Сърбинът Мики Манойлович блести в “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"
След 2007 г. българските режисьори започват все по-често да търсят известни актьори от чужбина. В кинобизнеса отдавна се знае, че едно или две знакови имена увеличават значително зрителския успех и финикийския ръст на филма.
През 2008 г. на екран излезе “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев. Главните роли в него са поверени на
сърбина Мики
Манойлович
и Карло Любек, германец с хърватска кръв. Филмът е копродукция между България, Германия, Унгария и Словения.
Истинското име на Манойлович е Предраг, роден е на 5 април 1950 г. в Белград. Родителите му са театрални артисти и това предопределя неговото бъдеще. Играе на сцената роли на Шекспир, Чехов и др., но след войната в Югославия се отдава предимно на киното.
В него дебютира 29-годишен и става много известен след участието си във филма на Емир Кустурица “Баща в командировка”, който през 1985 г. печели “Златна палма” в Кан.
След това Предраг “Мики” Манойлович се снима в още три филма на Кустурица - “Ъндърграунд” (1995), също със “Златна палма”, “Черна котка, бял котарак” (1998) и “Завет” (2007). Всички тези филми освен “палми” носят на създателите си куп награди и от други големи кинофестивали.
Освен с босненския гений Кустурица Манойлович работи и със сърбите Горан Паскалевич и Данис Танович, с големите френски режисьори като Жан-Жак Бенекс - “Приключения с труп”, и Франсоа Озон - “Криминални любовници”, както и с белгиеца Сам Гарбарски - “Ирина палм”.
Всичко това говори, че Мики не е само сръбска, но и европейска кинозвезда. В едно интервю за в. “Култура” той през смях казва, че е работил с най-добрите, но и с най-лошите режисьори.
И с много самоирония добавя, че е извадил голям шанс да живее във времето на “грозните актьори”. От 1995 г. Манойлович живее в Париж, но често пътува до Белград, където е дъщеря му Карна.
За “Светът е голям...” го осигуряв 
Сценарият му е изпратен, Командарев взима няколко бутилки хубаво вино и потегля за Италия. Манойлович е в Милано, където с режисьора Джулиано Монталдо снима “Демоните на Санкт Петербург” и играе ролята на Достоевски.
Екипът допуска българския режисьор до снимачната площадка и той още веднъж се уверява, че Манойлович е голям актьор. Двамата водят дълъг разговор, но още след първата бутилка Манойлович се съгласява да играе ролята на дядо Дан във филма на Командарев. 
След години в интервю Манойлович ще каже, че не иска да снима в Холивуд, защото не виждал подходящ сценарий за неговото равнище и творчески мащаби. Не му липса самочувствие на сърбина...
В “Светът е голям...” той играе превъзходно, но може би някои зрители са останали смутени от лекия му акцент. Въпреки че по време на снимките има учител по български език.
Стефан Командарев ми разказа, че двамата със Стефан Китанов водили дълъг спор да бъде ли дублиран Мики. Накрая се отказват.
Изглежда им нелепо друг да говори вместо големия актьор, който прави много човешка, топла, затрогваща роля.
Мики Манойлович показа големия диапазон на актьорските си възможности в следващия филм на Стефан Командарев “Съдилището”, в който играе Капитана - бивш командир в граничната застава и сегашен участник в трафика на бежанци през границата.
Капитана е зъл, свиреп и брутален “бизнесмен”, който не се спира пред нищо в името на парите и печалбата.
В ролята на Алекс
е младият немски
актьор Карло Любек
Той е роден на 21 май 1976 г. в Бохолт, родителите му са хърватски емигранти. Учи история и немски в Кьолн. За първи път стъпва в театъра, когато е на 21 години. Но само като зрител. След две години вече учи актьорско майсторство в Мюнхен, завършва през 2002 г.
Стефан Командарев предварително е наясно, че няма смисъл от наш актьор, който да се мъчи да говори български с немски акцент. Затова търси изпълнител от Германия, но с балкански произход. Карло Любек е избран за ролята след дълъг и тежък кастинг. 
В този образ авторът на романа “Светът е голям...” Илия Троянов, по който е направен филмът, влага много автобиографични елементи. Той е на 6 години, когато родителите му бягат от България, и досега говори български с акцент и го пише с грешки.
В малка роля във
филма е унгарката
Дорка Грилос
Нейната героиня Мария се запознава с Алекс на един къмпинг и двамата изживяват страстна любовна нощ. Сцените с тях са снимани в Словения.
Въпреки че словенците имат около 50 километра морски бряг, нямат нито един плаж с пясък. Отгоре на всичко и отливът е голям.
Когато към 22 часа започват снимките, водата е до гърдите на актьорите. След половин час обаче тя вече им е само до кръста и се налага двамата да изиграят любов и страст клекнали. За млади хора като Карло и Дорка това явно не е проблем и се справят чудесно.
