Мъдростта на китайската стратегия учи: Изкусният пълководец постига победа без сражение. Великият воин не воюва. Тези парадоксални, но обезоръжаващо прости и ясни формули, колкото и да е странно, не са идвали в главата на нито един западен стратег. В тях се съдържат всички постулати, всички правила, всички тайни на китайската “наука как да се побеждава”. Науката, еднакво (което само по-себе си е удивително) виртуозна и наивна, практична и задоволяваща най-възвишеното стремление на разума. Не е достатъчно тази наука да се знае и разбира – тя трябва да стане смисъл на живота. Малко е да се използва тази наука – нужно е още да се приема така, както децата и гениите приемат живота. Добрият пълководец печели войната с мирни средства или във всеки случай без видими усилия, леко и непринудено. Интересно е, че в Китай няма епос, възхваляващ подвизите на герои, а пълководците са ценени винаги по-малко, отколкото чиновниците. Китайският стратег побеждава, затова че умее да отстъпва.
Предлагаме ви откъс от книгата „Изкуството на войната”, в която са събрани произведения на най-известните древнокитайски военни стратези, които и до днес са част от програмата на елитните военни училища в много страни по света.

Трактатът „Удзъ” е вторият по важност военен канон на Китай. За разлика от почти легендарния Сун Дзъ, за автора на тази книга Удзъ са запазени доста подробни сведения, макар че още приживе странните му постъпки са подхранвали различни злословия и дори клеветнически слухове. Удзъ е роден в средата на V в пр. н. е. в царството Уей, получил конфуцианско образование и страстно мечтаел за кариерата на държавен мъж, но дълго време опитите му да получи добра длъжност били безуспешни. Според преданието пребил трийсет души, задето се осмелили да се подиграват на безплодните му търсения на покровител, и се заклел да не се връща в родния си дом, докато не си прослави името. Отишъл в съседното царство Лу, където привлича вниманието на местния владетел, и наистина не се връща у дома си дори когато научава за смъртта на майка си. Наскоро в пределите на Лу нахлули войските на съседното и много по-силно царство Ци, но луският владетел се усъмнил в предаността на Удзъ, тъй като жена му била родена в Ци. Тогава Удзъ убива жена си (според друга, по-достоверна версия просто се е разделил с нея), оглавява войската на Лу и за кратко време разгромява много по-многобройната армия на Ци. Въобще Удзъ се прославил, освен с всичко останало, с безукорната си вярност към дадената дума. Разказват, че веднъж срещнал на пътя стар приятел и го поканил да обядват заедно. Приятелят приел поканата, но се отлъчил по някаква бърза работа, а Удзъ го чакал на същото място цялата нощ, докато накрая приятелят му се появил пак. Получил в царството Уей владение на западните му граници, Удзъ се отървал от наблюдателната кула на съседното царство Цин със силите на местните жители, като действал по следния начин. Веднъж той наредил до поставят до западната врата на града ос от талига и да обявят, че онзи, който изнесе тази ос отвъд вратата, ще получи като награда къща и парцел земя. Дълго време никой не се решавал да изнесе оста, подозирайки лоша шега. Сетне някой го направил и получил обещаното. След това Удзъ наредил да поставят до източната врата чувал с боб и да обявят, че онзи, който изнесе чувала отвъд вратата, ще получи същата награда като в първия случай. Този път имало колкото щеш желаещи да изпълнят нареждането. Накрая Удзъ обявил, че възнамерява на следната заран да поведе хората си на щурм срещу наблюдателната кула на Цин, и онзи, който пръв се качи на горния й етаж, ще получи знатна титла и владение. Не ще и дума, че всички граждани незабавно се втурнали на бой.
По-късно Удзъ заради интриги на недоброжелатели напуска Лу, става съветник на владетеля на Уей, удържа няколко блестящи победи във войни със съседни царства, но отново си създава врагове измежду влиятелните сановници на царството и в края на краищата бил принуден да избяга в южното царство Чу. Там според древните летописци той „оправил законите, премахнал излишните длъжности и разселил роднините на царя върху пустеещи земи, за да подобри снабдяването и обучението на войските”. Естествено, тези мерки срещнали ожесточена съпротива от страна на местните аристократи, които многократно се опитвали да убият реформатора и в края на краищата постигнали своето.
Трактатът „Удзъ” носи яркия печат на ума на създателя си – ум трезв, напълно практичен, който цени преди всичко яснотата и точността на мисълта.

