Съкратено издание на шестте тома на „Втората световна война” с епилог от автора, посветен на следвоенните години, написан специално за това издание.
Текстът е намален до приблизително една четвърт от оригиналната си дължина, но въпреки това много изразително представя военните събития с думите на забележителния лидер, който получи Нобелова награда за литература за своя писателски труд. Резултатът не е толкова съкратена история, колкото изразяване на същността на войната, както е видяна от нейния велик участник.
Предлагаме ви откъс, фокусиран върху участието, което Финландия и другите скандинавски държави взимат във Втората световна война и тяхната роля за по-нататъшното развитие на военните действия.
Глава ХХ
Скандинавия, Финландия
Дългият над 1500 километра полуостров, който се простира от началото на Балтийско море до Полярния кръг, имаше огромно стратегическо значение. Норвежките планини навлизат в океана с една непрекъсната редица от острови. Между тези острови и сушата има един коридор в териториалните води, през който Германия можеше да осъществява връзки с открито море в сериозен ущърб на нашата блокада. Германската военна индустрия беше основана главно на доставки от шведска желязна руда, които през лятото бяха извършвани чрез шведското пристанище Люлео, в началото на Ботническия залив, а през зимата, когато той замръзваше, от Нарвик, на западния бряг на Норвегия. Да не се вземат предвид тези ледени протоци, както наричат тези води, означава да се остави целият германски трафик да преминава под прикритието на неутралитета под носа на нашия по-силен флот. Щабът на Адмиралтейството сериозно се тревожеше относно важното преимущество, което Германия извличаше от това, и при първата възможност аз повдигнах въпроса пред Военния кабинет.
В началото реакцията по случая беше благоприятна. Всички мои колеги бяха сериозно поразени от злото. Но строгото съблюдаване на неутралитета на малките държави беше принцип на поведение, към който всички се придържахме. През септември по покана на моите колеги и след като цялата тема беше изследвана в детайли в Адмиралтейството, съставих чернова за Кабинета относно въпроса и относно определянето на неутрална водоизместимост в тонове, свързана с него. Отново имаше общо съгласие, че такава необходимост е налице, но не успях да постигна съгласие за действие. Аргументите на Форин Офис относно неутралитета бяха сериозни и аз не успях да се наложа. Но продължих, както ще видим по-нататък, да настоявам на своите доводи по всякакви начини и при всички възможности. Обаче решението, за което настоявах през септември 1939 г., беше взето едва през април 1940 г. Дотогава вече беше твърде късно.
Още в същия миг, както знаем сега, очите на германците бяха обърнати натам. На 3 октомври адмирал Редер, командващ военноморския щаб, представил на Хитлер предложение, озаглавено „Спечелване на бази в Норвегия”. Той поискал „Фюрера да бъде информиран колкото се може по-скоро за мненията на Военноморския щаб относно възможностите базата на действията да се разпростре на север. Трябва да се установи дали е възможно да се придобият бази в Норвегия под обединения натиск на Русия и Германия, с цел да се подобри стратегическата и военната ни позиция”. Затова той формулирал поредица от документи, които представил на Хитлер на 10 октомври. „В тези документи – писал той – подчертах недостатъците, които би имала за нас окупацията на Норвегия от Великобритания: контрол на подстъпите към Балтийско море, обсаждане на нашите морски действия и на нашите въздушни атаки срещу Великобритания, край на нашия натиск срещу Швеция. Подчертах също и предимствата, които бихме имали, ако окупираме норвежките брегове: изход към Северния Атлантически океан, невъзможност за поставянето на британска минна преграда, каквато беше осъществена през 1917 – 1918 г.”
