Дамата не е задължена да представя на спътника си срещнатите познати

В „Етикет за всеки ден и за бизнеса” ще намерите изключително полезна информация за това как да се държите не само в бизнес средите, но и в ежедневието, което неминуемо ни заобикаля. Практически целият ни живот e работа, срещи и разговори. От това как протичат те, зависят по-нататъшните ни взаимоотношения с хората, както и успехът в работата ни. Ето защо авторът на книга ни предлага прости правила и съвети, които неимоверно ще улеснят общуването ни и ще ни осигурят недвусмислено разбиране.

На гости

Поканата за наше гостуване при близки, познати и приятели говори за мястото ни в съвременното общество – желана или необходима, приятна или по принуда, тя трябва внимателно да бъде посрещната и оценена. Във всеки случай обаче тя трябва да получи отговор в непродължителен срок, за да се даде възможност на канещия да се подготви. Ако сме единствените гости, това говори за отношение само към нас. Ако пък са поканени повече гости, тогава гостуването може да има и друг смисъл – най-често повод. Неприлично би било, ако канещият сам не ни уведоми, при получаване на поканата да се интересуваме от това, кои са другите поканени, независимо че при гостуването можем да срещнем хора или недобре познати или, което в никакъв случай не бива да показваме, лица, с които нямаме нормални отношения. Веднъж приета, поканата може само в краен случай, но не по-късно от два дни преди събитието, да бъде отказана, по възможност с убедителни причини. На покана за гости с деца е задължително да се съобразим и с възрастта им. Ако след поканата срещнем или ни гостуват познати, за които преценяваме, че биха били приети от домакините, редно е да ги уведомим своевременно.
На гости тръгваме преди всичко в добро настроение – да забравим временно своите проблеми и умората си. И най-вече прилично облечени – крещящи тоалети, силни парфюми, скъпи украшения и особено нови дрехи и обувки е редно да се избягват. Впрочем ако поводът диктува по-специално облекло, домакините сигурно ще го подскажат още с поканата. Важното е ние да се чувстваме свободно и уютно и да не притесняваме домакините.
В зависимост от повода и отношенията с домакините обикновено носим някакъв подарък. Универсалният букет цветя винаги е изход от колебанията ни с какво да зарадваме домакинята и да й благодарим за поканата. За домакина е достатъчна бутилка хубаво вино, а за децата – подходяща играчка, книга и др. Понякога се носят и подаръци за семейството (сервиз, набор от предмети, картина и др.).
И нещо твърде важно – при посочен час в никакъв случай да не закъсняваме, а това означава да се съобразяваме с транспорта и необходимото за пътуване време. При повече от 15 минути закъснение е добре да уведомим домакините (вече е лесно след навлизането на мобилните услуги). Не бива да се идва и твърде рано –възможно е домакините още да не са съвсем готови да ни посрещнат (тогава можем да поседим в колата или да се поразходим наоколо)*.

*В някои страни се срещат такива съкратени указания за пристигането, като s. t. (sine tempore или на английски „on time”), което означава „точно навреме”, или c. t. (cum tempore или на английски „in time”) – „навреме”, т. е. може да се закъснее до 15–20 минути.