Удзъ

КАНОНИ НА ВОЙНАТА

Увод

1. Във връзка със своето военно изкуство Удзъ бил приет от уейския владетел Уънхоу.
2. Уънхоу казал: Аз не обичам военното дело. – Удзъ казал: – По онова, което виждам, съдя за онова, което е скрито; по това, което е било, преценявам онова, което ще бъде. Господарю, защо при вас словото се разминава с мислите?
3. Сега вие цяла година нареждате да се щавят кожи, покривате ги с цинобър и синя боя, изрисувате ги със слонове и еднорози. Но ако облечете тези кожи в зимните дни, те няма да ви стоплят; ако ги наденете през летните дни, те няма да ви дадат прохлада. Вие правите големите пики дълги два джана и четири чъ, малките пики – един джан и два чъ. Колесниците ги строите такива, че са по-високи от къщите. Колелата им са покрити с кожа, втулките на осите са прикрити. Като ги погледнеш – грозни са, да ги караш през полята – тежки са. Аз не знам, господарю, за какво ще ги използвате.
4. Ако вие сте подготвили всичко това за настъпление и отбрана, но не сте намерили човека, който умее да го използва, това е все едно квачка да се хвърля срещу пор, кърмеща кучка да напада тигър. Дори да имате желание да се биете – все едно вие тутакси ще загинете.
5. През древността Чън Сан изграждал у себе си гражданското начало и зарязал военното дело; така той погубил своята държава. Йоу Ху разчитал за всичко на многобройната войска и ценял само храбростта; така той загубил родните си храмове. Мъдрият владетел, поучавайки се от това, задължително вътре в страната развива гражданските начала, а срещу външните врагове държи в готовност военната си сила.
6. Затова да не тръгнеш срещу неприятеля – значи да не си изпълниш дълга. Да скърбиш за падналите – значи да нямаш хуманност.
7. Тогава владетел Уънхоу сам постлал за Удзъ рогозка, съпругата на владетеля му поднесла чаша вино; владетелят извършил в храма възлияние в чест на Удзъ и го направил свой главен военачалник.
8. Удзъ защитил Сихъ. С владетелите той имал седемдесет и шест големи сражения, удържал пълна победа в шейсет и четири от тях; останалите сражения завършили наравно. Той разширил територията на всичките четири посоки, завзел хиляди ли земя. Такива са подвизите на Удзъ.

Глава I

ГРИЖА ЗА ДЪРЖАВАТА

Част първа

1. Удзъ казал: В древността всички, които се грижели за държавата, безусловно преди всичко просвещавали своя народ и обичали хората си.
2. Има четири несъгласия: когато в държавата няма съгласие, не може да се събере войска; когато във войската няма съгласие, не може да се организира лагерът; когато в лагера няма съгласие, не можеш да тръгнеш и да се сражаваш; когато в сражението няма съгласие, не може да се постигне победа.
3. Ето защо ако владетелят, който знае Пътя, иска да вдигне народа си, той преди всичко постига съгласие и едва тогава предприема голямото дело.
4. Той не се доверява на своите лични разсъждения, а непременно обявява това в храма на предците, прибягва до гадаене по костенурка, съпоставя това с времето и ако всичко предвещава успех, едва тогава се вдига.
5. Когато народът, виждайки, че владетелят така пази живота му, така скърби за неговата смърт, се изправи заедно със своя владетел пред опасността, воините ще считат настъплението и смъртта за слава, а отстъплението и живота – за позор.

