Какво правят сега бившите министри

Как се съчетават ръководство на съвременна компания с милионен оборот с послушничество в църквата?

Може ли човек, стоял на върха на държавата и управлявал икономиката ѝ да седне отново на студентската скамейка и да се чувства по-успешен от преди.

Кое те дърпа от министерско кресло в центъра на София към наследствена къщичка на село или край морето?

Отговори на всички тези въпроси дават бившите министри на България.

Ето къде са ексуправниците сега и с какво си изкарват прехраната хората, разпределяли преди години милиони по европрограми. “24 часа” представя част от бившите министри и делата им. Оказа се трудничка задача. Някои от тях не искаха да говорят за себе си от скромност. Други ни заподозряха в нездрав журналистически интерес, продиктуван от това, че са намалели силиконките и другите жълти теми. Трети приеха радушно да разкажат какво ги прави доволни и дори по-щастливи след министерстването. Животът продължава- поредицата за министрите в “24 часа”- също.

Лидия Шулева стана коуч

Лиляна Клисурова

Изцяло нова професия има Лидия Шулева. Бившият вицепремиер и министър - първо на социалната политика, а после и на икономиката, в кабинета “Сакскобургготски” стана коуч.

“Не съм нито треньор, нито обучител, за съжаление професията коуч няма превод нито на български, нито на друг език”, обяснява Шулева.

Според нея най-близо на български е определението

“консултант по

личностно и

организационно

развитие”,

защото става въпрос за специален подход за развитие на човешкия потенциал.

В последните години Шулева буквално “изчезна” от публичното пространство. “Искам да се изолирам максимално от негативизма, професията политик не е за мен, предпочитам да наблюдавам процесите отстрани”, казва днес Шулева.

Когато преди 6 години излезе от парламента, Шулева решила да се върне в университета. Но не като преподавател, а отново като студент. За да прочисти главата си, избрала да замине надалече и записала курс по лидерство в “Харвард”, САЩ. Харесало ѝ да е отново студентка и решила да учи още и да се преквалифицира. Избрала една сравнително нова за света професия - коучинг, и се записала първо в университет в Калифорния, а след това и в Англия.

Изкарала 3 сертификационни курса и държала изпит за придобиване на специалност. Сега е един от 20-ината коучи в България и членува както в Българската федерация по коучинг, така и в световната.

Коучингът е специфична професия, свързана с развитието на човека - дадено лице се подкрепя, докато се постигне конкретна лична цел или професионален резултат. Тръгнала е от спорта и затова се налага името коучинг, но смисълът, който се влага в нея, няма нищо общо с треньорството.

По-скоро става дума за партньорство между коуч и клиент, при което двамата заедно работят за постигане на определени цели за определен период от време и по конкретни казуси.

Целта е да се отключи потенциалът на хората, за да максимизира тяхната успеваемост. Коучингът е все още непозната професия в България, но има голямо бъдеще, предрича Шулева.

Определя се като щастлива жена, защото децата и внуците ѝ са около нея и се занимава с неща, които ѝ харесват. И дъщеря ѝ, и синът ѝ са си в България. Обича да е с внучките си, макар да признава, че “не са случили на най-всеотдайната баба”. Когато преди 6 г. се роди Мартина, Шулева учреди КГБ - Клуб на готините баби. Днес тя се грижи основно за културно-масовата програма на каката и по-малката Нора, която е на 4 г. През уикендите води двете госпожици на театър, детска опера, балет. А когато ги взема у дома, баба им готви любимите манджи.

Страст са ѝ и пътешествията. Направила си е списък на местата по света, където иска да отиде, и постепенно слага чавка до някоя от държавите. Избира места с различна култура, където може да научи нещо ново.

Милен Велчев с 2-3 кг. отгоре, шеф на компания,

“бебето” му Виктор вече е тийнейджър

Tой е почти същият. С няколко незначителни разлики - малко повече от десетилетие към ЕГН-то, 2-3 килограма отгоре, без нови сантиметри към ръста - „напълно достатъчен си ми е“, казва през смях бившият финансов министър Милен Велчев. Половинката му още си е Симона, синът му Виктор, който се роди почти към края на министерския му мандат, вече е пораснал. Приятелите са старите „във всякакъв смисъл”, хобитата - и те. Баскетбол, ски, кино, театър, изискана вечеря, пътешествия по света, но и у нас, хубави мощни коли.