Поздравленията с домакините и с дошлите преди нас други гости (с всеки поотделно или с общ поклон към всички) ни включват в атмосферата, която и ние можем да подобрим. Крайно некрасиво е критически да разглеждаме и да оценяваме жилището или неговите елементи, а за красивите вещи да се интересуваме от тяхната цена. Ако по време на гостуването случайно счупим предмет или част от посуда, не трябва да предлагаме пари. По-добре е да купим същата или подобна вещ и да я върнем. Ако пък счупеното може да се поправи, съветът е това да стане в непродължителен срок.
Честа гледка е разделянето на гостите на „мъжка” и „дамска” част (допустимо е, но не е ли твърде познато в нашите райони?). Съпрузите, естествено, поддържат контакт, но не непременно без да се отделят един от друг през цялото време. Ако един от тях изяви желание да си тръгне, другият, колкото и да не му се ще, се присъединява към него.
Ергените и неомъжените жени могат да гостуват (на обяд, вечеря, прием и т.н.) на дами, в т.ч. семейни, но не бива да забравят да благодарят още на следващия ден – по телефона, с писмо или да изпратят цветя. По молба на дама мъжете би следвало да придружат нейна гостенка до/от проявата, без при това да се смятат задължени да се грижат за нея през цялото време.
Възможно е по време на гостуването да има интересна за нас програма по телевизията. Ако обаче домакините или другите гости неохотно се отнесат към желанието ни, по-добре е да не настояваме. В случай че телевизорът работи, не бива да коментираме програмата (тя може да е интересна за другите) или пък самия апарат за лошия образ.
Аперитивът и храната се вземат след покана от домакините. Допустимо е да откажем алкохолни напитки, но не и храната (колко ли се е старала домакинята!). Дори ако имаме здравословни причини, е прието да вземем малко храна, внимателно да опитаме и да я оставим. Звучи добре похвалата за някое блюдо, но не бива да настоявате за рецептата – тя може да е кулинарен секрет на домакинята.
Местата на масата за храна, ако не са предварително обозначени, разпределя домакинята, но само при по-малко гости (4–6 души). В останалите случаи домакините обикновено канят до себе си някои от гостите по свой избор, а останалите се разполагат по собствено желание.
Краят на проявата се чувства при поднасянето на кафето (на масата или в друго помещение) или при ставането на домакинята. Неприлично е веднага да си тръгваме дори по простата причина, че не сме обърнали дължимото внимание на домакините, които през цялото време са били заети с обслужването ни. Няма точно определено правило колко време да оставаме на гости, но не бива да се прекалява – домакините имат нужда от почивка, а на следващия ден всеки има свои ангажименти. По принцип е прието да не се остава след 23 часа. Ако пък се организира развлечение с музика, е задължително да се уведомят съседите. Има обаче ситуации, когато ни е необходимо да си тръгнем по-рано. В такива случаи предупреждаваме домакините предварително или ако сме пропуснали това, вежливо им съобщаваме причината. Тогава не се сбогуваме с останалите присъстващи.*

*Такава ситуация французите наричат „тръгване по английски”/filer a l’anglaise), а англичаните я определят като „тръгване по френски”/take a french leave).

Тръгването е свързано с изказване на благодарност за поканата и за приятно прекараното време. Нерядко тя се съпровожда с покана за ответно гостуване* (ако не можем да приемем вкъщи, каним в ресторант, кафе, театър и т.н.). Сбогуваме се, след като вече сме облекли горните си дрехи, а при топло време – малко след кафето.

*Не се очаква младеж, гостуващ в дома на своята приятелка, да покани родителите й да му гостуват.

На обществени места

Появата ни в обществото започва още вкъщи – дали отиваме на пазар, на разходка, на гости и т.н., това трябва предварително да е ясно и съответно подготвено. В това отношение няма незначителни неща – и настроението, и облеклото, и обстановката, в която можем да се окажем дори против волята си, могат в голяма степен да повлияят върху очаквания резултат.* Не на последно място се отчита и състоянието на нашите приятели, близки или просто непознати хора. Правилата за поведение повтарят в много отношения „домашния етикет”, но вече в различна среда. В основата им е взаимното уважение. Има според нас основания да приемем един не съвсем класифициран термин – „обществен етикет” или „етикет в обществото”. Теоретизирането му би било претенциозно, затова за предпочитане е практическото му прилагане.

*Може да се напомни известният Указ № 1740 от 5 май 1709 г., с който Петър Велики забранява безвкусното подражателство и неприличието в облеклото на обществени места (с наказание „бой до вид, непригоден за употреба”).

На улицата

Улицата и тротоарът са за всички, така че ако искаме да не ни се пречи, не бива и ние да пречим на другите. Възмущава ни липсата на чистота, но не способстваме ли и ние за това! Много е шумно, а как разговаряме ние самите (особено с децата) и колко децибела излъчва нашето радио… А храненето в движение? В Англия това се смята за крайно падение!
Посоката на движение на тротоара е прието да бъде по дясната страна, тогава и потоците няма да се сблъскват. Не е редно рязко да се спираме (след нас вървят други хора), да заставаме по средата, за да разглеждаме витрините или да поздравяваме минаващ по другия тротоар познат, да се обръщаме към другите, да поглеждаме в прозорците на близките домове, да показваме с пръст някого или нещо и т.н. И още: багаж, пакети и други се носят в дясната ръка (пак за да не пречим на насреща вървящите). В лошо време чадърът не бива да се превръща в заплаха за другите. Не на последно място е и правилото за разминаване – особено на тясно място, сам човек прави път на повече хора, по-малката група – на по-многобройната.
Ако сме сами, движението е по-просто – разбира се, без зигзаги и блъскане (ако това стане, едно „Извинете!” не пречи)*, изпреварването да става от лявата страна на вървящите отпред. Да не смятаме за унижение да помогнем на възрастен човек, дете, инвалид, а на въпроса на непознаващ района всеки отговор би бил полезен. На тесен тротоар се застава от неудобната страна и с лице към човека, на когото сме направили място да мине.

