България е държава от бежанци

Вълни пришълци са градили устоите на Отечеството

Ако нямаше бежанци, нямаше да има и България. Ние сме потомци на вълни пришълци, които са градили устоите на отечеството.

Страната ни е пресечна точка на заселници от мегаконтинента Евразия.

Дори траките не са коренното население на днешните български земи. В дълбоката древност те идват от североизток и се смесват с местните праобитатели. Не съумяват да изградят трайна държавна организация. Одриското царство например пада под ударите на Рим в 46 г. от нашата ера.

Славяните

бягат от скити

и сармати

Тяхната прародина е територията между горното течение на Висла, Северните Карпати и Днепър. Там пъшкат под игото на скити и сармати.

По-късно към този гнет се добавя натиск на други прииждащи азиатци. От III век насам славяните се разбягват, като една част тръгва на мощни потоци на юг.

За да спре емигрантската вълна, византийският император Анастасий I изгражда стена. Дълга е 70 километра - от крепостта Деркос на Черно море до Силиврия на Мраморно. Следващите владетели вдигат нови заграждения.

Както днес обаче, нищо не може да спре пришълците. Последното десетилетие на VI век бележи трайното отсядане на славяните отсам река Дунав.

Прабългарите

са прогонени

от хазарите

Велика България в зоната на Азовско море се разпада под ударите на Хазарския хаганат. От средата на VII век той извършва постоянни набези срещу държавата на хан Кубрат.

След неговата смърт част от племето е покорено, останалите поемат в различни посоки. Ордата на хан Аспарух намира убежище в местността Онгъл при делтата на Дунав.

През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат тръгва на поход срещу неканените гости.

В съюз със славяните Аспарух разбива ромеите.

Следващата 681 г. с мирен договор му е отстъпена територия между Дунав и Стара планина. Положени са темелите на българската държавност.

Съпругата на

цар Иван

Александър

е еврейка

Гонени през цялата си хилядолетна история, евреите винаги са намирали закрила в България.

Още през Средновековието в Търновград е имало значителен еврейски квартал. Нещо повече - втората съпруга на цар Иван Александър е еврейка.

Според легендата владетелят зърнал в реката голата Сара. Бил пронизан от Купидон и лудо се влюбил в нея.

Пратил жена си Теодора в манастир и през 1349 г. отишъл под второ венчило с хубавицата. За да унизи бившата царица, при кръщението в православната вяра еврейката си избрала името Теодора.

Ликовете на Иван Александър и Сара са изографисани в Лондонското четириевангелие.

От техния брак се ражда Иван Шишман, последният владетел на Второто българско царство.

Позорната

политика на

Руската империя

Докато сме под турско робство, руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва договори с османлиите за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините си огнища, за да заселят пустеещи степи.

На тяхно място

се настаняват

татари

и черкези

Първата българска колония е създадена през 1752 г. С времето се оформят три района, населени с българи: Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния.

През 60-те години на XIX век в Южна Русия има вече над 100 колонии с около 170 000 наши емигранти.

Комисари шетали из народа и броили рубли на всеки, който склони да тръгне към неизвестното.

“С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си”, предупреждава наивниците Георги Раковски.

Бесарабските

българи се връщат

в родината

След Освобождението започва обратният процес - бесарабските българи се връщат в земята на дедите си. Те са сред строителите на съвременна България.

Димитър Греков е първият министър на правосъдието в младото княжество.

Александър Малинов няколко пъти е министър-председател, неговото правителство обявява Независимостта през 1908 г. Данаил Николаев стига чин генерал в българската войска.

“Баланският род в Болград има за родоначалник един преселец от Сливен, комуто нарекли прякор Балан от първична дума Бялан, понеже бил бял по плът и по влас”, сочи произхода си Александър Теодоров-Балан. Той е първият ректор на Софийския университет.

Майсторът на краткия разказ Г. П. Стаматов също е с тамошни корени.

Роден е през 1869 г. в град Тираспол.

30 000 бежанци

след Илинденското

въстание

Илинденско-Преображенско- то въстание през 1903 г. е опит да се освободи и приобщи Македония към Майка България. Да се поправи несправедливият Берлински договор, който разпокъса отечеството. Целта на бунта е да повтори акта на Съединението от 1885 г.

В сраженията загиват около 1000 въстаници, опожарени са 201 села, избити са 4696 мирни люде. Бежански поток от 30 хил. страдалци тръгва към България.

В княжеството е създадена Благодетелна комисия начело с проф. Димитър Агура. Той също е бесарабски българин, познава мъките на емиграцията. Комисията полага усилия да облекчи положението на бежанците.

