Режисьорът Васил Гендов се сби с Кемал Ататюрк

Илия Костов засне филм за пионера на BG киното

Около Васил Гендов има повече митове, отколкото реалности. Това внушава режисьорът Илия Костов в документалния си филм за създателя на българското кино. С този филм за първопроходеца достойно затваряме страницата на 100- годишнината от създаването на киното ни и отваряме нова - на втората стотица.

“Именно личността на Гендов - казва Илия Костов, - по силата на някаква трудно обяснима логика се наслагва върху творчеството му, оцветява го с капризните багри на романтична тайнственост и недоказаност, които превръщат наследството му в спорен, макар и достатъчно жизнен мит...”

Какво ли няма в пребогатата биография на Васил Гендов?! Има дори сбиване с Кемал Ататюрк, когато бъдещият създател на модерната светска турска държава е военен аташе в София. Ататюрк е в София от 1913 до 1915 г.

Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Син е на известния възрожденски деятел Димо х. Гендов, чийто корен е от Калофер. Първоначално образование получава в родния си град, гимназия завършва в София.

През 1903 г. е приет за ученик в трупата на “Сълза и смях”. Заедно с други ученици под строй е заведен в салона на “Славянска беседа”, където

за първи път вижда

прожекция на филм

През септември същата година отива във Виена. Там учи в драматическия курс към театралната школа на Отто, завършва го и през април 1910 г. се завръща в София.

Гендов завързва приятелство с прожекциониста на “Модерен театър” и в разговор с него се ражда идеята за кратък филм с български сюжет. Историята не разполага с достоверни сведения как Гендов успява да спечели и собственика на “Модерен театър” за своята авантюра.

“Разрешението на въпроса дойде случайно, почти неочаквано - разказва Гендов. - По бул. “Дондуков” срещам оператора на “Модерен театър” Гайтано, испанец, с когото споделих големите трудности около намиране на средства за замисления от мен български филм...”

Вечерта след срещата с Гайтано, получил подкрепата на испанеца, Гендов умува върху бъдещото си произведение. Погледът му попада върху поставеното на масата хумористично списание “Българан”, на първата страница на което има карикатура на Александър Божинов с текст “Галантният българан”.

Гендов кани артисти от Народния театър. Всички отказват, а някои му заявяват, че нямат желание да се “резилят”. След два дни той решава да помоли своята братовчедка Елена Снежина, която също отказва. Тя обаче го запознава с актрисата от Пловдивския градски театър Мара Миятева, която се съгласява да застане пред камерата.

И пред къщата на богатия индустриалец Съселов на ул. “Славянска” 9 за първи път е поставена кинокамера. Снима се “Българан е галант”. Около кинаджиите бързо се струпват сеирджии. Едни гледат с интерес новото чудо, но други започват да псуват и обиждат хората от екипа. А трети дори хвърлят камъни към снимачния апарат и Гайтано е принуден да го закрива с тяло.

Една от снимачните площадки на “Българан е галант” е в двора на турската легация. Васил Гендов успява да убеди някакъв прислужник да ги пусне. Докато подготвят апарата, от сградата излиза добре облечен мъж, с лъснати чепици, ухаещ на хубав парфюм. Това е Кемал Ататюрк и той иска сметка от кинаджиите. Влиза в диалог с Гендов. Двамата започват да си разменят все по-остри реплики, накрая се бутат, нашият човек дори скъсва ризата на противника си.

Но усеща, че всеки момент Ататюрк може да получи помощ, Гендов започва да вика: “Бягайте! Кой каквото може да носи, да го грабва и бягайте!”. Прислужникът се оправдава а с думите: “Абе той си е такъв.”

“Каква беше нашата радост - ще каже след години Васил Гендов, - когато след първата нощна работа видяхме, че резултатите са отлични. За мен това означаваше, че пътят на българския филм е открит!”

Десет дни трае снимането на филма и

това коства на

режисьора ръчния

му часовник,

купен във Виена. Парите от продажбата Гендов дава на Мара Миятева, останала съвсем без средства.

Премиерата на “Българан е галант” е на 13 януари 1915 г. (ст. стил) в столичното кино “Модерен театър”. Публикации в софийския в. “Дневник” недвусмислено датират събитието. Две седмици филмът е злобата на деня. Софиянци се дивят на движещите се образи, но финансовият успех за авторите е нулев. Гендов не изкарва пари дори да си купи нов часовник, остава си само с възторга на публиката.

“Дневник” с великодушно снизхождение отбелязва: “Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество.

За участието си в “Българан е галант” Васил Гендов получава хонорар една пура. Подарява му я собственикът на “Модерен театър”. Тази пура обаче изиграва важна роля в съдбата на българина. Тя го въвежда в света на киното, което той приема като свое призвание и му се посвещава изцяло. Останалото е упорство, граничещо с пословичния балкански инат. Васил Гендов започва да прави филм след филм.

“През 1915 г. като артист в Народния театър - свидителства той - получих разрешение да замина на едногодишна специализация в Берлин с неплатена командировка. Още с пристигането си бях приет в известната филмова къща Айко-филм като стажант. Нещо повече - дадоха ми и заплата за някоя по-значителна поява във филм...”

Там Гендов участва с българката Жана Иванова. Още на първата среща й казва, че иска да я видя като героиня на новия си филм. Но признава, че няма пари за него. Когато се връщат в България, Жана Иванова отива в Сливен и след няколко дни се връща със спестовна книжка с 630 лв. и

дава цялата сума

за втория

български филм

По-късно Гендов разбира, че парите са от продажбата на скъп за нея спомен от родителите - златен часовник.

През пролетта на 1917 г. започват приготовленията за снимането на “Любовта е лудост”. В ролята на студента е Васил Гендов, на девойката - Жана Иванова, станала вече Гендова.

След премиерата на “Любовта е лудост” през 1917 г. за известно време Васил и Жана Гендови живеят в Берлин, където се подвизават из филмовите ателиета и се снимат като статисти в няколко филма.

След Първата световна война семейство Гендови се връща в Берлин, двамата получават малки роли в наскоро създадените студиа “Уфа” и “Местер филм”. Гендова под името Жана Дорит получава сравнително добра роля във филма “Тайната на камериерката”.

През лятото на 1933 г. Гендов започва да снима първия български говорящ филм - “Бунтът на робите”. Сюжетът е изграден върху живота и революционната дейност на Васил Левски. Снимките са в Карлово, Сопот и околни села.

“С ипотеката от 150 хиляди лева, която направих върху единствения си апартамент в София - разказва Гендов, - осигурих материала, както и престоя на колектива в Карлово и Сопот през периода на снимките. За разноските, които щяха да последват във Виена, беше ми обещана втора ипотека. Материалният успех на филма в София едва покри задълженията, които имах за него. Трябваше да се погаси и задължението за къщата в Сливен, за да се избегне публичната й продан. Аз бях притиснат до стената. Българският филм наистина проговори, но ме лиши завинаги от единствения покрив, който имах в София...”

В последните години на живота си Васил Гендов започва да се вживява в ролята на баща на българското кино. По негова идея се ражда Националната филмотека, опитваща се да съхрани визуалната памет на България.

Но към първопроходеца започват да се отнасят снизходително, а липсата на историческа памет отчуждава Васил Гендов от света и в края на дните си той с огорчение припомня накогашна своя епитафия:

Аз знам го туй,

жестока е съдбата.

В награда ще получа

шепа пръст

и хули на глупеца из устата.

А венецът -

малък дървен кръст.