*Езиковеди предупреждават да не употребяваме „Извинявам се!”, тоест сам себе си, а да очакваме другите да ни извинят – „Извинете!”.

Когато се върви с един или с повече хора, общоважащо е правилото за почетното място от дясната ни страна. На тротоара обаче мъжете, по-младите и по-младшите се движат от страната на бордюра (пазете се от преминаващия автомобил!), на пътното платно или откъм предмети, които биха пречили, независимо от коя страна се намират. Обикновено не се ходи „под ръка” – това става само при преминаване по неравности или за възрастни или затруднени в движението си хора, когато е необходимо съдействие. Допуска се такова движение под общ чадър при дъжд или в здрач и на недостатъчно осветени места.* Багажи в случая носят крайнодесният – в дясната ръка, и крайнолевият – в лявата (едва ли е удобно пакетът да е между движещите се).

*У нас е прието на дамата да се предлага дясната ръка, а във Франция и Великобритания – лявата (там смятат, че госпожата по-добре се държи по този начин).

Движението по двойки е удобно, но разстоянието между двамата трябва да е такова, че насреща вървящите ясно да разбират това и да не ги разделят. При повече хора също се препоръчва ходене по двойки една след друга, а не групово, тъй като се прегражда пътят на останалите.
Допустимо е при достатъчно широк тротоар да се върви и по тройки – спазва се почетното предимство, като при един мъж и две жени господинът е в средата, а в обратния случай – това е мястото на дамата. Ако реши да хване под ръка някого от съпровождащите я мъже, тя прави това по свой избор, но никога и двамата. „Тройката” се смята за максималния брой хора, движещи се заедно.
При среща с познати на улицата поздравът е задължителен – с кимване, мъжът сваля шапката си, жест с ръка или устен поздрав (без да се крещи). Ако се спираме за разговор, внимателно трябва да преценяваме реакцията на насрещната страна. Тогава обикновено се оттегляме встрани, за да не пречим на останалите минувачи. Ако сме заедно с други хора, е редно да им се извиним и едва тогава да се срещнем с познатия – но не за прекалено дълго. Ако насреща ни е позната дама, очакването е тя да подаде разбираем сигнал, че желае разговор, но тя решава дали ще спре първа. Придружаването, ако не е предварително договорено, трябва да е кратко, като и тук дамата има предимство – тя може по всяко време да го прекъсне („Благодаря, довиждане!”). Въобще добре е да се помни, че когато се върви с дама, другите познанства се оставят за по-удобен случай. Дамата пък има още едно предимство – тя не е задължена да представя на спътника си срещнатите познати (но може да го направи, включително да го остави сам, като му обясни причината за това).
Две думи за децата с нас на улицата: един родител държи детето си вдясно, а двете деца – от двете си страни; двамата родители – между тях, както едното, така и двете.
На улицата и на обществени места често можем да ползваме технически устройства или средства за кратко придвижване. Това са стълбищата, асансьорът и ескалаторът.
Някога, при липсата на достатъчно осветление, по стълбището е било прието мъжът да върви пред дамата (за да носи запалената свещ или подвижната лампа). Сега е прието жената да върви напред както при изкачване, така и при слизане. При достатъчно широки стъпала мъжът може да върви заедно с жената. При неосветени, стръмни и нестабилни стълбища обаче мъжът върви напред. Препоръчва му се също да внимава как се движи дамата (тя може да се спъне или дори да падне във всяка посока на движението), а когато стигнат стълбищната площадка, да й помогне, ако забележи нейната неустойчивост. При среща на вървящи в различни посоки мъж и жена на стълбище, дамата, дори да върви срещу правилото за дясно движение, не напуска положението, при което се придържа за парапета.
Асансьорът – преди години ръчно или полуавтоматично задвижван, нерядко е създавал неприятности на ползващите го (например вратата се отваряла, а самата платформа я нямало и е ясно до какво би водило невниманието). Днешните автоматични съоръжения са безопасни, комфортни и бързи. Влизайки в асансьора сама, дамата натиска нужния бутон. Намиращите се вече в асансьора мъже, особено стоящите близо до командното табло, се интересуват до кой етаж се качват по-късно влезлите (първо – дамите), и натискат съответния бутон. Ако асансьорът е претъпкан или ако ръцете им са заети, мъжете не свалят шапка при влизането на дами. Те обикновено се отдръпват встрани, за да им направят място. Поздрави се разменят само с познати хора – без излишни и пречещи на останалите разговори.
Когато мъж придружава жена в асансьора, от него се очаква да влиза и да излиза пръв – и в двата случая да помогне или да направи място на дамата (без грубости, разбира се).
На движещ се ескалатор дамата се качва и слиза първа, освен когато тя има нужда от помощ.

