2015 стана последната в живота на доста известни български писатели, поети, артисти, музиканти, художници, но в тъжния списък има и много хора от властта, бивши разузнавачи, кметове, а и доста журналисти. Мнозина си отидоха рано и бързо, други се бориха упорито.
През януари ни напуснаха народният певец Иван Кремов, а инфаркт покоси Стефан Зашев - организатор на концерти на Лили Иванова. Отиде си Стефан Десподов (Деспо), изключително талантлив карикатурист, илюстратор, плакатист. Здравко Велев беше арабист и дипломат. Творческият път на Росица Баталова - диригент, беше изцяло свързан с Националния музикален театър “Стефан Македонски”.
Военният разузнавач полк. Пеньо Пенев е българинът, преживял девет години в ада на турските затвори.
Росица Янакиева беше уважаван бивш кмет на Перник, а ген. майор Нейко Ненов - зам.-началник на отбраната.
През февруари траур имаше в дома на президента Петър Стоянов - почина майка му Стоянка Стоянова. Затихнаха и жизнерадостните рими на поета Петър Софрониев, автор на едни от най-популярните текстове за естрадата. Отиде си и един емблематичен образ - Иван Карачоров-Килифарския поп. Простихме се и с журналистката Зоя Димитрова.
Разузнавачите изпратиха о.з. ген. Васил Зикулов, бивш шеф на военното разузнаване. Малко след това почина и о.р. генерал-майор Чавдар Калайджиев - също военен разузнавач.
На 92 години почина един от доайените на българската журналистика Борис Крумов.
На достолепните 90 години си отиде актрисата и певица Милка Янакиева, чиято кариера минава в Народния театър и оперетата, прочута като изпълнителка на стари шлагери.
През април замлъкна гласът на Сънчо - почина актрисата Лина Бояджиева, която години наред пожелаваше “лека нощ” на българските деца.
Писателката Лада Галина от години живееше в САЩ, сътрудничеше с няколко български издания на Американския континент. Отиде си след тримесечно сериозно боледуване. Издала е около 45 книги и е написала сценарии за два игрални филма.
Почина Григор Чернев - филмов критик, писател и публицист. Той е бил редактор във вестник “Народна младеж”, заместник главен редактор в БНТ.
Отиде си Нина Вежинова - съпруга на писателя Павел Вежинов, както и проф. Хенриета Тодорова, световноизвестен български археолог.
През май ни напуснаха Стефан Гайтанджиев, основател на ПК “Екогласност”, юристът проф. Георги Петканов, Атанас Семерджиев, първият БГ вицепрезидент, Дина Станишева, майка на Сергей Станишев.
Този месец беше тъжен за българската журналистика - замряха перата на Владислав Панов, журналист, бивш гл.редактор на в. “Труд”, Петър Кожухаров, Крум Благов. Застинаха четките на художниците Никифор Русков и Марко Стойчев. Отиде си Николай Христозов - поет и писател. Сбогом на Йордан Мутафчиев, генерал, министър на отбраната в правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов.
Композиторите се простиха със своя колега Божидар Петков - автор е на музиката за над 90 филма. Неговата Токата за 2 пиана е изпълнявана с успех в редица страни като Япония, Куба, Франция, Германия, Русия, Люксембург и др.
През юни ни напусна прекрасният художник от Плевен Йордан Кацамунски - автор с уникално творчество. Отиде си и проф. д.н. Александър Янакиев, преподавател, историк и кинокритик.
Юристът Неделчо Беронов се спомина през юли. През 1997 г. той е народен представител от ОДС и член на Комисията по правни въпроси в 38-ото народно събрание. От есента на 1997 е член на Конституционния съд (КС), а от октомври 2003 е избран с безпрецедентно единодушие за председател на КС с тригодишен мандат.
Загина операторът Григор Кумитски - той се удави, спасявайки рускиня.
