Наближават най-светлите християнски празници. Какво се прави и какво - не, в празничните дни? Как се гадае за брак, любов и здраве? Кои са основните обредни вещи, храни и символи? Отговор на всички тези въпроси можете да намерите в книгата на Лилия Старева „Български светци и празници”.
ИГНАЖДЕН – 20 ДЕКЕМВРИ
Празнуват: Игнат, Огнян, Пламен
СВЕТИ ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ
Самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце, обърнал се към учениците си, които спорели кой от тях е най-голям, и им казал: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който се смири като това детенце, той е по-голям в царството небесно”. (Евангелие от Матея, 18:3–5) Така те запомнили думите на своя учител, но запомнили и детето Игнатий. От тук нататък ще го наричат Богоносец, иконите ще го изобразяват в ръцете на Бога, а празникът му ще поставя началото на календара, когато новото, по детски чисто и свято, все още предстои и се очаква.
Свети Игнатий бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, който го ръкополага за епископ на църквата в Антиохия (днес Антакия). На този пост той служил цели четиридесет години. Страданията започнали, когато римският император Траян (Марк Улпий Траян, около 53–117 г.) наредил в чест на победите му да се принасят дарове и жертви на римските богове. Църковните старейшини не склонили да се молят на идоли, не направил това и водачът им епископ Игнатий. Самият Траян пристигнал в Антиохия да го разубеди и да изиска подчинение на царската си воля. Попитал тогава Траян що за име е това Богоносец, а епископ Игнатий отвърнал, че това е човек, който носи Бога в себе си. Мисията на римския император се провалила напълно и той изпратил непокорния епископ в Рим, за да бъде наказан. Разстоянието от Антиохия до Рим свети Игнатий преминал, окован в тежки вериги, и навсякъде по пътя възхитени жители го посрещали и му се покланяли. Хвърлили го в клетката на два кръвожадни лъва. Многохилядна тълпа изпълвала огромния амфитеатър. Преди смъртта си светецът успял все пак да се обърне към римския народ и да му каже: „Не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от чиято любов съм завладян… Аз съм негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за него”. Достойната смърт смилила император Траян и той преустановил гоненията против християните.
След смъртта си свети Игнатий се явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лечението на различни тежки болести и за всичко, за което хората търсели помощта му.
МОЛИТВИ ЗА ВСЕКИ ДЕН
В името на Отца и Сина, и Светия дух. Амин!
Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния.
Господи Исусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на пречистата Твоя Майка и на всички светии, помилуй ме. Амин!
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Царю небесни, Учителю, Дух на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка скверност и спаси, Благий, нашите души,
Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмъртни, помилуй нас (3 пъти).
Слава на Отца и Сина, и Светия дух и сега, и винаги, и вовеки веков. Амин.
Пресвета Троице, помилуй нас, Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни, Светий, посети и изцери немощите ни заради Твоето име.
Господи, помилуй (3 пъти).
Слава на Отца и Сина, и Светия дух и сега, и винаги, и вовеки веков. Амин.
ПРИТЧИ В ХРАМА
(Марко, 33:44–9)
Дойдоха в Капернаум, и когато Той беше вкъщи, попита ги:
– За какво разсъждавахте из пътя помежду си?
Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си кой е по-голям.
И като седна, повика дванайсетте и им рече:
– Който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
– Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
Тогава Йоан Му отговори и рече:
– Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас, и му запретихме, защото не ходи след нас.
А Иисус рече:
– Не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в геената, в неугасимия огън.
ПРАЗНИКЪТ
За народа новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.
Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо, „колкото петел скача на прага”. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.
РИТУАЛИ
На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се коли прасето.
На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода” напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.
Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.
Рано сутрин родителите теглят децата или ги „повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще се измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина (дървен цилиндричен съд за житни храни, събира около 15 кг) със слама и като уж мъти пиленца, нарича: „Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете”. Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината.
Пости се.
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
ЗАБРАНИ
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да „не излезе берекетът”.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.
Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.
Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!”. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!”. Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: „Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!”. След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии.
На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът й, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно”. Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са тек (тоест нечетен брой), ще се омъжи през годината, ако са чифт (тоест четен брой) – сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, повтаря си шепнешком три пъти, като при всяка истинска магия, заклинанието и който момък сънува, той ще е бъдещият съпруг.
Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.
Петел
Слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оженят. Оттогава на това домашно животно се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички.
Яйце
Слънчев символ. Затова и на Игнажден немалко от ритуалните действия и знаци са свързани с носенето на кокошките.