Народното събрание гласува кредит от 500 милиона лева. Лично дарение прави и княгиня Клементина, майката на княз Фердинанд.

Най-страшното

иде с Ньойския

договор

България е сразена в Междусъюзническата и Първата световна война.

Унизена е с така наречения Ньойски договор от 1919 г., който всъщност е диктат.

Губим половината от територията си, осъдени сме да плащаме непосилни репарации.

Няма точна статистика колко бежанци търсят убежище в онова, което е останало от България.

Над 250 000 се стичат от Македония, Одринска Тракия, Западните покрайнини и Южна Добруджа.

Моят дядо разказваше: “Стамболийски ни раздаде безплатно земя в Красно село край София, да си построим къщурки. Ние сме от Македония, съседи ни бяха добруджанци и царибродци. В квартала имаше и арменци. Помня стареца Ашот. Дясната му ръка беше “суха”, не можеше да я движи. Разправяше, че като ги карали из пустинята, стигнали място с вода. Посегнал да гребне с шепата, а турски низам го халосал с пушката през ръката.”

Въпреки

трудностите

даваме подслон

на арменци

и белогвардейци

Арменците като дядо Ашот са жертви на геноцида през 1915 г.

“Ние сме слушали разказите на своите баби, които са дошли в България. Били са спасени от България”, казва Вартануш Топакбашян, главен редактор на вестник “Ереван”.

“Българите не познават много този факт - че благодарение на тях са спасени над 50 000 арменци”, уточнява тя.

Белогвардейците също намират своята втора родина у нас. След Гражданската война в Русия през 1917-1922 г. България им дава политическо убежище.

Бялата емиграция пристига по море във Варна и Бургас, откъдето се разселва из страната. Някои от офицерите имат вълнуваща среща със самия цар Борис III

Обществото

на народите

ни гарантира заем

За да реши бежанския проблем, правителството на Андрей Ляпчев взема заем.

През 1926 г. външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева протокол за неговото сключване. Гарант става Обществото на народите.

Парите са отпуснати от британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки.

Водещ посредник при емитирането е британската банка “Шрьодерс”.

Заемът е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара при емисионен курс 92% и лихва 7%.

За реализирането на заема е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя.

До нейното закриване през 1931 г. тя работи под контрола на Обществото на народите.

Последната вълна

от бежанци

е през 1940 г.

На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, с който Румъния връща Южна Добруджа на България.

Това е един от най-големите успехи в историята на нашата дипломация.

Договорът предвижда размяна на населението между двете страни.

Около 70 000 българи се прехвърлят от Северна в Южна Добруджа.

Идват само с това, което могат да носят със себе си. Оземлени са с имотите на изселените власи.

Това е последната бежанска вълна, преди да ни удари арабската.

Белогвардейци посрещат цар Борис III

Михаил Каратеев е сред белогвардейските емигранти, намерили убежище в България.

Заедно с други офицери е настанен в казармата на Търново-Сеймен, сега Симеоновград. В спомените си той разказва любопитен епизод:

“Една вечер някой пусна слуха в казармата, че на следващия ден с влак от София през Търново-Сеймен за Ямбол ще пристигне цар Борис. По нашето руско разбиране това беше изключително събитие. И понеже официално никой от местната власт нищо не ни съобщи, а и в града не се забелязваха никакви приготовления, помислихме, че това са празни приказки.”

Каратеев и още неколцина решават да проверят.

Влакът пристига

и те виждат

машиниста,

облечен в кожена куртка, с каскет и гаечен ключ в ръката. “Неговото слабо лице и дълъг нос ми се сториха твърде познати”, отбелязва очевидецът.

“А, руские офицеры!”, обръща се към посрещачите човекът с каскета. “Ты тоже руский?”, пита го Каратеев. “Не, я болгар”, отвръща той.

В този момент се приближава началникът на гарата и сопнато нарежда: “Карай, защо още стоиш и кого чакаш? Разписание гониш, драги!”

. Машинистът изпълнява командата, качва се в кабината, надува свирката, маха с ръка и потегля.

“Братцы, та това е самият цар!”, светва му на един от братушките. Началникът потвърждава, че това е Борис III, а те го питат защо го е смъмрил.

“На него това

му харесва,

знаем му вкуса”,

казва жепеецът и добавя: “На нас началството ни е заповядало “да не го познаваме” и да се отнасяме така, както към редови машинист.”

Понеже е цар, Борис можел да кара влак и без документ. Той обаче спазва закона и изкарва редовния курс. Взема изпита с отличен и получава диплома за машинист първа класа. С тапията в джоба царят оставял парфюмирания дворец, за да се потопи в неподправените аромати на смазка, пара и пушек.