Георги Бадев, който общуваше най-красиво с гласа на своята цигулка, почина на 76-годишна възраст. Той беше артист с изключително присъствие на сцената. Лауреат е на престижния конкурс “Кралица Елизабет” в Брюксел през 1959 г., което поставя началото на международната му кариера. Специализира в САЩ при знаменития цигулар Исак Щерн.
Отиде си и големият поет Евстати Бурнаски - автор е на повече от 30 стихосбирки, между които “Песни по пътя. Войнишки стихове”, “Обич”, “Легенда за България” и др.
През септември замлъкна акордеонът на Ибро Лолов. Спря сърцето и на Петър Данаилов, герой на социалистическия труд.
Цяла България се трогна от драмата на каскадьора Явор Кехайов, който почина внезапно от инфаркт тъкмо след операция, която му даваше шанс отново да проходи нормално.
През октомври изпратихме журналистката Уляна Петрова, главния архитект на София Стоян Янев, Тодор Петев - бивш декан на Факултета по журналистика, ген. Людмил Маринчевски, бивш гл. секретар на МВР.
Бардът Гриша Трифонов - поет с китара, си отиде през ноември.
Синдикалистът Олег Чулев и бизнесменът Вили Бец наскоро бяха изпратени от своите приятели във вечния им път.
Д-р Желю Желев,
дисидентът, който
стана държавен
глава на България
Точно 33 дни не достигнаха на първия демократично избран президент на България да навърши 80 години. Д-р Желю Желев почина на 30 януари в съня си.
На 1 август 1991 след дълги политически борби и безплодни гласувания Великото народно събрание избра философа от шуменското село Веселиново за държавен глава на България. Д-р Желев беше президент по време на прехода, но самият той не е преходна личност в българската история. Пое поста в условията на непредсказуема криза без практически опит, но изучил теорията и технологията на властта до най-интимните и гънки.
След време полският дисидент Адам Михник го нарече най-добрия президент на Балканите.
По негово време фактически бяха извършени най-големите реформи в България. Конституцията обаче ограничаваше контролните му действия и той до края на живота си съжаляваше, че тези реформи не станаха по най-добрия начин.
Д-р Желев положи и началото на новата външна политика на България и подготви условията за приемането ѝ в Евросъюза и НАТО.
Hа 6 септември, Денят на Съединението, почина един от най-големите български ходожници - акад. Румен Скорчев. Той беше еднакво силен и в живописта, и в графиката, и в илюстрациите на книги.
През 1970 г. картината му “Надежда” печели златния медал на международното биенале във Венеция и става притежание на галерията “Уфици” - единствената и досега българска творба там.
Акад. Скорчев правеше сериозно изкуство и за това безпристрастно говорят фактите. Той има над 50 международни награди, включително и два пъти Grand prix от световни биеналета. Шест пъти получава национални награди за живопис, графика и илюстрации. Негови картини са притежание на почти всички големи галерии и музеи в света.
Актьорът Васил Попов се
сбогува с книга
“Bасиле, приятелю, животът е клада, изгаряме като съчки в неговата пещ. Влизаме в него като деца, уж излизаме помъдрели, паднали на колене пред чудото му.”
С тези думи актьорът Вели Чаушев изпрати в последния му път колегата си от Сатиричния театър Васил Попов - един от стожерите на трупата с над 150 роли. Той почина на 81 години след обостряне на хронично белодробно заболяване. След кончината на съпругата си Беба актьорът дори мислел за самоубийство, но после се съвзел и признал: “Животът си струва, струва си да му се радваме, дори и на малките радости, които ни предлага”. Така се заел да пише мемоарите си. Опечалените получиха за спомен книгата му “Изповед без причастие” - жизнерадостен разказ с много размисли и страсти.
Люба Алексиева си отиде само няколко дни преди да навърши 89 години. Наричат я едно от най-слънчевите лица на българската театрална сцена.
