Заки мил вагони като студент

Борецът за авторски права не знае как се свалят
филми и музика от интернет

- Заки, на екран изглеждаш сериозен и строг. Такъв ли си в действителност?
- Не мисля. Приятелите ми казват, че съм по-скоро лъчезарен и весел. Разбира се, когато обстоятелствата го изискват, мога да бъда и доста строг, дори на моменти лош.

- Има ли нещо в характера ти, което самият ти не харесваш?
- Ооооо, няма да ми стигне страницата да изброя всички неща, които не харесвам у себе си. Това обаче, което ме измъчва най-много, е, че съм перфекционист, до степен на педантичност. А за хората като мен животът е много труден. Все по-рядко се сблъсквам с точно, своевременно и качествено свършени неща, с внимание към детайла и завършеността. Всъщност темата е доста дълга...

От дете съм научен на ред и дисциплина

- Разкажи ми повече за твоето детство, какъв беше като малък, правеше ли много бели, наказваха ли те?
- Като цяло съм бил добро дете. Обичливо. Поне така твърдят роднините ми. Израснал съм в семейството на педагог, майка ми е учителка, и от дете съм научен на ред и дисциплина. От малък знаех какви са задълженията ми вкъщи и не съм бил оставян да шикалкавя или да се покривам. Научих се да чета преди да тръгна на училище и в първи клас съм започнал да чета " Граф Монте Кристо" на Александър Дюма. Е, стигнал съм до края на първа страница, но още оттогава имам страст към четенето на книги. И до днес тази история предизвиква смях в семейството ми, когато майка ми я разказва. Бях отличен ученик, но от време на време като всяко дете съм правил и пакости. Дали съм бил наказван? И още как!

- Студентските ти години с какво ще ги запомниш - купони и щуротии или сериозно четене?
- И с двете. По време на семестъра не се вясвах много в университета. Ходех само на задължителните упражнения и на някои лекции, обикновено по предмети, които ми представляваха интерес. Вилнеехме доста по купони, а студентските бригади и лагери и до ден днешен са едни от най-хубавите ми спомени от онези години. Но дойдеше ли сесия, външният свят изчезваше. Затварях се и буквално учех денонощно. В края на осемдесетте висшето образование беше много сериозно и доста трудно, човек наистина трябваше да знае, за да си вземе изпитите. Нямаше го днешният либерализъм и корупцията и не веднъж лятото ми се проваляше с учене за поправки. Освен това нямаше пари, така че трябваше да имам висок успех за стипендия и да поработвам допълнително.

- Налагало ли ти си е, докато учиш, да работиш и въобще работил ли си нещо друго различно от юридическа и музикална дейност?
- Да, още от ученик. В гимназията почнах да чистя една кръчма в Редута. Ходех сутрин рано преди да отворят, почиствах и ми даваха 5 лева на ръка. Не знам колко са в днешни пари, но ми стигаха за дневните разходи. Освен това помагах на родителите ми, които взимаха надомна работа, за да закърпим положението с парите. Правил съм кабърчета, декорирал съм бардучета, шил съм кожени портмонета и какво ли още не. После, сякаш работата на хигиенист ме преследва, в университета миех вагони в жп депо "Надежда".

Но нещата се промениха в трети курс, когато започнах да работя като модел в модна къща "Руен". Работата беше сладка, парите добри, хората, с които се запознах - интересни, така че си изкарах добре последните години на следването. Последната година започнах работа в първата частна музикална компания в България, "Мега Музика" на покойния Петър Чернев, където разбрах, че професията ми и страстта ми към музиката имат нещо общо - авторското право. И така вече 25 години се занимавам само с това.

У нас няма респект към труда и таланта на творците

- Защо реши да се посветиш на правото, свързано с авторските права?
- Ами аз май, без да искам, вече отговорих на този въпрос. Имам една професия - юрист, и две страсти - книгите и музиката. Общото между тях е авторското право и интелектуалната собственост. Просто имах късмет да го разбера навреме и смелостта да търся професионална реализация именно в тази област.

* Христо Димитров от "Българе": Ще превземем света с фолкнетика

Няма танцьор, болен от рак, твърди хореографът

Днес, точно когато излиза нашият вестник, ансамбъл "Българе" тръгва на едномесечно турне като част от Месеца на България в Холандия. До 28 ноември нашите танцьори ще изнесат 25 спектакъла "Това е България", с които ще разтърсят 25 града в Страната на лалетата.

