Наследници ли са маите на извънземна цивилизация?

Богомил Герасимов често вълнува читателите си с нетрадиционни хипотези по нетрадиционни въпроси. Работата му на дипломат му дава възможност да се докосне до непознати географски и исторически светове, а вроденото му любопитство – да не остане сляп и глух за тайните им. Книгата му „Кукулкан слиза от небето” е посветена на културата мая, чийто наследник е днешно Мексико.

Човекът в саркофага

Забележителният барелеф изобилствал с всички най-важни символи от митологията на маите – смъртта, земята, възобновяването на живота, зараждането, властта, представата за света и времето. Изобразени били йероглифи на Слънцето, Луната, Венера и шест човешки глави, които могат да имат религиозно-астрологическо или математическо значение. Други петдесет и два йероглифа, изсечени върху страничната плоскост на плочата, съдържали и датата – 633 г. сл. Хр.
Сигурно на Алберто Рус тогава не му е било много до разгадаване на символиката на барелефа. Нямало съмнение, че той покривал саркофаг. Затова всички усилия били насочени към отместването на монолита. Да се вкара подемна техника през тясното стълбище било невъзможно. Оставали единствено лостовете и мъжката сила на работниците. Когато и плочата отстъпила, в каменния саркофаг намерили тленните останки на 40 – 50-годишен мъж, поръсен с цинобър. Алберто Рус, който в този момент се чувствал безкрайно щастлив, продиктувал следната телеграма до президента на Мексико: „Днес в криптата на пирамидата, наречена Храм с надписи, открих погребение на владетел. С най-дълбоко почитание, Алберто Рус, Паленке, 27 ноември 1952 г.”.
Макар че в пирамиди на маите и преди това са намирани погребални следи, в Паленке било открито първото неопровержимо, при това великолепно доказателство, че някои пирамиди са имали и погребални функции.
Човекът в саркофага бил висок 1,73 м – далеч над средния ръст на маите. Специалистите са затруднени да кажат дали черепът му е бил деформиран според обичая сред висшите класи, или просто увреден. В зъбите му обаче няма инкрустации. Това е странно, като се имат предвид деформираните черепи и инкрустираните зъби на принесените в жертва благородници. Иначе по всичко друго може да се съди, че в саркофага не лежи случаен човек: статуетка, гривни и пръстени от нефрит, огърлица от нефрит, раковина, скъпа диадема с божествено изображение. Намерени били и двеста късчета нефрит, които след реставрационна операция се оказали маска на лицето, с раковина и обсидиан за очите. Смята се, че тя напълно наподобява външния вид на покойника.
Голяма изненада предизвикала друга находка в саркофага – отверстие, от което излизала глинена тръба във формата на змия. „Влечугото” пропълзявало по стълбите и стената, която преграждала входа на сводестия коридор. Твърде вероятно е тази тръба да е продължение на вентилационната шахта. Алберто Рус я нарича „канал за душата”, символизиращ връзката между света на мъртвия човек и живите хора.
Специалистите са единодушни (което само по себе си е трудно за вярване), че гробницата, изградена два метра под земята, е първата постройка и пирамидата е издигната върху нея след това. Не е възможно колосалната тежест на саркофага и плочата с барелефа (над 30 тона) да са сваляни по тясното стълбище от върха на Храма с надписите.
Откритието на гробницата в Паленке предизвиква очакваната сензация в Америка и Европа. Това събитие става повод да възкръснат и отдавна погребани хипотези, да се родят нови. Каква е тайната на погребания мъж в Паленке? Може ли да се смята за Истински човек, или е друго лице? Ще се намерят ли подобни погребения и в други пирамиди?
В Египет според някои автори също има пирамиди – гробници на фараони (други оспорват това твърдение). Може ли да се приеме пирамидата в Паленке като косвено доказателство, че прародината на маите е Египет? Или обратното, според хипотезата на Плонжон, че маите са основоположници на египетската цивилизация и че всъщност египтяните били маи?
Разбира се, най-голям интерес предизвиква барелефът на плочата върху саркофага. Разнообразието на символичните детайли позволява всевъзможни тълкувания. Някои смятат, че барелефът не е свързан с конкретната личност, която лежи под него, а е обобщен израз на по-широки концепции за живота и смъртта.
Да видим какво казва по този въпрос и откривателят на гробницата Алберто Рус: „Юношата (ако приемем, че е юноша – б. м.), седящ върху маската на земното чудовище, вероятно едновременно олицетворява човека, на когото е съдено един прекрасен ден да се върне в лоното на земята, и царевицата, зърното на която, за да порасте, трябва първо да бъде погребано в земята. „Кръстът”, в който така втренчено гледа този човек, отново по същия начин символизира царевицата – растение, поникващо от земята с помощта на човека и природата и на свой ред служи за храна на хората. С идеята за ежегодното израстване, или „възкресение”, царевицата при маите е тясно свързана с идеята за собственото възкресение на човека”.
