Аня Пенчева стана тайфун с нежно име при Милен Гетов

Режисьорът с 90 години живот и 70 години труд

Статуетка с тегло 4,5 кг получи от СБЖ Милен Гетов за “цялостен принос към българската журналистика”. Наградата е на името на Йосиф Хербст и се връчва за 90-годишния му юбилей и 70 години работа във вестници, седмичния кинопреглед на Българската кинематография и БНТ.

Автор е на над 200 кинопрегледа и повече от 1000 документални филма, телевизионни публицистични предавания и художествени програми.

На българската публика Милен Гетов е известен най-вече като

режисьора,

създал образа

на разузнавача

Емил Боев,

роден преди това в романите на Богомил Райнов. Емил Боев е българският Джеймс Бонд, обаче по-интелигентен от него. Но Милен Гетов има и впечатляваща журналистическа биография, написана с вестникарско перо и документална кинокамера.

Той завършва гимназия през юли 1944 г. и есента става войник в 35-и пехотен полк във Враца. Там написва няколко дописки в местен вестник и е командирован в дирекция “Културна дейност сред войската” в София.

През 1945 г. става военен кореспондент и започва да пише за в. “Народна войска”. Включва се и в списването на в. “Фронтовак”, когато той е още на циклостил, защото на фронта няма печатна машина. Вестникът е на две страници и се разпространява в тираж 10 000 - 15 000 броя в Австрия и Унгария.

След уволнението започва работа в командитното дружество “Стрела” за разпространение на вестници и пише за в. “Отечествен фронт”, където шеф му е Соня Бакиш, съпругата на бъдещия министър-председател Станко Тодоров.

После постъпва във в. “Труд”, където е най-младият журналист. Не след дълго “титлата” му отнема Стефан Продев, бъдещият главен редактор на в. “Дума”.

Когато за главен редактор е назначен Борис Милев, той води със себе си бившия главен редактор на в. “Мир” Петър Тасев. Тасев е единственият от бившите главни редактори, който не е осъден от Народния съд и разстрелян. Длъжността му е стилист и под негово ръководство Гетов научава основите и майсторлъка в тогавашната журналистика.

Първият му материал е за мач между “Левски” и “Славия” и е озаглавен “Футбол по аржентински”. В края на срещата играчите на двата отбора се сбиват и младият репортер слага това заглавие, без да знае, че в Аржентина и Бразилия играят най-техничния футбол. Но е награден за тази дописка.

През 1948 г. кинопроизводството е национализирано и е създадена Българската кинематография. Като много любопитен човек, Гетов решава да отиде на работа там. Назначават го за редактор на седмичния кинопреглед и пак в спортното направление. Мотивът е, че няма опитни хора, а той все пак някога е играл футбол. Поради големия интерес към спорта правят отделна редакция за него и я оглавява Гетов. Почват да правят и спортни филми и така нашият герой става първият екранен спортен журналист.

Специализира режисура и драматургия в Москва и Берлин. Няма нови кадри, а старите майстори, “незасегнати от мероприятията на народната власт” , работят в киното.

В Берлин Гетов учи

занаята от българина

Златан Дудов,

един от най-големите режисьори на младата държава ГДР.

Появява се и телевизията, но Гетов и колеги я смятат за нещо като сурогат - ни кино, ни радио, ни вестници, пък за изкуство да не говорим. Почти никой от асовете режисьори в игралното и документалното кино не отива в БНТ, която тогава е само БТ.

Когато обаче телевизията “утвърждава физиономията си”, Гетов вижда, че в нея можеш хем да си журналист, хем кинематографист. Две професии, в които той отдавна се е доказал. Назначават го в обществената редакция, след като го кани неговият колега от кинематографията Димко Захариев, бивш следовател, когото Гетов е учил на режисура. След време Димко Захариев ще направи първия сериал в БТ - “Семейство Калинкови”.