- Г-н Димитров, как се решихте на такова дълго турне?
- Ансамбъл "Българе" в своята 13-годишна история е посетил 22 държави в целия свят, сред които САЩ, Япония, Русия, но никога досега не сме правили толкова дълго турне - най-дългото е било 15 дни с 5 концерта, а сега почти всеки ден ще показваме в различни градове на Холандия най-богатия фолклор на планетата - българския. Но нашето посещение не е само с цел да демонстрираме това, което може ансамбъл "Българе", а след това по трасирания от нас път в Холандия да влезе българският бизнес. После проектът ще бъде продължен във Франция и Дания. Това е началото, в което ние ще покажем първо нашето изкуство, ще рекламираме България и след това бизнесът ще ни последва. Искаме да развием фолклорния туризъм - нещо, което в чужбина много харесват. Всички хора, които присъстваха на концертите в Щатите, идваха след това при нас и искаха да им дадем конкретен контакт с туристически агенции, които да ги доведат в България. И то не някога си, а веднага. Ето това смятаме да направим и на територията на Европа, първо с холандците.

- Как ще провокирате интереса на холандците?
- Във всеки град ще направим флашмоб на централно място - слагаме касетофона и започваме да показваме не само марката "Българе", но и нашата шевица, вплетена в съвременното облекло. Благодарение на "Ричмарт" ще носим 400 костюма, които ще подаряваме в Холандия на всички важни личности, с които ще се видим - посланици, бизнесмени, спонсори. Ще се срещнем и с холандците, които изучават български фолклор, като ансамбъл "Чубрица" и много фолклорни групи. На тях също ще им подарим костюми и в един момент доста хора в Холандия ще тръгнат облечени с българската шевица. Ще открием шоурум на наши марки. Това ще е първата стъпка от нашата културна и промишлена инвазия, която смятаме да направим.

- Ще превземате Европа чрез нашите фолклорни танци?
- Напоследък в България има бум на клубове за наши фолк танци - преди 10 години нямаше нито един такъв. Това нещо не е случайно, то е целенасочено. Ние работим за постигане на този ефект. Разработваме нова система, с която целим на базата на най-богатия фолклор - българския, да се създаде новата световна система - фолкнетика, каланетика, зумба, както искате го наречете. И с този нов продукт ние да влезем във всички спортни зали в целия свят, но и да го пригодим за чудесно емоционално и физическо разтоварване в офиса. Докато фитнесът и колелото не могат да го постигнат, танцът и музиката могат.Знаете много добре, че докато танцувате, се пренасяте на съвсем друга планета. Това не само ще реши проблема с обездвижването, но и с раковите заболявания, защото няма танцьор, болен от рак, и ако има, това е един случай на 20 години, когато е престанал да танцува след 30 години на сцената. Това е уникално наблюдение. Не само ще помогнем за решаването на проблема с болестите, но и ще направим България популярна по целия свят за бизнеса. Защо другите държави да ни превземат с аеробика, зумба, йога и т.н., а ние нищо да не правим. Ще отговорим по този начин, защото ние имаме златото и то се нарича неравноделни размери в музикалния ни и певчески фолклор - нещо, което те го нямат. Неравноделният такт предизвиква тялото да реагира по друг начин и това дава много голям ефект върху имунната система. Това е световно богатство и ние ще им го дадем. Ако тактът седем осми бъде вкаран в офисите, в залите с деца, с възрастни, не е нужно човек да има специална подготовка, за да хване правото хоро. Но това нещо ще бъде показано по модерен начин, ще го приложим върху разпознаваема музика и тогава танцът веднага ще влезе в действие.

- Какво означава фолкнетика?
- Думата фолкнетика възникна спонтанно, използвахме я за първи път през 2005 г., когато създадохме клуб към ансамбъл "Българе", в който да идват да танцуват хора след работа, но нямаме претенции за авторство - възможно е и други хора да са я използвали. Това е съчетание между каланетика и фолклор. Движенията - на базата на българския фолклор - са готови, сега работим върху по-съвременното звучене на музиката и имаме много успешни постижения в тази посока. Ще създадем цялостен продукт, за да можеш да получаваш музиката и инструкциите за движенията вече и като самоучител, за да танцуваш и вкъщи, и в офиса, без да имаш инструктор, независимо в коя част на света се намираш.

- Казвате, че няма танцьор, болен от рак. Значи ли това, че системата, която разработвате, ще лекува?
- Ние имаме невероятен фолклор, чиито танцови движения показват невероятен резултат по отношение на здравето - и като килограми, и като координация, и като емоционално състояние, и като духовно, и като състояние на опорно-двигателния апарат. Тази комбинация искаме да я облечем в съвременна форма и да я представим в целия свят, защото не мисля, че щом имаме едно такова богатство, трябва да си го държим само за нас, българите. Не може 500 хиляди души да умират от обездвижване в Европа, а ние да имаме ключа и да си го пазим за нас. Не е честно от наша страна.

* Преслава рискувала кариерата си заради Гъмов

* Риана последва млад пловдивчанин

* В Донецк върнаха култа към Сталин

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 28 ОКТОМВРИ!