В автомобила

Автомобилът става все по-голяма необходимост. Да се пътува или да се шофира, може да бъде и удоволствие, но и повод за неуважително отношение към другите участници в движението, в т.ч. пешеходците. Правилата за движение по улиците и пътищата, общо взето, са уеднаквени. За съжаление поведението е различно – от внимателното до често срещаното грубо и невъзпитано държане. Става дума не само за техническите умения, определяни от закони и правилници, но и за цял кодекс от етични задължения.
Важно е т.нар. старшинство в автомобила. Почетното място (при ляв волан) е дясната седалка на втория ред; следва – лявата на втория ред и накрая – дясната до шофьора (обяснението не е от приятните: последното е най-опасно при инциденти).
При повече пътници се изисква по-голямо внимание: при две дами и двете сядат на задните седалки (съответно дясно–ляво); когато са три – дясно–ляво на задната седалка и най-младшата до шофьора; ако са четири, най-младшата сяда в средата на задната седалка; дама и мъж – дясно–ляво на задната седалка; две дами и мъж – дамите дясно–ляво на задната седалка, мъжът – до шофьора; три дами и мъж – двете по старшинство дясно–ляво, младшата в средата на задната седалка, мъжът – до шофьора; две дами и двама мъже – дясно–ляво за дамите, младшият мъж – между тях на задната седалка, другият – до шофьора; една дама и трима мъже – дамата на дясното място, най-старшият – на лявото, най-младшият в средата на задната седалка, третият мъж – до шофьора (не е грешно да се предложи на дамата мястото до шофьора въпреки асоциацията с възможни неприятности – все пак е по-самостоятелно място). В последно време мястото до шофьора в частни автомобили се смята за почетно. Допустимо е да бъде така главно за член на семейството, но в никакъв случай за непълнолетни деца – те задължително седят на задните места. За тях правилниците предвиждат и установяването на специални столчета. Където и да се намира, пътникът обаче не бива да влияе, като отвлича вниманието на шофьора със странични неща, да не говорим за съвети и коментари за пътната обстановка. Не бива, разбира се, и водачът да се държи по неподходящ начин. Особено внимание заслужават днес мобилните телефони – защо не ползваме достъпната система „свободни ръце” (hands free), а продължаваме да рискуваме и създаваме опасности?
При заемане на местата в автомобила първа влиза дамата (предлага й се изборът на седалка – дясната на задния ред или до шофьора), като й се отваря вратата и леко се поддържа под ръка (понякога трябва да се внимава с главата, особено ако тя носи шапка), и се обръща внимание на облеклото (дълги рокли например). При излизане се повтаря редът – първо дамата! Шофьорът спира, изключва двигателя, преминава зад автомобила от другата страна и отваря вратата. Сядането изисква от жената първо леко да приседне, а след това да стъпи на пода на автомобила със събрани крака. При слизане първо събраните крака стъпват на платното (тротоара или друго) и с леко придържане към арматурата или предната седалка се излиза. Приличието изисква дамата да бъде по-внимателна при по-открити дрехи, особено към краката си и нерядко – деколтето.
В собствения автомобил се знае редът – пушене, музика и т.н. А в чужд, особено в такси, е редно да се съобразяваме с установения порядък – ако видим надпис „Моля, не пушете!”, „Не отваряйте прозорците!” или друго, то без разрешение това не се прави. Изискването за поставяне на коланите за безопасност не е случайно и поради това е задължително. Пътниците в автомобила първи поздравяват познати извън него.

