Красива млада жена, дълго пазена тайна и непознати родни, които ще преобърнат живота й. Всичко това ще откриете в най-новата книга от Розамунде Пилхер – „Бурен ден”.
В есенните дни, когато уюта на дома и хубавите книги са предпочитано развлечение за повечето дами, издателство „Труд” ще им предложи поредния завладяващ роман на най-продаваната съвременна британска авторка.
Както всички останали книги на авторката, така и тази ще ви въведе в свят изпълнен с емоции, които извират директно от сърцата на героите, свят, който ще ви завладее с радостта и тъгата, с разбитите сърца и щастието от перфектните моменти, когато човек успява да намери своята вътрешна хармония. Пилхер ще ви разкрие богата палитра от образи, обрисувайки техния вътрешен свят и живот и стремежа им към щастие.
На смъртното легло майката на Ребека Бейлис й разкрива една пазена цял живот тайна – а именно, че Ребека има роднини и няма да остане сама. Решена да ги намери, красивата Ребека заминава за Боскарва – прекрасно имение в Корнуол, – за да се срещне със семейство, разкъсвано от страст и алчност.
Съдбата е приготвила изненади за младата жена. Дядо й Гренвил Бейлис страда по мистериозна дама от младостта му. Красивият й братовчед я обърква с целувки, които са опасно съблазнителни. А на всичко отгоре Ребека изпитва чувства и към тайнствения Джос Гарднър. Къде Ребека ще открие ключа към бъдещето си и сърцето си?
Интересен факт е, че по света Пилхер е известна като майстор на късия разказ, а у нас читателите по-скоро я свързват с нейните семейни саги, които са обширни романи. „Бурен ден” е доказателство, че тя е еднакво добра и в двете. Макар да не е сборник с разкази, сюжета в романа се разгръща в малко повече от 200 страници. Това, разбира се, не го прави по-малко значим от останалите.
„Бурен ден”, 216 с., цена: 14.99 лв.
Моите две майки – разказ на Розамунде Пилхер за най-хубавите години от детството й
Розамунде Пилхер е родена в Лилант, Англия през 1924 г. Майка й Хелън се омъжила за баща й Чарлз Скот, докато той служел във флота. Сватбата им била в католическа църква в Хонконг. След това семейството се преместило в Австралия, където г-н Скот имал планове да натрупа състояние като фермер. Това обаче не се случило и те били принудени да се завърнат у дома – в Англия. Така Хелън за първи път се сблъскала с родните на мъжа си, които установили, че големият им син се е оженил без тяхно знание и че дъщеря му говори със странен австралийски акцент.
Животът след Първата световна война не бил лесен и работа се намирала трудно. Чарлз Скот бил нает от правителството, но трябвало да замине за Бирма. По това време Хелън била бременна с втората си дъщеря – Розамунде, и затова нямало как да замине със съпруга си. Останала сама, тя трябвало да намери къде да живее с двете си деца. Установила се в Корнуол. Първоначално отседнала в малък пансион, където се родила Розамунде. След това се преместили в къща под наем, където останали до началото на Втората световна война. Отсъствието на мъжете от семействата по това време било често срещано явление в Англия. Малката Розамунде не усещала липсата на баща си, защото никога не го била виждала. По-голямата й сестра обаче страдала от това, че той бил далеч.
Въпреки че били приятелки двете сестри рядко играели заедно. Понякога, през мокрите и влажни утрини те се преобличали като големи и си представяли, че баща им се завръща.
Двете момичета ходели на танци и докато по-голямата сестра правела най-сложните пируети, то Розамунде мразела да танцува. Тя искала да се научи да свири на пиано, но била изключително разочарована след като осъзнала, че любимата й музиката излиза от едно абаносово парче дърво… въпреки че намерила стар самоучител, така и не успяла да напредне с уроците.
Майка им започнала да се увлича по Крисчън сайънс – нещо, което Розамунде така и не успяла да си обясни. Дори сега тя споделя, че не би препоръчала на никого да кара детето си да изучава тази арогантна доктрина. За двете момичета това означавало, че нямали право да ходят в хубавата, стара църква, намираща се до голф игрището с изглед към морето. Освен това, ако се разболеели, имали температура или кашляли, трябвало просто да си мислят хубави неща, защото Крисчън сайънс не позволявал никакъв лекар да влиза в къщата. Това била и причината почти никакви мъже да не прекрачвали техния праг.
