Георги Димитров е живеел като конте в Германия и в Австрия

Изследователите на значими събития от миналото на България Петя Минкова и Иван Бутовски са автори на втората книга от поредицата „Библиотека разследвания на „168 часа”. Това е първата книга, в която документи на Държавна сигурност и свидетели доказват, че легендарният полицай Никола Гешев е останал жив след 9.ІХ.1944 г. Служителите на ДС изпадат в шок, когато роднините му получават от страшилището за комунистите писма и колети от Канада. Агентите на ДС безуспешно търсят Гешев в Канада, Турция, САЩ и Бразилия цели 30 години.

Част втора

ЗАЩО ГЕШЕВ СМЯТАЛ КОМУНИСТИТЕ ЗА ПО-ОПАСНИ ОТ „АЛ КАЙДА”?

Глава първа

Москва пръска $ 9 млрд. за балкански революции

Комунистите са били по-страшни от „Ал Кайда”, казва историк

Историкът доц. Лъчезар Стоянов е сред малцината учени от България, които по времето на Борис Елцин получават уникалния шанс да прегледат конфискувания ни архив в руската столица. След това документите отново са засекретени и остават недостъпни до днес.

Стоянов засякъл десетки документи с плащания от Коминтерна към нашите комунисти. По негови данни, а и по други исторически материали, поне 3 млрд. долара са изпратени по нелегални канали от Москва за организиране на конспирации у нас. Така излиза, че някои от нашите социалисти са били най-обикновени наемници. Нещо като революционери на заплата, които са снабдявани с оръжия, взривове, радиостанции с една-единствена цел – да направят преврат у нас, за да могат болшевиките да сложат ръка върху ресурсите на България и върху банковата й система. Точно както са постъпили с Русия.

„Никола Гешев отлично е знаел що за хора са това. Стотици доклади на полицията доказват, че тя е разполагала с много точна информация. Гешев е имал внедрени агенти в самия ЦК на партията, в партизанското движение. В този сборник има факсимилета на Гешев и Праматаров, стенограми от заседания на комунистите, публикувани полицейски доклади какво е знаела полицията, разговори на най-високо ниво в комунистическата партия и партизанското движение”, разказва доц. Стоянов. Според него Гешев се е борил с опасни терористи, издържани от чужда държава. „Коя страна няма да реагира така и няма да се защитава?”, пита Стоянов.

НКВД е имал резидентура у нас, която е разузнавала ситуацията в страната и около комунистите както от съветска гледна точка, така и по линия на Коминтерна. При това явен приоритет са имали държавните интереси на Съветска Русия. „В интерес на СССР е...”, пишело в документите, на които се натъкнал историкът.

Според Стоянов парите от Москва идват от заграбеното от царската династия, от църквата, от дворяните и помешчиците, които са били унищожени дори физически. Много от занаятчиите и селяните, които отказвали да предадат имуществото и спестяванията си на болшевиките, са разстрелвани. Руски историци в началото на 90-те години публикуваха доказателства как духовенството е било измъчвано по чудовищен начин, за да бъдат ограбени и богатствата на църквата. Част от тези несметни богатства са отивали в лични сметки на бандата около Ленин и Троцки, за което западната преса е сигнализирала още през 1922 г. Друга част от опръсканите с кръв пари са били за болшевишкия елит и неговите ескадрони на смъртта.

„Гледах бюджетите на Коминтерна – сумите са фамозни. С издръжката му е натоварвана цялата икономика на Русия и бюджетът му винаги е одобряван от болшевишката партия”, казва Стоянов. Мозъкът на този план е спонсорът на Ленин – Парвус, който настоявал щедро да се финансират комунистите в цял свят, защото, като вземат властта, ще дадат на болшевиките банковите системи и природните ресурси на своите страни.

„Димитър Благоев дълго време смятал, че Парвус е само един от псевдонимите на Ленин, едва на по-късен етап разбрал, че това е друг човек”, казва Стоянов. Ленин прокарвал плана на Парвус и аргументирал масовите убийства на селяни и занаятчии с тезата на Карл Маркс, че работниците нямат отечество. Затова комунистите не трябвало да защитават интересите на своите страни, смятал червеният вожд. Тази идея като бацил прониква и в България. „През 1919 г. на първия партиен конгрес Димитър Благоев обявява, че те искат да вземат властта като непосредствена задача и да наложат комунистически режим от съветски тип. И че както е записано в устава на Коминтерна, те се борят да създадат СССР – Световна съветска социалистическа република. Това е крайната цел. Но всъщност това е уставът на Коминтерна”, казва Стоянов.