Розенберг, експертът по външните работи на нацистката партия, ръководещ специалното бюро за борба с пропагандните дейности в другите страни, споделя възгледите на адмирала. Той мечтае „да спечели Скандинавия за идеята за нордическо общество, обхващащо северните народи под естественото водачество на Германия”. В началото на 1939 г. той смята, че е открил средството за това в лицето на крайната националистическа партия на Норвегия, която е ръководена от бившия норвежки военен министър на име Видкун Кислинг. Те установяват контакт и дейността на Кислинг е свързана с плановете на германския военноморски щаб чрез организацията на Розенберг и чрез германския военен аташе в Осло. Кислинг и неговият помощник Хагелин пристигат в Берлин на 14 декември и са приети от Редер и Хитлер, за да обсъдят политически удар в Норвегия. Кислинг има готов подробен план. Хитлер, загрижен за секретността, изиграл неохотност, за да се увери в решимостта на Кислинг, и казал, че би предпочел неутрална Скандинавия. И въпреки това, според Редер, още същия ден той дал заповед на Върховното командване да се подготви за норвежката операция.
Разбира се, ние не знаехме нищо за това.
* * *
Междувременно Скандинавският полуостров стана сцена на неочакван конфликт, който събуди силни чувства у Великобритания и Франция и значително повлия на дискусиите относно Норвегия. „Пактът за взаимопомощ”, който Сталин беше сключил с Естония, Латвия и Литва, вече беше довел до окупирането и унищожаването на тези страни и Червената армия и въздушните й сили сега блокираха входовете към Съветския съюз откъм запад, поне що се отнася до Балтийския път. Оставаше само подстъпът през Финландия.
В началото на октомври г-н Паасикиви, един от финските държавници, които бяха подписали мирния договор от 1921 г. със Съветския съюз, посети Москва. Исканията на Съветите бяха огромни: финландската граница на Карелския провлак да бъде преместена на значително разстояние назад, за да бъде изваден Ленинград от обсега на вражеската артилерия; цесията на определени финландски острови във Финския залив; наемането на Петсамо, единственото финландско пристанище, чисто от ледове, в Арктическо море; и най-вече наемането на пристанище Ханко, на входа на Финския залив, за руска военноморска и военновъздушна база. Финландците бяха готови да направят отстъпки по всички пунктове, с изключение на последния. Те смятаха, че ако ключовете на Финския залив са в руски ръце, стратегическата и националната сигурност на Финландия ще престане да съществува. Преговорите са прекратени на 13 ноември и финландското правителство започва мобилизация. На 28 ноември Молотов обявява прекратяването на Пакта за ненападение между Финландия и Русия. Два дни по-късно руснаците атакуват на осем места по финската граница, дълга над 1500 километра, и същата сутрин столицата Хелсингфош е бомбардирана от съветските въздушни сили.
Огънят на руската атака обгори първо граничната защита на финландците по Карелския провлак. Тя се състоеше от около 30 километра укрепена зона, разположена на север и на юг през горите, потънали в дълбок сняг. Това беше Линията Манерхайм, наречена така на името на финландския главнокомандващ и спасител на Финландия от болше вишко нашествие през 1917 г. Тази непредизвикана с нищо атака срещу една малка, високо просветена и силна духом нация от страна на огромната съветска сила причини силно възмущение във Великобритания, Франция и още повече в Съединените щати, което скоро беше заменено от смайване и облекчение. Началните седмици не донесоха успех на съветската армия. Финландските въоръжени сили, които наброяваха едва двеста хиляди души, се представиха много добре. Руските танкове срещнаха силна съпротива и бяха обсипани с един нов вид ръчни гранати, наречени скоро „коктейл Молотов”.
