МИЛА ИВАНОВА за mila.bg
Някои срещи са по-важни от други. И, повярвайте, те се описват най-трудно. Искаш да задържиш цялата емоция с всичките й стърчащи, танцуващи по теб адреналинови искри, да ги събереш и опаковаш в думи, да ги затвориш в бурканче и да надникваш в него от време на време, за да си взимаш по някоя дума, по някоя топлинка, по някое бонбонче спокойствие.
Спокойствие. Тази дума остана да пее тих джаз в съзнанието ми след срещата с Белослава...
Навремето имаше един филм „Какво искат жените“. Мисля, че днес би имал различен сценарий. Какво искаме ние, жените, Белослава, знаем ли?
Искаме любов. Искаме само любов, чаша вино, разбиране, нежност, ласка. Много простички неща искаме. Дразнят ме кифлите, които искат пари и финансови зависимости. Тези жени са срам за нашата порода. Бъдете така достойни и така добри да вдигнете главата си и сами да се справите с живота, той е за всички. Нито един мъж не ни е длъжен! Принцът на бял кон е само в приказките. Ако искаме принц на бял кон, трябва ние да си го създадем, ние да си го обгрижим, ние да го направим щастлив. Ние трябва да му дадем, не той да ни даде. Та тези кифли, меркантилните, които са такива, защото мутренското време ги докара, са наистина срам и позор. Няма да говоря за тях. Ще говоря за достойните жени, които знаят със собствения си ум и чар, образование и мисъл да направят живота си хубав. Ние трябва да създаваме, да обичаме, да обгрижваме, да затопляме. И трябва много да се гордеем и да даваме максималното, защото светът чака на нас. Мъжете чакат на нас, децата чакат на нас.
Обикновено хората на изкуството се вдъхновяват най-силно вследствие някаква болка, някакво изживяване. Или не е така?
Така е. За мен тъгата и меланхолията са повод да мисля повече. В тъгата се раждат много повече текстове, повече музика. Има съзерцание в тъгата. Всеки има своите болки през годините. Не е нужно дори да е свързана с конкретна случка. Болката понякога е плод на нашето въображение и на нашата собствена идентичност. Аз съм изключително ранима. Няма да спомена, че това е, защото съм зодия Рак. Но до голяма степен мисля, че е заради това. Хем ме вдъхновява това, че живея на дъното, хем ме натъжава и понякога с месеци не мога да изляза от дупката. С месеци... Даже бих казала, че през последните няколко години много малко съм излизала. Просто си седях в дупката и си пишех, и си чоплех нещо там, в което също има чар. Много хора, когато изпаднат в дупка, се плашат. Аз не се плаша, ами оставям нещата да се случват сами. Знам, че няма да е така безкрай.
Цялото интервю с Белослава, която днес (15.12.2015) има концерт в НДК, може да прочетете тук.
Коментари (0)
Вашият коментар