Част втора

1. Удзъ казал: Пътят е онова, което обуславя обръщането към първоосновата и връщането към първоначалното. Дългът е онова, което обуславя извършването на постъпки и постигането на резултати. Разсъдливостта е онова, което обуславя избягването на вредата и постигането на изгода. Съобразителността е онова, което обуславя подкрепата на делото и запазването на постигнатото.
2. Ако действията на човека не се съгласуват с Пътя, а постъпките не се съгласуват с дълга, нека дори този човек да се намира сред великите, да е между знатните, все едно – бедата непременно ще го сполети.
3. Затова съвършеният човек посредством Пътя довежда хората до успеха, посредством дълга ги управлява, посредством нормите ръководи действията им, посредством хуманността ги привлича.
4. Където тези четири добродетели се осъществяват, там има подем; където ги пренебрегват, там има упадък.
5. Затова, когато Чън Тан убил Дзиеуан, народът Ся заликувал; когато Ууван сразил Джоууан, жителите Ин не го укорили. В своите постъпки те следвали повелите на небето и желанията на хората. Затова те могли да направят това.

Част трета

1. Удзъ казал: Управлявайки държавата и ръководейки армията, трябва да прилагаш обществените норми, да въодушевяваш със съзнанието за дълг, да внушаваш чувството за чест.
2. Когато хората имат чувството за чест, в голямата държава това е достатъчно, за да се сражават, в малката държава е достатъчно, за да се защитават.
3. Но да побеждаваш, сражавайки се, е лесно. Да побеждаваш, защитавайки се, е трудно.
4. Затова е и казано: когато държавите на Поднебесната воюват, то на ония, които победят пет пъти, им се случва нещастие; който победи четири пъти, отслабва; който победи три пъти, става пръв между владетелите; който победи два пъти, става уан; който победи веднъж, става върховен властелин. Малцина са, които са завладявали Поднебесната с чести победи, но мнозина са, които от такива победи са загивали.

Част четвърта

1. Удзъ казал: Причините, поради които започва войната, са пет. Първата е борба поради честолюбие, втората – борба заради изгода, третата – натрупването на вражда, четвъртата – вътрешни безредици, петата – глад.
2. Названията на войните са също пет. Първото – война справедлива, второто – война завоевателна, третото – война лична, четвъртото – война на насилието, петото – война срещу самите себе си.
3. Когато пресичат насилие и спасяват страната си от безредици, това е война справедлива. Когато нападат, разчитайки на многочислената си армия, това е война завоевателна. Когато вдигат войската заради собствения си гняв, това е война лична. Когато отхвърлят всяка законност и гонят само изгодата, това е война на насилието. Когато вдигат цялата страна и придвижват многобройна армия, а в същото време в страната има безредици, това е война срещу самите себе си.
4. За прекратяването на всяка от тези пет войни има отделни пътища. Справедливата война задължително се прекратява със законност; завоевателната война задължително се прекратява със смирение; личната война задължително се предотвратява с изкусна реч; войната на насилието задължително се преодолява с измама; войната срещу самите себе си задължително се преодолява с изкусна тактика.

Част пета

1. Владетелят Ухоу казал: Бих искал да науча от вас как трябва да се ръководи армията, да се оценяват хората и да се укрепва собствената държава.
2. На това Удзъ отговорил: Мъдрите владетели в древността строго спазвали законите, отнасящи се за управителя и поданиците, спазвали правилата, отнасящи се за висшите и нисшите; те възпитавали народа в съответствие с обичаите, подбирали талантливи хора и по такъв начин били готови за всякакви случайности.
3. В древността циският княз Хуан събрал петдесет хиляди воини и благодарение на тях станал хегемон сред владетелите. Дзинският владетел Уън събрал в авангардните си части четирийсет хиляди души и благодарение на тях постигнал да се изпълнят желанията му. Цинският владетел Му имал трийсетхилядна непобедима войска и благодарение на това покорил своите противници – съседи.
4. Затова владетелите на могъщите държави задължително изучават народа си. Те събират от своя народ смелите и храбрите, силните духом и тялом и правят от тях отряд; те събират такива, които с радост отиват на бой, отдават всичките си сили в борбата и така проявяват своята преданост и храброст, и правят от тях отряд; събират такива, които могат да преминават планини, да изминават далечни разстояния, които са бързи на ходене, умеят добре да извършват преходи, и правят от тях отряд; те събират такива слуги, които са загубили положението си и искат отново да имат заслуги пред господаря, и правят от тях отряд; те събират такива, които са предали крепостта, не са могли да се защитят, които искат да измият позора си, и правят от тях отряд. Тези пет отряда са елитните части на армията.
5. Ако имаш три хиляди такива воини, можеш, излизайки отвътре, да разкъсаш обкръжението на противника; нахлувайки отвън, да заставиш крепостта да се предаде.