Вероятно съветското правителство очакваше просто да навлезе в страната. Ранните въздушни удари срещу Хелсингфош и другаде, макар и не много интензивни, целяха да всеят ужас у финландците. Войските, които руснаците използваха, макар и по-многочислени, бяха с по-ниско качество и по-зле обучени. Ефектът от въздушните удари и нашествието в страната им повдигна духа на финландците, които като един човек застанаха срещу агресора и воюваха с абсолютна решителност и големи умения. Атаката срещу тази част на Финландия се оказа катастрофална за нашествениците. Страната там беше почти изцяло покрита с гъсти борови гори, с леко нагъната повърхност, на места покрита с около 50 сантиметра сняг. Студът беше силен. Финландците бяха добре екипирани с топли дрехи и ски, които руснаците изобщо нямаха. Освен това финландците се оказаха агресивни бойци в индивидуален двубой, добре обучени в разузнаването и горската война. Напразно руснаците разчитаха на по-големия си брой и на по-тежките си оръжия. По цялата тази фронтова линия финландските гранични постове бавно се оттеглиха навътре в страната по пътищата, следвани от руските колони. След като бяха навлезли вече около 45 километра навътре, тези колони попаднаха на засадата на финландците. Задържани отпред от финландските отбранителни позиции, изградени в горите, ожесточено атакувани по фланга ден и нощ, с прекъснати зад гърба си съобщителни линии, те бяха раздробени на части или ако имаха късмет, успяваха да се върнат обратно с тежки загуби. В края на декември целият руски план за завземането на тази гориста част на Финландия се беше провалил напълно.
Междувременно атаката срещу Линията Манерхайм на Карелския провлак също срещаше трудности. В началото на декември беше организирана поредица от масови атаки, която продължи през целия месец. До края на годината провалите по протежение на цялата фронтова линия убедиха съветското правителство, че воюва срещу противник, твърде различен от очакваното. То реши да предприеме много голяма атака. Това изискваше мащабна подготовка и до края на годината боевете по целия финландски фронт бяха прекратени, и засега финландците триумфираха над своя много по-могъщ нападател. Това учудващо събитие беше прието с удовлетворение в повечето страни по света, били те неутрални, или не. То представляваше много лоша реклама за съветската армия. Във Великобритания много хора се поздравяваха с това, че не сме се старали кой знае колко да привлечем Съветите на своя страна, и дори се хвалеха със своята проницателност. Твърде прибързано те решиха, че руската армия е унищожена от чистката и че присъщата гнилост и деградация на системата им на управление и на обществото им сега излязоха наяве. Този възглед беше широко разпространен не само в Англия. Няма съмнение, че Хитлер и неговите генерали са анализирали задълбочено финландския двубой и че той е изиграл съществена роля във възгледа на Фюрера.
Съветското правителство се срещна с абсолютна враждебност отвсякъде и пактът Рибентроп – Молотов беше унищожен в огъня на тази брутална и агресивна акция. Тези чувства се примесваха с презрение поради неефикасността, проявена от съветските войски, и възхищение за храбрите финландци. Въпреки голямата война, която вече беше обявена, беше налице желание да се помогне на финландците със самолети и други ценни военни материали, както и с доброволци от Великобритания, от Съединените щати и дори от Франция. Както за мунициите и запасите, така и за доброволците съществуваше само един възможен път към Финландия. Пристанището на желязната руда Нарвик с неговите железопътни линии през планините до шведските железни рудници придоби ако не стратегическо, то поне едно ново сантиментално значение. Използването му като път за запаси за финландската армия засегна неутралитета както на Норвегия, така и на Швеция. Тези две държави, които се страхуваха еднакво много и от Германия, и от Русия, нямаха друга цел, освен да останат встрани от войните, които ги заобикаляха и които можеха да ги погълнат. За тях това изглеждаше единственият шанс за оцеляване. Но докато британското правителство естествено не беше готово да предприеме дори техническо нарушаване на норвежките териториални води чрез поставянето на мини в ледовитите протоци за свое собствено превъзходство спрямо германците, сега то беше ентусиазирано от общите чувства, които не бяха пряко свързани с военната ни политика, и отправи много по-сериозни искания към Норвегия и Швеция за прехвърлянето на войски и запаси за Финландия.
Аз горещо симпатизирах на финландците и подкрепях всички предложения за оказването на помощ за тях, и подкрепих и това ново и благоприятно течение като средство за постигане на основно стратегическо преимущество за прекратяване на доставките на желязна руда за германците. Ако Нарвик станеше нещо като база за доставки от страна на Съюзниците за финландците, несъмнено щеше да е по-лесно да се попречи на германските кораби да товарят руда в пристанището и да плават безопасно по ледените протоци за Германия. Щом по някаква причина протестите на Норвегия и Швеция бъдеха преодолени, тогава щяха да бъдат налице и по-големи възможности. Затова на 16 декември поднових усилията си да получа съгласие за простата и безкръвна операция по минирането на ледовитите протоци.