Семейство Велчеви живее в София и няма планове да се изнася където и да било.

Милен Велчев управляваше финансите на България, когато бе на 35 години.

Днес той се учудва на собствената си решимост да се нагърби с такава задача. Отдава решението си на липсата на опит, който прави хората по-смели, “понякога неразумно смели”.

А и на естественото желание на всеки по-млад да покаже на другите какво може. Казва че ако е финансов министър на 55 години, вместо на 35, е много вероятно да не повтори някои от решенията си като 35-годишен. Например - данъчната реформа. Защото, когато я е започвал, не е знаел в детайли какво му предстои.

Днес Милен Велчев е убеден, че влизането му в политиката не го е направило по-богат, но и не е обеднял. Нито пък, че точно тя е дала старт на успешната му кариера след това. Сега е в екипа на едни от най-успешните български компании. Постът му е не по-малко отговорен- той е изпълнителен директор на “ВТБ Капитал България”.

Съвсем наскоро той прекара безсънни нощи около наддаването в Лондон за БТК, където компанията смени собственика си.

Денят му днес минава както някога - претоварен със срещи, с телефонни разговори, с преговори, с вземане на отговорни решения.

Валери Цветанов: Върнах се към живота си на учен,

варя си безопасна домашна ракия

”Върнах се към предишния си живот - този на учен. Знаете, че аз съм доцент в института “Пушкаров”, разказва бившия земеделски министър от кабинета Станишев.

И вметва, че сградата на института наскоро се срути, което е “много тъжно и е илюстрация на ситуацията и с науката, и с държавата”.

Днес ексминистърът води спокоен живот в къщата си в с.Голяновци, на 16-ина километра от София.

“Имам много приятели, викат ме в цялата страна за мнения, аз си говоря с всеки. Обичам да разговарям с хората. Живея в къщата си в това хубаво селце, която ми е още от 1976 г. Гледам свободни кокошки, имам любимо куче - Блеки, варя си домашна ракия и я опитваме с приятели и съседи - двойно препечена, напълно безопасна, страшно ароматна, държа я в буре. Занимание, което не е за всеки, както наскоро стана печално известно. Никога не съм имал книжка, не шофирам, пътувам с метро и с градски транспорт. С увлечение колекционирам стари часовници и картини. И естествено, имам много и най- различни книги”.

Цветанов определя пребиваването си във властта като “незабравимо преживяване, защото дава възможности да промениш неща, които не харесваш, да направиш нещо, с което да бъдеш запомнен. Сега от дистанцията на времето, си мисля, че за много неща бях прав. За някои, за съжаление”, додава Цветанов. Аз успях да затворя, както се казва, всички програми, дори и предприсъединителната САПАРД. В труден диалог със земеделски производители и с комисията от Брюксел. Изплатени бяха, още помня точната цифра, цели 1,396 милиона лева. Това ми дава експертно самочувствие. Защото дори докато бях в политиката, се държах като експерт и исках да остана такъв. Не мога да бъда друг. А и си мисля, че в земеделското министерство, в което има 37 хил. работни места и управлява бюджет, колкото на 7 други министерства, ако влезе друг, освен експерт, последиците биха били пагубни.

“Сега виждам притеснителни неща. Когато се подготвяше новият програмен период, да се смени директното плащане на хектар земя с продуктов принцип - когато обработваш 200 дка да имаш и поне една крава, го изпуснахме. Не е добре това, че сега се върви към огромни земеделски фирми - 40-50 фирми инкасират 400 млн. лв. чиста субсидия, а дребните стопани получават останалото или нищо не получават. Това ще има тежки последствия, напомнят ми на програмата за Странджа-Сакар по Живково време. Тато навремето раздаваше пари, жилища, земя, а сега нищо не е останало, районите са безлюдни. Така ще стане и сега с тези села”, завършва разказа си ексминистърът.

