Тодор Живков подобри световен рекорд на Гьоринг от 1936 г.

Гръмна прасе, чиито глиги му донесоха 155,55 точки, разказва Христо Христов-Референта, бивш директор на държавното ловно стопанство “Кормисош”:

(Продължение от понеделник)

- Тодор Живков има ли световен рекорд, поставен в ловно стопанство “Кормисош”, г-н Христов?

- Да. Когато постъпих като директор в стопанството и разгледах медалите и трофеите, ми направи впечатление, че най-много рекорди има за дивата свиня. То е ясно защо - популацията е най-добра. Освен това помаците не ядат свинско, не отглеждат прасета и не е имало кръстоска между питомните и дивите свине.

Докато в Източна Стара планина, в Странджа, има много дива свиня, но тя е кръстоска. Нарастват по 300 кила, но зъбите им не стават за рекорди. А тука състезанието е на зъбите, на глигите. Мери се ширината им, тя е важната. Та като погледнах медалите и трофеите, разбрах, че рекорд с елен няма да стане, но с глиган - може. Веднага написах докладна записка до Живков с предложение да се толерира дивата свиня. Той и Пенчо Кубадински слагат резолюция “Да”.

И на 12 октомври 1986 г. дойде Живков.

Бяхме му подготвили

мечка стръвница

Край една рекичка сложихме динамо от жигула, за да свети лампа, защото в тъмното не върви. Мечката идваше винаги в 8 и 30 вечерта. Само няколко дни по-рано ген. Милушев беше станал шеф на УБО. Към мястото на лова с Живков изпратих един от моите помощници, който пряко беше наблюдавал мечката, а ние с Милушев останахме малко по-надолу. Помня, че същия ден Горбачов и Рейгън се срещнаха в Рейкявик.

В района имаше над 3000 прасета, наблюдавахме ги от чакалото, като на парад минаваха. Преди да тръгнат към мястото, моят помощник ми казва, че мечката вече е идвала. Викам, това е друга мечка, случайно минала, стръвницата ще си дойде в 8,30. Казвам на Живков да не стреля по нищо друго, а да си чака мечката. Обаче тъкмо отидоха горе, и се чу изстрел. Хвана ме яд - защо бързат?

- По какво са стреляли?

- Понеже на хранилката има и царевица, ходили и дивите прасета. И някакъв глиган минава, Живков гръмва в задницата му, но глиганът изчезва в тъмното. Обаче стана 8,30, гръмна се още два пъти и по радиостанцията казаха никой да не мърда наникъде.

И на мен ми се

изправи косата

Тогава вървеше възродителният процес, там се движеха разни хора и ако са ни блокирали, кой знае какво ще стане.

Но след малко дойдоха. Живков развълнуван разказва как е стрелял по един глиган. “Ама да го търсите - вика, - сигурно е трофеен, защото му видях зъбите...” Помислих си, че с отслабналото си зрение да види зъбите на глигана от 40 метра, значи е нещо интересно. А Живков стрелял и по мечката, която също изчезва в тъмнината. Викам, утре ще ги търсим, ранено животно в тъмното не се преследва.

- И намерихте ли ги?

- С Наско Славков, един от охраната на Живков, който след години се самоуби, отидохме рано-рано. Видяхме кървавите следи и от глигана, и от мечката. Нея намериха бързо, но тя не представляваше интерес. Глигана намериха чак на другия ден, още жив. Доубиват го, донесоха зъбите, мерим ги и аз, шашанат от големината им, изпуснах единия зъб. Добре, че веднага го хванах, иначе щеше да се пръсне долу.

Тогава световният рекорд беше 154 точки и принадлежеше на Херман Гьоринг от убито прасе в Полша още през 1936 г. Но през войната изчезва цялата му ловна сбирка.

Гьоринг е бил нещо

като бай Пенчо, но

в по-широк мащаб

154 точки имаше и шампионът на Съветския съюз. Ние имахме много златни медали, но стигахме до 145 точки. От 120 точки нагоре все е за златен медал. Увих глигите с памук и ги сложих в чанта. Като дойде бай Пенчо за рождения ми ден, му ги показах. “О! Аа! - вика той. - Туй е голяма работа, бе! Между 150 и 155 точки е!” Значи е нов световен рекорд.

Занесох ги в София, измери ги специална комисия и по занижени критерий ги оцени на 155,55 точки. На бай Пенчо прогнозата точна! Обявихме ги, стана голямата шумотевица по цял свят. Живко се кефи: “Аз съм рекордьор като златните момичета, ама не по гимнастика, ха-ха-ха...” Той имаше чувство за хумор.