Моето сведение беше разгледано от Кабинета на 22 декември и аз представих случая по най-добрия възможен начин. Не можах да получа решение за действие. Можеше да бъде отправен дипломатически протест до Норвегия за това, че Германия нарушава нейните териториални води, и началник-щабовете бяха инструктирани „да обмислят военните последствия от акциите на скандинавска земя”. Те бяха упълномощени „да планират изпращане на войски в Нарвик заради Финландия, а също и заради възможна окупация на Южна Норвегия от страна на Германия”. Но на Адмиралтейството не бяха издадени изпълнителни заповеди. В един документ, който пуснах да циркулира на 21 декември, обобщих докладите на разузнаването, които показваха възможността Русия да има план за атака на Норвегия. За Съветите се знаеше, че са съсредоточили три дивизии в Мурманск, готови за морска експедиция. „Възможно е – казвах в заключението на документа – тази част от света да стане театър на по-ранни действия.” Това се оказа доста вярно, но действията дойдоха от друго място.
* * *
От доста време смятах, че „Алтмарк”, корабът – помощник на „Шпее”, трябва да бъде заловен. Този съд беше също така и плаващ затвор за екипажите на нашите потопени търговски кораби. Британските пленници, освободени от капитан Лангсдорф в залива на Монтевидео съгласно международното право, ни казаха, че почти триста британски търговски моряци са на борда на „Алтмарк”. Този кораб се криеше в Южния Атлантически океан почти два месеца и тогава, надявайки се, че издирването му е прекратено, капитанът реши да се опита да се върне в Германия. Късметът и времето бяха на тяхна страна и корабът не беше забелязан чак до 14 февруари, когато наши самолети го бяха видели да преминава между Исландия и Фарьорските острови в норвежки териториални води.
По думите на едно комюнике от Адмиралтейството, „някои от корабите на Негово Величество, които бяха разположени на благоприятна позиция, бяха изпратени в действие”. Флотилия от унищожители под командването на капитан Филип Виан на кораба „Коссак”, прихвана „Алтмарк”, но не започна незабавни действия срещу него. Германският кораб се укри във фиорда Йосинг, тесен фиорд, дълъг около километър и половина и широк около 800 метра, заобиколен от покрити със сняг скали. Два британски унищожителя имаха заповед да се качат на борда му и да проведат инспекция. На входа на фиорда те бяха пресрещнати от две норвежки канонерки, които ги информираха, че корабът не е въоръжен, че е бил инспектиран предишния ден и че е получил разрешение да отплава за Германия, използвайки норвежките териториални води. След това нашите унищожители се оттеглиха.
Когато тази информация стигна до Адмиралтейството, аз се намесих и със съгласието на външния министър наредих на нашите кораби да влязат във фиорда. Останалото свърши Виан. Тази нощ на „Коссак”, със запалени прожектори той влязъл във фиорда през плаващите ледове. Отначало той се качил на борда на норвежката канонерка „Кйел” и поискал „Алтмарк” да бъде откаран в Берген под съвместен конвой за разследване съгласно международното право. Норвежкият капитан повторил уверението си, че „Алтмарк” е проверен два пъти, че не е въоръжен и че не са намерени британски военнопленници. Тогава Виан заявил, че ще се качи на борда на кораба, и поканил норвежкия капитан да го последва. Накрая и това предложение било отхвърлено.
