Илияна Цанова убеди десетки евродепутати, че може да застане до Жан - Клод Юнкер

Знания, опит и малко късмет са нейната рецепта за успех

Диплом за магистър по финанси от УНСС. Следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от Университета “Джордж Вашингтон”, САЩ. Работа в одиторския отдел на „Делойт-България”. Старши банкер в “Общинска инфраструктура и околна среда” и директор „Европейско съфинансиране и финансов инженеринг” в ЕВБР, Лондон. Вицепремиер и министър по управление на средствата от ЕС в две български служебни правителства. Избрана от Световния икономически форум за един от младите световни лидери през 2015 г.

Всеки би си помислил, че зад тази биография стои улегнал и зрял човек. Грешка! Това е сивито на Илияна Цанова- млада крехка, но вече много успяла. За хората, които са близо до нея обаче, изненади няма. Тя е упорита и целеустремена Отворена за предизвикателства. А последното е повече от голямо - заместник управляващ Европейския Фонд за стратегически инвестиции, популярен като ”План Юнкер”. Който ще разпределя огромен финансов ресурс за да променя икономическата карта на Европа.

“Лесно вземам важни решения, особено когато имам необходимата информация и когато съм убедена в целта. За мен е важно да изградя своята позиция, да чуя аргументите, преди да взема решение.

Разчитам и на

интуицията си, която

до сега никога

не ме е подвеждала

В личен план съм доста по- колеблива”, казва Цанова. Тя е от този все по-рядък тип хора, които смятат, че отговорността винаги е лична. За нея казват, че цени всеки, който може да носи своя дълг и последствията от всяко свое решение. Парадоксалното, но само на пръв поглед е, че въпреки предпочитанията си към личната отговорност, Цанова е доказала, че може да работи и в екип. Смята, че е важно да умееш да слушаш другите, да общуваш открито и честно, да споделяш общи цели, да мотивираш и да вдъхновяваш.

“За мен екипът се гради като семейството - чрез споделяне на виждания, на ценности, на посока”, казва тя. А на провокацията парите ли са това, което я води към нови предизвикателства, тя уверено заявява: “Каузата е, която ме кара да поема в една или друга посока. Аз съм човек, който

нееднократно е

напускал

високоплатена работа,

заради кауза, или

човек, в който вярвам

Каузата е моята най-силна мотивация”. Нейни приятели са убедени, че когато има кауза, тя е способна да убеди всеки да я последва. Самата Цанова обаче внася важно уточнение- че ще и е трудно да убеди когото и да било в нещо, в което тя самата не вярва.

“Последният пример беше изслушването ми в Европейския парламент за позицията заместник Управляващ директор на Европейският Фонд за Стратегически Инвестиции. Трябваше да убедя десетки депутати да приемат моята визия, да оценят моят опит. Удовлетворението ми беше голямо, когато те оцениха анализа и идеите, които споделих.

Това беше изпитание,

което ще помня

цял живот.

Имам честта

да познавам хора,

които могат да убеждават и да мотивират останалите да ги следват. Могат да ги заразят с енергията си, с вярата си. Тези хора са изиграли голяма роля в моят живот”, казва за скорошния си избор на престижния пост Илияна Цанова.

А през свободното си време, което очаквано става все по-кратко, тя казва : “Когато ме попитахме как бих се описала, първото което ми хрумна, е обичаща приятелите си.

Обичам да общувам

с хора, да чувам

историите им

Човек може да опознае целия свят общувайки, дори и без да пътува. През свободното време карам велосипед, ходя на фитнес, прекарвам време с хората, на които държа. Не обичам да пътувам много през ваканциите си, защото пътувам интензивно, когато работя.

Обичам джаз

и не пропускам

да послушам

музика

на живо,

когато имам възможност”.

Очаквано казва, че има много приятели, и то истински. “Жалко е, че са разпръснати по целия свят. Общувам с много хора в ежедневието си, но допускам трудно хора близо до себе си”, признава тя.

Цанова разбива очакванията, че амбицията върви заедно с любовта към публичността. Признава, че не се чувства комфортно под светлината на прожекторите. “Включително и интервютата ме притесняват. Мисля, че по време на второто служебно правителство успях донякъде да преодолея това притеснение. Просто се налагаше. Като цяло, не съм склонна да плащам

висока цена

за известността,

ако тя включва

да ощетя

или тревожа

близките си хора”

На пръв поглед успялата българка изглежда мека, фина, диалогична. Но изобщо не е от хората, които приемат компромиса за всичко, във всичко и на всяка цена. Убедена е, че е много важно да знаеш, че има граница за него. И най-важното- да не отместваш удобно тази граница непрекъснато. И тутакси я поставя за себе си - там, където “ човек спира да се чувства достойно - и в личен и в професионален план. Не правя компромиси с ценностите си, те са моята същност”.

Въпреки, че не се смята за известна личност, която хората обсъждат, неохотно признава, че около нея се спекулира. Например с темата на какво дължи успехите си. И се прави от хора, които изобщо не я познават. Намирали се такива, които все търсели “договорки и сделки, нещо тайно и скрито” зад успеха на млада и красива жена. Които категорично отказвали да повярват, човек може да постигне мечтите си, ако се осмели да се опита да ги осъществи.” “Искам да дам личен пример на младите хора, че могат да успеят ако имат знания, опит и амбиции. И малко късмет. Другото е чист цинизъм и за съжаление е доста разпространен”, казва с лека тъга тя.

А който я познава, би добавил- и да не се отказва от битки. Точно като нея.“Понякога се налага да избирам битките си и нямам проблем да се откажа от една цел в името на друга, по-важна. Хората, които не знаят кога да се откажат, обикновенно рано или късно губят”, заключава Цанова.

“Успехът ми в случая ще е функция на няколко фактора, не всички под мой контрол. Изисква се сериозна и ефективна координация на ключови партньори при реализацията на стратегията на Плана Юнкер – ЕК, ЕП, ЕИБ, Европейският инвестиционен фонд. Зарича се, че ще даде всичко от себе си. А на провокацията дали няма да се изкуши да насочи повечко ресурс към България, тя честно признава, че е възможно по-голям ресурс да отиде в развитите държави-членки, защото икономиките им са по-активни. Но се зарича: “ Ще направим всичко възможно по-слабите страни членки, вкл. и България, да се възползват максимално от възможностите на плана Юнкер. Тези възможности включват не само финансов ресурс за инвестиции или гаранции, но и безвъзмездна техническа помощ за подготовка на проекти. Важно е също така частният сектор да бъде по-добре информиран за тези възможности, защото в крайна сметка, те се във фокуса на стратегията.”