В градския транспорт

Както на улицата, така и в масовия градски транспорт, срещаме непознати хора и друга обстановка. Освен това видовете транспорт – метро, автобус, трамвай, тролейбус и т.н., имат своята специфика на движение, разположение на седалките, места за правостоящи, майки с деца и инвалиди, достъп до водача, вход/изход и др.
Основните правила предвиждат преди всичко да се пропускат слизащите (те пък трябва своевременно да са готови, а не в последния момент да създават затруднения), след което се качват жените, възрастните, заемащите по-високо положение (ако това е известно на някого) и накрая – мъжете. Слизането е по същия начин, но ако се придружава някой от изброените, то първо слиза мъжът, за да помогне, подавайки ръка (естествено, на началника ръка не се подава, това сигурно няма да бъде оценено като учтивост – то има друго име).
Когато мъж придружава дама, след качването й той я настанява да седне (ако има места; за предпочитане до прозореца, а той сяда до пътеката), плаща или перфорира билетите и сяда или застава до нея, когато мястото й е единично. Не е прието мъжът да търси място за сядане за себе си, ако то е отдалечено от жената. В случай на отдалечени от пътеката или предварително купени номерирани места новите пътници се придвижват до тях с лице към вече седналите.
Прието е място да се отстъпва на дами, бременни жени, възрастни, инвалиди, но жената не предлага своето място на мъж (с изключение на твърде възрастни или на инвалиди) – възможно е той да се обиди (въпреки годините си сигурно се чувства или кавалер, или … още млад). Отстъпеното място не се афишира, но пък благодарността на сядащия е естествена. Ако не се намери място за дамата, всякакви бележки (от рода на „Тук няма кавалери!”) са нежелателни.
Не се препоръчва говоренето на висок глас, а намиращият се на другия край в препълнено возило само се поздравява с кимване или с друг жест. Разбира се, недопустими са пътуването с мръсни дрехи, с обемист багаж, в т.ч. познатите тийнейджърски ранички, поставянето на багаж върху свободни седалки, както и изтърсването на сняг и дъжд при влизане, плътното съприкосновение с другите пасажери, яденето (особено храна, която може да изцапа другите – сладолед, сандвич с подправки и т.н.), кихането и кашлянето (без да се закрива устата), включването на радиоприемници, изхвърлянето на боклук през прозорците и т.н. От седящите се очаква да не разгръщат широко вестника си, да не препречват пътеката с изопнатите си крака, да не си оправят прическата и грима и т.н.