Междувременно „Алтмарк” потегли и опитвайки се да таранира „Казак”, заседна в плитко място. „Казак” си проби път покрай танкера и застана до него, и тогава го взе на абордаж. След ръкопашен бой, в който бяха убити четирима германци и петима бяха ранени, част от екипажа избяга на брега, а другите се предадоха. Започна претърсването за британските пленници. Скоро те бяха намерени и наброяваха няколкостотин души, в окаяно състояние, затворени в складове и дори в един празен резервоар за нафта. Тогава капитанът извика: „Флотът е тук!”. Вратите бяха разбити и пленниците бяха изкарани на палубата. Оказа се още, че „Алтмарк” има със себе си две оръдия пом-пом и четири картечници, и че и при двете норвежки инспекции корабът не е бил претърсван. Норвежките канонерки останаха пасивни наблюдатели през цялото време. До полунощ Виан беше напуснал фиорда и плаваше за Форт.
Седяхме заедно с адмирал Паунд в тревожно очакване на новини във военната стая на Адмиралтейството. Бях запалил огън във Форин Офис и съзнавах напълно сериозността на взетите мерки. Но онова, което беше от значение у дома и в Кабинета, беше дали на борда на танкера има британски пленници, или не. Бяхме много щастливи, когато в 3 часа сутринта получихме съобщение, че са били намерени и спасени триста души. Това беше най-важното.
Решението на Хитлер да превземе Норвегия е било взето, както видяхме, на 14 декември и под ръководството на Кайтел в щаба кипеше работа. Няма съмнение, че инцидентът с „Алтмарк” ускори нещата. По предложение на Кайтел на 20 февруари Хитлер извикал спешно в Берлин генерал Фон Фалкенхорст, който по това време командвал армейския корпус в Кобленц. Фалкенхорст беше участвал в германските операции във Финландия през 1918 г. и през този следобед обсъждал с Хитлер, Кайтел и Йодл подробните планове за действие в Норвегия, които той сега щял да командва. Първо трябвало да се прецени кое е по-важно. Дали Хитлер ще започне да действа в Норвегия преди, или след извършването на „Случая Йелоу” – атаката на Франция? На 1 март той взел решение – Норвегия ще бъде първа. На 16 март следобед Фюрера провел военна конференция и денят на атаката бил определен временно за 9 април.
* * *
Междувременно Съветите бяха съсредоточили основната си армия срещу финландците. Те удвоиха усилията си да пробият Линията Манерхайм преди топенето на снеговете. Уви, тази година пролетта и топенето на снеговете дойдоха почти шест седмици по-късно, отколкото се надяваха атакуваните финландци. Голямата съветска офанзива срещу провлака, която щеше да продължи четиресет и два дни, започна на 1 февруари в комбинация с масирани бомбардировки на базови складове и железопътни разпределителни пунктове зад фронта. Десетте дни силен артилерийски огън от съветските оръдия, наредени едно до друго, обявиха атаката на пехотата. След двуседмични боеве линията беше пробита. Въздушните рейдове срещу ключовото пристанище и база Виипури се усилиха. До края на месеца отбраната на Манерхайм беше хаотична и руснаците успяха да се съсредоточат срещу залива Виипури. Финландците нямаха достатъчно муниции и войниците им бяха изтощени.
Желанието да се спазват международните споразумения, колкото и почетно да беше, не само ни отне всяка стратегическа инициатива, но и попречи на всички ефективни мерки за изпращане на муниции във Финландия. Във Франция обаче беше налице по-топло и по-дълбоко чувство, което беше силно подхранвано от г-н Даладие. На 2 март, без консултации с британското правителство, той се съгласи да бъдат изпратени петдесет хиляди доброволци и сто бомбардировача за Финландия. Ние не бихме могли да действаме толкова мащабно и предвид документите, намерени у германския майор в Белгия, както и безбройните доклади от разузнаването за непрекъснато трупане на германски войски на западния фронт, това далеч надхвърляше границите на разумното. Но беше постигнато споразумение да изпратим петдесет британски бомбардировача. На 12 март Кабинетът отново реши да поднови плановете за военен десант в Нарвик и Тронхейм, последвани от Ставангер и Берген, като част от разширената помощ за Финландия, в която бяхме въвлечени от французите. Тези планове щяха да бъдат на разположение за действие на 20 март, макар че необходимостта от норвежко и шведско разрешение не беше покрита. Междувременно на 7 март г-н Паасикиви отиде в Москва, този път за да обсъди условията за примирие. На 12 март руските условия бяха приети от финландците. Всички наши военни планове отново бяха замразени и двете дивизии, които бяха задържани в Англия, получиха разрешение да заминат за Франция, като така нашата ударна сила в Норвегия беше намалена до единайсет батальона.