Филмът на Стефан Командарев спечели повече от 30 награди от световни фестивали, беше номиниран за “Оскар” за чуждестранен филм.
Но не можа да откъсне българската “Златна роза”. През 2008 г. наградата беше спечелена от филма на дебютанта Явор Гърдев “Дзифт”, по сценарий на Владислав Тодоров
И тогава в киногилдията се роди лафът: “Светът е голям, но дзифт дебне отвсякъде...”
Англичанката
Ан Фърбенк
е най-възрастната
чуждестранна актриса,
снимала се в българското кино. Тя гони 80-те, когато играе в “Птици божии” на режисьорката Кристина Грозева. Филмът е късометражен, трае 30 минути и освен англичанката в него участват Илка Зафирова, Тодор Танчев и Йорданка Ангелова. 
Склерозирала чуждестранна туристка (Ан Фърбенк) и смахната българска селянка се срещат в запустяло и почти безлюдно планинско село. Разбира се, веднага възникват конфликти, породени от различията в езика, културата, навиците, бита и характерите. Постепенно двете жени откриват приятелството. Какво ли ще произлезе от това? Ами - чудо, какво друго...
Как достолепната англичанка попада в селцето Добротино над Гоце Делчев? Петър Вълчанов, който освен съсценарист е и съпруг на Кристина Грозева, се обажда на свой познат асистент-режисьор от Литва и му казва каква актриса търси. Литовецът се сеща за Фърбенк, защото я е снимал в тв сериал.
Пращат й сценария, тя го харесва и се съгласява да се снима въпреки всичките символични условия, които съпътстват киното ни. Снимат около две седмици и през цялото време тя се държи абсолютно професионално на снимачната площадка. Отбягва да пие вода и чай по време на снимките, за да не прекъсва снимките с евентуални биологични нужди. А може би и защото наблизо няма и помен от тоалетна. А когато й дават хонорара, тя възкликва: “Ами вие сигурни ли сте, че можете да си го позволите?”
Ан Фърбенк се сприятелява най-много с основната си партньорка Илка Зафирова. Двете си общуват на френски и постоянно се кикотят.
“Прогноза” е вторият филм на Зорница София, която влезе през парадния вход на българското кино с “Мила от Марс” (2004). Той е дебютен не само за нея, но и за почти всички от творчески екип със средна възраст 27 години. Спечели 15 награди на редица фестивали, включително и 3 за най-добър филм. През 2005 г. беше обявен за “мечтаното начало на новото независимо българско кино”.
След “Мила от Марс” Зорница София специализира в училището по визуални изкуства в Ню Йорк и в Американския университет във Вашингтон. И застана зад камерата за втория си филм пак по сценарий на Емил Бонев и Андрей Кожухаров. Филмът е първият, субсидиран от “Ню Имидж” с 350 000 евро. В рекламните текстове преди заснемането на “Прогноза” се казваше, че това е “един филм за любовта, приятелството и балканската идентичност”.
Сюжетът предполагаше в него да играят поне трима чуждестранни актьори. Маргарита (Теодора Духовникова) напуска Лондон и известния репортер Марко Матанич и се присъединява към брат си и приятелите му, които отиват да карат сърф на турски остров. Всичко започва като приятна ваканция. Но неочаквано вятърът спира. Младежите не могат да сърфират, започват да скучаят, да се карат с обичайните балкански националистически клишета и дори да строят “граници” между палатките си.
Зорница София обаче избра само един чуждестранен актьор
- хърватина
Крешимир Микич,
за ролята на Марко Матанич. Асен Блатечки влиза в ролята на македонец с прякор Психопата, а Стефан Щерев става сърбинът Горан.
Крешимир Микич е роден на 17 април 1974 г. в Осиек. За първи път се снима едва 10-годишен - играе себе си в “Синаметон”.
След 1996 г. прави завидна филмова кариера. Става много търсен актьор и се снима се в 3-4 филма годишно, през 2004 г - в цели шест. До 2014 г. участва в над 30 кино- и телевизионни филма.
29 годишният
Крис Хайслър е
първият американец,
който участва в български филм след 1989 г. Намира го чрез кастинг режисьорът Светослав Овчаров за филма си “Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. Хайслър, естествено, е в ролята на своя велик сънародник, когато той е само на 23 години и никой не знае, че ще стане знаменит писател. Хемингуей, който през октомври 1922 г. като кореспондент в Турция и Гърция по време на военния конфликт помежду им преминава с “Ориент Експрес”-а през България на път за Париж.
От този факт, впрочем описан в сборника на Хемингуей “По телеграфа”, Овчаров прави една любовна история. Българката, която живее на гарата, се влюбва в репортера Хемингуей, но няма как да избяга от затворения патриархален свят на страната си.