Част шеста

1. Владетелят Ухоу запитал: Бих искал да науча как да постъпвам, та лагерът винаги да бъде здрав, защитата винаги да е сигурна, боят винаги да води до победа.
2. На това Удзъ отговорил: Това може да се види веднага, нима за това сега питат?
3. Когато владетелят умее да поставя умните горе, а неразумните да ги туря долу, неговият лагер по тая вече причина ще е здрав.
4. Когато целият народ е спокоен по своите поля и в своите домове, когато той изпитва добри чувства към чиновниците, отбраната по тая вече причина ще е здрава.
5. Когато народът смята своя владетел за добър, а съседните държави лоши, сражението по тая вече причина е спечелено.

Част седма

1. Владетелят Ухоу веднъж се съвещавал със своите слуги и сред тях нямало нито един, който да се сравни с него по ум. Затова, напускайки залата на съвета, той имал доволен вид.
2.Удзъ тогава взел думата и казал: В предишните времена чуският владетел Джуан веднъж се съвещавал със своите слуги и сред тях нямало нито един, който да се сравни с него по ум. Затова, напускайки залата на съвета, той имал скръбен вид. Шънгун го попитал: „Господарю, имате скръбен вид, защо?” И онзи отвърнал: „Чувал съм, че в света винаги има съвършени, че в държавата никога не липсват умни. Който успее да получи за наставник съвършен, той е уан; който успее да получи за приятели умни, той е хегемон. Но ето аз... аз нямам таланти. И сред моите слуги няма нито един, който би могъл да се сравни с мен по ум. Чуската държава е в опасност.”
Чуският Джуан гън бил скръбен от това. Вие пък, господарю, от това сте доволен. В душата си изпитвам страх.

Глава II

ЗА ОЦЕНКА НА ПРОТИВНИКА

Част първа

1. Владетелят Ухоу, обръщайки се към Удзъ, казал: Сега Цин ме заплашва от запад, Чу ме обхваща от юг, Джао ме притиска от север, Ци стои пред мен на изток, Йен ми отрязва пътя назад, Хан ми прегражда пътя напред. Армиите на шест държави ме дебнат от всички страни. Положението ми е крайно затруднително. Аз съм много кахърен от това. Какво да правя?
2. Удзъ отвърнал: За да се опази държавата в благополучие, най-ценното са предпазните мерки. Сега вие, господарю, вече сте взели предпазни мерки. Бедата е далече от вас.
3. Ще ви помоля да обсъдим нравите и обичаите в тези шест държави. Армията на Ци: тя е упорита, но не е здрава. Армията на Цин: там се сражават поотделно, всеки сам за себе си. Армията на Чу: тя е добре организирана, но не може да се държи стабилно. Армията на Йен: тя се защитава добре и не бяга. Армията на Хан и Джао: тя е добре организирана, но не може да бъде използвана.
4. В Ци имат твърд нрав; страната им е богата; господарите и слугите им са надменни и тънат в разкош, за народа не мислят. Управлението им е слабо, заплатите не са равни. В един строй те имат две сърца. Техните предни части са упорити, задните са несигурни. Затова армията на Ци е внушителна, но не е силна.
5. За да се разбие, тя трябва да бъде разделена на три части, да се гони отдясно и отляво, заплашвайки я, през цялото време да бъде преследвана; тогава тя ще бъде разбита.
6. Нравът на цинците е силен; земята им е гориста, управлението им е строго, наградите и наказанията са справедливи. Хората там са неотстъпчиви и са изпълнени с боен дух. Но те се сражават поотделно, всеки сам за себе си.
7. За да се разбият те, трябва преди всичко да ги примамиш с някаква изгода и да се отдръпнеш. Техните воини, алчни за плячка, ще зарежат военачалниците си. Ако използваш това и ги подгониш поотделно, устроиш им засада и ги удариш в нужния момент, можеш да заловиш и пълководеца им.
8. Чусците имат слаб нрав; страната им е обширна, управлението вдига шумотевици, народът е уморен. Затова, макар и армията им да е добре организирана, тя не може дълго да удържи.
9. За да бъде разбита тя, трябва преди всичко, като я нападнеш на нейното местоположение, да я лишиш от енергия, да се придвижиш напред тихичко, да отстъпиш назад бързо, да я обезсилваш и да я доведеш до изтощение, в открит бой да не влизаш. Такава армия ще бъде разбита.
10. Нравът на йенците е прям, народът е с добър характер, обича храбростта и справедливостта, хитростта и измамата при тях са рядкост. Затова тяхната армия добре се защитава и не бяга.
11. За да се разбие тя, трябва да се върви след нея и да се обезпокоява, но при първия досег с нея веднага да се отделиш; подгонил я, веднага да се върнеш назад. Тогава висшите при тях ще се стъписат, нисшите ще почнат да се страхуват. Ако скриеш бойните си колесници и конниците по пътя, по който те задължително ще минат, техният пълководец ще падне в плен.
12. Държавите Джао и Хан са по средата. Техният нрав е мек, управлението справедливо, но народът им е уморен от войни; те са свикнали с военното дело, но не слушат командирите, считат, че заплащането им е прекалено малко, воините не са готови да умрат. Затова, макар и армията да е добре организирана, тя не може да бъде използвана.
13. За да се разбият те, трябва да им се оказва натиск от разстояние. Ако се появи голяма войска, да се отблъсне; ако те почнат да отстъпват, да се преследват и по този начин да се изморят войските им. Такова е положението с техните армии.
14. В армията винаги ще се намерят воини, храбри като тигри; ще се намерят силни, леко повдигащи тежък триножник; ще се намерят пратеници, които вървят по-бързо от бойните коне; винаги ще се намерят хора, които могат да пленят знаме.
15. Ако има такива, които са изкусни в използването на оръжието, които са способни и силни, които са с добро здраве и подвижни, които мислят как да изядат противника, трябва да им се прибавят титли и с тяхна помощ да се постигне победа.
16. Ако се грижите са техните бащи и майки, жени и деца, ако ги награждавате щедро, а ги наказвате строго, това ще бъдат воини, укрепващи армията; с тях може да устоите дълго. Ако умеете да оценявате всичко това, може да разбиете двойно по-силен противник.
17. Владетелят Ухоу казал: Добре!