Затова Розамунде била омагьосана от мъжете и се сприятелявала дори с най-нехаресваните, като търговеца на въглища и Уили, който пренасял куфарите на гостите, идващи в градчето, от гарата до големите къщи на хълма. Не спирала да залива с безбройните си въпроси и работника, който боядисвал и поправял крановете.
И въпреки всичко това Розамунде била изключително щастлива. И тъй като сестра й не била много добра компания, тя се забавлявала сама или играела с момчето от съседната къща. Но трябвало да спазва някои правила. Първо имала право да играе само в градината, след това на поляната до къщата, след това на малката гара и в боровата гора и най-накрая на морския бряг, където можела да наблюдава с часове безкрайните приливи и отливи.
Междувременно майка й живеела в свой собствен свят. Тя била шивачка, вечно вглъбена в шиенето на какво ли не. И макар да не била особено комуникативна, в къщата им винаги с радост идвали съседските момчета и техните приятели, най-вече заради вкусните кифлички и палачинки, които тя приготвяла.
През летата съседите давали къщата си под наем и заминавали за Лондон. В нея се настанявали най-различни семейства, но за Розамунде най-любимото от всички, било семейство Гилбърт. Хенри Гилбърт бил приятел на баща й от флота. Той пристигал в Корнуол с четирите си дъщери и жена си – шотландка. Те били шумни и весели и Розамунде обожавала, когато са наоколо, защото винаги се смеели и прегръщали. Дори самата тя можела да разчита на прегръдка или опора.
Розамунде, майка й и сестра й рядко напускали Корнуол, защото животът там бил като безкрайна ваканция. Най-прекрасните неща били около тях – Атлантическият океан, белият пясък и дюните, голф игрищата, дългите лета и брегът, разкъсван от ветрове, невероятната пролет, влакът, минаващ по ръба на скалите. В градчето имало и много артисти, поети, писатели, скулптури, както и училище по сърф.
Розамунде и сестра й учели в „Сейнт Клеър”. Когато на осем години писателката се преместила в това училище, била твърдо решена да има най-добра приятелка. Бързо си избрала малко момиче с черна добре подстригана коса и цял ден двете танцували и свирели заедно на пиано. Когато се прибрала вкъщи, Розамунде казала на майка си:
- Вече имам най-добра приятелка.
Тя се засмяла и отвърнала:
- Изчакай до утре и разбери дали тя все още те харесва.
- Ще ме харесва.
И наистина станало така – Сара Трембат останала една от най-близките й приятели до края на живота си, а майка й – Кейти Трембат, се превърнала в нейна втора майка. Семейство Трембат се преместили да живеят във ферма, където отглеждали праскови, круши, краставици, грах. В градината им цъфтели фрезии, а игрището за тенис винаги било с идеално окосена трева. През уикендите всички отивали на пикник с колата на господин Трембат.
Той четял на глас по-добре от всеки друг, като си преправял гласа в зависимост от това кой герой говори. Господин Трембат им четял „Видрата Тарка” и „Островът на съкровищата”. Но втората книжка била толкова страшна, че бил принуден да я скрие. А през нощта, докато спели, той оставял по един бонбон до леглото на всяко момиче.
Сестрата на Сара била с две години по-голяма от нея и Розамунде, но заради веселия си характер почти нямало никаква разлика между трите.
Когато Розамунде за първи път срещнала майката на Сара – Кейти, тя била на трийсет и няколко години. Вечната й усмивка я правела млада и красива. Кейти бързо успяла да накара Розамунде да се чувства специална и да мисли, че тя е единственият човек, с когото винаги иска да се среща.
Първото посещение на малкото момиче в къщата на Трембат било през една ноемврийска събота. Докато пътувала в автобуса, Розамунде се вълнувала и се чудела как ли ще я приемат родителите на Сара. Но всичко било наред – госпожа Трембат и приятелката й я чакали на автобусната спирка. Момичета прекарали целия следобед играейки навън. Започнало да се стъмва и станало време Розамунде да се прибира у дома. Господин Трембат я качил на автобуса и през целия път обратно момичето не спирало да мисли за прекрасния ден и се чудело кога ли ще я поканят отново. Когато се прибрало у дома разказало всичко на майка си.