За да стигне Овчаров до Хайслър американският кастинг режисьор Том Албърт прави много пробни снимки. Явяват се 170 кандидати, после остават 15, после трима и накрая българинът избира Крис. Младежът го впечатлява с визия, самоотверженост и поведение пред камерата. Освен това му пасва и като дует с Гергана Плетньова, вече избрана за главната женска роля.
Макар и млад, Крис Хаслър не е новак в занаята. Преди да се хвърли в българското приключение, той има в сивито си участия в няколко сериала, снима се и във филмите “Съмнения”, “Шантав петък”, “Плацебо”.
Преди да влезе в образа на Хемингуей, Крис тренира няколко седмици бокс - любимият спорт на писателя, и прочита книгите му “Сбогом на оръжията” и “Старецът и морето”, но признава, че те не са му помогнали особено.
“Като всеки млад американец той е непосредствен в своето общуване и го поставихме в същата ситуация, в каквато е бил и Хемингуей - разказва Овчаров. - Крис пристигна на софийското летище, десет часа по-късно беше закаран в едно затънтено село до Свищов и вече снимаше, без да знае на кой свят се намира.”
Режисьорът Светослав Овчаров, който е и сценарист, казва, че всички реплики на Хемингуей във филма са автентични - взети са от негови писма, дневници, спомени и книги.
Когато е в България я като гост на “София филм фест”, Крис Хайслер казва: "Всичко, което се прави в един такъв филм, се прави от любов към киното." Правилно е разбрал американецът - у нас филми се правят повече с любов, отколкото с пари.
За партньорката на Крис Хайслър Гергана Плетньова филмът е дебютен. Тя е родена в Свищов през 1987 г., дядо и е белогвардейски емигрант. Завършва френска гимназия в София и НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. Още е студентка в първи курс, когато Овчаров я избира за филма си.
Крис Хайслър остава впечатлен от партньорката си и не можел да повярва, че тя е дебютантка. Двамата имат сцени, изпълнени с много интимност и трябва да покажат силни емоции и чувства. Това не се постига лесно и за да се опознаят, Гергана и Крис често се разхождат и разговарят на различни теми. Режисьорът остава доволен от играта им.
Гергана Плетньова играе и в следващия филм на Овчаров - “Зад кадър”, във “Военен кореспондент” на Костадин Бонев и в тв сериала “Недадените”.
Освен във филма за Хемингуей българо-американска любовна история има и в “Козелът” на Георги Дюлгеров, заснет по едноименната новела на Радичков. Божествената искра тук припламва между нашенеца Йона (Иван Бърнев) и гражданката на САЩ Ема (Анджела Родел). Но има и две разлики - Анжела не е професионална актриса и е българска снаха. Омъжена е за Иван Христов - поет и запален кавалджия. Дъщеря им се казва Керана.
Анджела Родел е
родена в Минеаполис,
щат Минесота
Завършва eзикознание в университета Йейл, специалност славянска филология. Като студентка пее в женския славянски хор на университета. Тук за пръв път чува “Мистерията на българските гласове” и се влюбва в българската народна музика.
През 1995 г. е на фолклорния събор в Копривщица и остава омагьосана от музиката и атмосферата на градчето. Всичко й изглежда като в приказка. През 1996-1997 г. печели стипендия “Фулбрайт” и идва в София да специализира български език.
2004 г. отново получава стипендия “Фулбрайт” за докторат по етномузикология и решава да остане в България. Научава се да свири на тамбура и се включва е етнорок групата “Гологан”, която нарича група мечта.
Как попада във филма “Козелът”?
“Господ ми я прати",
отговаря
Георги Дюлгеров
По-малко от месец преди началото на снимките чуждестранната актриса, въпреки че е дала съгласието си, отказва участие заради малкия хонорар. В Министерството на културата режисьорът се среща с дъщерята на композитора Красимир Кюркчийски и я пита знае ли за чужденки, които пеят български фолклор. Тя се сеща за Анджела и му дава телефона й.
Дюлгеров кани американката и тя идва с тамбурата си и облечена в българска национална носия. И не само е хубава, но и пее много хубаво. Дюлгеров усеща, че може би това е човекът, който му трябва. Прави няколко проби с Иван Бърнев и вече е сигурен - да, това е неговата Ема. След време ще разбере, че животът на Анджела съвпада почти напълно с живота на измислената от него героиня.
Започват снимките и на втория ден Анджела така се разиграва, че шашва екипа. “Как така?”, чуди се режисьорът. “Ами така - смее се американката, - видях, че другите нищо не правят, и реших , че е много лесно и аз да го направя...” “Тя е актриса не по образование, а по дарба. Играе вдъхновено, може да импровизира, готова е да дава идеи и е много позитивен човек”, каза ми още Дюлгеров.
А снимките никак не са лесни. Особено в епизодите, в които тя трябва да язди козела. Животното сякаш усеща страховете й и няколко пъти я хвърля на земята. Въпреки раните и контузиите обаче тя продължава - докато се получи.
Коментари (0)
Вашият коментар