Актрисата, родена на 19 ноември 1926 г., не спираше да излъчва радост. По-голямата част от кариерата ѝ е минала в Младежкия театър, към който изпитваше силна носталгия, убедена, че той е важен за децата. На 82 г. играеше в постановката по Чехов “Вуйчо Ваньо”. Буба, както я наричат колегите ѝ, нашумя преди няколко години с участието си в популярна реклама, в която казва една реплика: “Кажи, баба, тенкю”. Гениалната маркетингова фраза е предложена от самата нея.
Димитър Попов и призивът му
“За бога, братя, не купувайте”
Димитър Попов почина от паркинсон на 88 години на 5 декември. Той беше първият български премиер некомунист след 1946 г. Роден е на 26 юни 1927 г. в Кула. През размирната 1991 г. спечели доверието на политическите сили и оглави правителство на националното спасение. Освен като голям юрист, държавник и ерудит, той ще остане в историята и със знаменателния си призив “За бога, братя, не купувайте!” Произнася го, когато цените на стоките бяха освободени и всичко поскъпна.
Майката на Сергей Станишев
почина седмица след като навърши 88
Проф. Дина Станишева угасна след дълго боледуване, макар че до последно четеше лекции в СУ “Св. Климент Охридски”.
Лидерът на ПЕС Сергей Станишев бе неотлъчно до нея в последните ѝ часове. “Двамата бяха много силно свързани”, разказаха техни близки. На майка му Сергей и съпругата му Моника кръстиха и първородната си дъщеря - Дария.
Проф. Станишева е родена в руския град Архангелск през 1927 г. Заживява в България през 1958 г., след като се омъжва за бъдещия секретар на ЦК на БКП по международните въпроси Димитър Станишев.
Известният критик и писател Атанас Свиленов угасна на 77 години. Два месеца преди да почине той казва в интервю: “Силите ме напускат - илюзиите - не”. Няколко години той смело се бори със страшната диагноза рак. Атанас Свиленов е кинокритик, литературен историк и изкуствовед. Наричаха го един от последните истински интелектуалци.
Мария Русалиева угаста след тежка битка с алцхаймера на 87 години. Тя беше човек, влюбен в живота, твърдеше, че винаги забравя лошото и че живее красиво.Освен театрална Русалиева е и филмова актриса, участвала във филми като “Рицар без броня”, “Любимец 13” и последно в “Ла донна е мобиле”.
Певецът
си тръгна
без надежда
Борис Гуджунов си отиде, а така и не разбрахме какъв бе всъщност. Запомнихме го с няколко песни като “Надежда” и “Хора и улици”, със самолетната катастрофа през 1971 г., от която оцеля, с тежкия диабет и оплаквания на стопения от куп болести певец в заника на живота му. През последната година, когато започнаха да събират помощи, за да може Гуджунов да се лекува, певецът каза: “Не съм си представял, че ще стигна до такова положение - да разчитам на помощта на моите приятели. Благодарен съм за вниманието и обичта ви към мен - единствената топлина и надежда, че все пак съм оставил една добра следа след себе си”, написа до медиите Борис Гуджунов. Все пак, преди да умре, Гуджунов остави и друго завещание - диск с 22 избрани от общо 250 негови песни, които приятели издадоха. Струваше 5 лева... С парите от продажбата бе платена част от погребението.
Царският син
Кардам княз
Търновски угасна
след 7 години в кома
Първородният син на Симеон II Кардам княз Търновски почина на 7 април т. г. след почти 7 години в кома.
Жестоката катастрофа на 15 август 2008 г., в която князът карал със 150 км/ч, отне възможността на царския син да започне дни по-късно работа в голяма адвокатска фирма, след като дълги години бе маркетинг директор в най-голямата испанска телекомуникационна компания “Телефоника”. Князът имаше планове да се пробва и в селскостопанския бизнес в България, тъй като бе завършил селскостопански науки в университета в Пенсилвания, САЩ.
За 7 години семейството на Кардам опита какво ли не лечение, но не успя да върне княза към пълноценен живот.
Коментари (0)
Вашият коментар