Кристиан Кръстев

управлява фирма

и се смирява като иподякон

МАРИЯНА БОЙКОВА

Cлед няколко месеца в креслото на министър на транспорта в служебното правителство на Марин Райков, Кристиан Кръстев се върна като управител на “Флайинг Карго България”, която е официален лицензиант на FedEx Express за България от 1997 г. Като лицензиант на FedEx Express, най-голямата куриерска фирма, “Флайинг” оперира с 220 страни по света.

Кръстев казва, че Европейската комисия е одобрила тези дни закупуването на TNT от FedEx Express, за да илюстрира мастото на компанията в куриерския бизнес.

В българската фирма Кръстев е от 1997 г., тоест от началото. Има самочувствие на мениджър, за когото тайните в транспорта са все по-малко.

В интервю за специализирано списание разсъждава за влизането на дроните в куриерския бизнес.

“Първоначално ще бъдат използвани в големите мегаполиси, които са гъстонаселени. Дроните ще бъдат програмирани за транспорт от един хъб до определени разпределителни центрове и складове. Така ще се избягват задръстванията, ще се използва високоикономичен и екологичен транспорт без човешка намеса. Вероятно на много по-следващ етап ще има и дрони, които да доставят пратки до крайни потребители”, смята той.

Във фейсбук се е определил като политик. Но проповядва любов и вяра.

Постригах се за иподякон през 2014 г., припомня той. Служа на църквата, участвам в богослужения. Четец, певец, свещоносец, чирак съм в църквата. Служа на архиерей, на митрополит Антоний, казва той. На 18 януари на Антоновден, когато митрополитът имаше имен ден и рожден ден. Кръстев е участвал в службата.

Път към смирението - така обяснява бившият министър пострижката си и служенето на бог. Балансирам между управлението и смирението. Вместо да управлявам, бивам управляван. Има една сентенция - човек, който не може да се подчинява, не може и да управлява. Във фирмата съм управител, а в църквата съм на най-ниското стъпало.

Няма движение в личния живот, казва още той, което означава, че е ерген.

Антони Славински

зазими къщата в Созопол

МАРИЯНА БОЙКОВА,

МИЛА ГЕШАКОВА

Зазимявам къща в Созопол заради студовете, каза преди няколко дни бившият министър на транспорта в правителството на Иван Костов Антони Славински. И се връщам в София. Созопол, изглежда е мястото, където той се “скрива” от софийската гмеж.

Какво се случи с бившия транспортен министър, след като напуска сградата на “Гурко” през 2001 г.?

Това, че остарях, тази година ще закръгля 70 години, казва той от Созопол. Негови колеги от Нов български университет припомнят, че е председател на настоятелството, на върха на университетската йерархия е. Почетен професор е на висшето учебно заведение.

Славински все още преподава. Продължавам, все още имам какво да кажа в областта на телекомуникациите, заявява той.

А в справката за него на сайта на Нов български университет пише, че е удостоен със званието “почетен професор” на 29 ноември 2000 г., (тогава все още е министър) за специални заслуги към департамент “Телекомуникации”. Тогава той произнася академична лекция “Предизвикателствата на информационното общество и нашата готовност за тях”. А член на настоятелството е от 1994 г. Бил е и ръководител на департамента “Телекомуникации”.

Пак там се припомня, че е бил председател на работната група за приватизация на БТК. Телекомът обаче бе продаден по времето на друг министър на транспорта - Николай Василев.

Славински е и в ръководството на асоциацията “Телекомуникации”, като доскоро бе нейн дългогодишен председател.

В публикация “Светът през погледа на учения” Славински пише, че обича да спортува бридж, тенис, ски. “Удоволствие за мен е да карам кола и да бъда сред природата. Това ме инспирира да започна да правя фотографии, май че започнах около 1960 година. Когато ми хареса нещо, искам да го споделя с приятели и познати. Мога да съзерцавам морето и това да не ми омръзне. Удивително е как се мени всеки миг и никога не е едно и също.”