* * *
Военното поражение на Финландия доведе до по-нататъшни усложнения. На 18 март Хитлер се срещна с Мусолини в прохода Бренер. Хитлер умишлено остави у своя италиански домакин впечатлението, че няма съмнение за германската сухопътна офанзива на запад. На 19-и г-н Чембърлейн говори в Камарата на общините. Предвид нарастващия критицизъм той направи подробен преглед на британската помощ за Финландия. Той с основание подчерта, че главните ни съображения са били породени от желанието да се уважи неутралитетът на Норвегия и Швеция, и защити правителството за това, че не е било подбудено да направи по-значителни усилия да подпомогне финландците, чиито действия са били обречени на неуспех. Поражението на Финландия се оказа фатално за правителството на Даладие, чийто ръководител беше предприел такива забележителни действия, макар и закъснели, и който лично беше обърнал несъразмерно внимание на тази част от нашите тревоги. На 21 март беше създаден нов кабинет начело с г-н Рейно и той заяви по-голямо желание за енергични военни мерки.
Моите отношения с г-н Рейно бяха на по-различна основа, отколкото тези с г-н Даладие. Рейно, Мандел и аз изпитвахме същите чувства относно Мюнхенското споразумение. Даладие беше от другата страна. Затова аз приветствах промяната. Френските министри дойдоха в Лондон за среща на Върховния военен съвет на 28 март. Г-н Чембърлейн откри заседанието с пълно и ясно описание на сцената, както я виждаше той. Той каза, че Германия има две слабости – доставките на желязна руда и на нефт. Основните източници на тези доставки бяха разположени в другия край на Европа. Желязната руда идваше от север. Той изложи с точност плана за пресрещане на запасите с желязна руда за Германия, идващи от Швеция. Той засегна също и доставките на нефт от Румъния и Баку, които трябваше да бъдат отказани на Германия, ако е възможно чрез дипломатически усилия. Слушах тези силни аргументи с нарастващо удоволствие. Не бях осъзнал колко еднакво мислим за това с г-н Чембърлейн.
Г-н Рейно говори за въздействието на германската пропаганда върху френския дух. Всяка нощ германското радио излъчвало предавания за това, как германският Райх няма поводи за кавги с Франция, че причините за войната трябва да се търсят в празния чек, който Великобритания е дала на Полша, че Франция е въвлечена във война по петите на британците и дори че тя не е в състояние да се справи с конфликта. Политиката на Гьобелс спрямо Франция, изглежда, беше да остави войната да протича в досегашното слабо темпо, което да продължава да подхранва нарастващото обезсърчение сред петте милиона французи, които бяха мобилизирани, както и за появата на френско правителство, което да е готово да направи компромис с немските условия за сметка на Великобритания.
Г-н Рейно каза, че въпросът, задаван навсякъде във Франция, е: как могат Съюзниците да спечелят войната? Броят на дивизиите се увеличаваше по-бързо главно от германска страна, а не от наша, „въпреки усилията на британците”. Тогава кога ще успеем да осигурим численото превъзходство, което да ни даде успех на западния фронт? Ние не знаем какво става в Германия относно материалното оборудване. Във Франция преобладаваше чувството, че войната е стигнала до задънена улица и че Германия просто трябва да чака. Ако не бъдат предприети действия за прекъсването на вражеските доставки на нефт и други суровини, „може да се породи чувството, че блокадата не е достатъчно силно оръжие, което да осигури победата на Съюзническите сили”. Той беше далеч по-готов да обсъжда прекъсването на доставките от шведска желязна руда и затрудняването на германската желязна и стоманена индустрия. Неговите изводи бяха, че Съюзниците трябва да минират териториалните води по протежение на бреговете на Норвегия и после да затруднят с подобни действия доставката на руда от норвежкото пристанище Люлео за Германия. Той подчерта колко е важно да се попречи на румънските доставки на нефт за Германия.