Според него вторият неприятен за ушите на сегашните комунисти факт е, че Коминтернът не е интернационал, а световна партия със седалище в Москва. „По идея на Ленин Коминтернът се издържа от съветската държава. Приемайки, че си БКП, ти ставаш териториална секция на световната партия. Тоест ти си секция, а не самостоятелна партия”, обяснява Стоянов. „Превръщайки се в поделение и приемайки принципите на болшевишката партия, нашите комунисти прилагат строго принципите на централизма. Отговарят с живота си за изпълнението на партийната повеля. Няма искам, няма не искам. Щом си комунист, ти си длъжен да изпълниш волята на партията, а тя е българска само по име. Всъщност е инструмент за световна пролетарска революция, чиято крайна цел е Световна съветска социалистическа република. Тоест ти не се бориш за България, а да си част от една световна пролетарска държава.” Неслучайно последното изречение в речта на Благоев е: „Довиждане до следващия конгрес в съветската социалистическа република.” „Тоест за нашите комунисти пролетарската идея е по-важна от националната. Това е патология на една идеология”, обобщава Стоянов.

Това обяснява настървението и жестокостта, с които легендарният полицай Никола Гешев е преследвал комунистите. Бил е наясно с условията, които Коминтернът поставя на българските си маши. „В архива се натъкнах на интересни документи, от които става ясно, че Коминтернът има 21 условия към българските червени. Едно от тях е цялата партия да е въоръжена и да се създаде паравоенна структура, за да се води борба за постигане идеалите на комунизма. Това е една световна комунистическа партия с централен бюджет, която веднага минава на издръжка. Бюджетът е единен и основните пари се отпускат от СССР”, обяснява Стоянов. Според него така нашата комунистическа партия става партия от болшевишки тип. „По този начин се изгражда глобална терористична мрежа с разузнавателно и военизирано крило. БКП въоръжава партийната членска маса. Такива военни структури имат само тоталитарните партии и кафявите ризи на СС. Затова у нас започва да се създава паралелно на официалното ръководство,” казва Стоянов.

Пример са Васил Коларов и Георги Димитров, които управляват комунистите у нас от централата на Коминтерна в Москва. „Тук остават тези, които са пушечно месо. Който излезе в нелегалност, автоматично минава на издръжката на Коминтерна – правело се е за отделни дейци и е финансирана партията като цяло”, твърди историкът. В дневника си Димитров пише как съветският посланик превежда пари на майка му и баща му, на пострадали другари. Отпускат се средства и на попаднали в затвора, като всичко е с много ясна цел – завземане чрез преврат на цели държави.

Освен нашите върхушката в Москва щедро финансира всички балкански комунистически партии с надеждата да извършат преврат и да свалят властта, Коминтернът да сложи ръка на банковите авоари и богатствата на полуострова. Бандата на Парвус, Ленин и Троцки точно както е обрала Русия, така иска да обере и останалите страни. Част от парите заделят за себе си, а останалите инвестират в революционни движения, които да ги направят още по-богати. „Само между 1923 и 1925 г. за балкански революции са отпуснати суми, за които циркулират изследвания, че се равняват на сегашните 9 милиарда долара”, посочва Стоянов. Той е категоричен, че Коминтернът е глобална конспиративна организация, много по-мощна от „Ал Кайда”. „Тази мрежа има пропаганден апарат, 18 издателства, субсидира милионни тиражи в Европа, по команда се подкупват вестници и журналисти”, казва историкът, проникнал в българския архив в Москва. Според него болшевиките тайно финансирали уж независими медии, като пускали реклами, осигурявали командировки, давали поръчки по мрежата си кой вестник да се купува, за да му се вдига тиражът, и др.

Стоянов открива 30-ина хиляди документа за България в архива на Коминтерна. „Но така и не ни допуснаха до ключовите фигури. През 1997 г. стана скандал, защото западни историци публикуваха документи как Американската комунистическа партия е финансирана от Москва. И как са били служители на чужда държава и чужда идеология, че са платени отвън агенти според критериите на международното право.” Неслучайно компартията на САЩ е забранена.

От 1921 г. българските комунисти са длъжни да поддържат към партията си и паралелна военна организация. „Това е сложна терористична структура, като в нея не всички се познават, не всеки може да се свърже с всеки”, обяснява историкът. „Георги Димитров пише до един комунист с един псевдоним, до друг – с друг. За един ден е ползвал по няколко имена. Част от псевдонимите са колективни. На този фон „Ал Кайда” са като детска градина. Зад тези терористи е стояла цяла държава с печатница за фалшиви пари, за паспорти, с глобална радиомрежа, с разузнавателни пунктове, с милионна членска маса от зависими хора. Имали са тренировъчни лагери за военни, за диверсионни части, комунистически университети за малцинствата на Запад. Прилагали са глобален подход.