Не след дълго Розамунде отново била поканена да гостува в семейство Трембат и така не след дълго се превърнала в една от тях. Освен това започнала да нарича родителите на Сара чичо Джим и леля Кейти. За Великден Розамунде била поканена за цели четири дени у семейство Трембат. Да живее с тях, да има самостоятелна стая, да слиза всяка сутрин за закуска били едни от най-хубавите неща, които й се били случвали. Времето било прекрасно, но дори когато навън валяло, леля Кейти измисляла най-интересните игри. Розамунде била впечатлена от това, че тя предпочитала тяхната компания, вместо тази на големите.
Минало известно време преди госпожа Трембат и майката на Розамунде да се срещнат. Срещата нямала грандиозен успех. Първо, защото Хелън Скот изпитвала ревност от безусловната преданост на дъщеря си към тази непозната жена и второ, защото Кейти не можела да прости увлечението й по Крисчън сайънс. Госпожа Трембат се ядосала и чувствала още по-силна привързаност към Розамунде, защото смятала, че не трябва да се пренебрегват физическите и духовни нужди на момичето. Младата писателка била наясно с конфликта между двете си майки, но решила да го пренебрегне.
Когато Розамунде била на дванайсет, а сестра й на седемнайсет, майка им решила да заведе по-голямата в Бирма при баща им. Така малкото момиче трябвало да остане само. Това не се харесало нито на Кейти, нито на Розамунде и затова тя помолила майка си да й позволи да остане у семейство Трембат. Въпреки че първоначално не била съгласна Хелън Скот, накрая склонила.
Трите момичета ходели на училище, прибирали се и пишели домашните си, за които им помагала госпожа Трембат. Тя им давала енциклопедии и речници, правела им диктовки и ги изпитвала на френските глаголи и дати от историята.
През великденската ваканция ходели да берат иглики, а когато било достатъчно топло се къпели в морето.
През лятото те четели книги на хлад, а привечер слизали на малкия скалист бряг и плували в морето.
Дошла и Коледа и къщата на семейство Трембат се преобразила. Цялата била окичена с лампички и хартиени гирлянди, а чичо Джим донесъл голямо коледно дърво. Приготвили пуйка, пудинг и сладкиши.
Това било нещо абсолютно ново за Розамунде. В тяхната къща никога не празнували Коледа така. Тя много харесала потайността, която придавали добре опакованите пакети и забранените шкафове, както и удоволствието от купуването на подаръци.
Годината при семейство Трембат била към своя край. През февруари майката и сестрата на Розамунде се върнали от Бирма.
Млада писателка започнала да се оформя като личност и макар да й било трудно решила да се откаже от Крисчън сайънс. Спряла да обръща внимание и на хапливите забележки на сестра си, защото изглеждала добре, а и разбрала, че не е глупава и че има способността да разсмива хората. Завръщането у дома не било толкова лошо. Розамунде открила колко много й липсвала възможността да остава насаме със себе си.
Вероятно това били едни от последните дни на нейното детство. Хариет и Сара били изпратени в пансион. И макар всички да се надявали, че няма да се случи, разбирали, че се задавала война. Сестрата на Розамунде била изпратена в Лондон, където се присъединила към женската секция на кралския военноморски флот. Няколко години по-късно и самата писателка станала част от флота.
Леля Кейти продължила да бъде един от най-близките хора на Розамунде до края на живота си. Макар че останала сама Кейти била все така жизнерадостна, заета със своята градина и партиите бридж и понякога със своите шест внука.
Розамунде пораснала, оженила се и родила деца, които водела всяка година в Корнуол.
Колкото до собствената си майка, Розамунде останала лоялна към нея. Хубава, способна и забавна, тя била и човек на настроения, голям инат и понякога много ненадейна. Но тя била тази която ги завела в Корнуол, където им се случили толкова хубави неща.
Коментари (0)
Вашият коментар