В петък бившият министър сам очерта живота си след министерското кресло: “След като приключих участиeто си в правителството на Иван Костов като министър на транспорта и регионалното развитие, се занимавах с много и различни дейности. Но главно преподавах в Нов български университет. Преди 4 години станах председател на настоятелството на НБУ. От 13-14 г. съм председател на Асоциацията по телекомуникации. Сега съм в нейната управа. В годините съм оглавявал търговски дружества, участвал съм и в технически проекти. Четири години работих като координатор за Централна и Източна Европа в Международния съюз по далекосъобщения.”

Валери Цветанов: Върнах се към живота си на учен, варя си безопасна домашна ракия

”Върнах се към предишния си живот - този на учен. Знаете, че аз съм доцент в института “Пушкаров”, разказва бившия земеделски министър от кабинета Станишев.

И вметва, че сградата на института наскоро се срути, което е “много тъжно и е илюстрация на ситуацията и с науката, и с държавата”.

Днес ексминистърът води спокоен живот в къщата си в с.Голяновци, на 16-ина километра от София.

“Имам много приятели, викат ме в цялата страна за мнения, аз си говоря с всеки. Обичам да разговарям с хората. Живея в къщата си в това хубаво селце, която ми е още от 1976 г. Гледам свободни кокошки, имам любимо куче - Блеки, варя си домашна ракия и я опитваме с приятели и съседи - двойно препечена, напълно безопасна, страшно ароматна, държа я в буре. Занимание, което не е за всеки, както наскоро стана печално известно. Никога не съм имал книжка, не шофирам, пътувам с метро и с градски транспорт. С увлечение колекционирам стари часовници и картини. И естествено, имам много и най- различни книги”.

Цветанов определя пребиваването си във властта като “незабравимо преживяване, защото дава възможности да промениш неща, които не харесваш, да направиш нещо, с което да бъдеш запомнен. Сега от дистанцията на времето, си мисля, че за много неща бях прав. За някои, за съжаление”, додава Цветанов. Аз успях да затворя, както се казва, всички програми, дори и предприсъединителната САПАРД. В труден диалог със земеделски производители и с комисията от Брюксел. Изплатени бяха, още помня точната цифра, цели 1,396 милиона лева. Това ми дава експертно самочувствие. Защото дори докато бях в политиката, се държах като експерт и исках да остана такъв. Не мога да бъда друг. А и си мисля, че в земеделското министерство, в което има 37 хил. работни места и управлява бюджет, колкото на 7 други министерства, ако влезе друг, освен експерт, последиците биха били пагубни.

“Сега виждам притеснителни неща. Когато се подготвяше новият програмен период, да се смени директното плащане на хектар земя с продуктов принцип - когато обработваш 200 дка да имаш и поне една крава, го изпуснахме. Не е добре това, че сега се върви към огромни земеделски фирми - 40-50 фирми инкасират 400 млн. лв. чиста субсидия, а дребните стопани получават останалото или нищо не получават. Това ще има тежки последствия, напомнят ми на програмата за Странджа-Сакар по Живково време. Тато навремето раздаваше пари, жилища, земя, а сега нищо не е останало, районите са безлюдни. Така ще стане и сега с тези села”, завършва разказа си ексминистърът.

Д-р Стоянович: Пиша, готвя, суша

билки, гледам си жената и децата

Въпросът какво правят днес бившите управляващи циклично се появява в пространството. Това показва, че временно се е изчерпала библейската тема за силиконовите буфери на певиците, изневерите на футболистите и поредното методично убийство, маскирано като улична непредпазливост.

Ако бях роден като министър на културата и половин век работех като такъв, нямам против да бъда питан. Но да се интересуват какво правя, като не съм министър, е някак комично. Че аз почти през целия си живот не съм бил такъв! Случайността ме хвърли в онова (второстепенно, при всяка власт) учреждение за срок от 13 месеца. Преди и след това аз водех и водя напълно различен и, убеден съм, много по-смислен живот.