Води се на щат Гетов в БНТ, няколко пъти иска да заснеме телевизионен тетаър. Отказват му с аргумента, че той е кинаджия, а тук е телевизия. Но не му дават да снима и филм.

Чрез писмо той се оплаква за това на генералния директор Леда Милева. Тя също писмено му отговаря, че ако работата не му харесва, може да си тръгне - за мястото му има много кандидати.

Първата е реакция на Милен Гетов е да си вземе шапката и да напусне. Но вторият глас го съветва да изчака. Сега Гетов казва, че именно Леда Милева създава телевизията, а при Иван Славков започва “славният период” на “Сан Стефано”. Гетов заснема три театрални постановки и чак тогава филмовата врата леко се открехва пред него.

Казвам “открехва”, защото му казват да си търси сам сценарий, а всичко по-добро вече е разпределено. Случайно режисьорът намира в чекмеджетата на редакция “Кино” прашасващ сценарий на Богомил Райнов - “Бразилска мелодия”.

“Бях се върнал от Лондон, където гледах филми с Джеймс Бонд - разказа Милен Гетов. - У нас много популярен беше съветският “Човек не се предава”. И си викам - а къде между Бонд и съветския чекист е българският разузнавач?”

Когато отива с идеята си при Богомил Райнов, писателят, както героите си, промърморва: “Аз си мислех, че са го изхвърлили тоя сценарий.

А и ти трябва да си

голям идиот, за да

искаш да го снимаш.”

Богомил Райнов дава благословията си, но с едно желязно условие - режисьорът да не пипа и съкращава нищо от сценария без него.

Почти без колебание Милен Гетов избира Коста Цонев за ролята на Емил Боев. Цонев е актьор, който може да изиграе всичко, но в избора си режисьорът залага на неговото по-студено излъчване. И така още с визията на героя си предпоставя и един вид дегероизация. Иска Емил Боев да не е оня патетичен и героичен разузнавач, който громи лошите главно с юмруци и пистолети.

Боев е разузнавач от новото поколение и неговите основни оръжия са умът, логиката, сарказмът. И разбира се, европейското поведение, което естествено се вписва в интериорите и разговорите с идеологическите противници. Емил Боев надделява винаги над тях, но нима сте чули и видели Джеймс Бонд да е бил победен някога?!

Двете серии на “Бразилска мелодия” са приети добре от зрителите и така се ражда идеята за сериал по приключенските романи на Богомил Райнов.

Милен Гетов набира смелост и самочувствие и следват “Един наивник на средна възраст”, “Ориент експрес”, “Синята безпределност”, “Умирай само в краен случай”, “Тайфуни с нежни имена”. Шефът на БНТ Иван Славков усеща зрителския интерес към сериала и отпуска пари за продължението му.

Милен Гетов утвърди в киното Аня Пенчева. Нейната първа главна роля е на Розмари в “Тайфуни с нежни имена”, където партнира на Коста Цонев. Тогава Аня е повече сладка, отколкото секссимвол, но зрителят веднага я хареса.

С филма “Тайфуни с нежни имена” е свързано и бягството на Климент Денчев в Канада. Заради снимки във Виена му издават международен паспорт. Климбо не го връща и с него заминава при приятелката си в Отава.

Милен Гетов е автор

на тв предаването

“Минаха години”

през 1991 г. Той чува по националното радио рубрика на Драган Тенев за стара София. Кани го и двамата стават водещи на предаване, което възкресява паметта за исторически личности и събития.

Запазената памет на времето в България след 1944 г. е най-голямата заслуга на режисьора Милен Гетов. Тази му дейност започва още от кинопрегледите, но е особено убедителна в документалните му филми. Герои на лентите му стават едни от знаковите фигури на времето в България и света.

Макар и на 90, днес той продължава да пише своите спомени в три тома. Всеки един за трите Българии, в които е живял: царството, народната република и прехода към демокрация.