Първи гост в дома (полазник)
Символ на добрата или лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината – доброто или лошото. Вярвало се е, че качествата на госта – физически и духовни – се пренасят върху съдбата на хората от дома.
Добрата или лошата среща идват и вървят с вятъра, с въздуха и със слънцето, с хората и животните. Те се крият в очите на човека, защото знайно е, че има хора с добри очи и хора с лоши очи.
Старите българи знаели да разпознават какво носят срещите им с хора и животни и да се съобразяват с това. Вярвали са, че е лошо да те срещне белязан човек (човек с дефект по рождение). Лошо е да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеен, нравствен и всякакъв; мъртвородено дете (излязло мъртво от утробата на майката, но благодарение на умението на бабата акушерка – съживено); повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). За тези и други нелюбими персонажи народът ни е отделил едно крайно незавидно място в света на живите. На тях и очите им са лоши, урочасват от един поглед и това е особено опасно за малки деца и невести. Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, старите хора съветват задължително да се изчака поне един час, независимо че е необходимо да продължим на секундата. Лошо е и когато някъде по пътя изневиделица пред краката прескочи заек.
Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.
Квас
Символизира подготовката за началото, създаването на нов свят, нов живот, нова година.
ИМЕННИЦИТЕ
Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон; Ига, Игната, Игнатка, Игне.
Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.
СВЕТА АНАСТАСИЯ – 22 ДЕКЕМВРИ
Празнува Анастасия
СВЕТА АНАСТАСИЯ
Света Анастасия е живяла през III в. Родена е в знатно римско семейство, баща й бил езичник, майката – християнка. Посветила живота си обаче не на знатни пиршества, а на грижи за бедни, болни и нещастни. На затворниците носела храна и дрехи, на просяците давала хляб, лекувала болестите на болните, превързвала кървящите рани на ранените. Страдащият римски народ й бил признателен, но официалната римска власт й отредила друга присъда. Войниците на император Диоклециан (Гай Аврелий Валерий Диоклециан, около 245–316 г.) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г.
В народните представи светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта.
РИТУАЛИ
В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта –
Нашташа или св. Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие.
ЗАБРАНИ
Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св. Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако времето е хубаво през деня, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
ИМЕННИЦИТЕ
Анастасия, Анастас и техните производни: Анаста, Анастаса, Анасташа, Анастасийка.
Наста, Настасия, Настя; Настас; Сийка, Сия, Стаска; Стас; Тана, Таша, Тача; Таско, Тасю, Тацо, Тачо, Ташко; Шана, Шина, Шинка.
БЪДНИ ВЕЧЕР – 24 ДЕКЕМВРИ
Празнуват: Евгения, Евгени
ПРИТЧИ В ХРАМА
Навечерието на Рождество Христово
(Лука, 1:20-2)
През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодена за него жена, която беше непразна.
А когато бяха те там, дойде й време да роди. И роди свой Син, първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осени; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът:
– Не бойте се, ето благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
– Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Йосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха, каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Вечерта, преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също.
Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата – да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден – от 25 март до 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно – идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.
РИТУАЛИ
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.
Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!”, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр.
С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.
Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, „за да се роди и стане толкова голямо житото”.
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв запали сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото.
Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.
Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.
Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се „увиват” около тях пчелите, да не бягат на чужди места.
ЗАБРАНИ
Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. В песните я наричат „шестредна” и „седмопола” и се смята, че всяка трапеза има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях „да набъбват” късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11.
Трапезата е „символна”. Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя и бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя Богородичният хляб, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с късмети. Слагат се сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за
орача, бяло сгънато листче за учение, дрянови пъпки за здраве.
Обредните хлябове са три вида. Един – посветен на празника: боговица, богова пита, светец. Друг – посветен на стопанството и къщата, и трети – за коледарите. Да се изпишат и украсят е било чест за всяка домакиня и нещо като визитна картичка на дома. Шарките обикновено са кръсташка (релефна украса с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката означава ангелска, Божия сила, цветето – младост. Лъкът символизира мощ срещу нечисти сили, духове и болести.
Сол
На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол. За българина солта има особено значение. Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе назаем, а мъжът й, като тръгне на пазар, първо за сол ще пита: има ли, или да купи. Когато се реди масата, солницата се слага най-напред. Ако това не се направи, лошо е и за дома, и за челядта.
Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост, те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Затова, когато след кръщене донесат детето вкъщи, на прага на вратата го посрещат с пита хляб, сол и вино и очакват, че здраве и имот ще го чакат занапред. Когато младоженците се връщат от църква, опитват на прага на дома по хапка, натопена в сол, и сръбват от вино, за да има помежду им сговор и обич, за да им спори във всичко, да са плодни и добри годините, които ще прекарат заедно. Най-скъпи гости българинът посреща с хляб, сол и вино, като това символизира радост и плодородие, лек живот и здраве в къщата.
Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви лоши дихания. Момите и булките носят малко сол от Бъдни вечер. Без сол не могат и баянията, тъй като тя пъди болестите и помага за оздравяването.
След залез слънце е добре да не се дава сол, за да не отиде берекетът в друга къща. Но ако все пак се налага, от нея трябва да се спусне и малко в оцетника, защото се е вярвало, че като станат две добавки, тоест солта и оцетът, никой не е в състояние да развали благополучието.
Сол не се хвърля в огъня, защото тогава тя проклина и носи беди за къщата и за този, който я е хвърлил.
Народът знае, че да се кълне със сол или в името на сол е много тежко. Ако някой го направи пред съда, му вярват или пък са сигурни, че ако е излъгал, сам Господ ще го накаже: или езикът му ще се завърже, така че да не може да говори, или с очите си ще ослепее, или с краката и ръцете си ще осакатее, или ще се побърка с ума си.
Бъдник
Символизира световното дърво, изобилието, което то дава, и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Дървото организира света хоризонтално (в четирите посоки) и вертикално (небе, земя и под земята). Дъбовото дърво, от което най-често се прави бъдник, се смята за свещено. Славянските ни прадеди са вярвали, че на световното дърво са отишли душите на мъртвите. Крушовото дърво – второто най-често използвано дърво, от което се изготвя бъдник – е символ на изобилие и плод. В народното творчество дървото може да се замени със стилизация на жена, което също е знак за плодовитост и живот. В народната поезия се среща често и митологемата дърво–човешки двойник. Младите се сравняват с младо дръвче, болните – със сухо дърво, старецът на голяма фамилия – със стволовато дърво. Миросването е магия за плодородие и увеличаване на жизнените сили.
В легендите за произход връзката между световете се осъществява от змея. С опашката си той свързва небесния, земния и долния свят, държи земята.
Световното дърво като връзка с душите на мъртвите се проявява задължително в погребалните ритуали, в честата практика на гроб на неженени, т. нар. погребение–сватба, да се сади дръвче.
Пепел
Символизира връзката между живия и неживия свят. Затова и пепелта от бъдника има магическа лечебна и предсказателна сила.
Земя
Присъства на трапезата, като се свързва с представата за святост и чистота. Земята е истина и предизвиква истини. Някога клетвата в торба пръст служела като последно свидетелство за истинност. Земята е чиста. С пръст човек може да си умие лицето, когато няма вода. Земята също свързва световете. Смята се, че тя се намира в средния свят. Вярвало се е, че през пещера (тоест, минавайки през земята) може да се отиде в долния свят. От земята може да се мине и в горния свят, но там стигат само орлите.
Пръстта играе важна роля в различни обреди. Ако целунеш пръст, целуваш хляб. Орачът при първа оран се прекръства и целува бучка пръст. В други ритуали от питата се оставя за земята, полива се с вино, заравят се в нивата костите от кокошка. Заравянето на обредна храна се приема като своеобразно жертвоприношение на земята, като магия за плодородие. При погребение също се хвърля бучка пръст, прелива се с вино и зехтин, за да приеме земята тялото.
Мълчана вода
Притежава особена магическа сила, също както и водата, загребана отведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, тоест щастливо и закриляно. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прикадена, без да има вода на нея.
Чесън
Има апотропична (отблъскваща) сила. Той е сигурно предпазно средство против уроки, магии, ухапване от змии. Вярва се, че пъди всички зли сили, самодиви и болести. Магията му е позната от езически времена, когато славяните са предлагали на старите си богове чесън в чаша.
Бръшлян
Символизира здраве и дълголетие, затова и предсказанията, които се правят с него, са за тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.
Дрян
Смята се от народа за най-здравото дърво след чемшира, затова е символ на здраве и дълголетие. Дрянът цъфти рано и това е връзката му с младостта и радостта. Има основна обредна функция в целия новогодишен празничен цикъл.
ИМЕННИЦИТЕ
Евгения, Жени, Джени, Джейн
Благородна
Из "Български светци и празници"
Коментари (0)
Вашият коментар