„Военната организация всъщност е нелегална, терористична структура към партията и е на директна издръжка от СССР. Това го има и в дневника на Димитров, а и в други документи. Разбира се, сумата на парите трябва внимателно да се провери, но тези хора са издържани от Москва, тя поддържа нелегалните квартири, осигурява взривове, оръжие, апаратура, за да се изпращат сведенията до съветската столица. Една трансгранична мрежа.”

„Парите са носени на ръка, няма банкови преводи”, обяснява Стоянов. „Димитров пише, че това е ставало най-често чрез военния аташе на СССР или по нелегални канали. От нашите който не се е сетил, той не е взел пари от Коминтерна. Трябва само да заявиш, че си за световната революция. Обикновено са били под прикритието на търговски пътници или представители на големи западни фирми. С маскировъчна цел е трябвало да живеят луксозно, да са в скъпи хотели. Георги Димитров е живеел като богат човек и в Германия, и в Австрия, бил е истинско конте. С хубави костюми, с пури. Получавал е пари директно от Москва. Коларов е бил генерален секретар на Коминтерна. Той е на високоплатена длъжност и живее при много добри условия в съветската столица. И двамата са платени революционери.”

В архива в руската столица историкът Лъчезар Стоянов се натъква на фрапиращи отчети за парите, които нашите комунисти получавали от Коминтерна. „Невероятни отчети съм виждал. Примерно наш емисар в Париж пише, че някакъв висок и дебел човек му дал еди-каква си сума, от която той предал на Пешо определена част. На друго листче с неграмотен почерк пише „от високия получих еди-колко си”. Така са се отчитали за шокиращо високи суми. Затова Сталин решава да спре това кранче и с основание нарича Коминтерна „лавката”, като под това разбира място, където мъжете се напиват и освинват.”

Йосиф Висарионович прави това постепенно, на няколко етапа, като непрекъснато пита: „Къде са парите, къде ви е световната революция? Парите са изядени, а революция няма.” Хората около Димитров и Коларов започват да пишат тъжни обяснителни писма къде и как са потънали милиардите долари. Наказанието им се разминава само защото Сталин решава първо да разчисти групата около Троцки, след което да се разправи с по-десните. Разбира се, след това идва ред и на останалите лакоми революционери, включително и у нас. Това донякъде обяснява защо Сталин е допуснал тайната операция „Разбиващ фактор” на САЩ и Англия, с която хора от върхушката на компартиите са обвинени, че са западни агенти. Сталин е знаел, че не всички са, но е приел да бъдат избити или вкарани в затвора. Най-вероятно защото е бил бесен от кражбите, личното обогатяване и разхищенията им. Но при тези гонения са си отишли и доста идеалисти.

От тази гледна точка отношението на Гешев спрямо комунистите изглежда разбираемо. Той си е пазел държавата от платената шайка на Сталин и Димитров. Владимир Илич също не е принципният червен водач на революцията. И той като нашите комунисти, преди да направи революцията, е бил на заплата. „Вече никой не смее да отрече документите, които излязоха от Германия, че болшевишката революция е субсидирана от немския генерален щаб”, казва Стоянов. „Ленин е разобличен, има документи и обвинение за предателска дейност, затова се крие във Финландия. Издирван е за предателска дейност заради парите, които получава от Германия, и че е част от разработката на германския генщаб. Началото на болшевишката революция е опетнено с предателство. Самият Ленин казва, че плюе на руснаците.”

Очевидно самата идеология на комунистите е била безродническа. „Ленин в края на живота си не е адекватен, отменя брака със закон и е за социализация на жените. Иска да отпаднат парите като разменно средство и да се мине към натурална размяна, но се стига до невероятен глад и безогледен терор. От селяните е иззето всичко и те умират от глад”, завършва Стоянов.

По данни на руски историци от началото на 90-те г. Парвус издебва момент, когато Ленин вече е болен и не е в кабинета си. Секретните кодове и шифри за банковите му сметки тайно са отмъкнати. Според някои именно изчезналите милиони влошават състоянието и ускоряват смъртта на болшевишкия вожд.

Из „Секретните досиета доказват: Гешев остава жив след 9.ІХ.1944 г.”

Книгата можете да поръчате тук!