След предаването се посъбрахме близки от моето село, заклахме едно животно, хапнахме, пийнахме - по селски, казва победителят във "Фермата"
- Райно, взехте ли си вече 100-те хиляди лева, които спечелихте от “Фермата”?
- Не, не съм още, но и по-добре, че не съм. Така ще има време нещата да улегнат.
- Какво смятате да правите с парите? Със сигурност имате поне няколко идеи.
- Главната идея е свързана с някакво строителство. Но още не сме говорили подробно, а и аз не искам да изпреварвам събитията. В последно време се научих да не насилвам нещата, да не слагам каруцата пред коня. Тепърва предстои да избистрим плановете.
- Предполагам, че ако решите да строите къща, вие самият също ще работите по нея?
- Да, това ми е работата.
- Откога се занимавате със строителство?
- Вече 8-10 години. Моите родители са дюлгери и то при мен се въртя, сука се и накрая нещата си отидоха там, дето е трябвало да бъдат.
- Какво друго сте работили преди това?
- Преди това машиностроене в Стара Загора, после в един казанлъшки завод. Преди това пък 4-5 години в село гледахме десетина крави - дотам стигнаха нещата, но не потръгна и се наложи да приключа с това.
- В момента гледате ли някакви животни?
- Майка ми си е сама в Елхово, тя си гледа някои дребни животни, две козички и така.
- Имахте ли опит с фермерските задачи, които ви възлагаха в риалитито?
- Аз съм израсъл с тези неща - буквално. После, както ви казах, 5 години съм ги правил на макс. Работех, увеличавахме с по едно, с по едно и накрая гледахме десетина едри животни. И още дребни. Ама млади години - мерак много. Така беше.
- Кое ви беше най-трудното изпитание във “Фермата”?
- Като изпълнение не ми бяха трудни, но времето ни притискаше. А за да станат по-бързо нещата, трябва да работиш с научени хора. Времето ни притискаше постоянно.
- Колко дни прекарахте далече от семейството си?
- Приблизително три месеца.
- Как прекарахте първата си вечер извън “Фермата”?
- Първата вечер беше в хотела - беше тъмно, късно. Сутринта си хванах автобуса за Стара Загора и така. Посъбрахме се близки от моето село, заклахме едно животно, събрахме се и хапнахме, пийнахме - по селски.
- Какво ви казаха синът ви и съпругата ви за представянето ви?
- Още не сме имали време да ги обсъждаме нещата. Снощи (в неделя вечерта - б.а.) имаше малко парти след самия финал, то стана 2-3 часът, не бяхме спали и предната вечер. Напрежение, станахме днес рано. На тъгъдък сме малко, но трябва да се мине и през тия неща, няма как.
- Вярвахте ли, че ще спечелите?
- Имах надежда. И като останахме тримата накрая, реших да дам всичко от себе си на финалната права.
- Защо влязохте в риалитито, как се решихте?
- Много спонтанно и случайно. Видях 2-3 пъти рекламата по телевизията и си рекох на мене си: ей това ще е моето нещо. На тия години човек вече няма толкова много възможности. Записах се в интернет, изпратихме една коледарска снимка и така.
- От колко време съществува коледарската група във вашето село?
- И там всичко стана спонтанно. Веднъж с моя син и неговите приятели го обсъдихме спонтанно. Викам им: имате ли мерак да направим една група, аз ще свиря с вас, няма да сте сами - да имате опора. Събрахме костюми оттук-оттам от село, някоя песничка и нещата се получиха.
- Вие свирите на гайде или и пеете в групата?
- Само свиря. Все пак не е някаква група с професионални певци. Между другото аз съм участвал преди години в Стара Загора в танцовия състав на ДЗУ. Искам да поздравя всички мои колеги от гилдията, музикантската гилдия, сватбарските музиканти.
- Вие свирили ли сте по сватби?
- Да, 4-5 години съм свирил по сватби.
- Сега имате ли още музикални ангажименти?
- Не, приключил съм с това. Но някога мои близки, като се зажени някой, са ме викали. Намирал съм мои колеги, посвирвал съм с тях. То си е една краста, да го кажем, трябва да се почеше от време на време. Имам една страхотна компания в моето село и когато имаме възможност - в петък или събота вечер, сядаме, посвирваме, попяваме, връщаме времето назад, когато селото ни беше голямо и пълно.
- Имате ли музикално образование, или сте самоук?
- По-скоро са потомствени при мен нещата. Баща ми и дядо ми са музиканти. То нещо като е речено да стане, си става.
- Те гайдари ли бяха, от тях ли наследихте инструмента си?
- Да, гайдари. Инструментът ми е подарък от Кольо Софенков, бог да го прости. Той беше дълги години преподавател в котелското училище и майстор на гайди.
Той ми подари тая гайда и вече от 1979 г. насам с нея свиря.
- Тя нуждае ли се от специална поддръжка?
- Да, особено дървените части. Мажат се един-два пъти в годината със зехтин, особено ако предстои и свирене навън - на влага и студ. Иначе кожата се сменя почти всяка година, като се замърси или я прояде молец например. Аз си я сменям сам.
- От колко години обикаляте с коледарската група?
- Вече 4-5 години.
- Синът ви също пее в нея, той с какво се занимава?
- Синът ми е на 22 години, той е водач на групата. В момента е шофьор на бус на хранителни стоки към една верига. Беше в Англия малко на гурбет, май има намерение пак да се връща. Такива неща - млади години. Не им се стои на едно място на младите.
- С какво се занимава съпругата ви?
- Шивачка е.
- Как ще посрещнете празниците?
- С коледарската група и после по селски - ще заколим прасета, ще се съберем.
- Планувате ли някакво пътуване с близките си - почивка с част от наградата?
- Не, не. Трябва да подредим нещата, да ги изговорим.
- Вярващ човек ли сте?
- Да. Ние сме християни хора. Вярата ме е прекарала през времето - това е истината. Бог ми помага постоянно.
- Защо според вас спечелихте 84% от гласовете на зрителите?
- Сигурно съм бил близко до тях през тези 3 месеца, сигурно съм ги докоснал. Така са станали нещата, предполагам.
Райно Узунов е победител в първия сезон на риалитито на Би Ти Ви “Фермата”. Той спечели 84% от зрителския вот, което му донесе победата и 100 хиляди лева.
Райно е на 50 г., живее в село Елхово и се занимава със строителство.
Над 1 млн. и 400 хиляди човека, или 53,5% от българските зрители изгледаха големия финал в неделя вечерта. С края на първия сезон на предаването започнаха записванията за кастинги за втория.
Коментари (0)
Вашият коментар