- Живков с кого най-често идваше на лов?

- С академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев...

- А Георги Джагаров?

- И той идваше, но по-рядко. Русков от време на време.

- Заешкият генерал.

- Същият. Бай Емилиян Станев... Радичков и той идваше, но не с тяхната група.

- Защо? И Радичков беше запален ловец?

- Може, но той идваше най-вече с Александър Лилов, на туризъм ходеха повече.

- Какво правеха през останалото време високопоставените ловци?

- Те идваха за по 2-3 дни. След лова сядаха около камината, говореха, смееха се. Вечерта най-често се прожектираше филм. Живков задължително гледаше “По света и у нас”. Ако нямаше лов, ходеше задължително по 10 км на ден.

- Вярно ли е, че е обичал да слуша вицове за себе си?

- Вярно е. А и сам разказваше вицове. Веднъж беше дошъл в Ботевград, негов братовчед празнуваше 60-годишнина. И Живков пак с неговите лакърдии: “Нали знаете - казва, запитали радио “Ереван” може ли социализъмът и комунизъмът да се построят с постоянни реорганизации? Радиото отговорило: сега това се експериментира в една братска страна. Вероятно ние сме братската страна, ха-ха-ха...”

- Кои чужди ръководители идваха в “Кормисош”?

- Идвал е Владимир Шчербицки. (Първи секретар на украинската компартия и член на политбюро на СССР - б.а.) Леонид Брежнев не съм посрещал, но на лов идва синът му Юрий Брежнев.

Той традиционно

обичаше чашката

Въпреки забраната Живков весело подхвърляше: “Остави го, нека си пийне...” Юрий Брежнев беше първи зам.-министър на външната търговия на Съветския съюз и ни даваше това, което ни трябва.

Фидел Кастро не ни е посещавал, но тук беше брат му Раул Кастро с жена си Вилма Естел. Дойдоха уж за 1 ден, а стояха 20. Били на Пампорово, ама там народ, навалица, не знаеш кой откъде те дебне, а те бяха наплашени. При нас пълно спокойствие. На Фидел Кастро дотогава имаше 26 опита за убийство и атентати.

Али Насър Мохамед, ръководителят на Йемен, като дойде и отидохме да гоним мечка. Беше август, а той с балтон и шал. Появи се мечка, но бързо избяга. Носех автомат, дадох му го и стреля по мишени. Точен беше. След няколко месеца се появи съобщение, че събрал цялото политбюро на Йемен и с автомат “Калашников” ги застрелял всичките.

- Вие кога напуснахте стопанството?

- През април 1988 г. Още преди няколко години бях подал рапорт за пенсия. С това преките ни срещи с Живков приключиха. По това време той беше заобиколен от една група ласкатели, които не позволяваха да му се казват нелицеприятни неща, пък и възрастта си казваше думата. Беше си дал оставката може би година преди 10 ноември, но все не му я приемаха. По този повод беше заявил: “Аз съм като един голям стар дъб и всички стоят под мене на сянка. Това им пречи да ми приемат оставката.”

- Имате ли ловни трофеи или подаръци за 10-годишната си служба в “Кормисош”?

- Трофеи нямам. Пазя пушката, която Живков ми подари за 50-годишнината. На пушката имаше надпис и неговият подпис. Когато ми я връчи, каза:

“Виждаш ли тази

плочка с подписа ми?

Като ме свалят,

можеш да я махнеш”

Но аз не я махнах.

- Какво стана с “Кормисош” след 1989 г.?

- Изрязаха чакалата край пътя, дадоха къщата на горското стопанство, административната сграда я счупиха...

- Известно е, че вие от Правец много обичате Тодор Живков. И все пак бихте ли посочили някои негови грешки?

- Не мога да говоря за грешките му, защото основното у него беше, че мислеше за държавата, а не толкова за себе си. Другото, което много хора не искат да отчитат, е това, че той не можеше да прави каквото си иска. Каквото му рекат от Съветския съюз, това прави. Не мога обаче да се съглася с прибързаното създаване на ТКЗС-тата в балканските и полубалканските райони. Ама в Русия всичко е кооперативно и има колхози, и тук трябва да е същото. И оттам започна обезлюдяването на селата. Ето това е една от грешките на партията, не само на Живков, но е продиктувано от друго място...

Имам и някаква резерва към Живков заради преждевременната смърт на ген. Илия Симеонов Кашев. Но в крайна сметка историята е най-добрата съдница и тя ще посочи истинското място на Живков.

И да знаете от бай ви Христо Референта - историята се не прескача!