На театър, концерт, кино…

Културният живот на всяко общество е израз на интелектуалното му ниво. Това налага и определени правила при посещенията на представления, спектакли и прожекции.
Може да се каже, че посещението на културна проява поначало е предварително известно било чрез купуване или запазване на билет, или получена покана. С това в значителна степен се облекчава и подготовката – знае се дали отиваме сами, как ще пътуваме, как да се облечем. В зависимост от това, дали тръгваме от вкъщи или от друго място (работа например), трябва да избягваме различни чанти и други вещи, които могат да ни пречат да се чувстваме уютно. Трябва да отчитаме и времето за пътуване – общоприето е да се идва около 15 минути преди началото. Може би поради тази причина най-удобно време за тези прояви са почивните дни.
На театър, опера, оперета, симфоничен концерт обикновено се ходи в по-представително облекло – мъжете в тъмни костюми, дамите – в празнични рокли (без да превръщат спектакъла в представяне на собствените си дрехи). На премиери обаче в повечето случаи се предпочита строго официално облекло – смокинг за мъжете и дълги рокли за жените с по-големи деколтета и подходящи аксесоари, в т.ч. ръкавици. Сутрешните прояви и представления са по-малко представителни – облеклото е ежедневно (роклите са до коленете).
Поведението на сам посетител е резултат на познанията му за етичност и на възпитанието му.
Двойки – дама и господин, са най-често срещаните любители. На входа мъжът отваря вратата към себе си, ако е такава конструкцията, и пропуска жената да влезе, или навътре, като в този случай господинът влиза пръв, за да държи вратата. При въртящи се врати първо влиза дамата, но не в едно отделение заедно с мъжа.
На гардероба мъжът помага на дамата да свали горните си дрехи (през зимата понякога се сменят и обувките) и ги предава заедно със своите. През това време дамата може да е пред огледалото. Мъжът купува програмата на представлението и я предоставя на дамата.
Влизането в залата става няколко минути преди обявеното начало: дамата върви напред (дори когато има разпоредители); до местата, ако не са в края, се върви с лице към вече седналите (с леко извинение за безпокойството); дамата сяда от дясната страна на мъжа, който, ако седалката е вдигната, следва внимателно да й помогне. Ако двойките са две, дамите сядат една до друга между мъжете. Ръчните облегалки (единични или двойни) не са само за нас – облягаме се внимателно само на едната (към нашата дама). Дамската шапка може да пречи на седящите на по-заден ред, затова или ги питаме дали им създаваме неудобство, или колкото и да не ни се ще, я сваляме. По същата причина се препоръчват невисоки дамски прически. Това се отнася и за заемането на местата в ложата, при което жените сядат на първия ред, а мъжете – зад тях, при всички заети места.
Ако сме закъснели за началото, не търсим местата си – по-добре да седнем на някои незаети или да останем до входа. Видим ли пък познати, поздравяваме ги само с леко кимване. Да не забравяме, че бинокълът е за сцената, а не за оглеждане на присъстващите. Недопустими по време на спектакъла са разговори, шепнене, тропане с крака, шум и т.н. Разбира се, одобрителни възгласи и аплодисменти – стига да са на място, не биха пречили както на артистите, така и на другите зрители. Фанатичните обожатели на един или друг артист би следвало да си дават сметка и за труда на другите изпълнители.
През антракта можем да срещнем познати, да изпушим цигара (само на определените за това извън залата места) и да закусим в бюфета (не се препоръчва носенето на закуски от къщи, дори и да не сме успели да хапнем преди представлението).
Краят на спектакъла е за поздрав към изпълнителите – аплодисменти, одобрителни думи и цветя (връчват се лично на артистите или чрез разпоредителите, но не се хвърлят върху прашната сцена). Да не бързаме да напуснем залата, може да има бисиране или повторно появяване на артистите. Това е и времето за вземане на автографи (върху снимки, театрални афиши, програми на спектакъла, специални бележници и т.н.).
В киносалоните, в цирка и на поп концерти правилата са по-либерални – облеклото е оставено на вкуса на зрителите, реакциите са по-свободни, но едва ли са обясними необуздани емоционални изблици, вандализъм и нещастни случаи (при различните поп представления).
На изложба и в музей ходим да се запознаем с история, култура, наука и изкуство, със занаяти, бит и производствени постижения. Улеснени от професионални гидове, ние имаме задължението внимателно да се запознаваме с експонатите (без да пипаме). Въпроси се задават в паузите, а коментари – след общото представяне и в по-ограничен кръг. Познати автори е естествено да бъдат поздравявани – не би било тактично да ги сравняваме с други техни колеги. Желателно е и разписването в почетни книги. Очаква се да бъдем прилични, макар и в ежедневно облекло.
В библиотеката правилата за поведение изискват уважение към читателите и към книгите. Получаването на необходимото четиво в случай на ясен автор и заглавие е лесно. Но редно е да се научим да работим и с каталозите (азбучен и систематичен), когато търсим нещо неопределено. Днес сме значително облекчени от електронните системи. Важното е да знаем, че заеманата книга е ползвана преди и ще е необходима и след нас – недопустими са подгъването на страници, бележките, подчертаванията, да не говорим за изрязване на текстове и илюстрации (за съжаление такава вандалщина се среща все по-често). Книгата трябва да бъде върната в определения срок – може би е необходима на други хора. Колкото до работата в читалните зали – общи или специализирани, то там се влиза с намерение за работа с папка и бележник. И… не се пречи на заниманията на останалите.

Из „Етикет за всеки ден и за бизнеса”

Книгата можете да поръчате тук!