Това е мнението на авторитетния мексикански учен и то се споделя от повечето специалисти и изследователи на културата мая. Но разбира се, намират се и други учени, които предлагат свои хипотези и обяснения. Дейвид Кели и Мърл Грийн Робъртсън, които на бърза ръка „прочитат” йероглифите и от страниците на сп. „Нешънъл джиографик” обявяват на всеослушание, че в Храма с надписите е погребан владетелят на Паленке, който се казва Пакал. До името му стигат, като разпознават един от йероглифите „пакал” (щит). И тъй като този йероглиф се среща няколко пъти в надписа на саркофага, те решават, че така се казва знатният мъртвец. Освен това те го описват като грохнал старец, който управлявал града от 615 до 683 г. сл. Хр. Двамата учени „разгадали” и други подробности за този Пакал: дребен на ръст, почти джудже, почти изрод, физически деформиран в резултат на кръвосмешителни бракове в династията, от която произхожда. Още на 12-годишна възраст бил женен за майка си, а после взел за съпруга собствената си сестра. За да допълнят образа на чудовището Пакал, двамата специалисти са могли, но са пропуснали да отбележат и други негови въображаеми „черти” като кривогледство, тикове, пелтечене и евентуално грозно хъркане нощем.
Към групата на споменатите двама учени бих прибавил и една дама – специалистката по история на изкуството в Тексаския университет Линда Шел. За нея ни разказва друго списание – „Смитсониън”. Тя също живее с убеждението и настоява да й вярваме, че е разчела голямата част от йероглифите в Паленке и че в саркофага лежи същият Пакал.
На специалистите по културата мая е добре известно, че в своите произведения на изкуството древните маи нямали навика да изобразяват конкретни лица, още по-малко да изписват имената им. Но тази специалистка по история на изкуството е на друго мнение. Ето какво според „Смитсониън” ни казва тя: „Владетелите преди всичко полагали усилия да бъдат запомнени и бъдещите поколения да произнасят имената им. Имам чувството, че допринасям за осъществяване на техните пророчества и надежди, като произнасям имената им и ги предлагам, както и постъпките им, на вниманието на ХХ в.”.
Със съжаление трябва да отбележа, че измислицата с името Пакал вече е пуснала дълбоки корени. Дори сериозни автори и уважавани учени използват името Пакал за човека от саркофага. Нещо повече – той е произведен в култова фигура от династия в Паленке и името му е разширено – К’инич Ханааб Пакал. Никой не си прави труда да обясни откъде кръстниците му в наше време са разбрали как някога се е произнасяло името му, когато писмеността на маите не е била фонетична. И още нещо – Паленке не прави изключение и заедно с останалите важни културни центрове на маите е бил изоставен от своите жители. Не е сигурно, че техният език е бил същият като езика, заварен от испанските завоеватели. Освен това – нека повторя още веднъж – писмеността на маите представлява пиктограми и идеограми. Не е сигурно дали йероглифите им могат да се четат или само се тълкуват. Любопитно ми е как Линда Шел и компания са изтълкували йероглиф, за да се получи звукосъчетанието „пакал”. Дали тази компания не е знаела, че и царските отрочета не са изключения – кръщавали ги с името на деня и поредния му номер, в който са се родили. Самият Кецалкоатъл е подведен под този общ знаменател.
Можем да си представим с каква стръв подемат тези небивалици жадните за сензация средства за масова информация в САЩ и някои други страни. Сигурен съм, че от тях знатният мъж в Храма с надписите би се обърнал в саркофага си, ако Алберто Рус не бе нарушил спокойствието му. Самият Алберто Рус бе дълбоко възмутен и разгневен от произволните научни спекулации и фалшификации, завъртели се около саркофага в Паленке. За да им даде отпор, той публикува в едно мексиканско списание аргументирана статия, от която дори и най-непретенциозният читател би могъл да си извади заключение колко струва евтината версия за патологичното „джудже” Пакал.
Алберто Рус привежда следните данни: изследванията на мексиканските антрополози показват недвусмислено, че намереният скелет принадлежи на 40-годишен човек, висок 1,73 м – значително повече от средния ръст на маите. В костите му не се забелязват следи от патологични изменения. Разчетената част от йероглифите позволява да се определят годините на неговия живот: 655 до 694 г. сл. Хр. Роден е в деня 8 Ахав от ритуалния календар на маите. Ние знаем, че според обичая си те са кръщавали новородените с името на рождения ден. Следователно не може и дума да става за някакъв „Пакал”. Погребаният човек се е казвал Вошок Ахав на езика чол, който тогава се е говорел в Паленке.
