден. Като тъкачки многомашиннички сме. Събраха се много неща на едно, но сме свикнали. Работата за концерта кипи със страшна сила, подписваме договори с изпълнители, с подизпълнители.
Наистина имахме амбиции да поканим чужда звезда, но тези, които най-вече искахме, се оказа, че трябва да ги поканим една година предварително. Заявките се подават от 6 месеца до 1 година по-рано и трябва да се фиксират точно пътуването, датата. В договорите са записани ужасни неустойки, ако нещо не се случи така. А като сме си ние, не е проблем да преместим концерта например. Започна да става много сложно и решихме, че в крайна сметка зрителите, които изкупиха концерта за 5 часа, не са знаели каква ще е програмата и кого ще каним. Каквото и да има допълнително, ще е екстра, но няма да е най-важното.
Това, в което сме се съсредоточили, е наистина да направим шоу по световните стандарти. Сцената пристига от Германия, ще я докарат с 10-ина тира, техника също внасяме отвън.
- Защо внасяте сцена, не може ли в България да се направи?
- Няма такава, каквато да отговаря на нашите критерии и изисквания. Нужна ни е наистина огромна сцена, за която са необходими десетки сертификати, тъй като ще е на открито. Сцената, с която обикновено сме ходили на концерти по нашите стадиони, е твърде малка и по никакъв начин не е достатъчна за това, което си представяме, че трябва да направим на националния стадион. Тази, която идва, ще е
във форма̀та на
сцените на
“Металика”,
АС/ДС, Мадона
Искаме зрителите на стадиона, които ще видят концерта, да кажат: “Еха, това е българска продукция.”
Искаме продукция по световни стандарти, което е нечовешка инвестиция, умопомрачителна. Всеки един лев, който пристига по какъвто и да е начин - от билети, продажби, всичко отива за тая продукция. Озвучаване, осветление, видеостени - всичко ще бъде на ниво. Като ще го правим, да го направим така, както го пише по книгите и както го виждаме самите ние.
- Ще представите ли нова песен?
- Ще представим такива песни, каквито никога не сме пели по турнета. Мислихме и за нова песен, но се отказахме. Новата песен винаги се слуша като за първи път. След концерта, живот и здраве, ще седнем, ще направим нови песни, албум ли ще е, тепърва ще мислим. Сега правим това, което Слави обеща в “Арена Армеец” - концерт на стадиона, за който имаме да избираме песни сред 300-400 в репертоара ни. Отдавна сме измислили кои да са те, подредили сме ги, направили сме им концертните версии. Ще има изключително много съпътстващи танцьори, музиканти, изпълнителският състав ще е около 350 души на сцената.
- Имате трима синове, някой от тях занимава ли се с музика?
- Нямам такива амбиции. Големият ми син свири на барабани, но учи и работи нещо съвсем друго, няма общо с музиката. Но е меломан страхотен, много е запален.
Според мен
от най-малкия
ще изскочи заек,
но нямам никакви амбиции, защото знам какъв тормоз е за едно дете, чийто родител се занимава със същото. Това важи и за актьори, художници. От тази сянка никога не можеш да избягаш. Представи си какъв талант трябва да имаш, за да намериш себе си или образа си в това, което правиш, за да те припознаят хората не като сина или дъщерята на еди-кого си, а като теб.
Затова на майтап сме си говорили, че ако на 4 години изсвири някоя соната на Бетховен от начало до край наизуст, тогава ще се замисля дали да продължава нататък. Ако запее, тогава е още по-лесно. На хубавото всички знаем какво да правим, няма проблем.
Иначе за удоволствие, за обща култура всеки инструмент е добре дошъл, полезно е. За цял живот оставя отпечатък, ако едно дете е свирило класическа музика дори само 6 месеца или една година. Това формира светоглед, ценностна система, възпитание, труд, чувство към красивото, мога още дълго да изброявам.
Но засега не виждам някакви сериозни предпоставки у децата си и като че ли така е по-добре. По̀ ми е мирна главата.
Коментари (0)
Вашият коментар