Германия – уязвима и желана

Тази книга дава точна и ясна представа за превратностите в германската история от Ранното средновековие до наши дни. Многопластовостта и проблематичността на историята на германските земи е причина за множество дебати. Тя бива подлагана на различни тълкувания. Мери Фулбрук успява великолепно да синтезира огромен по обем исторически материал и да изследва и представи взаимодействието между социалните, политическите и културните фактори в контекста на научните спорове.

“Кратка история на Германия” е публикувана за първи път през 1990 г., 1992 г. е преиздадена, а през 2004 г. излиза второ издание на книгата. Това е единствената еднотомна история на Германия, която успява да покрие и представи всички важни събития и факти от историята на страната. Книгата е настолно четиво за всички студенти по германски и европейски науки, а за мнозина е полезен пътеводител при посещения в Германия.
Откъсът, който ви предлагаме обобщава и анализира причините довели до съвременния облик на страната.

VIII. ПРОБЛЕМИ И ОСОБЕНОСТИ НА ИСТОРИЯТА НА ГЕРМАНИЯ

След краткото изложение на безкрайно сложната и всеобхватна история на Германия е добре да се обърне внимание на различните тълкувания на “особеностите” на германската история.
Проблемите на германската история много често са свързвани, поне отчасти, с географското й положение – разположението й в Централна Европа, без естествени граници, които да защитават пределите й, в контраст с островната държава Великобритания. Поради тази причина Германия почти винаги е във война или участва във въоръжени конфликти под някаква форма, а Великобритания се оформя като търговска страна, която изгражда и поддържа силен морски флот за сметка на постоянна армия. Разглеждане на особеностите на историческото развитие на Германия единствено от тази изходна позиция обаче е твърде опростено и непълно поради невъзможността чрез нея да се обяснят разликите в политическата, икономическата и социалната структура на държавите. Разположението на Германия в Централна Европа само по себе си далеч не е фактор, който може да осветли наблюдателите и историците в търсенето на обяснение за пътя, по който германската история поема. Позоваването на централноевропейското географско положение на Германия, което напоследък придобива широка популярност в историческите среди, е твърде повърхностно, що се отнася до задълбочено изследване и обяснение. При него не се вземат предвид множеството различни исторически фактори, определящи при множеството водени на територията на Германия войни. От друга страна, е напълно ясно, че е нужно подробно разглеждане на международното положение по отношение на влиянието му върху германската история. В допълнение към вътрешните фактори във всяка територия или регион трябва да се вземат предвид и множеството взаимодействащи си политически единици в Централна Европа, борещи се за място, положение и власт. Принципно, същото се отнася за всяка “национална” история, но историята на земите, които днес са обединени под името Германия, е може би допълнително усложнена от множеството териториални единици, които я съставляват, и сложното взаимодействие между тях.
Много важна особеност на историческото развитие на Германия се корени в липсата на препокриване на определени политически единици. Това е особено важно по отношение на династичните територии на Хабсбургите извън пределите на Свещената Римска империя. Те им осигуряват известна независимост, но в същото време стават причина за възникване на множество проблеми и конфликти на интереси, различни и в много случаи в противоречие с териториите на империята, които не принадлежат на Хабсбургите. Тази липса на препокриване, макар и важна основа за властта на Хабсбургите, вероятно има съществен принос за отслабването на Свещената Римска империя като централна сила. По време на много съдбовни за империята конфликти, избухнали в пределите й, императорът е зает с уреждане на делата си на други места и в други държави и реално е неспособен да се намеси в разрешаването им. Това става причина за възникване на отцепничество – както например по време на Реформацията. От друга страна, вездесъщата Свещена Римска империя сама по себе си е достатъчна, за да запази съществуването на системата от отделни държави, някои от които са твърде малки и беззащитни. Без помощта на империята те биха били бързо завладени от по-силните си съседи в процеса на териториално разширение по време на ранния модерен период. Подобни процеси обуславят увеличаването на територията на някои държави за сметка на други, въпреки че не всички планове за експанзия успяват – пример за това са нереализираните амбиции на Австрия да разпростре влиянието си в Южна Германия и най-вече в Бавария в края на XVIII в. Съществуването на подобни амбиции за експанзия и оказване на влияние допринася за основаването на съюзи и обединения с цел защита, които спомагат за запазването на относителна териториална независимост на малките държави. Развива се учудващо символистична система, с бавно променящ се баланс между отделните й елементи. Проблемът с липсата на препокриване е свързан и със съществуването на пруски територии извън границите на Свещената Римска империя. Това дава възможност на Прусия да придобие суверенитет, когато електор Фридрих III се самопровъзгласява за крал Фридрих I, крал на Прусия, в Кьонигсберг, град, намиращ се извън пределите на Прусия, през 1701 г. Несъвпадането на територии и политически интереси, държави и надтериториални организации, с множество негермански етнически групи в някои от германските държави (най вече в Прусия, Австрия и Шлезвиг-Холщайн) в райони както в пределите, така и извън границите на конфедерацията от XIX в. ще прерасне в още по-съществен проблем в ерата на национализма и опитите за обединение.