Неясна остава годината 633, която също е изсечена върху плочата на саркофага. Какво означава тя, може само да се гадае.
Колкото и да е странно, за основа на фантастичните хипотези, възникнали около саркофага, са послужили някои от по-ранните описания на Алберто Рус на скелета. На едно място могат да се прочетат следните негови думи: „Ние бяхме поразени от ръста му, по-висок от ръста на средните индианци маи в наше време, и от това, че зъбите му не са били изпилени или инкрустирани с пирит и нефрит, което е било характерно за всички знатни маи. Състоянието на черепа е толкова лошо, че не може да се определи бил ли е той изкуствено деформиран, или не. В края на краищата, ние стигнахме до извода, че тази личност може да бъде и от немаянски произход, макар да е ясно, че тя е завършила живота си с ранг на един от владетелите на Паленке”.
Тези констатации за по-високия ръст и липсата на инкрустации по зъбите запалват фантазията на някои автори и те политат към Космоса. През 1986 г. руският писател фантаст А. Казанцев предлага хипотезата за погребение на извънземен космонавт. Той не е единственият автор, който защитава идеята, че на барелефа от Паленке е изобразен космонавт в кабина на космически кораб. Според тези автори неговата поза приличала поразително на положението на тялото на съвременен космонавт по време на полет: той наблюдавал „контролните уреди”, с ръцете си манипулирал апаратурата, а левият му крак натискал педал. Естествено древният скулптор също прилагал известни похвати на стилизиране и вплитане на митологически елементи – например змийските глави и птицата Моан. В своята книга „Бермудският триъгълник” Чарлз Берлитц, споменавайки барелефа от Паленке, отбелязва, че някои „видими” детайли са изменени за естетически ефект: положението на космонавта, антена при системата за управление, турбокомпресор, контролно табло, резервоари за гориво, двигателна камера, турбина и тръба за газовете. „Човек има чувството – пише Берлитц, – че тези изображения на летателни апарати и ракети са напомняния или спомени от една ера на по-висока цивилизация, когато такива апарати биха се рисували с по-голяма точност, отколкото стилизирано”.
Английският автор Алън Олфърд, който ме кара да мисля, че извънземните се интересуват само от природните залежи на планетата, внася нов елемент: на барелефа се виждало как цар на маите работи със сложен механичен уред. „Много вероятно е, отбелязва Олфърд, уредът да представлява пробивна машина, използвана в по-ранни времена за минни цели”.
Сред привържениците на тази хипотеза е и швейцарският автор Ерих фон Деникен. Неговите книги бяха популярни, за което допринасяха и книгите, писани срещу него. По същество той поддържа тезата, че на барелефа се вижда космонавт, който „... по всяка вероятност представлява бога Гукумац (Кукулкан). (...) Един истински непредубеден поглед на тази рисунка би накарал дори най-упорития скептик да спре и да се замисли”.
Да спрем тогава и ние и да се замислим. Нима е възможно мъртвецът в саркофага да е самият Гукумац?... Първородителят?
Един от критиците на Деникен, Клифърд Уилсън, цитирайки друг критик, посочва иронично, че едва ли космонавтът ще излети бос в Космоса. Неговото обяснение за фигурата в барелефа е: кралска особа, седнала на трон, носен от мъже.
Гордън Уитъкър, специалист по цивилизацията на ацтеките, се намесва и в спора за маите. Той участва със своя статия в колективно издание срещу Деникен, озаглавено „Някои вярват в колесници”. В нея с остра ирония той осмива хипотезата за „космонавта” от барелефа в Паленке. За него барелефът изобразява знатен мая на трон, поставен върху черепа на бога на земята, който се готви да откъсне плод от Дървото на живота, с птицата кецал на върха му. „В края на краищата, пише Уитъкър, кой някога е чувал астронавт в компанията на птица да се изстрелва на дърво в Космоса”?
Алберто Рус не прави разлика между псевдонаучната еквилибристика за „джуджето изрод” и хипотезата за извънземен космонавт. И едната, и другата за него са продукти на фантазията. „Създателите им – пише той, – макар и по най-различни причини са напълно еднакви в своето развинтено въображение, в неограничената гонитба на сензации и в извращаването на научните данни”.
Може би някой ден, когато наистина се разчетат йероглифите от Храма с надписите и въобще от културните паметници на маите, ще получим по-убедителни отговори на спорните въпроси.

Из „Кукулкан слиза от небето”

Книгата можете да купите тук!