Накрая беше взето решение, че след като изпратим общи съобщения на Швеция и Норвегия, трябва да създадем минни полета в норвежки териториални води на 5 април. Също така се реши, че ако Германия нахлуе в Белгия, Съюзниците незабавно ще навлязат в тази страна, без да чакат официална покана. И че ако Германия нападне Холандия, и Белгия не й се притече на помощ, Съюзниците ще сметнат, че са свободни да навлязат в Белгия, за да помогнат на Холандия.
И накрая, като очевидно нещо, за което всички бяхме съгласни, комюникето заяви, че британското и френското правителство са се съгласили относно следната тържествена декларация: В тази война те няма да преговарят, нито ще сключат примирие или мирен договор, освен при наличието на взаимно съгласие за това.
По-късно това споразумение придоби изключително голямо значение.
* * *
На 3 април британският кабинет приложи резолюцията на Върховния военен съвет и на 8 април Адмиралтейството беше упълномощено да минира ледовитите проливи на Норвегия. Нарекох операцията по минирането „Уилфрид”, защото тя беше толкова малка и невинна сама по себе си. Тъй като нашата акция по минирането на норвежките териториални води можеше да провокира германска ответна реакция, беше решено също така една британска бригада и френски контингент да бъдат изпратени в Нарвик да освободят пристанището и да напреднат до шведската граница. Други сили трябваше да бъдат изпратени в Ставангер, Берген и Тронхейм, за да отрежат достъпа на врага до тези бази.
Различни злокобни новини с различна степен на вероятност започнаха да пристигат при нас. На същото заседание на Военния кабинет на 3 април военният министър ни съобщи, че във военното министерство е получен доклад, че германците трупат силна войска в Рощок с намерението да превземат Скандинавия, ако е необходимо. Военният министър каза, че новините от Стокхолм по-скоро потвърждават този доклад. Според шведската легация в Берлин германски кораби с 200 000 тона водоизместимост са съсредоточени в Щетин и Свинемюнде, натоварени с войници, чийто брой слуховете определяха като четиристотин хиляди души. Предполагаше се, че тези войници са готови да нанесат контраатака на евентуална наша атака на Нарвик или други норвежки пристанища, за които се смяташе, че германците се притесняват.
На 4 април, четвъртък, г-н Чембърлейн изнесе реч с необикновено оптимистичен тон. Той заяви, че „Хитлер е изпуснал автобуса”. Седемте месеца са ни позволили да премахнем слабостите си и да увеличим неимоверно своята бойна сила. Германия, от друга страна, толкова се беше пресилила с подготовката си, че й оставаха много малко допълнителни източници на сила.
Това изказване се оказа напълно погрешно. Главното му съдържание, че ние и французите сме сравнително по-силни, отколкото в началото на войната, не беше реалистично. Както вече беше обяснено, германците се подготвяха масирано и произвеждаха муниции вече четвърта година, докато ние бяхме в много по-ранен етап, вероятно сравним по резултати с втората година от началото на процеса. Нещо повече, с всеки изминал месец германската армия, която сега беше вече четиригодишна, ставаше все по-зряла и усъвършенстваше уменията си за боравене с оръжия, и предишното преимущество на френската армия в обучение и еднородност непрекъснато намаляваше. Всички очакваха събитията с напрежение. Различните дребни операции, които можех да предложа, бяха приети и приложени. Нашите планове понастоящем се основаваха на блокадата, наложена чрез минирането на норвежкия коридор на север и чрез възпрепятстването на германските доставки на нефт от югоизток. На германския фронт цареше пълно бездействие и тишина. Внезапно политиката на пасивност и незначителни действия на Съюзниците бяха пометени от вълна от жестоки изненади. Щяхме да научим какво означава тотална война.
Из „Мемоари. Втората световна война - том 1”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар