- Рафи, близо четири години бяхте артист на “Вирджиния рекърдс”. Откога се продуцирате сам?
- От началото на ноември, когато приключи договорът ми с “Вирджиния рекърдс”. Оттогава се водя самостоятелен артист - без лейбъл, без продуценти. Нямам намерение за момента да подписвам с когото и да е. По-скоро бих създал свой лейбъл, но още е рано.
- Защо не подновихте договора си с досегашните ви продуценти?
- Защото искам да правя по-различни неща и повече. Честно казано, това е стъпка напред за мен. Четири години бях с “Вирджиния” и се случиха много, много неща. Но сега трябва да работя още по-сериозно и по-здраво.
- Посъветвахте ли се с някого, преди да вземете това решение?
- Не съм се съветвал с никого. Не може някой друг да вземе такова важно решение. Всъщност това е едно от най-важните решения в живота ми - дали да продължа сам, или с компания. Мисля, че е правилно, а дали е така, зависи само от мен.
- В България сякаш е трудно за самопродуциращите се изпълнители. Проучихте ли ситуацията?
- Много дълго време съм се занимавал с това да проучвам. Все пак съм в бизнеса.
Не съм някой,
който да ходи
просто да си пее
и да не се интересува
от нищо друго
Аз се интересувам от целия бизнес. Не само от това дали ще имам днес участие, или няма да имам, а от цялата продукция. Винаги съм искал да съм част от нея, каквато и да е тя. Вземал съм активно участие в много неща. Понякога съм имал възможност да вземам решения, друг път не толкова. Това, че вече съм сам, означава, че мога да вземам всички решения, свързани с мен, и поне ще знам, че цялата отговорност е моя. Ако стане нещо хубаво, аз съм виновен, ако не стане, пак аз съм виновен.
“Вирджиния рекърдс” е едно голямо училище. Въпреки че бях певец там, натрупах опит и от тази гледна точна, че имах възможност да работя с продуцент, при това доста голям. От него се научих какво да правя и какво да не правя.
- “Нов ден” е първото парче, което направихте след напускането на “Вирджиния рекърдс”. Колко време работихте по песента?
- По парчето съм работил нула време, защото нямам нищо общо с песента. Много хора ще си помислят, че
Рафи сега скъса
синджирите и удари
шамар на Саня
(Армутлиева, шеф на “Вирджиния рекърдс” - б.а.). Започнаха да пишат всякакви глупости. Едва ли не съм се отървал и съм направил “Нов ден” като символ на новото ми начало. А тази песен всъщност не е моя. На група Rewind е. Направена е преди повече от година.
Те са сравнително нова група, но всъщност в нея са стари имена. Основателите са Влади Михайлов - вокалистът на “Сафо” и на “Сленг” в момента и, Миша (Марияна Добрева) - вокалист и инструменталист на “Силует”. В групата са също барабанистът и басистът на P.I.F. - Марто Профиров, и Юри Божинов. И четиримата са музиканти с опит. Преди няколко месеца работихме с тях на едно турне. Чух тази песен в тяхната програма. Беше по-акустична. Казах им, че парчето ме кефи много, и ги попитах дали може да го направим заедно. Отидохме при небезизвестния диджей Борче - Борислав Бояджиев, и започнахме да работим по аранжимента. Брас секцията беше моя идея. Записаха я Георги Стойков и Влади Мичев от Funky miracle и Денис Попстоев от Southwick.
Аз нямам никаква работа по композицията. Давал съм единствено идеи. Основният ми плюс е, че давам много идеи, и хубавото е, че намирам хора, които да ги реализират.
- Единственото познато лице в клипа към парчето е актьорът Живко Джуранов. Как избрахте останалите участници във видеото - повечето са възрастни хора, които танцуват с удоволствие?
- Да, участват много хора, а Живко Джуранов е черешката на тортата в цялата композиция от възрастни хора.
Режисьор на видеото е Ники Павлов, а идеята е моя. Тя не е нещо нестандартно - сцена и танцуващи хора. Просто решихме да бъдат баби и дядовци от един пенсионерски клуб - “Зорница”, и от арменското благотворително дружество ХОМ. Събрахме екипа и заснехме видеото за отрицателно време. За седмица подготвихме всичко и за ден го записахме. След това отне седмица да се монтира. Проектът трябваше да бъде издаден бързо, защото нямам намерение да губя време. Освен това в момента работя по няколко проекта. Оттук нататък ще се случват повече неща и по-бързо.
- Кажете нещо повече за тези проекти.
- Работя върху песен, която, много се надявам, ще излезе през февруари. Тя е коренно различна от това, което съм правил до момента.
- С какво е по-различна?
- С по-бавно темпо е. Баладично. Ще има най-вероятно и оркестър.
- Планирате ли нов общ проект с Део, Лео и Играта? Досегашните бяха доста успешни.
- Силно се надявам да продължим. Имаме много идеи и чак не знаем откъде да започнем. Винаги това ни е бил големият проблем - един има идея, обаче друг има друга и понякога единият почва да спори с другия. Много сме различни.
Майката на всички
ни е Лео
(Смее се.) Той е балансьор. Ако не е той, много от проектите нямаше да бъдат осъществени. Той събира всичката ни енергия и я концентрира в работата. Део и Играта са хората с текстовете. Аз съм по музиката. Лео е цялата продукция. Като се съберем четиримата, става 4D комбинация. В момента започнахме работа по няколко неща. Не искам да давам срокове, защото, когато сме четирима, работата отнема повече време. Първата ни песен отне една година да я направим.
- Как минава един ваш ден?
- Всеки ден е различен. Имам адски много срещи. Почти нямам свободно време. Това ме радва, защото да остана да мързелувам, много би ми пречило. Мога много активно да мързелувам и гледам да го избягвам. (Смее се.) Ставам между 8 и 10, което преди беше изключително трудно. После тренирам вкъщи. Мисля отново да започна да ходя и на кросфит. Трябва да вляза във формата, която искам.
Установих се вече в доста по-голям апартамент. Имам пространство да творя. Да готвя например, което обожавам да правя. Имам огромна кухня. Даже си избирам местата за живеене по кухнята.
- Колкото е по-голяма, толкова по-голям е шансът да ви спечели?
- Да. (Смее се.) Там се успокоявам и не мисля за нищо друго, когато съм в кухнята. Много съм се запалил по кулинарията и ако след време имам възможност, бих си отворил ресторант. Гарантирам, че това, което хората ще ядат там, няма да са го яли преди това. Не искам да готвя стандартни и скучни неща. Но всичко с времето си.
- Актьорството също ви влече. Участвахте в сериала на Нова тв “Етажна собственост”, спечелихте първо място в шоуто “Като две капки вода”, а отскоро се занимавате и с “ХаХаХа ИмПро Театър”.
- Да, те ме поканиха. Говорихме още миналата година, но първия проект осъществихме през лятото в One More Kino. Мислехме, че няма да има много хора, защото кой е в София през лятото. Всъщност напълнихме целия театър.
Много обичам да влизам в роли. Често съм водещ на различни събития. Дори ме поканиха в БГ радио да водя наградите в началото на тази година.
Тепърва искам
да развивам
актьорството,
но нямам намерение да ставам професионален актьор. Има много неща, които искам да направя и да изпея. По-нататък ще имам и други приоритети - актьорството, кулинарията и продуцентството в даден момент.
- Преди 4 години по време на първия “Х Фактор”, в който участвахте, казвахте, че искате да учите в Англия. Какво стана с това ваше намерение?
- Никога не ми е отпадала тази идея от главата. Но не мога ей така да си отида от България и да зарежа всичко. В момента още не знам как да осъществя и двете неща, но работя по въпроса. Скоро ще намеря начин.
- Към каква специалност сте се насочили?
- Винаги съм искал да уча ивент мениджмънт и музикално продуциране. Най-вероятно ще го направя. Постоянно ходя по разни курсове. В MT&M College имат такива курсове - за брандинг, за реклама, за пиар.
Виждам много минуси в музикалния бизнес в България, както и много неща, които трябва да се оправят. Не бих казал, че съм следващият Симеон Сакскобургготски да обещавам някакви промени. Просто искам да има такива във всичко, което се случва. Да бъдем реалисти - нямаме голям и мащабен пробив на световната сцена в поп музиката. За класиката не коментирам. Там сме на съвсем друго ниво. Като започнем - Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Борис Христов. Старите имена са дали път на новите. Трябва да има един, който да проправи път. В момента Соня Йончева е топзвезда в Америка. Беше на корица на “Вог”. Бях изумен. Впоследствие още повече, като видях продажбите на албума ѝ. Имаме големи имена в Карнеги хол и къде ли не. В поп музиката обаче сме на ниво Европа. Опитваме се, пробваме. На диджейската сцена имаме доста успешни имена. Чувала ли си за King? Не бях чувал за него, докато един ден не попаднах на музиката му в ютюб. Видях, че има адски много последователи, и установих, че е българин. Но нямаме имена, които могат да застанат до Бионсе, до Бруно Марс. За тази сцена се иска много голям ресурс. За там не е въпросът колко хубава музика ще напишеш, а колко голям продукт ще продадеш.
- Заговорихте за световноизвестни български имена. Успявате ли да се видите с Васко Василев, който беше ваш ментор в “Х Фактор”?
- Рядко. Беше си дошъл за малко, тъй като подготвя в момента концерта си през февруари в “Арена Армеец”. Разказах му всичко, което се случва около мен. Правим си такива “оперативки” от време на време. (Смее се.) Организираме си среща, на която си разказваме какво се случва. За мен винаги е огромно удоволствие. Беше ми като втори баща по време на “Х Фактор”. След това един от най-добрите ми приятели, с когото мога да споделям. В момента е човек, на когото винаги мога да разчитам за мнение. Знам, че мнението му се основава на много, много години опит, придобит на много сцени.
- В професионалния ви живот се случват промени, в личния също. Коя е Елена Коларова?
- Една от танцьорките ми. (Смее се.)
- Само толкова?
- Ако може да се каже, че сме гаджета - да, така е. Това е приятелката ми, партньорката ми в момента.
- От колко време сте заедно?
- От два месеца.
- Покрай работата ли започнахте връзката си?
- Не. Ако беше покрай нея, щеше да стане преди 3 години и половина. Така се случиха нещата, че в един момент пламна нещо между нас и това се случи преди 3-4 месеца.
- Как?
- Не знам. Нямам никаква представа. Стана бързо и не очаквах. Преди 3 години и половина не очаквах, че ще съм с нея, но сега съм щастлив.
- Кое е това, което ви събра?
- Първо служебните ни отношения се превърнаха в приятелство. Това е много важно, защото не обичам да правя бизнес с приятели. Има много хора, които приемам като ментори, независимо колко срещи съм имал с тях. Някои от съветите на тези хора са ми оказвали огромно влияние. Един от тях е Левон Хампарцумян. С него имахме няколко срещи. Много важно нещо, което беше казал, е, че
бизнес не се
прави с приятели
По-добре е покрай бизнеса да станете приятели, отколкото обратното. Пример за това са танцьорите ми. С тях започнахме в абсолютно работни отношения. Те прераснаха в приятелство, и то много добро.
Елена е изключително добър човек. Много раздаващ се за хората. Много обичам това у нея, че е себе си винаги когато е с мен. Много често тя е вдъхновение за мен. Артист е. Много сме различни, но общото помежду ни е, че и двамата сме творчески личности.
- Запозна ли се всеки от вас с родителите на другия?
- Родителите ми познават всичките ми танцьори и родителите на танцьорите ми познават мен, така че се познаваме. Просто беше изненадващо, че така се развиха отношенията помежду ни. В началото не можех да повярвам, че се случва.
- Живеете ли заедно?
- Не. В момента живея с брат ми. От 2-3 година е в София. Аз съм много разсеян, той много концентриран. Добър е в работата си и е дисциплиниран. Двамата заедно се балансираме.
- Често се коментира темата за победителите от музикалните риалити формати и фактът, че много от имената получават само моментна слава. Какво е вашето мнение по тази тема?
- Да. Всеки, който се яви в подобно предаване, трябва да е наясно, че това, което му се случва, не е даденост.
Не обичам да коментирам тази тема, защото е говорено много по нея. Има доста хора, които са с негативно мнение за форматите, повечето от тях са музиканти, което го разбирам. Повечето от тях не уважават този начин да станеш изпълнител. Но това все пак е възможност. Това, че някой се възползва от възможност, не трябва да бъде съдено, а напротив - уважавано и прието.
Понякога не всички фактори около развитието на един човек са зависими от него. Понякога има странични фактори, които пречат, и такива, които помагат. Отнема време. Да излезеш от такъв формат, е като да си в час по трудово. Имаш възможност да направиш страхотна кутия например. Имаш дъските, пироните, чукчето. Дадени са ти всички прибори. И това е “Х Фактор”. Оттук нататък трябва да поработиш и да вложиш усилия. Нищо не се дава даром. В творчеството 99% са талант. 1% е работата, но това е адски много работа. Ако не я свършиш, всичко е пълен провал. Ако я свършиш - става. Ако я свършиш много добре, имаш пълния капацитет. Някои казват, че 99% са работата, но с 1% талант не можеш да направиш нищо. Има милиони добре пеещи хора, но защо са толкова малко успелите? Не заради конспирациите, а защото се иска много работа.
- Очаквахте ли да спечелите преди 4 години?
- Не съм очаквал въобще, че ще се занимавам професионално с музика. Но така се случиха нещата, че това стана мой приоритет и мечта.
- Какъв щяхте да бъдете днес, ако не бяхте станали музикант?
- Не стигнах дотам, за да кажа. Не бих се върнал назад, продължавам напред.
- Гледате ли този сезон на “Х Фактор” и имате ли фаворити?
- Гледам и много се радвам. Харесвам предаването, защото все пак съм излязъл от него. Имам фаворити, но няма да ги споменавам. В този сезон има двама души, които за мен са ексфактори. Няма да кажа кои са. Ако съм прав, може да направя нещо общо с тях. Да си ексфактор, значи да можеш да пееш, да имаш присъствие, да си добър в актьорската игра, да имаш отношение, чар и излъчване. И в предния сезон имаше двама.
Коментари (0)
Вашият коментар