Днес правя онова, което ми помага да удържам вътрешния си баланс, да крепя някаква хармония, което, признайте, не е лесно в тия дни. Пиша, чета, готвя, бера гъби, суша билки, гледам си жената, децата и кучетата, имам повече време за дома и приятелите. Върнах се и към университета. Гледам назад само от интерес, никога с носталгия. Не е важно да си бил, не е важно дали ще бъдеш. Важно е през цялото време да си ти.

Не ми липсва културното ведомство. За времето, прекарано там, осъзнах ясно, че след демократичните промени то живее формално, като институция на общата мизерия. Всеки знае, че то няма пари, няма кауза, няма и бъдеще в тези рамки. Проблемът е, че никой не иска да го признае и да го промени. Вероятно защото нямаме нито финансова база, нито политическа воля за това. Всички, независимо кой формално е на власт.

И все пак! Липсват ми хората, които видях да живеят чрез усилието да правиш малки стъпки в културното поле. Да напредваш с отчайващо дребни крачки, но да вървиш напред. Има ги тия хора и в министерството, а особено из страната - щастливо затворени в малки общества на пишещи, играещи, мислещи хора. Малко са. Но ярки. Като светулки в юлското небе. А какво е топлата нощ без светулки?

Отдавна спрях да пожелавам “живот и здраве” наведнъж. Ограничавам се до живота, защото доста здрави хора си отидоха. Нито нашата държава ми харесва накъде върви, нито светът около нас. Имам чувството, че някой захилен идиот отвори кутията с всички бесове, на които е подвластна човешката низост. И изведнъж безсъдържателни и гнили се оказаха изконни понятия, институции, икони: българската толерантност, родната милиция, велика Германия.

Прави ми впечатление, че напоследък всяка царска туршия сладни. Вероятно защото всеки зимен месец имаме по една седмица пролет. И на човек му става някак козуначено и великденско. По принцип ще се оправим. Но ако не беше пиеньето, ептен чехме да пропаднеме. А перничани ги разбират тия работи.

Мехмед Дикме има

фирма за консултации в земеделието

не е чужд и на енергетиката

Mехмед Дикме- бившият министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски, в момента живее в София и се занимава с частен бизнес. Той не е в активната политика от края на 2007 г. Дикме има консултантска фирма основно в областта на земеделието и работи с много чужди инвеститори. Работи и по проекти за трайни насаждения. Той е първият вносител на най-новите модерни сортове череши. Именно благодарение на това България се превърна в лидер в производството на тези плодове на Балканите и измести традиционните производители Гърция и Турция. Част от бизнеса на Мехмед Дикме е свързан и с енергетиката и по-специално с възобновяемите източници на енергия. Бившият министър има фотоволтаични централи. 

 Диана Ковачева

на едно гласуване

от поста заместник

на омбудсмана

Диана Ковачева остана в политиката и след като сдаде поста министър на правосъдието - на път е да стане заместник - омбудсман. В министерското кресло Ковачева седна на 30 ноември 2011 г. и го отстъпи на 13 март 2013 г. Замени на поста Маргарита Попова, която бе избрана за вицепрезидент.

В четвъртък Ковачева бе изслушана от депутатите в парламента, след като на 11 декември м.г. обмудсманът Мая Манолова я покани за нейно вице.

Очаква се другата седмица Народното събрание да гласува избора на Ковачева за поста.

Преди да се завърне в политиката Ковачева бе научен сътрудник в Института за държавата и правото при БАН и преподавател по международно право в Университета за национално и световно стопанство.

Кралица Елизабет Втора я удостои с Орден на Британската империя през 2012 г. за непрестранните ѝ усилия в борбата с корупцията.

Ковачева е завършила право в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, притежава магистърски степени по право на Европейския съюз от Софийския университет и от Университета Нанси 2, Франция. Доктор е по международно право и международни отношения , има специализации в областта на правата на човека. Била е дългогодишен изпълнителен директор на националното представителство на Transparency International за България. Владее английски, френски и руски език. Носител е на Ордена на Британската империя, който се присъжда за принос към обществото и обществено значими каузи.