Споменаването на национализма и обединението неминуемо води до въпроса дали чисто германската комбинация на децентрализация на имперско ниво с централизация на местно всъщност представлява проблем по отношение на изграждането на държава. Някои историци смятат, че да се гледа на особеностите на германската история преди XIX в. в тази светлина, вземайки предвид историята на Великобритания и Франция и определяйки различията с тях като отклонение от “нормалния” път на развитие на модерна национална държава, би било анахронизъм. Да се гледа на германската история като на отклонила се от правилната посока би било просто буквално прилагане на модерни схващания и категории, без да се вземат предвид същинското им значение и предназначение. Ако в епохата на модерния индустриален капитализъм конкурентоспособните национални държави не се бяха утвърдили и издигнали, напълно е възможно множеството паралелно съществуващи малки и беззащитни германски държави в рамките на обединяващата ги Свещена Римска империя да са можели да останат поне до известна степен жизнеспособни.
Логично е да възникне въпросът за това дали гореописаните особености на германската история в някакъв смисъл биха могли да бъдат систематизирани и определени като определящи за основните проблеми, съпътстващи Германия през XIX и XX в. Както беше споменато в началото, историята на Германия много често е описвана по смущаващо телеологичен начин, с откъслечно идентифициране на “провалените революции” (Енгелс обвинява за това Селската война), “повратен момент, при който Германия не успява да се промени” и обвиненията в “незрялост” (спрямо германската буржоазия) и “закъснялост” (на германската национална държава). Ако се вземат предвид всички дългосрочни условия, обстоятелства и ограничения, както и краткосрочните особености на съвременната германска история, много вероятният отговор на въпроса за германския недемократичен път към модерните времена би представлявал нещо сходно с популярна ирландска шега: когато пътник пита ирландец за най-добрия път за Дъблин, той получава отговор: “Ами ако аз исках да отида там, въобще нямаше да тръгна оттук”. Много от съвременните германски историци проявяват склонност към търсене на “истинската повратна точка” за историята на страната си. Мнозинството от тях определят като такава 1945 г. въпреки ширещия се мит и свързаните с него анализи за “час нула” (Stunde Null). Ако събитията бъдат разгледани в контекста на дългосрочните последствия, много наблюдатели биха сметнали за истина твърдението, че до голяма степен разрушителният за Германия период 1871–1945 г. не е предопределен от гореописаните дългосрочни тенденции, а по-скоро от краткосрочното обединение на “малка Германия” чрез политиката на “кръв и желязо” на Бисмарк. Би могло да бъде обособена и алтернативна гледна точка, която да се основава на по-благоприятна форма на германския федерализъм, развиващ се постепенно в контекста на германското икономическо обединение в ерата на индустриализацията. Неуместно е историята да бъде разглеждана само в контекста на дългосрочните последици. Това е така не само от гледна точка на обясняване на пътя, който Германия извървява до нацистката диктатура, но също така и поради трансформацията й в две напълно различни държави – капиталистическа и комунистическа, през периода 1949–1989 г., както и превръщането й в единна федерална република през 1990 г.
Каква е ролята на германската култура в политическото развитие на страната? В много случаи значението на културните й особености като фактор за историята на Германия е твърде преувеличено от голям брой наблюдатели и историци. Кои характерни черти на културното наследство да бъдат избирани, тълкувани, преобразувани и адаптирани от гледна точка на появилите се в даден период проблеми и политически задачи, както и кои от тях са доминиращи в хода на историята, е по-скоро въпрос, свързан с политическите и социалните борби за власт и надмощие, отколкото с чисто интелектуалната история. Начините, по които тези процеси са направлявани, са описани многократно в настоящата книга. Всяка история е продукт на времето, през което е писана. Националистките истории от периода на триумфиращия национализъм са заети най-вече с проблема на закъснялото обединение. Историите от XX в., писани след пагубното управление на Хитлер, засягат в най-голяма степен корените на злото, което причинява най-кръвопролитната и разрушителна война в световната история. През XXI в., в епоха на нарастващ европейски федерализъм и загриженост за ролята на малките политически единици и обикновените граждани, както и в условията на нови конфликтни зони по целия свят, перспективите отново изглеждат обнадеждаващи. Разбиранията по отношение на това как да бъде тълкуван “германският въпрос” се променят, а заедно с тях и фактите от германската история, които се смятат за “интересни” и “свойствени” за Германия. Безкрайно интересното и любопитно минало на Германия е гаранция за това, че то ще продължи да представлява интерес – от различни гледни точки и перспективи. Едва ли някога историците ще се обединят около едно общо обяснение и тълкувание за сложните му особености, които ще продължават да бъдат обект на проучвания и дебати и за в бъдеще.

Из „Кратка история на Германия”

Книгата може да поръчате тук!