Част втора

1. Удзъ казал: Да направим оценка на противника. Такива противници, с които се налага да влизаш в бой, без да прибягваш до каквито и да било гадания, са осем.
2. Първият: когато той при силен вятър и голям студ става рано и щом се събуди, тръгва веднага, преминава реки, троши леда и не се бои от трудности.
3. Вторият: когато в разгара на лятото при силен пек той става късно и, без да си дава почивка, върви и върви, търпи глад и жажда, старае се да преодолее голямо разстояние.
4. Третият: когато неговата войска вече дълго стои на място, когато той вече няма провизии, когато населението злобее и се гневи, когато неблагоприятните знамения се появяват едно след друго, когато пълководецът не може да се справи с всичко това.
5. Четвъртият: когато бойните запаси вече са на изчерпване, топливото и фуражът за конете е малко, когато времето е лошо, валят много дъждове, когато искаш да се награбиш и няма какво.
6. Петият: когато войниците са малко, когато с водата и местността има затруднения, когато хората и конете боледуват, а от съседите никой не идва.
7. Шестият: когато пътят е далечен, а денят вече гасне, когато воините са уморени и се страхуват, когато са каталясали и още не са яли, когато те, снели доспехите, си почиват.
8. Седмият: когато авторитетът на пълководеца е слаб, властта на командирите е нездрава, войниците са нестабилни; когато армията постоянно се плаши, когато отникъде не й идва помощ.
9. Осмият: когато позицията още не е избрана, разполагането на лагера още не завършило; когато те вървят по склон и преминават височина, наполовина скрити от погледа, наполовина видими.
10. Такива противници следва да се нападат без всякакви колебания.
11. Такива противници, които трябва да избягваш, без да си служиш с каквито и да било гадания, са шест.
12. Първият: когато територията на противника е обширна и хората и богатствата са много.
13. Вторият: когато при него висшите обичат нисшите и благодеянията се разпростират навсякъде.
14. Третият: когато при него наградите са справедливи, а наказанията заслужени, когато прибягват до едното и другото задължително своевременно.
15. Четвъртият: когато издигат за заслуги и поставят в редиците на знатните, когато поверяват делото на умните и използват талантливите.
16. Петият: когато войската е многобройна, а въоръжението е от най-доброто.
17. Шестият: когато всички съседи изпращат подкрепления, когато помага голяма държава.
18. Ако не превъзхождате такъв противник, избягвайте стълкновения с него без всякакви колебания.
19. Това значи: настъпвай, когато видиш, че може, отстъпвай, когато знаеш, че е трудно.

Част трета

1. Владетелят Ухоу попитал: Бих искал да умея по външния вид на противника да отгатвам вътрешното му състояние; по това, как върви, да разбирам как той стои, и по такъв начин да определям победата и пораженията. Мога ли да чуя това от вас?
2. Удзъ отвърнал: Ако противникът върви лекомислено и безгрижно, ако знамената му са в безредие, ако хората и конете му постоянно се обръщат настрани, може с един човек да се нападат десетима. Само не трябва в никакъв случай да му се позволява да се изправи.
3. Ако при него не се събират владетели, ако между владетеля и поданиците има несъгласие, ако рововете и валовете не са съоръжени, ако забрани и заповеди не се издават, ако армията е хаотично шумна, иска да върви напред, а не може, иска да върви назад, а не се осмелява, може с половината сили да се нападне двойно по-силен противник. В такъв случай се сражавай дори сто пъти, опасност няма.

Част четвърта

1. Владетелят Ухоу попитал: Кога задължително трябва да се нападне противникът?
2. Удзъ на това отвърнал: Водейки война, необходимо е точно да знаеш кои са силните и слабите страни на противника и да се насочиш натам, където е опасното за него място.
3. Трябва да нападаш, когато противникът току-що е пристигнал отдалеч и редиците му още не са приведени в порядък.
4. Трябва да нападаш, когато противникът е зает с ядене и не е взел предохранителни мерки.
5. Трябва да нападаш, когато той бърза и върви напред.
6. Трябва да нападаш, когато противникът е излишно усърден.
7. Трябва да нападаш, когато той още не е успял да се възползва от предимствата на местността.
8. Трябва да нападаш, когато той, погрешно преценявайки времето, не се съобразява с него.
9. Трябва да нападаш, когато той е извършил дълъг преход и задните му редици още не са успели да отморят.
10. Трябва да нападаш, когато той, преминавайки река, е успял да мине само половината.
11. Трябва да нападаш, когато той се намира на планински пътища, на тесни пътеки.
12. Трябва да нападаш, когато той често минава от позиция на позиция.
13. Трябва да нападаш, когато неговите знамена се движат в безпорядък.
14. Трябва да нападаш, когато пълководецът е откъснат от своите командири и войници.
15. Трябва да нападаш, когато той е обзет от страх.
16. В такива случаи трябва да подбереш най-добрите части и да го удариш; сетне да разделиш войската си на части и да тръгнеш след него. Трябва да го нападаш без колебания.

Из "Изкуството на войната. Древни китайски трактати"

Книгата можете да поръчате тук!